Сама..

Спри да разнасяш бебето непрекъснато, вържи му залъгалка, за да се научи да я изследва.
Какво толкова сложно има в поддържането на жилище, в което мъжът е непрекъснато на работа, а бебето в кошчето?
Ти сама го гледаш, мъжът ти се сцепва от каране сам, за да ви издържа.
Така е в света на възрастните.

Не знам колко е голямо бебенцето ти,но един слинг/май тай/раница, и хем ще я носиш, хем ръцете ще са ти свободни и ще можеш да хапнеш нормално, да пуснеш пералня, дори да сготвиш.

Говорили ли сте с мъжа ти по-детайлно? Той откакто се е родило детето, прекарвал ли е един цял ден с него? И моят съпруг работи много, късни смени, но когато си е вкъщи, му връчвам малката, дали ще е, за да сготвя, изчистя или да чета книга, без значение. Тя трябва да прекарва време с татко си и той с нея, пък мама и тя е човек и понякога има нужда да е сама. Уикендите главно той се занимава с нея или правим нещо семейно.
Обясни му спокойно, че имаш нужда от помощта му, а детето - да прекарва време с баща си. Ако прекара един цял ден с бебето, най-добре ще те разбере 😉

А с непочистването на масата - преди бебето почистваше ли си?

Бебето няма как да е в кошчето, защото плаче, има колики и сърце не ми дава да я оставя да реве. И да, трудно ми е сама да поддържам къщата чиста, и едновременно с това и да наготвя..и да се грижа за бебето.. Може би не ставам за майка или домакиня! Бебка е на месец.. И не единственното време прекарано на баща и с нея е докато тя спи.. После ми казва - " Какво искаш, тя е толкова спокойно бебе ? " И не, и преди това си беше мърльо! Дрехи и чорапи навсякъде.. Имам чувство, че гледам две деца..

Ставаш и за майка, и за домакиня, не се притеснявай.
Просто си се шашнала малко.
Бебето не е непрекъснато с колики, ами много бързо усеща че като ревне ще го вземеш. Хитри са те, нищо че са малки.
Вържи ѝ от тия пеперуди дето се движат, поизтрай малко като ревне и ще видиш, че ще се укроти.
И не е нужно да препускаш всеки ден с прахосмукачката.
Прави само най- належащото докато свикнеш с новия режим.

  Приоритет трябва да ти е бебето, не домакинската работа. За домакини медали не раздават.
  А като си е бил мърльо, ти какво си очаквала? ММ винаги е поддържал домакинството повече от мен, но и той се опита да се скатава, след като родих.

Да бе, едномесечно бебе маниплулатор 😂
Бебето плаче, защото има нужда да усеща близостта на майка си. И тя много правилно постъпва като си следва инстинкта.
Абсурт, 21 век, почети малко, за четвъртия триместър, не си мятаме бебетата под сянката на дървото, за да копаме на нивата.

А мърльото просто го подмина нали?

Така е когато имаш дете. За съжаление обикноввнно не си даваме сметка какво ще се промени в живота ни след детето
Та първо..нито е важно да изчистиш,  нито да сготвиш.
Опитай се да си почиваш когато детето спи. Готви с бебето във слинг / кенгуру а чистенто правете двамата с мъжа в някой почивен ден.
Щом си е бил мърльо преди....не очаквай чудеса. Просто му напомняй за масата.

Възхищавам се на перфектните домакини от форума, на които ни бебе, ни домакинска работа може да им се опре. Само че, преди колко време/години са гледали тегните бебета. Понякога като мине зора от конкретна ситуация, хората "забравяме" колко трудна е била, (напр.раждането).
Ами не винаги е леко да гледаш сам малко дете. Понякога разликата може да е дори в две деца на едно и също семеиство.
Пп същество, поговорете двамата, но не у дома между готвения, пранета и сменяне на памперси, а в спокойна обстановка (ако ще и на разходка/кафе с детето). Обясни му какво ти тежи и задай очаквания. Например, за начало 30 мин на вечер да гледа малката, а какво ще правиш ти, решаваш за моюента.
Успех! И не, не си нито лоша домакиня, нито лоша майка!

Летният сезон да е слаб...Странно. Всички разчитат на този сезон. Щом той е слаб, представям си как е през зимата тогава-сигурно таксито стои на трупчета?

Намирисва ми, че мъжът ти май си заделя нещичко само за себе си, за фонд "И аз съм човек" .

Все още бушуват хормоните, а и умората и безсънието оказват влияние. В прав текст, казваш на таткото, че имаш нужда от малко почивка и помощ! Не си нито лоша майка, нито лоша домакиня! На първо място си човек!

Защо се заяждаш?
Като си в 21-ви век, да не са те учили като през 16-ти, да запашеш бебето в цедилката и денонощно да ти виси на гърба?

И не, "мърльото" не го подминавам, ама като знаеш много, защо не се пробваш като таксиметров шофьор сега, през отпуските, че да те видя колко часа ще са ти нужни и колко пари ще изкараш?

Забави да посъветваш момичето да си събере багажа и да бяга с 200.

Ами слаб е.. Не сме на морето все пак.. Тук няма кой да ти тегли една майна 😅... Ще пробвам с кенгуру, дано стане.. А мъж на 30 годинни няма как да го възпиташ тепърва..( не вдява )

Разговаряйте по-ребром с партньора си и  му обяснете, че поне час, когато се прибере трябва да е на разположение, за да може да хапнете, да вземете душ,  а чистенето нека не Ви бъде приоритет...Мъжете понякога се скатават зад работата. Не твърдя, че за него е лесно да издържа семейство, но поне за час може да направи усилие.

Моме, помисли малко как се справяме ние с по 2, и ще ти олекне. А на много от нас са с доста малка разлика в годините. Питаш ли ни?

Моят съвет е да не се пробваш, за да не почнат скандалите.
Когато сте заедно го помоли да ти помогне с нещо, докато ти правиш друго или просто заедно да го направите за по- бързо, че да си освободите време да се видите......
Не го игнорирай, ами го приобщи и към бебето, и към работата вкъщи.

За 2 месеца съм сготвила веднъж и то днес. Не мия, не чиста! Единствената ми домакинска работа е да пусна пералнята. Имам си дете, което има нужда от мен и съответно таткото поема другото. Той също се прибира смазан от работа, но и на мен не ми е  по-леко като не спя по цяла нощ. Много ги глезите тия мъже! Като не иска да помага, една стая си я правиш за тебе и бебчо и да си седи оня в мърлявщината. Ще ходя аз на 30годишен по гъза... Ама друг път

Като за начало си вземи слинг или раница , за да разнасяш малката и да са ти свободни ръцете.

