Обичам да виждам смеха и радостта в очите им, точно за това ми липсва този един епизод от трите месеца скок.
- Публикувана: 3 авг. 2019, 23:43 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2019, 19:27 ч.
⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги⭐️тема 21
Обичам да ги гледам и гневни, и настръхнали един срещу друг, всеки отстояващ своята позиция.
Но този момент ме оставя безмълвна, притихнала и очарована.
- Хубав пръстен! Отива ти! Видях ви, в градината! Беше хубава гледка! Не те виждам за първи път така! Виждал съм те и преди! Дежавю! Ееех, Нур, какво ли не видяха тези мои очи! Дори бях свидетел на женитбата ти!
- Но сега?
- Сега е различно, така е! Този път човекът не е луд, не е откачен, не е извратен! Той е детската ти любов! Да си признаем, добър човек е! Ще ти отива! Със спокойно сърце ще ви пожелая да сте щастливи!
- Да не продължаваме! Желая ви щастие! Рано или късно това щеше да стане! Някой щеше да влезе в живота ти! Нямаше да останеш сама след мен! Такъв е животът! Дори и по заобиколни пътища накрая става това, което трябва!
- Това, което трябва! Фатих и аз, това ли е, което трябва?
- Бъди щастлива, Нур! Бъди щастлива така, както ние не успяхме да бъдем!
Устните изричат едно, а погледа друго. Колко много смелост е била нужна на Ийт, за да изрече всичко това. И после тръгвайки си да страда отново сам. Мечтите и надеждите му умряха с това предложение на Фатих.
''Бъди щастлива, Нур! Бъди щастлива така, както ние не успяхме да бъдем! ''- това е най- тежката и трудна лъжа, която някога е изричал в живота си. Трудно и успя да я каже, но все пак я каза.
И да си призная още повече ме хваща яд на Фатих, и неговата маниакална любов, не познаваща себеотрицание. Това за него беше последен шанс и той се възползва, дори Айтюл каза, че Иджлял вече няма право на грешка, защото това е последната възможност. Всеки знаеше, че двамата ще се съберат и ще преодолеят всичко заедно, и след това никой и нищо нямаше да ги раздели. И всички се възползваха от този мъничък промеждутък от време, за да ровят, човъркат във раните, но да постигнат собствените си цели.
Затова Фарат до някаква степен го харесвам, защото извърши хиляди глупости от любов, но поне ги направи безкористно.
''Бъди щастлива, Нур! Бъди щастлива така, както ние не успяхме да бъдем! ''- това е най- тежката и трудна лъжа, която някога е изричал в живота си. Трудно и успя да я каже, но все пак я каза.
И да си призная още повече ме хваща яд на Фатих, и неговата маниакална любов, не познаваща себеотрицание. Това за него беше последен шанс и той се възползва, дори Айтюл каза, че Иджлял вече няма право на грешка, защото това е последната възможност. Всеки знаеше, че двамата ще се съберат и ще преодолеят всичко заедно, и след това никой и нищо нямаше да ги раздели. И всички се възползваха от този мъничък промеждутък от време, за да ровят, човъркат във раните, но да постигнат собствените си цели.
Затова Фарат до някаква степен го харесвам, защото извърши хиляди глупости от любов, но поне ги направи безкористно.
Това е Ийт Козан - Силен характер! Невероятно излъчване! С присъщата за него ирония и скрит сарказъм, надсмивайки се над себе си каза толкова истини! Без да упреква, без да крещи, гледайки любимата си в очите й пожела щастие.
Не показа болката си, потисна и желанието да сграбчи Нур и да не й позволи да стане за втори път съпруга на друг. Преглътна сълзите си, загърби огромното си его, забрави високомерието си, за да изрече: „Бъди щастлива, Нур! Бъди щастлива така, както ние не успяхме да бъдем!“/цитирам себе си от 2018 г./
Да разнообразим малко с Емин и Ямур, които се заеха с нелеката задача да съберат влюбените!
Скрит текст: 
Когато им е най- тежко и двамата отиват там, където са били спокойни и щастливи, спомените са единственото, което имат.
А кумът и кумата, или конспираторите са толкова забавни в опитите си да им налеят акъл в главите, как да не ги харесаш. Как добре ги познават само, обичта им към тях им помогна да не се откажат, щом първия опит е неуспешен, ще измислят втори, ако трябваше и трети, но щяха да ги съберат въпреки всичко и всички. Това е истинска братска обич, да се бориш за щастието и любовта на брат/сестра си.
А кумът и кумата, или конспираторите са толкова забавни в опитите си да им налеят акъл в главите, как да не ги харесаш. Как добре ги познават само, обичта им към тях им помогна да не се откажат, щом първия опит е неуспешен, ще измислят втори, ако трябваше и трети, но щяха да ги съберат въпреки всичко и всички. Това е истинска братска обич, да се бориш за щастието и любовта на брат/сестра си.
