Сега, като се върна назад във времето и все едно не съм била аз. Направо не вярвам колко съм търпяла - и финансови шамари, и психически, и физически тормоз. Любовта в такива случаи умира бързо, но остава желанието да помогнеш на този човек, защото ако е сам, ще потъне още повече. Е, мен ме отрезви раждането на малката дъщеря. Казах си, че до сега съм влачила двама души на гръб, но трима ще са ми много. Тя беше на месец, като го изритах. Имаше заплахи към мен, родата ми, че се се самоубива. Преживях го. Излезнах напълно от дупката много бързо, все пак две деца разчитаха само на мен. Вярно е, че някои неща никога няма да мога да си върна, но човек се учи от грешките си.
- Публикувана: 2 авг. 2019, 22:21 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2019, 10:08 ч.
Грешки и последствия
Това не е истинска любов нито от едната, нито от другата страна (по-скоро опит за самоопознаване и израстване на двама незрели). И проява на липса на самоуважение на авторката (също от липса на опит).
Любовта е даване. Другото е егоизъм- да искаш да получаваш, по възможност без да даваш.
Любовта е даване. Другото е егоизъм- да искаш да получаваш, по възможност без да даваш.
Olia, ти как го преживя??? Усещаше ли се виновна? Не че си, естествено, но ...
Виновна не, но ми беше кофти. "Вината" ми е може би, че ако го бях разкарала по-рано, нямаше да е толкова свикнал да разчита все на друг. Години наред не знаех какво да кажа на децата. Вече са големи и са наясно с историята. Разказала съм им каквото е трябвало да знаят /доста им спестих де, не обичам да се изкарвам жертва/, без да си позволявам оценки, оставих това на тях. За съжаление майка ми не е с моята тактичност и от нея са чували доста реплики.
А когато решиш да търпиш един човек а не го обичаш тогава това какво е мазохизъм?Страх от това да си сам и преглъщаш всичко=психически тормоз.И изобщо Аутофобията лекува ли се?Защо въпреки лошите черти намираш и добри които с в пъти по малко,но пак решаваш,че са достатъчно да останеш да продължиш да се бориш.Кога това "в името на децата" е оправдание и трябва ли да се вслушаме в него. И въобще до колко е редно да стоиш във връзка и да отглеждате общо дете когато не те понася половинката?Възможно ли е един човек да казва каква грешка си в живота му,колко не те трае,че във всеки един момент може да си легне с друга защото за него това е "отворена връзка"(нещо с което не си се съгласявал) а в същото време да иска секс от вас.Може да съм старомодна,но за мен сексът трябва да е с човек който поне харесваш и изпитваш някакви чувства.Просто за за забавление и "чесане на крастата" не го разбирам а и как се мрази човек пък секса с него не е проблем?
Отговарям от своята гледна точка - търпях човек, когото вече не обичам, защото виждах, че без мен е загубен. Не заради дете, не заради секс, а именно защото нямаше нищо освен мен. Не се самозалъгвам, а просто го знам. Дори родителите му го бяха отхвърлили. Та има и хора, които жертват себе си заради околните. Съвсем не казвам, че е правилно, но има. Сега не бих, но тогава така мислех.
Е, бившият се самоуби. Вярно, година по-късно.
Но ако трябва да съм честна, не ми трепна много, тъй като човек, който бие и ругае жена си.. Малко му е. И все пак жалко за дечицата. Тежко е, предполагам, да имаш самоубил се родител.
Колко време продължи тази "връзка"?
Отровните връзки трябва да се прекъсват бързо.
Уви, те не започват като отровни. Всичко става толкова постепенно, че не се усещаш. Признавам си, че съм седяла дълго време в смазващи психиката отношения заради финансова зависимост. Това са загубени години от живота ми. Но съм си научила урока и това повече няма да го допусна.
И аз съм била в токсична връзка, от която едва се измъкнах. Безумие е, че още обичам хубавата му страна, интелекта му, чувство за хумор, загрижеността... Нищо не е такова, каквото изглежда, за съжаление. Осъзнаваш, че отношенията са токсични много след началото и е ужасно трудно да сложиш край.