Поговори с мъжа си, че ти също имаш нужда от помощ. Кажи му , че детето е двустранна грижа. Ти си го износила , родила и го гледаш , а той какво прави?!

Това , че работи и ви издържа е нормално , не похвално , защото предполагам и ти си работила , но в момента няма как.

Като дъщеря ми се роди , ММ получи предложение за работа в чужбина и когато замина тя беше на 2 месеца. Докато се преместим и ние , съм си я гледала сама , оправяла съм багажи , занимавала съм се с домакинство, коли и имоти. Не е лесно , но няма какво да направиш.

В момента съм бременна с второ , децата ни ще са с година и малко разлика  и дори за минута не съм си помислила , че няма да се справя.
Мъжът ми е напълно наясно с това , че ще помага.

Поговори си с него за държанието му. Не е на пет, за да му слагаш и вдигаш , не си длъжна и да му събираш миризивите килоти, които е разхвърлял из къщата. Това, че жените са домакини и ще слушкат чинно , е отживелица и трябва да се покаже.

Абсурт, нещо не си в час отново.

Да, бебеносеща майка съм и е едно от най-добрите ми решения. Отрази ми се чудесно,на мен и на детето. Да, през цялата човешка история майките са си носели децата, хич не е случайно, мога и книжка да ти препоръчам по темата, ако желаеш да се образоваш, барем внуци ще гледаш 😉

Аз като шофьор няма нужда да се пробвам, учила съм, професия си имам. Всеки работи нещо. Желанието на таткото  и по-скоро липсата му е тука проблем.

Адел, виж темата за бебеносене. Не в кенгуру, не е ергономично, в слинг или май тай слинг, в първи пост ще видиш разликата между кенгуру и слинг да не спамя тук, за малки бебчета има и безплатен наем на слингове.

Сама казваш, че и преди е бил такъв. Поведението му няма абсолютно никаква връзка с работата. Към момента единственото, което можеш да направиш е да спреш да му обръща внимание, престани да тичаш след него. Като не си вдигне масата, остави я така.
Защо сте само на неговия доход, нямаш ли майчинство?
Не. Помощ е, когато помогне за нещо на приятел, съсед, близък. В собствения си дом мъжът ми не помага, а прави каквото прави всеки пораснал човек, т.е. всичко.

Като не си вдигне масата нали на мен ми пречи и ми се събира за следващия път двойна работа.. И остава да завъдим и хлебарки и ще се местя на палатка 😕.. Нямам майчинство, защото тъкмо преди да забременея напуснах работа..

Няма двойна работа за теб, той ще я вдигне, когато може.

Лошо е това с майчинството. Трябвало е да изчакате с бебето.
В това положение ще трябва сериозно да се напрегнете, неоправената маса ви е най-малкият проблем. Като се възстановиш от раждането, търси работа и се сменяйте, щом не върви таксито. Иначе напразно виси навън, а няма финансов смисъл от цялото упражнение. Той да гледа бебето, докато си на работа, после ти вкъщи, а той отива да кара. Нали казва, че бебето е спокойно, няма да се уморява значи... 

Съчуствам на авторката. Мъжът проявява липса на емпатия. Професията "бакшиш" не е с тежко физ. или умствено натоварване . Пушат, кибичат, клюки и понякога ангажименти. При липса на доходи да я смени или да намери допълнителна работа. Не е нужно да си педантична домакиня, пази си здравето и нервите. Мъжът ще намери начин да помогне , при наличие на желание. Вредните си навици поне може да коригира.   Опитай с разговори, със спокоен тон. Моят спря и да пуши, промени много от навиците си. Прояви неочаквана грижа и помощ. А си беше дивак и ефе . След като припадах от безсъние, забравях да се храня , сам инициира помощ и предложи алтернативи. Adell, надявам се да имаш близки, приятелки, които да ти помагат и подкрепят. Емоционалната опора не е за пренебрегване.

Съветът, който дава "Не се сърди, човече" е много резонен, изпитала съм го на гърба си. С раждането на второто ни дете, мъжа ми често ми насаждаше, че съм лоша домакиня, че другите какви чудеса вършели с едно, две и три деца. Еми вярно е, че не съм домакиня за пример , но тези коментари ме караха да се чувствам тъжна, а де факто не променяха ситуацията. Тук вмъквам, че съпруга ми се включвяше активно в задълженията у дома. Аз обаче не смятам, че заради това аз съм длъжна да съм безупречна. Каквото можех и имах желание, това правих. Целта на живота ми е да съм щастлива аз ,децата ми и съпруга ми, а не да блести у дома и да мирише на стол, а аз да залитам по коридорите от безсилие. Е, който го може, браво, шапка свалям. Хубаво, ама съпруга ми не беше на това мнение. Той много искаше да си има чистачка, готвачка, гледачка и раждачка у дома, че и пари ако може да изкарва. Ами писна ми в един момент и казах, че ще тръгвам на работа, а той да си стои у дома с 7 месечното ни дете и по-големия му батко. Решихме го с мъжа ми, той се съгласи да остане да гледа децата. Беше ме страх в началото, ще се справя ли с работата, ще мога ли да се концентрирам или само ще си мисля за децата. Кърмех, това означаваше да се изцеждам на работа. Звучеше трудно. Ами, оцелях, а втория-трерия месец вече ходих с мерак. Сред възрастни хора съм, общувам, изказвам мнение, искат ми дори мнението, о, небеса!!! А останалото време прекарвам със семейството си.
Мъжа ми се справи отлично, с моменти разбира се на отчаяние, притеснения, грешки, но децата са здрави, щастливи и прекараха период с основното присъствие на баща си. Прекрасно е! Сега казва, че хич не е лесно да се гледат деца.
Та, ако имаш вариант да потърсиш и започнеш работа следващите месеци, мисля би бил добър урок за мъжа ти какво е да се гледа дете. Ама не да го връчи на някоя баба, той лично трябва да поеме грижите за малката.
Важно е да отбележа, че откакто работя ми върви много повече домакинската работа, имам тонус.

