През лятото две ярки чертички, а на пролет две протегнати ръчички. - Бебеправене - Тема 357

Добро утро/ден!
Неделите се оказват слаби дни за темичката.
Аз се разписвам с пожелание за пълен релакс на тези, които почиват в момента, но и на всички работещи! Не съм споменавала вероятно, но аз съм учителка, за мен ваканцията е доста приятна новина, но към средата на август скуката става прекалена. Другото лято всички да сме в майчинство, за да не се разправяме!

Добър ден , колежке хахаха. Не знаех, че не съм сама. Хич не ми е скучно вече. Записах се да карам 4 ПКС (да ме питат за кой луд го направих). От вчера търся и украси, красотички да почвам да правя за първия учебен ден, пък и разпределения ме чакат, а като знам с какво чудеса работя направо се чудя с какво да залоствам и врата и прозорци, че при мен е някакъв див кошмар. Както обичам да казвам , ако издържа първите два месеца, значи ще изкарам годината. (Работя с деца от ромски произход, които за пръв път влизат в каквато и да било институция. От села са, в които живеят като Маугли- голи, боси, ядат каквото им падне. Някой от тях изобщо не говорят и не разбират български, напикават се и се насират нарочно, родителите ме заплашват за какво ли не, най-често, че от селото жива няма да излезна, изнудвали са ме за пари. ... До утре мога да разказвам за този ужас. Най - любимо ми е да ми кажат, че на нищо не съм го научила- учител съм в подготвителна група (5-6 годишни деца) . Родителските срещи си ги карам сама. Никой не идва . С какво ли не съм заплашвала, че социалните ще идват, че детски ще им спират и ... нищо. Да не говорим, че ги лекуваме в училище. Тъй като са от селата и нямат постоянно лекар, а в училище имаме медицинско лице и са сметнали, че сме длъжни да отворим болнично крило  и те просто да не дават пари за лекарства
Хич не ми се връща. По едно време бях започнала да мисля, че заради стреса покрай работа не мога да забременея. И факт е, че предните биохимични бяха през летния период, в който не съм на работа. А и постоянно боледувам покрай децата. Болни ги изпращат,  няма как да ги върна, защото извозваме децата с автобуси и следователно до края на деня и аз съм в кюпа с болните. Горе долу мога да отделя другите деца, ама като почне да повръща, като му е лошо на някое дете как да го оставя?
Тази година ми се оформя най-голямата група до сега. Направо не искам да го мисля.
Интересно ми стана дали има още колеги?

Bat_mam, бягай с 200 още от сега.
Не си го причинявай повече това.
Аз не съм в ромски район, но също съм „даскалка” по професия, но не и по призвание. Не успявам да ги кротна, затова и съм се отказала на този етап. А в твоето положение, не знам как си още жива психически, пък и физически, с тези заплахи. Търси друго, ще намериш.
Сори за офф-а.

Батмам в София ли работиш? Свекърва ми работи предимно с такива деца, може да се окажете колежки
Установих, че чашките на сутиените ми стягат 😂 рязко трябва да отида на пазар май май

Здравейте, колежки! 😁 Само, че аз съм в занималнята. Моите ще са 3 клас и малко ще ми е мъчно да го оставя.. Ама от друга страна много на време видях 2-те черти, че тази година направиха едни схеми и ми се очертаваше да съм в смесена група - с моите и част от най-дивите от нашия випуск. Отделно не чух добри отзиви за другата класна иии.... Не исках да се караме.
Поне знам, че много ще ми се зарадват като кажа новината (поне 12 седмица искам да мине). От поне година ме врънкат колегите да съм правела дете, сега ми било времето и т.н. Споделих на една-две колежки и явно се е разпространило, че не ми се получава и спряха да ме юркат. 😃
Та да ви попитам - кога обмисляте да кажете и да излезете вече болничен? Мен ме е страх след ноември да стоя, че тогава започват яко да се разболяват. Уж не ме хваща винаги, но сега малко се притеснявам... Извинявайте, май не е за тук по-голямата част от поста ми, но още не се чувствам готова да пиша само от време на време! ❤