Цеце, впечатли ме и този момент, разкриващ огромната душа, честност и благородство на Ийт Козан.
- Ако наистина вярваш, че ще те направи щастлива, ако наистина му вярваш! Ако вярваш, че те обича така, както аз никога не те обичах, не можах да те обичам и не ще те обичам, ако ми кажеш, че този път искаш и ти да бъдеш обичана, няма да застана пред теб! Няма да ти преча! Няма!
Пак сте подхванали гнусния двуличен Фатих който не оставя Нур и пречи на г-н Иит..Фатих лош а Иит винаги постъпва правилно
само да се чудиш защо Нур постоянно плаче и търпи жестоки обиди и подигравки..
как беше - " Стига Нур..не споменавай повече Иджлял..тя не е виновна.. ти и позволяваш
с това което правиш да стигнем до тук.."*
Софиии,
ние никога не сме оставяли Фатих. От момента, в който се появи в живота на Нур и Ийт сме го захапали. 
Но сега ще го елиминирам, защото стигнах до един от любимите ми моменти - срещата в ресторанта. И гифчета ще сложа, за да онагледя тази велика любовна история. 
- Няма да забравя нищо! Нищо! Абсолютно нищо!
- Няма да забравя нито ... нито един миг!
- Няма да забравя нито ... нито един миг!
- До края на живота си!
- До края на живота си!
- До края на живота си!
От новата снимка на Амине се вижда че не се е изрусила..за сега!!
ЕМИ* най-любимия ми момент е романтичната нощ на яхтата - от посрещането до завръщането на другия ден до пристигането на Иджлял..
след него - хамама с ягодите..и срещата им далеч от всички
когато разрушиха беседката в която се ожениха
първия път..невероятни!!
Първо да кажа, че този момент ми е един от любимите. Иджлял за първи път се осъзна и то напълно, че Ийт никога няма да я приеме за нещо повече от майка на детето му. Истината я отрезви, до този момент може и да си е правила някакви планове, но те умряха в мига в който Ийт й каза да отиде при Фарат, за да бъде щастлива. Разбра, че всичките й лъжи и интриги са били напразни, и че тя никога не е имала никакъв шанс за успех. Тук според мен си беше втория опит на Ийт да махне Иджлял от пътя си. Ако тя е щастлива с Фарат, ще го остави и той да бъде щастлив с Нур. Затова винаги съм казвала, че му трябваше само време.
Момента на срещата в ресторанта- започна от там от където бяха спрели преди инцидента, с разговор за семейните си неволи- сестрите му и братовчед й, дори те се стреснаха и замлъкнаха. Сякаш нищо не се беше случвало, а беше една обикновена вечер. Затова и Нур предпочете да си тръгне, а Ийт толкова дълго беше чакал, за да я докосне и не искаше да пропусне този момент. Той не искаше нито да я остави, нито да я загуби, но точно в този момент нямаше какво да й предложи, тя беше приела предложението на Фатих и той чувстваше, че е загубил всичко.
Момента, в който погледна в празните си ръце, изгубил мечтите и надеждата си, беше наистина един от най- трогателните.
Момента на срещата в ресторанта- започна от там от където бяха спрели преди инцидента, с разговор за семейните си неволи- сестрите му и братовчед й, дори те се стреснаха и замлъкнаха. Сякаш нищо не се беше случвало, а беше една обикновена вечер. Затова и Нур предпочете да си тръгне, а Ийт толкова дълго беше чакал, за да я докосне и не искаше да пропусне този момент. Той не искаше нито да я остави, нито да я загуби, но точно в този момент нямаше какво да й предложи, тя беше приела предложението на Фатих и той чувстваше, че е загубил всичко.
Момента, в който погледна в празните си ръце, изгубил мечтите и надеждата си, беше наистина един от най- трогателните.
Момента на срещата в ресторанта- започна от там от където бяха спрели преди инцидента, с разговор за семейните си неволи- сестрите му и братовчед й, дори те се стреснаха и замлъкнаха. Сякаш нищо не се беше случвало, а беше една обикновена вечер. Затова и Нур предпочете да си тръгне, а Ийт толкова дълго беше чакал, за да я докосне и не искаше да пропусне този момент. Той не искаше нито да я остави, нито да я загуби, но точно в този момент нямаше какво да й предложи, тя беше приела предложението на Фатих и той чувстваше, че е загубил всичко.
Момента, в който погледна в празните си ръце, изгубил мечтите и надеждата си, беше наистина един от най- трогателните.
Момента, в който погледна в празните си ръце, изгубил мечтите и надеждата си, беше наистина един от най- трогателните.
ЕМИ* ЦЕЦЕ** с удоволствие чета коментарите ви за епизодитекоито гледате отново..чрез тях виждам* допълнителни неща
които съм подминала като незначителни
и както съм писала, че с гифчетата сериала ми се вижда по - хубав,
то с подробните ви коментари вече и различен..!!
Цитат
Цитат