 В общи линии,  първите три,  четири  месеца са доста тегави. На мен ми се сливат,  малко колики,  много зор с помпата за кърма,  недоспиване и т.н
 Ще оцелееш,  гушкай си и си носи бебето, буквално ми се обръщат карантиите,  като прочета или чуя някои да обявява,  че бебе на месец,  два плаче за да манипулира майка си. 
 Моето на 5 години се опитва да пищи и реве,  за да получи каквото иска,  за него съм съгласна,  че се пробва да манипулира и да се налага.  Ама една мръвка,  която още не знае на кой свят е...
 Липсата на пари е доста сериозен проблем! За това трябва да говорите с мъжа ти,  да търси нещо по-доходно.
 Ако има баби или близки,които искат и имат възможност,    и ти си съгласна,  няма лошо да ти помагат, макар и с малко.  Казвам го от позицията на човек,  които си  мъкнеше бебето навсякъде,  а като се разболявах,  мъжа ми си пускаше отпуска.
 Не бих дала съвет да бягаш и да се разделяте,  по скоро,  давай ден за ден,  спокойно,  колкото можеш. По натам,  като поотрасне,  са други грижите,  но става по леко.

По-спокойно мило момиче. Колкото толкова. Първите месеци са най-трудни. Имала съм много помощ от баби и пак ми е било нервно и уморено.
Ще се нагласите. Имате ли някоя близка да идва от време навреме.

Адел,  може да не ти е останало време, но е трябвало да разучиш какви са вариантите в твоя случай и са получаваш майчинство стига да имаш стажа разбира се. Има цяла тема за това тук във форума.
Относно случващото ти се - разбирам те, наистина е тежко първите месеци,  съвета ми е не се терзай,  не се поддавай макар, че ти е емоционално. Познати са ми такива хора като ТМ. Те  трудно се променят,  но се променят. Търпеливо поговори и обясни, но бъди твърда. Стегни се, можеш повярвай. Ще мине периода дори може и с времето ще постигнеш обрат . Важно е да си твърда и постоянна в отстояването. Ще отрастне бебе не се втилясвай толкова и не изпадай в депресия. Опитай се да помислиш трезво хора като него имат черта да обичат да са център. Трябва да му повлияеш за да си помогнеш. Нека и ти и той до някаква степен се промените и успокоите. Ти към повече позитивни емоции той към повече ангажираност.

Да, то това да хвърляш карти по цял ден, да пушиш и пиеш кафета, докато лафиш с останалите, да четеш вестници и да решаваш кръстословици или да си цъкаш телефона си е като чукане на камъни в кариерата, направо каторжнически труд. Нали ги гледам колко са измъчени. Особено в малък град, където разстоянията са малки и такситата не са толкова нужни. Поне пари да докарваше, като ще се келеши. Като толкова се сцепва, да се смени с нея, че е по-лесно. Ама що ли си мисля, че няма да иска.
Авторката да се разговори с него сериозно и да разбере, че с бебе на месец няма значение какви домакини били другите с по няколко деца - всеки си знае себе си. Периодът се казва "майчинство", не "доказване на уменията на степфордска съпруга, програмирана като робот". Ако човек не щади сам себе си, няма кой друг да го пощади.

Аз съвет не мога да дам, защото съм от майките, които не държат постоянно децата си на ръце и имам мъж, който се включва активно в домакинството и в заниманията с децата.
Още от първата дъщеря свикнах така. Когато мрънкаше, започвах да пея, да говоря, отивах да я погаля, бях в същото помещение, но не съм разнасяла. Разбира се, последните 2 деца бяха гушкани и разнасяни, но не от мен, а от каките си. В това време си домакинствах, но аз обичам да готвя и това ме успокоява и си минавах навсякъде с мопа (съвсем умишлено у дома няма килими, пътеки, "прахосъбирачки" по шкафовете и всякакви неща, които биха попречили цялото чистене да се сведе до не повече от 20-тина мин.), а за всичко останало ползвах уреди. Не ми е било чак като в аптека, но чисто и сготвено ми беше, а и никога не ми е било по-спокойно и с повече свободно време от майчинствата. Когато бебето не ти е в ръцете, а си лежи близо до теб, имаш време и вкъщи да си пооправиш, и книга или списание да прочетеш, и като жена да си обърнеш внимание на външния вид.
Разбира се, ще излъжа, ако кажа, че първите няколко седмици още съм влизала в час. Не, винаги първите 2-3 седмици съм била дезорганизирана, докато с бебето се напаснем.
За мъжа нямам опит как се действа, щом е свикнал да не си раздигва дори масата. Може би с разговори, примери и не с молби да гледа детето, а направо с раздаване на задачи - "Утре от ... ч. до ... ч. гледаш бебето, защото трябва да напазарувам.", "Довечера се прибираш и пържиш 4 яйца, за да има какво да вечеряме, докато аз нахраня и изкъпя бебето., "Измиваш си чинията от обяд, защото ако не я измиеш - довечера ще ядеш пак в нея." Не знам дали ще действа, защото моят съпруг никога не е бил такъв тип и нямам опит.
А бебето се опитвай да приучиш да не ти е постояннно в ръцете, защото след няколко месеца ще ти тежи. Щади си здравето.

Е, аз никога не съм била перфектна домакиня. Но дори позната, която беше, спря да готви в този ранен бебешки период. Може да се преживее и с купена храна, ако мъжът ти не помага и трябва да свършиш всичко сама. А като е мърляв, сигурно и високи претенции за чистотата няма. Карай по-спокойно, медал никой няма да ти даде. Баби някакви?

Не казвам,че нямаме пари..просто на него все му малеят..а и арендата не е малко всяка седмица по 250 на вятъра.. Майка ми работи по 24/7 с два дни почивка в месеца..рядко може да ми помогне с гледането на бебка, но иначе финансово много ни помага, макар и мм да се прави на оправен и да не иска. Ще поговоря с него, само да мине погачата в неделя, че и за това съм нервна и ще избухна от най- малкото нещо.. Дано нещата се оправят!

Не е лесно да се гледа бебе, всички( или повечето ) тук те разбираме. Но най- важното наистина е самото бебе. Домакинската работа може да почака. Поддържай просто санитарния минимум, че наистина да не развъдите хлебарки.
Моят мъж ми помагаше след раждането. После замина за чужбина за дъълъг период от време. Имала съм обаче друга здрава подкрепа и пак мога да кажа, че чувах бебешки ревове под душа. Без бебето да плаче... Имаше и у нас камари за гладене и пране, но се справихме. Колкото повече порастват бебоците, толкова повече се занимават.
Иначе за мъжа ти - щом толкова не иска спри чинията да си вдигне- отивай купувай еднократни чаши, чинии, вилици ... Като я остави, айде в коша. Или просто му кажи- Нямам време да се залепя за мивката, хвърли си чинията. Остави малко домакинска работа да се натрупа, че да му направи впечатление. Дори и да не си признае веднага ще види, че къщата е по- различна и може пък да се светне.
Като цяло по- напред са ти го казали- пази си нервите,защото с децата винаги ще има за какво да ги хабиш.
Да ви е живо и здраво бебчето, хубаво да си изкарате на погачата

Единственият проблем, който виждам аз, е че само и единствено ти си виновна за ситуацията в която се намираш.
Мъжа ти е бил същия и преди детето. Ако не можеш да понасяш са не си чисти масата, да не си му раждала дете или да си го превъзпитала преди детето.
Напуснала си работа преди да родиш, ми като си толкова ларж, сърбай си попарата, която сама си си надробила.
Имаш време да четеш форума, нямаш време да изчистиш една маса...хайде де... Голяма жертва си.

