Тази статия е писана или от мъж под женски псевдоним, или от стара мома.
Леле-мале, попиках се да се смея:
"Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава."
"Харесва ни дори твърдата му позиция: "Няма да ходиш там и точка!"
"Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата."
"Истинският мъж в някакъв смисъл е близък до природата. Той е някак си непобедим, необуздан, див... и малко опасен. Като вулкан, който не бива да притесняваш и предизвикваш."
"Важното в случая е да знаеш как да се държиш с такъв мъж. Да не го дразниш и провокираш и да не наливаш масло в огъня, когато той е ядосан.
Това е като да си химик. Трябва да знаеш кои точно съставки можеш да смесваш и кои – никога. Защото някои комбинации са взривоопасни. Лошото е, че нямаме инструкции за употреба. И разчитаме на експерименти."
"И му помагайте да стане по-силен и по-мъжествен. Няма нищо страшно в това, че той няма да ви помага с миенето на чинии. Просто си купете съдомиялна. Нека той се занимава с мъжки неща. С неща, които го изпълват със сила и енергия."
Не че нещо, но наистина ли има нормални жени, които харесват такива примитиви?! Никога не бих могла да бъда привлечена от подобна категория мъж, камо ли да си го хвана като спътник в живота.
А, и още нещо – много важно уточнение – авантюризмът и жаждата за екстремни приключения не са полово обусловени – аз съм изключително енергична и приключенски настроена натура – обожавам рискованите спортове, карам доста безразсъдно ("като бакшиш", според мъжа ми), нямам усещане за страх и наближаваща опасност (това много хора са ми го казвали). Половинката ми, от друга страна, винаги е бил много тих, премерен и предпазлив, дори страхлив (в класическия смисъл на тази дума). Разбираме се перфектно – на моменти, заради моите глупости, е бил "на нокти", но в последствие ми е благодарял за чувството на прииждащ адреналин, което без мен е нямало как да изпита. Аз пък много се радвам, че е плътно до мен, за да ме балансира и на моменти да не ми дава да залитам по тотални екстремности. Та, толкова за "мъжете-лъвове".
Предлагам да говорим за "жените-лъвици" – по-интересни са. 
...това че е пияна е най-малкия проблем.
. Или по-скоро лъвиците 
.