Доста съм далеч от София. Направо съм си в прерията.
Миналата година свалях едно дете от прозорците, искаше да бяга и оттогава казах на директорката, че искам решетка поне на един прозорец, че да мога поне да проветрявам. С два райбера съм на вратите, че да ги следя къде са. Общо взето не съм учител , а звероукротител.
Ужасът е пълен . Не ми се връща, но при добро стечение на обстоятелствата и бебчето се задържи смятам, ако всичко е наред до Коледната ваканция и да им хвърлям парапатките (макар, че не нямам много надежда да стане. Всички симптоми изчезнаха и направо си чакам да ми дойде. Имам и леки болки , като при цикъл, но се бях замислила и смятах, че така е най-добре, както и после за майчинството, тъй като е на ставка от предходните месеци)
Колкото до разболяването ще се оправим някак с главоломно връщане да си ги лекуват вкъщи или в другия край на стаята, а за мен маска. Варианти има. 

Е как ще е в София

Редакция: батмам евала!

Хаха, радвам се, че сме толкова много. Но си е трудно да си учител и да се чудиш как да си оправиш класовете, когато трябва да излезеш в болничен.
Миналата година излязох в болничен към началото на ноември и след загубата на детенцето ми получих още 2 месеца. Юни трябваше да се върна на работа, но си взех отпуск, не бях все още готова да застана пред децата си.
Тази година, дай Боже, дано успеем да видим двете чертички, но си мисля да продължа да работя. Стига да няма нещо сериозно, поради което да трябва да стоя вкъщи. Със сигурност ме притеснява фактът, че децата ми постоянно са болни зимата и тъй като не са съобразителни, ми кашлят и кихат отгоре.
Бат, аз също съм на мнение, че не си заслужава нервите. Аз нямам циганчета, но и с моите диваци ми е трудно понякога.

Да си учител е призвание. Циганските деца също са деца и се радвам, че някой не е “избягал” и тях на нещо да научи. Определено си “заслужава” нервите. Те не са виновни, че идват от гетото. Омагьосан кръг е. А да работиш с деца по принцип е трудно, и затова мисля, че само който има сърце трябва да го върши. Иначе....какво оставя след себе си като диря? Децата са бъдещето ни.
Батмам добре че има хора като тебе. Ще си супер геройска мама, стискам ти палци!

Май само аз виждам някаква сянка . Тотално полудявам,  но няма да кого да кажа . Извинявам се ако ви натоварвам , но започнах да се отчайвам...

И аз виждам сенчица. Малко мръднах сенките и сякаш повече се вижда. Дано!

А, дано. Аз не знам дали ми се привижда и този път не смея да се изкажа. Дано, дано, дано - само това ще напиша. 💜

Аз сърце имам - нерви нямам, Ив. 😁 И на децата ще им е по-добре без мен. Надявам се като „порасна” да се осмеля да вляза в класната стая.
Затова и казах на Бат да бяга, аз не бих издържала. Тя е герой и тези деца имат нужда от нея. Ще се радвам да има резултати с децата..

Бат, стискам палци да се закрепи 😘
аз този път имам надежда, че се е закрепило, защото имах едно розово зацапване .... пък и 3 положителни теста! дано всичко да е наред и напролет да гушкаме едни инатливи овнете 🤗

Батмам, 3 е на късмет! Дано нямаш проблеми, но все пак се пази физически и психически! 😘

Невърче, май не полудяваш. Мисля, че всички виждаме чертичка! Чакаме следващата снимка да е с много видима! 😍🙏

то и аз имам разни коремни болежки, ама имам и колит, а често бъркам двата вида болка.... но пък гърдите ми са меки и чувствителни....