Да ти даде адрес да я пребиеш с камъни? Колко деца отгледа, информативно питам?
Иначе, да, той си е бил такъв и преди бебето, много жени го приемат за "нормално", и най-ироничното е, че пак жена (майка му) го е възпитала така.
И да, липсата на работа и съответно майчинство, не е най-мъдрия ход, но предполагам е млада, ще е тегаво година,две, после се стяга и почва да прави нещо смислено.

Масата я чистя, въпроса е защо аз трябва да го правя? А докато си държа бебето мога и да пиша, не съм чак толкова куца! А преди не ми е правело такова впечатление, защото съм имала повече свободно време! Относно работата - няма как да знаеш защо съм напуснала и дали е било по моя воля! А мъжа е трябвало майка му да го възпита , не аз! А съм му приятелка, а не майка!

Съншяйн, искаш да кажеш, че раждането и гледането на дете не е нещо смислено ли?

П.п. в момента отглеждаме 3 деца, мисля да стигна до 5...

Авторке...да си го беше оставила на майка му, като не си е свършила работата...

 Естествено, че детето е най-смисленото нещо, което може да се случи на човек. Ако не беше така, нямаше да я има тази неистова борба на някои двойки ( години процедури, инвитро) , да, има го инстинкта за разможаване, но все пак... И заради детето си , родителя може да надскочи себе си, понякога.
  Не искам, забележи, не искам да споря, не че не мога, но с цялото ми уважение ти нямаш три деца, биологични.
Не си жена, не си прекарал плътно 24 часа  с новородено, така че, няма как да я разбереш. Тя няма топки, не може да те разбере теб. И така.

Жена ми има 3 деца, аз имам топки... Добре

Всеки има право на минута почивка, не мислиш ли? Ако ти беше на работа денонощно, защото тя реално е детегледачка без прекъсване, нямаше ли да се опиташ да спреш да го играеш слугиня на другите в дома ти, които ходят на работа, но и имат извънработно време?
Да, постъпила е глупаво като е забременяла след като е била без работа, но да не забравяме, че за тази работа трябват двама.
Хората правят грешки, което  не значи, че нямат право след това да търсят изход.

Adell, бебеносенето наистина много облекчава. Но! Недей да се възползваш от свободата на ръцете, за да се юрнеш да чистиш и готвиш. Направи си сандвич, салатка, фрешче, изпили онзи нокът, който те дразни от вчера, или иначе казано - облекчи си твоето ежедневие.

По въпроса за домакинската работа - и с двете деца съм била на принципа до късния следобяд всичко да е оправено (сготвено и подредено), за да имаме пълноценно време. А не тепърва някой да готви, друг да чисти, за да сме на равно. Това в добрите дни. В други даже не съм се замисляла дали е чисто или дали има вечеря.

Не мога да разбера как някой хора  коментират с  толкова агресивен  и нападателен тон  . Момичето просто споделя , има нужда са се оплаче , чувства се емоционално нестабилна ,а    веднага я нападат  за" кво ревяла".

 Реве , че се чувства сама , безпомощна , несигурна  ...И има нужда да чуе , че не само тя се чувства така . Че грешката не е само в нейните усещания ,а и други майки са се чувствали така . Стига сте се изкарвали всички перфектни  , как  ви  е изчистено , сготвено  и правите по сто нещаи сте перфектни майки .
В форума  е лесно да напишеш каквото й да е .  Перфектната майка гушка  бебето си и следва неговите нужди .
Често срещана е следродилната депресия , когато  майката  е  неуверена ,  бушуват хормони ,  умора от недоспиване , нов начин на  живот  , съобразен с бебето . И веднага нападки - ами  какво очакваш  , що пък ти е  трудно ?!  
За съжаление познавам много двойки ,  разделили са или настъпила сериозна криза в отношенията им   след раждането на детето , защото не са подготвени за реалността. Навсякъде се говори само за красивата страна , колко прекрасно е всичко . Ми не е  и  много хора не са готови  за това, което ги очаква .
Искам да кажа  , че всяко дете е различно и  има много неспокойни  ревливи деца , които не се успокояват лесно  , а пък приказките :"дай му биберона и да си стои само  или  ще  реве , реве и спре " са ми абсурдни . Има бебета , които кротко си спят , ядат и не реват . Но не всички са такива , казвам го от личен опит .

Къде била гледала като избирала мъж  ! Ма моля ви се, то според форума ,  на всяка мъжът е идеалният -чисти , мие , помага , а  само тези , които си позволят нещо да се оплачат  имат мухльовци .
Жената  си е избрала мъж , обичат  се , просто  в този период  е много трудно  свикването с  новия бит , а и парите   и недостига им изнервят . Мъжът като вижда  как хвърчът за мляко , памперси , козметика  , става притеснен . Лесно е да се каже да се хване и да изкарва повече , но в малкия град стандарта и възможностите са други ...



Adell 666 , първите месеци след раждането  за много майки са трудни . Описах по -горе причините . Напълно те разбирам какво ти е , защото съм  минала през същото  . Второто ми дете направо не спираше да плаче, аз нямах сили за нищо , плачех и аз  . Отминава . Детето пораства  .Битовизмите се нагаждат. Просто  бъди по-спокойна . Най - лесно е сега да се скарате  . Поговорете нормално , опитайте да си изясните новите  задължения и нужди .  . Усещам , че ти си много изнервена и  всичко те дразни и неща като чорапите или непочистената маса, които преди не са ти правели впечатление , сега те дразнят .

Излизай по- често навън на разходка  с количката,намери си компания от други майки  . Затворена у дома с бебето  в къщи , надявайки се да успееш нещо да свършиш е  по-изнервящо , отколкото да прекарваш време след природата .  Ако детето е спокойно и  спи , можеш в една от дрямките му да пооправиш набързо  . Готви неща , които изискват  малко врме или стват набързо или разни варива ,месца на фурна и салати  . В тази възраст детето  все още  само спи   .Носенето в слинг  успокоява . И аз съм за !!! В тези жеги за навън не става  , но  у дома може .Но НЕ кенгуро  от едно време - то не е ергономично и не е  ок за стойката на детето ,но това  едруга тема ...

