Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №6

Благодаря за отговора, Яна. Работливи и мотивирани ученици, значи . Мисля, че е повече от ясно.

Мога да говоря за частта със стопански факултет, тъй като смея да твърдя, че имам задълбочен поглед във всички части на финансовия ни сектор. Бакалавър в БГ + магистър навън не са нищо повече от УНСС като рейтинг при наемане на работа. Имам колегa със стопански факултет и Еразмус. Дори имаше стаж в Холандия в една от най-големите фирми в световен мащаб в един от секторите на финансите. Имаше препоръка от тях. Е, връщайки се у нас в БГ, клонът на същата компания НЕ го взеха на работа при свободни позиции. Взеха друг с бакалавър и магистър от UK. Разбира се това е частен пример, но личните ми наблюдения и при други такива частни случаи ме водят натам като извод. Дори и на най-ниски позиции във финансите каквото и да било образование в БГ университет се котира след който и да било Н-ски външен университет. Е, за фронт офис в банка става, но за там вземат и със средно специално (както се казваше по наше време).
Изобщо ситуацията във финасовият ни сектор доста се изроди. Нашите унита дават крайно остаряло и непрактично ориентирано образование. И няма как да е иначе при наличния преподавателски състав. От друга страна работодателите вече търсят на първо място нископлатени работници с по възможност перфектното образование за работа на гише (например). На високите позиции е супер изключение подборът да не се осъществява на база лични познанства и връзки. Тъй като знам къде работиш - последното изречение се отнася например и за вашият финансов директор, който беше изгонен от една застрахователна компания.


И нещо странично с което не целя да раздразня Ежко, нито да самоизтъкна моето си дете. Само за инфо, защото водехме разговори за нивото на английски в КО и спорехме за покрити нива.
Та, дъщеря ми е на лятно училище в АК вече от доста време. Разделят ги на нива. Beginners 1 и beginners 2, elementary 1 и  elementary 2, intermediate 1 и  intermediate 2.
Детето е в 3 за 4 клас и заедно с неин съученик са в intermediate 1. Заедно в групата са с дете от КО, което е 5-ти за 6-ти клас.

Yana_a_n аз пък това с работливостта хич не го харесвам.
И тези "работливите" от поточната линия. Креативността и мисълта хич не се развиват по този начин.

Пример: Решаваш 50 задачи от един тип - на финала си усвоил начина им на решаване и умението да седиш на едно място и да извършваш повтарящи се действия.
Решаваш 3 задачи - като от теб се изискват да намериш поне 2 начина за решаването. Размърдал си мозъка си, доволен си от постигнатото и знаеш, че ще се справиш и със следващото предизвикателство.

Всеки има право на мнение. Този спор не е моят. Аз съм виждала две и двеста и знам какво говоря.

Истината е, че напук на всичките ми теории, у дома имам дете, което е "движено" изключително от мързел и креативност. Живот и здраве след няколко години ще знам това добре ли е, зле ли е...

Е, точно там е заровено кучето....

Това беше причината да поощрим и двете дъщери да учат другаде, където преподавателите си гледат работата. В студентските градове атмосферата е академична и библиотеката е храм, не се мисли ежедневно за купона и как да се скатаят ежедневните задължения, не се претупва и преписва и не се учат архаизми (когато изобщо има лекция).
Разбира се, учебни заведения у нас много, не следва да се обобщава...
Това конкретно за нашите случаи, като и двете не са математички и не се занимават с високи технологии и информатика или програмиране. За последните професии нямам идея дали си заслужава да ги учиш навън. А, не са и медицински специалности.
Едната завърши право в Холандия и после приравни и в България, та сравнението за начина на функциониране на учебния процес е непосредствено, от първа ръка. Другата е заек, бъдещ икономист.

Но темата, която сте зачекнали е необятна и без общовалидно решение, всичко е според зависи - човек, интереси за реализация, специалност, университет, среда, възможности....
Със сигурност това, което е възможно за един с бакалавър в БГ и магистратура навън може да е невъзможно за друг, карал цялото си висше там, просто хората са различни, нагласата им за работа, трудолюбието, хъса, склонността да учат език, да се вписват в среда и т.н. и т.н. Та рецептата е индивидуална, за всеки, няма универсалност и опита на другия е без значение и често неприложим за друга, макар и идентична като ситуация, но с други действащи лица случаи... и проблема е , че като родител можеш само да гадаеш дали и как ще се развият нещата тук и там и въобще, след тези Н брой години, докато студента завърши.
 И да се надяваш да си го посъветвал и направик каквото зависи от теб, за най-доброто....

Ако детето е с тази настройка - няма голяма полза. Но смисълът на решаването на Н задачи от един тип не е да усвоиш начина на решаване, а да започнеш да ги "виждаш" като части в по-сложните задачи. 

