Детенце от ромски произход

По-нагоре се сравнява осиновяването с начесване на краста... или така ми се струва?! Защото, ако е така, е повече от грозно. Жалко, но не учудващо е, че подобно изказване е направено от жена, при това майка.



Анонимен, кой и къде казва, че износването и раждането са лесна работа? Какво предлагате да се прави с децата, които са расли в корема на биологичните си майки с не толкова положителни мисли и при не толкова здравословно поведение? И кой Ви излъга, че осиновените деца НЕ носят радост на околните?
Грешите и за това, че осиновеното идва "когато-тогава". Пътят е много дълъг и тежък. Не само заради системата, защото влизането в нея е последната отсечка от пътя.
В едно сте прав/а - не е едно и също. Разликите всеки разбира посвоему.

Ни най-малкото. Ако някой тълкува написаното от мен по този начин, греши.

В такъв случай се извинявам. Затова написах, че "звучи", тъй като по-добрата част от мен вярваше, че е възможно и недоразумение.

Няма проблем Алба.   Аз по-назад писах кое намирам за най-сериозен и заслужаващ размисъл проблем. Приоритет трябва да са децата, а не нашите желания. Ако авторката на темата е способна да постави това дете, което толкова е харесала, като приоритет и счита, че е способна да се справи с проблемите от престоя в институция, както и с последващите проблеми като стигматизиране на осиновените деца и децата с ромски произход, да не се колебае. Но ако няма сили да се справи с тези предизвикателства, да помисли дали няма да извади очи вместо да изпише вежди.

Разбира се, че приоритет са децата. Именно заради това се избират родители за детето, а не дете за родителите.

Замислих се отново какво прави сина ми мой син..
Това че съм го гледала вече 20+ години.
Ако сега се яви някой и ми каже, че в родилното е станала грешка и са ми сменили бебето... Дали ще се откажа от сина си - категорично не, той е мой син завинаги. Дали ще искам да видя другото дете, което е биологично мое, не съм много сигурна .... вероятно да, но другият си е мой син завинаги.

Здравейте.Прочетох всичко ,и грозните коментари,и на незапознатите с такава дилема-също!Жалкото в случая е,че хора,неминали по този път си позволяват да дават съвети,нищо незнаещи,нищо нечувстващи,нооо всезнайковци.От такива полза няма да имате!! Само да кажа за гените,на незапознатите и философстващите- генетично се наследява тен,цвят на очи,коса.Учените са установили,че талант също се наследява генетично.Наследяват се генетично болести.Интересно е,че също до известна степен учените са открили,че ината също може би се наследява генетично-не е висок процента,обаче!,Генетично НЕ се става убиец,проститутка или крадец!Доказано пак от учените ,а не на пазара от една жена казала.....,както прочетох някои смешни разсъждения.Детето няма да върти кючек генетично,ако не се е научило.До тук с генетичното онаследяване.
Пиша като Майка!Майка на осиновено от мен с ромски произход,дете.Иначе казано-циганче!Осинових дъщеря си на годинка,не я харесах,здрава,добре гледана от 9тия ден от приемно семейство.Доста мислих-аз съм българка с дядовци от македонско и преселци в Балкана от незнайно от къде-каква съм значи-високо извисена личност ли?С какво моя генетично неустановен корен е по-добър от този,на това бебе?!Човек трябва трезво да разсъждава-или имаш дете или стоиш сам!С времето идва обичта,,-при мен стана на третия месец.Тогава разбрах,че обичам това малко човече.Поглеждайки я,аз не виждам ромския произход,а моята красива дъщеря.Тя е прекрасна,гушлива,любимка на приятели и госпожите в цялата детска градина,!И да, ще я обиждат,но аз ще съм до нея,да я защитавам от дребни душици като някои от Вас,изказали се елементарно.Такива биха я обидили,дори да беше руса и бяла-такива,намират на всеки за какво да се подиграят.Незная как се обича родено дете,но аз я обичам  толкова на колкото съм способна!Само още нещо-съседката ми е циганка,в момента дъщеря й учи трети курс за адвокат-колко от Вас могат да се похвалят с такива деца българчета.Нека всеки да е щастлив със своите си разбирания и ако може да помогне ако не-просто да си мълчи.Успех и здраве на всички!

Това си в ваше решение. Обмислено, което е най-важно.
Има много адвокати и значителна част от тях са българи.  Значи много деца българчета могат да се похвалят с това постижение.
И защо да си мълчим? Защото не ви харесва?
Сега ако можем да върнем назад времето и ви бяха срещнали с дете -българче?