Да бе перфектни били.
Първият месец не знаех къде се намирам. Дните ми се сливаха...кърмене, оригване и пак отначало.
Готвене и чистене ми бяха последни в списъка. ММ помагаше много....и след месеци нещата се намесиха.

Сега съм като фурия , всичко правя и комбинирам....ама си трябва  опит и време.

Много точно !!!


Има мъже , които помагат , има  които не- считат че домакинската работа не е тяхна и ако преди това не са помагали , няма как от само себе си от раз изведнъж да започнат  . НО има един важен момент - те не знаят какво  трябва да направят   .Ние сме по  цял ден с бебето и не знаят какво и кога да помогнат , не се сещат сами и на някои мъже трябва директно в прав текст да им се казва  точно и ясно  какво да свършат , за да помогнат .

Мисля, че те бият хормоните след раждането и затова си вкарваш някакви несъществуващи проблеми в главата

1. Детето ти е на 1 м. Значи нито цапа, нито разхвърля. Чистене 1 - 2 пъти седмично е напълно достатъчно
2. Готвене - цялата процедуря по приготвянето на храната отнема 20 минути макс. През другото време яденето се пече във фурната или се вари на котлона и му трябва едно наглеждане, или разбъркване, което отнема 20 секунди
3. Какво значи да гледа детето - та това дете е съвсем малко. Достатъчно е да го сложиш на шезлонга и да го пуснеш да му пее, а през това време да правиш, каквото имаш да правиш.

Като цяло, при добре направена организация ще имаш време за всичко. И да - мъжа ти работи, за да изкарва пари, които после да се харчат за семейството ви. Нормално е да е изморен. Като не си вдигне масата след хранене може да го подсетиш или просто да преместиш 1 бр. чиния от масата в мивката - няма нищо да ти стане. Търсиш си някаква драма, която я няма, обаче сама ще си навредиш по този начин. Сега времето е хубаво - излизай на разходки в парка, обикаляй и се наслаждавай на малкото си бебе, че после, като проходи става по-трудно. Е тогава вече няма да можеш и зъбите да си измиеш без някой да го наглежда, защото ще пипа и ще рови навсякъде. Да не говорим, че къщата тогава ще е обсипана с играчки и всякакви джунджории на бебето. Ти се оплакваш от гледането на 1 бр. дете на 1 месец. Я ги питай майките на близнаци на възраст 2 години или тези с по 3 деца. Стегни се и си направи правилна организация за деня. Разбирам, че детето ти има колики в момента, но чак пък постоянно да го държиш на ръце.... Сама си правиш лоша услуга, защото в един момент коликите ще спрат, но детето пак ще плаче, че иска на ръце. А, като почнат зъбите и реването по цяла нощ с месеци? Тогава съвсем ще откачиш. Давай го малко по-спокойно - всичко, което описваш се случва на всяка една майка с малко бебе

Наистина не разбирам какъв е страха от това, да си носиш и гушкаш бебето. Моето до третия месец често ми беше на рамото и поспиваше, оставях го и в креватчето, но не съм го пипала само за хранене и смяна на памперс, а през останалото време да си лежи там.
Като стана по-голямо изобщо не е било проблем да си играе в гимнастиката за няколко минути, стои си в количката без да плаче, е после проходи, и не искаше да влезе в нея, но това е друга тема.
 А вече на пет, бяга, не дава да го гушкам и целувам вече, само като се удари, ставам "лековита".
 Значи от една страна, има родители, които не са съгласни да си гушкат и носят бебетата, не го правят, и не са го правили, а от друга страна, точно те дават съвето това да не се прави. Откъде знаят, че бебето ще "свикне" на ръце, като не са го носили? Имам предвид  бебе между 0 и 4,5 месеца.

Близо 7 месеца по-късно все още не мога да свърша нищо вкъщи. Всички бебета са различни, има бебета, които не може да ги хвърлиш в шезлонг, люлка, кошче .. Моето е спокойно бебе, но докато съм до него. Лежим си цял ден, но стана ли от леглото става страшно. Нямам никакво намерение да слушам как бебето ми пищи за да въртя домакинство, гледам си бебето и то ми е на първо място. Ако спи и аз спя, ако съм гладна слагам я в раницата и ям. ММ също работи, като се прибере от работата пуска пералня, готви, почивните дни чистим. Вкъщи е разхвърляно, понякога ядем домат със сирене или кашкавал, но пък бебето е спокойно и щастливо и това е важното.
Поговори с ТМ, нека се включва повече в домакинството и отглеждането на детето. И запомни, това не е помощ! Това е неговият дял от задълженията.

Lady Cassiopeia Duval, ама разбира се! Всичко е толкова лесно с бебе на 1 месец. И готвенето, и простирането, и всичко друго не изисква никакви усилия, нито време.
Спокойно мъжът ѝ може да ги прави тези неща, нито ще се умори, нито нищо. Както толкова ще му стане, ако премести 1 чиния или ако сготви за 20 мин.? Той излишно драматизира, че било трудно. Глупости.

А сега сериозно. Бебе на 1 месец яде денонощно, поне повечето. Нормален, непрекъснат сън е невъзможен, да не говорим за периода на коликите. Ще си седи в шезлонга кротко, ама друг път. Това убива, поне повечето хора се смазват физически и психически, неслучайно има изтезания с лишаване от сън. Отделно, родила жена преди месец физически няма същите сили като другите.
И вместо в такъв момент да може да използва всяка свободна секунда, за да си открадне сън, тя да тича да му бърше задника? Не че не може, разбира се, че може, но сериозно ли ѝ давате такъв съвет? Да ходи след голям, здрав и прав мъж и да му отсервира, пере, глади, сигурно и да го къпе...
Работел. Ами всички работят, но след работа ставаш обикновен човек и си имаш други задачи - гледаш си децата, готвиш, чистиш и правиш всичко, каквото излезе на дневен ред. Не чакаш мама да те обслужи.
И колкото по-рано го осъзнаят и двамата, толкова по-добре ще е занапред. Остави ли го сега, забрави за промяна в бъдеще. ще тръгне детето на ясла, тя на работа, и тогава пак вечер тя ще прави всичко, докато той подпира облака. А децата попиват, после пренасят модела в бъдещите си семейства и страдат заради мързела на родителите си.

Аз не съм гушкала не по причина да не свикне на ръце, а заради проблеми с кръста, с което пък моите ръце са оставали свободни. И не пречи да си гушкаш бебето на леглото и да си почивате заедно, вместо да го разнасяш нагоре-надолу. Още повече, че съвсем малките бебета обикновено спят и е добре да са спокойни, особено в жегите, когато има опасност да се прегреят в прегръдките на мама. Най-приятно ми е било бебето да спи до мен, а аз да си лежа до него с книга.