Учих Информатика във ФМИ преди 12 години. Съжалявам,Яна, но не мога да се съглася с написаното от вас. Тази специалност ми беше мечта, повече от 6 години се подготвях да вляза тази конкретна специалност в този конкретен университет. И по-разочарована не съм била през живота ми. От 180 човека поток, близо 150 вече работеха по специалността (наистина много кадърни хора). Преподавателите по програмиране (60-70 годишни) преподаваха история на програмирането,нищо съвременно нямаше в лекциите им,Та тези 150 знаещи човека изобщо не стъпваха в клас. Останалите,млади преподаватели,които поемаха практиката, преподаваха на едно много високо ниво,за да могат тези 150 вече знаещи и работещи да надградят знания и да не скучаят. За останалите 30 човека нямаше шанс да пробият,защото те имаха нужда от основи,които не се преподаваха. Аз бях с много по-високо ниво по математика от останалите, но с програмирането така и нямаше как да изклася. Постоянно висях на главата на можещите ми колеги,но в един момент прецених,че не е това правилния начин за научаване. За безбройните теми,които се учиха за устен изпит по математика, изобщо няма да отварям дума.

Иначе,ФМИ дотогава винаги ми беше в сърцето. Искрено се надявам сега нещата да са се променили,минали са 12 години все пак от моята история.

Тя настройката на децата се получава от три неща - натюрел, родителските нагласи, които ОПИТВАМЕ да предадем и училището. Последното е трагично до степен да се бори дори с благоприятния натюрел.

Скоро, някой се беше похвалил с високото ниво в СМГ, нагледно илюстрирайки го с това как имали за контролно по история 300 имена и дати да научат наизуст. Ами мен тръпки ме побиха. Какво носи това това на децата!

Аз на моето миналата година му забраних да учи по Човекът и природа, в частта химия наизуст, еди-какво си + друго-си прави трето-си (елементите са с думи). Обясних му в няколко изречения защо едно се свързва с друго, а с трето не може, че догодина ще разбере по-подробно и дотогава е безпредметно наизустяването на тази информация. (Моето притеснение, че много бързо го навих е друга работа )
 
За математиката истината е по средата. Трябва да се решава доста, ама трябва и да има кой да ти подбере какво да решаваш. И пак липсващото училище е проблема. И догодина в 7 клас, няма да мога да съм широкоскроена, защото ще му трябват оценките и ще трябва да му викам: Има-няма смисъл, ще кълвеш!

Имам непосредствен опит в сферата. В добрите университети ползват учебна програма, съобразена с предвижданията за нуждите на бъдещето и обединяваща отделните изучавани дисциплини в единна визия.
Преподавателите съчетават огромен практически опит в индустрията с академични постижения и иновации в съответната дисциплина. Това изисква финансиране, традиции, репутация и т.н. недостижими за България в момента (и в обозримото бъдеще).
Съжалявам да го кажа, но програмите на ФМИ са не само безнадеждно остарели. Ако мога да направя аналогия, вместо автомобил имате къде части от различни марки и модели, къде чертежи на същите, покриващи около 40% от компонентите на масов автомобил отпреди 20 години.
И най-талантливият студент да поставите в такива условия, той ще е 10-15 години назад от колегите си, завършили добър университет в Щатите. На практика ФМИ подготвя черноработници в областта - кодери.
Някои от тях, най-талантливите, с много лишения и компромиси ще достигнат до низши нива на ИТ архитекти.
Съжалявам, но истината следва да се каже.

И какво пречи нещата да се случват така както ги виждат и Яна, и Хоуп, и jd, ама едновременно, и да няма място за спор... Дават ти да разложиш примерно в 7 клас 30-40 квадратни тричлена за домашно от днес за утре. Ми ОК, не карай като машина, но непременно си ги реши за придобиване на рутина..Наглед здачите са еднотипни, да.. Ми направи си ги сам различни като разложиш с различни методи - кеф ти с отделяне на точен квадрат и формули за съкратено, кеф ти с докарване до многочлен, позволяващ групиране и после  изнасяне на общ множител, кеф ти c трети метод.. Ползата ще е  сигурна - хем доста примери ще си решил и ще си придобил рутина, хем ще  си поразчупил малко нещата в галвата си, докато мислиш кой път е най-рационалният в конкретния случай. После на изпит/олимпиада ще ти потрябва това разлагане като подчаст на друга задача и ще си усвоил с многото решаване различни подходи към нея.

Апропо, имам честта да познавам Яна , затова и вярвам на преценката й как се напредва по мат.

Това за мен или за седмокласника
В жестоко малко училища ще получат 30-40 квадратни тричлена за домашна.
В още по-малко ще бъде поискано от тях или ще бъдат насърчени да решат задачите по няколко начина.
В 7 клас рязко са намалели родителите, които се справят с материала, т.е. могат да разложат квадратните тричлени и още по-малко са тези, които могат по-няколко начина.

Какво остава на седмокласниците!

(Да има свръхмотивирани деца, но са достатъчно малко, за да ги вкарваме в уравнението.)

