- Публикувана: 1 авг. 2019, 01:59 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2019, 00:19 ч.
Спам тема (вън е жега и пече, а на нас ни се ...) от 01.08 до 31.08
Изкарах половин работен ден днес по молба на клиентка за една спешна поръчка. Трагедия. Отвикнала съм да бачкам, хора, ужас! Хвърлих една кофа пот, но я направих в срок. После хукнах да харча изкараните пари. Заредих колата, заредих мотора, айде през Лидл, айде до кварталното магазинче и наместих всичко. Сега съм се опнала на дивана, климатика бичи и не си усещам краката.
Днес имам чувството, че съм магнит за тиквеници. Цял ден все странни птици, коя от коя по-странна, кацат при мен и всеки иска някаква глупост.
На мен пък ми върви само на някакви бутащи се и блъскащи се хора из метрото и прилежащите асансьори. Толкова съм вбесена от несъобразителност, че ми иде да се движа с една лека картечница.
Вчера сменям линиите и в тунела, като вървят настреща, разширяват колоната, едва ли не трябва да спра и да им правя място да минат, хем отдалеко се вижда, че съм с количка с бебе и колело в ръце + голямото дете до мен и се движа бързо. Ами не им се получи. И аз бързах за някъде и си карах яко напред, който отърве кокълчета, отърве. Отделно, на всеки асансьор разни лелки, вместо да изчакат реда си, държаха да се качват с нас, въпреки че очевидно няма място и вратите не понечват да се затварят, после ме притискат и се хващат за ръкохватката на количката ми, от което ме е безмерно гнус. А днес беше върхът, когато някаква реши да ме бутне от вратата на метрото, докато слизам. Бях свалила бебешката количка, в ръка държах колелото, а с другата помагах на малкия да слезе от влака и тая отзад ме подбутва, както едва пазя равновесие. И после ми вика, че не ме е докоснала дори. Накрая каза, че щели да се затворят вратите и щяла да остане във влака... Аман!
Вчера сменям линиите и в тунела, като вървят настреща, разширяват колоната, едва ли не трябва да спра и да им правя място да минат, хем отдалеко се вижда, че съм с количка с бебе и колело в ръце + голямото дете до мен и се движа бързо. Ами не им се получи. И аз бързах за някъде и си карах яко напред, който отърве кокълчета, отърве. Отделно, на всеки асансьор разни лелки, вместо да изчакат реда си, държаха да се качват с нас, въпреки че очевидно няма място и вратите не понечват да се затварят, после ме притискат и се хващат за ръкохватката на количката ми, от което ме е безмерно гнус. А днес беше върхът, когато някаква реши да ме бутне от вратата на метрото, докато слизам. Бях свалила бебешката количка, в ръка държах колелото, а с другата помагах на малкия да слезе от влака и тая отзад ме подбутва, както едва пазя равновесие. И после ми вика, че не ме е докоснала дори. Накрая каза, че щели да се затворят вратите и щяла да остане във влака... Аман!
ИПосле хукнах да харча изкараните пари. Заредих колата, заредих мотора, айде през Лидл, айде до кварталното магазинче и наместих всичко.
Кола, мотор, магазини......
Аз в последните седмици и месеци, копам денонощно, ма признание нанайси.
"Ерген" съм, втори месец.......вместо да му отпусна края, аз тичам 24/7 кат простинало добиче.
Лесно ви е на вас....
Аха.....де да беше така. Сам или не, кат има екшън, тичам. Шапка и тояга не съм виждал от....последно от 10 год. Преди тва, за предните 10 имам една човешка почивка - 20-ина дни. През останалото време, някой дълъг уикенд и/или едни 5-6 дни......капка в морето.
Е, точно щот си сам, ще успееш да свършиш всичко. И после - шапка на тояга 
. И ти като Хай ще наместваш припечеленото.
. И ти като Хай ще наместваш припечеленото. Сам или не, кат има екшън, тичам. Шапка и тояга не съм виждал от....последно от 10 год. Преди тва, за предните 10 имам една човешка почивка - 20-ина дни. През останалото време, някой дълъг уикенд и/или едни 5-6 дни......капка в морето. 