Извинявам се, не се заяждам, ама как оставате съпруга на такъв човек, след подобни думи?

Да, с бебе на 1 месец нещата са много по-лесни, отколкото с бебе на годинка и малко, което тепърва прохожда и пипа навсякъде. И да, с 1 бр. бебе е много по-лесно, откокото с 2 на същата възраст или с 3 през няколко години.
И не е нужно да ми размахваш пръст - 2 деца имам и сама съм си ги гледала. И ми е било изчистено, и ми е било изпрано, и децата са били нахранени и преоблечени, и по парковете съм обикаляла, че и време да си почина малко съм имала. Затова казвам - всичко е до организация. Като не може да изчисти днес, ще изчисти утре, като не й се готви всеки ден, ще готви през ден, през два, ще поръча храна, ще метне 2 пържоли на скарата и ще направи салата и т.н. То пък все едно готви тристепенно меню всеки ден. Като иска мъжа й да си вдигне чинията ще му каже. Като иска да й помогне ще му каже - вземи нарежи морковите, аз да нарежа картофите, за да стане по-бързо

А това с прането ми е много смешно. Какво значи да пере - пере пералнята. Жената само простира. Не е, като да пере на ръка всичко.

А това с държенето на бебето постоянно на ръце - аз лично не го разбирам и не съм го правила. Други майки го правят. Това си е право на личен избор на всяка майка и аз не го оспорвам. Всеки сам си преценява. Лично на мен най-големите помошници са ми били шезлонга и проходилката - слагах децата вътре и имах свободата да си свърша всичко.

Носилките са ергономични и за бебе, и за мама. Кръст или друго не боли, ако е поставена правилно. Миналият уикенд бях на планински преход с тодлър в раницата 4 часа и не ме боли кръст. Не сте пробвали, не го отричайте като родителски похват. Лежането на леглото, не пречи на носенето на бебето. Опасност от прегряване също няма, когато се съобрази облеклото на детето,майката и разбира се типа на носилката и от какъв материал е.
Детето ми никога не се е обривало от прегряване при носене.
Вече година и почти четири месеца я носим активно и аз, и татко й. Още нещо, което таткото може да прави и което им създава връзка😉

Това, че за теб е било най- добро решението да носиш 24 часа бебето, не означава че е меродавно и правилно за всички.
Някои предпочитат да погледнат и себе си, и да се сетят, че освен майки са и жени....

Lady Cassiopeia Duval, не размахвам пръст. Питам защо ти размахваш на току що родила жена.
Едва ли някой смята, че човек не може да се справи. Има много самотни майки, които както се вижда, се справят. Въпросът е защо, след като не е сама? Има ли някаква конкретна причина, заради която при двама в един дом, само единият да върши всичко? Дори съвсем лични хигиенни неща като да си почисти масата или тоалетната след себе си?
Не питам за теб, вероятно си имала някаква причина, за нея ми е въпросът.

Всяко нещо по отделно е малко и лесно, но когато станат 10, и всички са само за 2 ръце, тогава отнема време, колкото за един нормален сън.

П.П. Бебе не съм носила никак, моето не обичаше да го вдигаш, обаче едната ми племенница писваше на секундата, щом я оставиш. Ако искаш въобще да свършиш нещо, бебеносенето беше спасението, затова не го отричам, човек трябва да бъде гъвкав и да си улеснява живота.

Може и аз да съм го приела грешно

Аз пръст не размахвам. Може да е "прозвучало" по-остро, но реално не е така. Исках да обърна внимание на авторката, че не е длъжна постоянно да тича с метлата и парцала или да готви до полудяване всеки ден, защото бебето е малко - не цапа и не разхвърля. Че може да остави бебето на шезлонга, вместо да го разнася постоянно с нея - така и то ще свикне да стои, където го оставят, и тя ще има малко повече свобода. Че може да се справи, ако си организира правилно деня, а дори и време малко да си почине да остане. Е, ясно, че няма да е всеки ден, но поне от време на време за 20-тина минути, за да отдъхне. Защото бебето хем е малко, хем е лятно. Може да излиза с него. Със зимно бебе нещата са доста по-трудни и тогава майките съвсем откачат, защото с месеци не могат да си покажат носа навън, защото или е много студено, или вали, или има мъгла. И най-вече да й кажа, че това се случва при всяка жена с малко бебе. И все пак бебето хем е малко, хем е само едно. И, че на майките с близнаци или с по няколко деца им е в пъти по-трудно. Дано сега съм обяснила нещата по-ясно, за да не се приеме, че скачам и критикувам новородила жена, защото не това е целта ми

Това да бебеносиш, не пречи да бъдеш жена. Напротив, дава ти време за себе си и възможност да вършиш какво на теб ти се иска и прави.
Би трябвало за толкова години житейски опит да си научила, че без да си пробвал нещо, не можеш да имаш реален поглед над него, еле да правиш изводи. Просто няма да са реални.
Не знам с какво помогна на Адел поста ти, е изля си дневната доза любезност, олекна ли ти?
Не разбирам и коментарите "виж какво е с 2 деца и тогава се оплаквай" или така е в реалността. Никоя от вас не е била прясно родила жена в следродилна депресия, мдам. Да има тракане по клавиатурата и да се изтъкваме колко е лесно да си сторъката Шива 😉

Ще ти дам един съвет, пък ако искаш го приеми.
Най- тъпото мислене е това, което си написала по- горе и то води директно до развод- по- рано или по- късно, но дотам се стига.
Ти си тази, която е избрала за мъж 30 годишен- при когото  възпитателните процеси са приключили преди 23 години.
Такъв ти е харесал, че и нещо повече, щом и дете си родила от него.
Майка му насила не ти го е пъхнала в ръцете, нали?

И не, в момента ти и като приятелка не се държиш, насъсквана от куп недоволни от живота си пресни и не толкова, родилки.
Вместо като приятел да обмислиш как да го прилъжеш да почне да ти помага, излизайки от разбиранията си за ролята на мъжа, ти си готова да хапеш и да тропаш с краче.
Е, тропай и след някой друг месец ще пуснеш "Сама 2", ама не по повод отглеждането на бебето.

Абсурд, бе стига с тия женомразни съвети!

Ще ми става той от масата без да си почисти, бе ало, къде се намираш ти? Това ресторант ли е или дом?