Никой не твърди, че не трябва да се решават МНООГО задачи. Репликата на Хоуп нямаше този акцент, според мен.

За бъдещия седмокласник  А и това беше пример, той може да се направи и с други типове задачи за други класове.
Ми не са чак тооооолкова малко пък училищата с домашни. Понеже не е толкова до училища всъщност, а до учител. В едно и също училище до 7 клас, над което имам дългогодишни наблюдения, един дава такива домашни, друг не дава нищо след разглеждането на решените в учебника задачи в час.

Не съм учител, та да ги защитавам, ама си мисля, че не може и да се очаква от тях да начукват  регулярно канчето на учениците, че трябва да решат домашното по разни начини.Достатъчно е, че са го дали, дай боже да го проверят и обяснят неясното на интересуващите се. Все пак малко инициативност и от децата  трябва да има. Едни няма да го пипнат това домашно, други ще го решат частично за колкото им стигат силите, трети ще го докарат цялото, но някак нетрайно ще е знанието им заради наизустен алгоритъм, без да ги интересува дали има по-рационален начин, и само малко ще са от последния тип, които ще си направят труда да подходят различно. И тук вече вината не е на учителя. Той е обяснил методите, демонстрирал е кога кое е по-подходящото, а оттам насетне е ред на ученика. Спомянам си една интересна дискусия в един математически форум в тази връзка, не ми се търси линк сега. Едно девойче беше пуснало седмокласна задача за път или за работа, не помня точно, а и няма значение. Бяха й отговорили по-големи ученици  и действащи учители с различни решения. И тя нацъка отрицателен вот на всички, пуснали различно решение от това, което на нея й било ясно и показано в курса. Някой  й беше казал, че с такава нагласа доникъде няма да го докара в математиката, а тя се беше изрепчила, че не й трябват 100 начина, един единствен й стигал. На такъв ученик как да му кажеш да подхожда към задача за тренинг на сивото вещество по различен начин?

PS Открих го
Сега, Солничка, кажи, какво да направи един добър учител с порядъчен брой деца като Буба в клас?
https://www.matematika.bg/f/viewtopic.php?f=35&t=15172

Ex, Русалка...Знаех си, че нещо дребно е проблемът на училището......сега разбрах, че са Буба и тези като нея....

Първо е ясно, че колкото и съвършена да е система, няма всички да достигнат топ нива.
Иначе, в оцветеното е заровено кучето.

И да тук четем за деца, които знаят какво искат от живота от 1 клас, убедени са вече в цеността на образованието, какви искат да станат и защо пътя е през изрешеването на много сборници и изчитането на много учебници и книги. Но това не е общия случай (това и по повод инициативността на децата - не за 8+-класниците, а още от 1 клас)..
И учителите не трябва да набиват канчетата на децата да търсят други начини, а трябва да ги стимулират да го правят, и така от 1 клас.
Често родителите са сами в мотивирането на децата, отсреща няма никой.

Напълно съм съгласна с последното изречение на Солничка (моля те, не го редактирай ).

А за Буба .... - в 7 клас тя е с такова отношение към ученето, каквото учителите (основно) са възпитали в нея през тези седем класа. Може да се замислим ...

Иначе ми стана много мило с този басейн и двете тръби.

Ох, права беше Яна да каже, че не иска да подхваща този въпрос, той има толкова много аспекти. Никъде не съм казала, че децата като Буба са единственият проблем. Но са един от многото и това явление също не е за подценяване. ОК, страхотен учител, стимулира децата да мислят, дава всичко от себе си, ама Буби пак има във всеки клас и винаги ще има.  Както и примери за обратното, децата от цитираната тема със задачата го доказват. Нали са обаче при един учител, как едните имат стимул да работят, другите не?  И много други неща по училищното трасе са част от проблема, но все го свеждаме предимно до незрабории на МОН (безспорни) и скапани учители (определено не всички). Отиваш на родителска в "елитна" гимназия на клас с деца, влезли уж с бал близък до максималния след 7 клас. Влиза учителката по мат - наистина отдадена на предмета, старателна, взискателна, даваща домашни и о, чудо, проверяваща ги даже. А какво получава от майките (амбициозните харпии на Ежко) насреща? От едни одобрение, от други обаче  откровени упреци, че децата им не били дошли да учат в това училище математика, иначе щели да изберат МГ, та да бъдела така добра да редуцира осезаемо обема на домашните и да дава по-лесни тестове. Децата им до 7 клас нямали пукната петица по мат, пък сега, видите ли и до 4 слезли... Няма угодия. Не дава - защо не дава? Дава и изисква, стимулира -  пак защо, нямало нужда. Стои насреща ти учител на място, върши си работата, но и той си намира по някое време майстора от майките на Буба и Бубчо, заинтересовани само от това  бубенцето им да успее по 1 начин да реши задачата и да има заветното 6. Пък нека после има стимул добрият учител да създаде у децата нагласа за правилен подход към мат. На пътя му стоят безумията на МОН, РУО и доста майки на Буба.