Сама..

Ако бащата участва съвсем не е толкова напечено с по-голямо дете. Зорът е само няколко часа на ден, после имаш дори обедна почивка в повечето случаи. Нещо, което жена като авторката не може да си позволи.
Най-лесно ми е било като ходя на работа и най-трудно вкъщи с новородено. Тъкмо си оправил всичко след цяла нощ хранене и си викаш, ще затворя очи само за минута и то повърне, задави се, напълни памперса. Докато имиеш цялата бъркотия по легла, под, шкафчета и изпереш всичко (мне, пералнята не маха повръщано и сериозно ако, каквито и машини да има човек, първо ръчно трябва в тези случаи ), дошло време за хранене, после пак колелото се завърта. Не съм се оплаквала, когато ми е било на главата, но понеже стана дума за сравнения, това ми е бил най-трудният период.


Имал е, ако беше като мъжът на авторката, да е довел мама, баба, леля, но пак няма да пипне нищо.

Ами...да си гледала преди да създадеш второ дете.
Сега, или си го търпиш такова първото "дете" , или кой откъде е.
Той няма да се промени.

Много ясно, че ако бебето седи на шезлонг/люлка без да протестира, ще ти се струва песен този период, в сравнение с прохождането. Смятайте обаче какво им е било на тези, на които след прохождането им олеква. Моето дребното до годинката спеше 2-3 пъти на ден по максимум 40 мин. През останалото време изискваше нон-стоп внимание и дондуркане. За мен да оставя бебе да реве до посиняване в люлка/шезлонг, зор да не е на ръце, не е било вариант. Ако се заседаваше в нещо различно от ръцете ми, много ясно, че нямаше да се натискам да я разнасям по цял ден.

След пролазването и прохождането, можех да не ѝ обръщам внимание по цели 5-10 минути. Пазех я само да не се катери по мебелите, до нищо друго нямаше достъп да се нарани. Да не говорим, че с отпадането на дневните дрямки, започна да спи еднократно следобед, но по 2-3 часа. Което значеше, че след тежка нощ, можех да се възстановя. Ами...родих се в сравнение с предните месеци.

С бебе наистина е елементарно. Има време за всичко да се свърши по няколко пъти на ден дори. Моето също беше от вечно ревящите и то не от едва мякащите, а от тези дето се чуват и в съседния квартал. Почакайте само да проходи и дотогава ако не сте се стегнали и организирали, си е време за въжето.

Авторке, много добре те разбирам, само че моят мъж гледа детето ни много. Ние сме само двамата, няма баби, лели, учинайки, така че, ако той не го гледа, съм жива-умряла. Синът ми сега е на 1.2г., но трябва да ти кажа, че първите 4 м.след раждането не ги помня. Честно ти казвам, не помня какво сме правили по цял ден, бяло петно ми е. Помня само накъсаното спане, той колики нямаше, но ядеше по 3 пъти на нощ, около мен беше пълно със шишета и дози АМ. Според мен най-трудни са първите 6 м., после малко се осеферваш, напасвате се с бебето, научила си се да го разбираш какво иска, защо реве и т.н. На мен сега с току що проходило ми е 100 пъти по-лесно, отколкото с новородено. Но моето е лесно за гледане. Другото-в първите месеца изобщо не съм готвила, чистех и перях и това беше. Бебето ми не спеше много през деня, посл на 3-4 м. вече не искаше количка, та започнах да го нося в раница.
Проблемът ти е с мъжа, бебето все ще го изгледаш-ревливо, неревливо, послушно или не толкова. Преди да се роди моето дете, бях разговаряла многократно с мъжа ми, че второ дете няма да гледам, че всичко, което правя аз, трябва да може  да го прави и той. Не му падат ръцете ако готви или чисти. Това бебе не е само твое, както и домакинството. Те мъжете все си мислят, че като си седиш вкъщи по майчинство и пей сърце-по цял ден кафенца и цигарки и лаф с другите майки. Аха аха. Говори с него, разпределете си дейностите у дома и с малката, отделяй време за себе си, като той я гледа, защото скоро ще изпушиш. Знам, че сега няма да ми повярваш, но като порасне малко малката, малко ще ти олекне.

Не се сърди, когато мъжът се включва (или ако имаш по-големи деца, които помагат, както беше моят случай с последното дете), е съвсем различно. В случая лошото е, че мъжът се изживява и той като дете, което трябва да бъде обгрижено.
Не винаги по-голямото ходи на градина.
Авторке, ако можете да си го позволите, нека мъжът ти се погрижи поне да имаш различни домакински улеснения и уреди, след като той не се включва в домакинството, а него се опитай да го включиш в грижите за бебето. Може да го е страх да гушка толкова малко бебе. Някои мъже се притесняват от това, особено ако детето е постоянно в ръцете на майката.