Lady Cassiopeia Duval, с това съм съгласна, но тя реално не се оплаква от бебето, дори е написала, че не ѝ тежи.
Проблемът е, че мъжът ѝ се прибира като на хотел - яде, спи, плаща нощувка, а камериерката след него оправя, готвачката му готви, чистачката и тя и т.н.. Това ми е много далеч от всякаква приемлива представа за човек със семейство и дете.

absurT, какво ти тропане, тя нищо няма да направи. Щом досега е търпяла, ще си търпи и занапред.
Иначе съм съгласна, че не става със скандали. Не само няма да помогне, но и ще има обратен ефект. Но не съм съгласна, че такива хора трябва да бъдат търпяни, само за да не е сама. Особено като порасне детето. Такъв пример не трябва да има пред очите.
С което не казвам да се развежда, просто тихо и кротко трябва да спре да му ходи по задника и да го остави да порасне.

Кое е женомразно в съвета ми?
Да не се държи като каруцар от Сточна гара, крещейки "бе ало, къде се намираш ти? Това ресторант ли е или дом?"

Ми, добре, женомразно е....

НСЧ, не става с лошо, нито с "тихо и кротко да го оставиш да порасне". Той си е порасъл с представата за "мъжка" и "женска" работа. И не е крил разбиранията си, а авторката е приемала за нормално това разбиране. Поемала е грижата за прибирането на гащите му, за вдигането на чинията, за всичко.
И изведнъж сега не я устройва, и той е виновен, че майка му не го била научила.
Ми, не е така, не е виновен, той си е това и на нея такъв ѝ е харесал до степен да му роди дете.
Ако иска промяна, трябва да му покаже, че има нужда от помощ, защото чисто физически е по- крехка, чисто психически е по- ангажирана с детето и т.н.
Никаква полза няма от реакциите от вида "Алоуу"....
Нито от набиването на канчето, че бил длъжен, щото това не било помощ, ами неговата част от задълженията.
Мисля, че ме разбираш какво имам предвид.

Аз имам въпрос към Абсурд(не се заяждам). Какви ще рече да го приласкае? Той ако не знае къде е мивката и за какво служи, едва ли ще се научи умилкване. Към авторката, пробвай с опцията, че ако не иска да мие, да купи миялна,ако не иска да простира, да купи сушилня и тн. Еми малко хора могат да си позволят от днес за утре да купят толкова неща и може и да се светне, че не ти е лесно. Отделно, когато е почивка, давай му бебето и влизай за по час в банята. На мен много ми помогна топлия душ за всички отчайва що мисли (е душа беше 20 минути, че ММсе ужасяваше отначало от бебчо 😂). Малко повече команди и хитрост ти трябват. А освен тиквен медал за чистене друго няма да получиш, така че гледай си детето за другото има време

Според личния ми опит, с дете на годинка ми е било много по-лесно, отколкото с малко бебе. Хем голямата щерка беше дива като за няколко момчета. И сънят е повече, и чисто физическото обгрижване е по-малко, дори най-големите ревльоци започват да се заиграват сами за някоя петминутка. Само трябва да си обезопасиш дома. С малкото, докато не пролази, беше кошмарен период. В никакви люлки и шезлонги не можех да я оставя.

Ти си си отговорила сама...

Redington, не е въпроса само в уредите. Едно време под един покрив най-често са живеели няколко поколения. Един ще сготви, друг ще изчисти, трети ще изпере, четвърти ще гледа децата и т.н. Сега това го няма (и слава богу). Но какво като вземе миялна, пак чиниите трябва да се вдигнат и масата да се почисти, те не ходят сами там, после да се извади, да се подредят по шкафовете, прането дали е сушено навън или в машина, пак иска сгъване, подреждане, някои неща и гладене. Готвенето си е готвене и т.н.
Ако са само 1-2 неща, лесно, правиш и забравяш, но като е всичко и тичаш от едно на друго, много ти е зор, че имаш миялна, щом господинът се прибира, яде и зарязва всичко като на ресторант.
Просто трябва да му го каже директно, с нормален тон, че ако взаимно се улесняват, този период ще мине по-лесно за всички. И да спре да му се връзва. Не си е вдигнал масата, ами ще си я вдигне все някога.
Аз бих му дала да прочете и темата. Ако това не го накара да се замисли, не знам какво.

И според мен.

Не се сърди човече, да не мислиш, че ще скочи да купува? Ние имаме миялна и не я ползваме откакто бебчо е роден, защото на ММ му е по-лесно да измие, но пък ще купим сушилня, защото ни е малък апартамента и зимата няма къде да простиране. Та с това писание исках да кажа, че е до човек не до уредите и щом обяснява, че работи и е изморен, авторката може да изисква улеснение в нейното житие и битие като една "истинска домакиня". Моя прекрасни като заживяхме заедно си мислеше, че мъжът изхвърля само боклука и дотук. Когато забременях ми дойде отнякъде мозък и почнах да си го приучавам на домакинските задължения и сега ми е лесно. Та тук си има грешка авторката, но е поправимо.

Полудявате след раждането и всичко ви дразни. Мъжа ти работи, напрегнато му е, че не изкарва достатъчно. Това за един мъж особено глава на семейство е много лош момент. Разбери го и него.
А ти се стегни малко.
Синът ми имаше брутални колики, не спеше и имах чувство , че от 24часа плаче 20!
Чистих вечер до късно и така си лягах.
Мъжът ми работеше само нощни смени ( такава му беше работата) и започвах да си оправям като замине на работа.
Първата година е трудна , но се преживява. Дай биберон на бебето, вземи му една люлка и го остави да си изучава света. Хормоните в момента те тресат яко, но всичко скоро ще се нормализира. Всички сме минали от там и предполагам, че почти всички сме се се надявали да минава времето по-бързо и този “кошмар “ наречен колики да свърши.  След година като се обърнеш назад ще ти изглеждат глупави всички неща и реакции които имаш в момента. Поне аз отчитам грешки в себе си , но всички “нови” мами см минали от там.

Redington, обаче лошото е, че ако случайно се засили да купи, после каквото и да му каже да направи, ще има - нали ти купих еди какво си, значи вече съвсем си клатиш краката, а искаш и масата да си чистя.
Затова не мисля, че това ще бъде някакво облекчение. Този човек просто е възпитан така. Лошото е, че и дете има, което ще поеме шафетата, ако не се променят нещата сега.
А може и да си имат машина

__MM’s, ти сега работиш ли?

LittleCactus🌵, аз нищо не отричам. Казвам какво ми е било удобно на мен. И коментирам, когато майката и детето са вкъщи, а и преди години, когато големите ми дъщери бяха бебета, нямаше ергономични раници. За третата дъщеря имахме слинг за разходка. За малкия ползвахме раница за навън.