Разбира се че много деца българи са адвокати!Подчертавам,че среда,начин на живот и възпитание са важните фактори,а не ген!Няма добър и лош ген при отделните раси,нации и общности!Кой ген е по-добър , на човек от Перу или от Гватемала?-без да съпоставяме икономическо развитие или географски характеристики.Това е!

От тази позиция и това време,бих взела пак моята дъщеря.Тя ми беше първо предложение.Имах и второ,не отидох да я видя само се обадих по телефона да кажа,че вече са ми предложили детенце.Не попитах нищо за другото,обадих се за да могат по-бързо да я предложат на друго семейство и да не протакват във времето.Аз за разлика от много чакащи бях наясно какви деца се предлагат,бях изчела всичко в темите и повярвайте,взимането на решение не е никак лесно.Човек трябва да е наясно още преди да подаде документите с какво може да се справи,какво може да преглътне или приеме.Единствените ми претенции са били да е здраво момиче.Беше грозно патенце,сега е красиво момиче,и като в приказката за всяка майка:най красивото.Кой какво си мисли е останало много отдавна,някъде далеч.През нощта съм я усещала да сяда,навежда се и ме целува.Тогава плача тихо,да не ме чуе-плача,че можех да я откажа и да не разберех колко много я обичам.

Не децата да се похвалят сами, а майките им да се похвалят, че са отгледали достоен човек, както би написала сперанза.

ДПП го написа защо. Защото се превръща темата в сеир и има нещо там написано в интернет, значи е вярно. Сперанза пита осиновителите за опит, а не феновете на експерт по всичко от темите за семейни отношения.

Не е за това темата, но подсладители  като в колата и трансмазнините от бързи закуски водят до по-ниски вербални умения на детето, по-ниски способности за запомняне, по-ниски показатели на тестовете за интелигентност, както и куп емоционални проблеми.

В съвсем различна посока го написах този пост. Няколко поста в темата твърдят, че и да ти е родно детето пак може да излезе кофти човек. Да, ама аз не съм съгласна с това. Семейната среда те прави добър човек или кофти човек. Родните деца са по-често желани, искани, чакани, и след това обгрижвани с любов. По-малко са тези с лоша среда от раждането.

Изоставените деца не са изоставени от хубаво и те са 100% от нехубава среда. Това не ги прави по-малко хора, по-малко заслужаващи или бъдещи кофти хора. В хубава среда и те имат шанса да са адвокати метафорично казано, така че аргументът "ти и да си го родиш пак няма гаранция" не е много верен, защото е важно как си го отгледаш.

Това са ваши предположения какво мисля аз, а не мои мисли или думи.

Имат  по-голям шанс - да, но пак няма гаранция, че едно дете, което си го гледал като писано яйце, ще стане човек, с който можеш да се гордееш. Всъщност явно доста родители очакват именно това, а накрая се оказва, че просто трябва да приемат децата си такива, каквито са.
Жив пример, който е пред очите ми. Баща ми и чичо ми - отгледани от едни и същи родители. Разлика между двамата - от небето до земята. Вторият още се чудят на кой се е метнал такъв. Няма да го описвам в детайли,  но най-общо казано - много кофти тип и извратеняк. Той от кого се е "учил" да стане такъв? Та него дори са го обгрижвали и са му треперели много повече баба и дядо, тъй като първото им дете е починало от коремен тиф и много са се страхували да не изгубят и чичо ми. Баща ми защо не е като него?
Уж гените на едни и същи родители, едно и също възпитание, а резултатът абсолютно различен. В конкретния случай, допускам, че  приятелската среда е изиграла роля, но доколкото знам, те от деца са коренно различни като поведение. Не пиша това, за да потвърждавам или опровергавам някоя от тезите тук. Просто според мен понякога няма логично обяснение защо един характер се изгражда като такъв.

Има логично обяснение и то е, че човешкият характер е сложна система и се иагражда в резултат на въздействието на множество фактори. А когато си взаимодействат множество фактори, нараства възможността за усложнения и отклонения от линейте модели. Гените са важен фактор, но само един от факторите. Възпитанието, също. И те се смесват в сложния коктейл от фактори.

Ако знаете само колко желани, искани, чакани и сънувани са нашите осиновени деца, толкова чакани и толкова искани...Аз не знам дали давам достатъчно любов на дъщеря ми. Но тя ми дава целия свят и целия ми живот.

Розмариня, аз мисля, че разбрах какво има предвид Анонимен. Предполагам, че тя или той говори за биологичните родители на осиновените деца. Да, те от нас са или ще са силно желани, след като са или ще бъдат осиновени, но очевидно от биологичните си родители не са (били) желани.