Към авторката

Съветът ми е да си разпределяш задачите така, че да правиш само 1 нещо на ден. Пример:
Понеделник - готвене
Вторник - пране
Сряда - готвене
Четвъртък - гладене
Петък - готвене
Събота - чистене
Неделя - почивка /яденето се поръчва или се прави нещо набързо на скарата/

Ето и примерен дневен график:
6.00 ч - хранене
След това пиеш кафе и изпращаш ТМ на работа.
9.00 ч - хранене
След това оправяш бебето и излизаш на разходка.
12.00 ч - хранене
След това правиш това, което ти е за деня /готвиш, переш, градиш и т.н./
15.00 ч - хранене
След това почивка - гушкате се с бебо, гледаш някой филм - каквото решиш
18.00 ч - хранене
След това пак разходка
20.00 ч - къпане
21.00 ч - хранене

Ясно е, че графиците ще се променят и ще трябва нагаждане, но така ще можеш да имаш и глътка въздух през деня. Вечер започни да подсещаш ТМ да си вдига чинията. Не е нужно да се тропа с крак и да се вдига скандал. Просто му казваш “Моля те, вдигни си масата!” При всички положения ще трябва време докато свикне, защото явно до сега ти си го правила. Вярвай ми, нещата могат да се променят постепенно с лекота, вместо да тръгваш напред с рогата тропайки с крак

Нямах възможност да изчета всички коментари, но погледнах някои.. Казвала съм безброй пъти на мм да си почисти масата..той отговаря, че не можел.. Пералнята е нова и не знае как се пуска ( то и аз пера на една програма ). Той работи предимно от 18ч. до към 5 сутринта.. Като през деня или спи или излиза да закара някой някъдее. В началото не беше такъв, помагаше ми, докато аз бях на работа той си беше вкъщи и миеше поне съдовете.. От както се изместихме у тях нещата се промениха коренно. А за бебка..взима я от креватчето когато се прибере от работа и я храни ако и е време..но след това заспива като пън и ме е страх да не я смачка, затова съм винаги полуспяща! И не съм от малък град, а от София!

Не знам какво значение има откъде си, но пишеш, че сутрин като се прибере, мъжът ти прави опит да ти помогне- да я нахрани. После заспива като пън.
Ами, не знам, какво точно трябва да направи?
Да не заспива, а да изчисти къщата и да сготви?
Преди работа пак кара хора насам-натам, сигурно не без пари, нали?
После отива 12 часа зад волана.

Купи един кош за дрехи и почни оттам- да се научи да се съблича в банята и там да ги слага.
Привечер, преди да тръгне на работа- сипи му да яде- нека не се чувства никой и навлек едва ли не.
Дебни като се нахрани и уж случайно си около мивката с детето- помоли да ти подаде чинията.....ей такива елементарни начини за привикване към нови за него дейности.

Добре, Адел, а когато обсъждате спокойно как се чувстваш и когато молиш за помощ, той какво казва?
Защо му се налага да "кара хора", когато не е на работа? Какви са тия хора? Клиенти ли? Ако е така, то значи пак работи и работата му е сигурно повече от 12 часа.
Нямаш ли някоя близка, която да те отмени поне по 3-4 часа да се понаспиш без прекъсване? Че така изморен, човек не може да мисли и да действа адекватно.
Може ли да смени работата си с такава, която ще му отнема по-малко време? Не вярвам да няма възможност за това.
...
Въведете след спокойно обсъждане, без обиди, повишаване на тон, подмятания и сърдене, ред в къщата. Обсъдете кои домакински задължения той може да поеме. Къщата няма какво да се чисти постоянно. Няма кой да цапа и разхвърля из нея. Готвенето е наистина по веднъж на ден и може да отнеме при добра организация до половин час. Същото е и с миенето на съдове, ако нямате съдомиялна. Прането иска точно 10 минути - да се сортира и пусне пералнята, след това - да се простре или да се вземат и подредят сухите дрехи.
...
За бебето вече са ти писали - приучавай го към повече самостоятелност постепенно. Носи го в кенгуру, не на ръце. Поставяй го в люлеещ се шезлонг вкъщи, пускай му нещо със звук и менящи се картинки и/или светлинки. Не е нормално и няма смисъл да е постоянно в ръцете ти, когато не спи. За никого не е добре да се учи така. А коликите до 2-3 месеца минават и в най-тежките случаи.
...
В момента си много изморена, което е в реда на нещата. Ако можеш, най-добре е да намериш помощ и да се наспиваш. Това е най-важното, не хигиената и манджата. Това си организирай при първа възможност.

Коша за прането е пред банята, но дрехите са до него, а чорапите в стаята.. Днес след като се наяде,масата беше същата.. Казах му като на шега, че не искам да гледам две деца и може поне да завие хляба, защото и това не прави и изсъхва..забравил бил.. А дори и да му кажа да ми помогне с чистенето или със съдовете отговора е че и без това нищо не правя и не съм се преуморила.. Не знам защо някои мъже си мислят, че да си жена грижеща се за къща и дете е лесно! И не, не прави опит да ми помогне, а казва че детето му действа успокояващо!

Тук вече бих вдигнала скандал.

А ти защо се чувстваш длъжна да му вдигаш чиниите и чорапите? Ми като хапне следващия път сух хляб, седне на затрупана маса и му свършат чорапите, ще се сети как стават тия трудни работи.

Ами, почни от тук!
Връчваш му го да се успокояват, пък може и леко да го подиграеш, че мъж- скала не може един памперс да смени, ами се оправдава че не било мъжка работа....
Ти си го познаваш най- добре и можеш най- качествено да го изработиш и да си постигнеш каквото искаш.
Само малко търпение и здрав разум ти трябва, за да не тръгнеш по просташката пътека на "алоуу, кой си ти, бе!?"

Ако каже: „Много съм уморен...”, ще разбера. Ама: „Абе ти и без това нищо не правиш по цял ден, що аз да вдигам масата...” ?!