На мен винаги ми е било най-лесно с всяко от децата, докато е било бебе. Между 2-ри и 10-ти месец. Станат ли по-подвижни, изискват повече внимание. И обикновено и къщата успяват да обърнат наопаки за отрицателно време.

Бас държа, че момъка е намерил начин да стои през повечето време извън къщи, докато бебето реве и авторката е изнервена. Скатава се човека.

Авторката, само минимума, това ще ти кажа. Не глади. Не готви. Чисти колкото да не е мръсно. Ще се освестиш, много ти е прясно още.

Затова не се седи вкъщи. Лесно и практично решение
За съжаление при новородено, колики и често хранене, нищо не помага.

Абсолютно сигурно. Огледайте се по стоянките и вижте как минава тежкия им работен ден. Много и се иска да се разменят само за 1 седмица...

Не се сърди, няма как по цял ден човек да обикаля по улиците. Особено при наличие на по-големи деца, които имат съвсем друг режим.

Не е до уреди, да. До човек е и до това, как този човек възприема партньора си - дали като човек или като обслужващ персонал. Такова нещо като помощ по желание в битовизмите в съвместния живот няма - има неизбежни неща, които трябва да се свършат, и всеки отмята когато каквото може, включително и децата от една възраст нататък. Не знам защо се смята, че ако някоя жена е вкъщи, защото е родила и има малко дете, то тя нищо не прави и само си клати краката. И друг път съм казвала, че ако това беше такъв рай безметежен, то мъжете досега щяха да са избутали жените, за да се наместят те - не е като да не го умеят това. Ама нещо не щат повечето.

Работата е там, че обикновено с бебе и в майчинство е много по-лесно, отколкото с работеща майка, по-голямо дете или няколко, защото тогава вече изниква и факторът време. Гони се часовникът - ставане, бързане, тичане, водене, взимане, учене, работа и към това домакинските задължения не изчезват, а трябва да се вместят някъде между другите неща. Още повече, ако мъжът се изживява като едно от децата.

Адел, мисля, че съм те засичала в темата за юлските бебета

Нормално е, че се чувстваш безсилна и нервите ти играят. А сега като пусна тема, ще те убедят и да подадеш молба зс развод

Разбрахме колко организирани са повечето съфорумки и какви възпитани бебета имат

Изобщо не съм смотанячка, но вчера простирах почти 2часа. Тъкмо простра едни гащи, бебо ревне, опитвам се дс продължа дейността, но бебо набира скорост и започва неистово да пищи. Зарязвам щипки и леген, тичам да успокоявам бебето. След 10 минути решавам, че вече е достатъчно, заспал и излизам да терасата, следва пак рев, пак дундуркане и така отново и отново.

Съфорумка написа, че приготвянето на манджата/салатата отнема максимум 20мин. Да, ама с моето ревящо дори рязането на лук отнема часове. Почвам да режа лука, то ревне, докато си измия ръцете и го гушна, вече е посиняло.

Когато най-сетне заспи истински, вече съм толкова изстискана, че не съм в състояние да домакинствам и използвам телефона, за да се отдалеча от реалността

Ами това е, има и ревливи деца (и с големите две минах по същия път).  Полудявам като пишман-детегледачки наливат акъл, как трябва да се остави да реве, за да не свиквало на ръце.

Не се сърди човече, ММ изпитва ужас от пускането на уреди като пералня и миялна, съответно и зареждането им.. Та затова най-вероятно мие на ръка.. Добър си ми е, да не кажа идеален ама колко съм си блъскала главата докато стане така.. Но не става с лошо, поне при мен с крясъци не стана, а с обяснения. Е аз карах и тежка бременност, та въобще нямаше избор😂, но отначало бая се противеше и имаше реплики, че не е толко трудно да се пусне една прахосмукачка.. Сега даже не знам къде я е прибрал. Като чисти, излизаме с детето, а когато бях бременна играех Бридж 😂. След раждането обаче бях парцал и ако не Беше ММ човек сигурно да съм пуснала 100 теми като на авторката..

Изморих се само докато те четох
Аз съм си разнасяла детето, спало си е при мен и към днешна дата е отлична 13 годишна госпожица. ПравИ си нещата на теб да ти е лесно и не слушай никого.

Ако бащата участва съвсем не е толкова напечено с по-голямо дете. Зорът е само няколко часа на ден, после имаш дори обедна почивка в повечето случаи. Нещо, което жена като авторката не може да си позволи.
Най-лесно ми е било като ходя на работа и най-трудно вкъщи с новородено. Тъкмо си оправил всичко след цяла нощ хранене и си викаш, ще затворя очи само за минута и то повърне, задави се, напълни памперса. Докато имиеш цялата бъркотия по легла, под, шкафчета и изпереш всичко (мне, пералнята не маха повръщано и сериозно ако, каквито и машини да има човек, първо ръчно трябва в тези случаи ), дошло време за хранене, после пак колелото се завърта. Не съм се оплаквала, когато ми е било на главата, но понеже стана дума за сравнения, това ми е бил най-трудният период.


Имал е, ако беше като мъжът на авторката, да е довел мама, баба, леля, но пак няма да пипне нищо.

Ами...да си гледала преди да създадеш второ дете.
Сега, или си го търпиш такова първото "дете" , или кой откъде е.
Той няма да се промени.

Много ясно, че ако бебето седи на шезлонг/люлка без да протестира, ще ти се струва песен този период, в сравнение с прохождането. Смятайте обаче какво им е било на тези, на които след прохождането им олеква. Моето дребното до годинката спеше 2-3 пъти на ден по максимум 40 мин. През останалото време изискваше нон-стоп внимание и дондуркане. За мен да оставя бебе да реве до посиняване в люлка/шезлонг, зор да не е на ръце, не е било вариант. Ако се заседаваше в нещо различно от ръцете ми, много ясно, че нямаше да се натискам да я разнасям по цял ден.

След пролазването и прохождането, можех да не ѝ обръщам внимание по цели 5-10 минути. Пазех я само да не се катери по мебелите, до нищо друго нямаше достъп да се нарани. Да не говорим, че с отпадането на дневните дрямки, започна да спи еднократно следобед, но по 2-3 часа. Което значеше, че след тежка нощ, можех да се възстановя. Ами...родих се в сравнение с предните месеци.

С бебе наистина е елементарно. Има време за всичко да се свърши по няколко пъти на ден дори. Моето също беше от вечно ревящите и то не от едва мякащите, а от тези дето се чуват и в съседния квартал. Почакайте само да проходи и дотогава ако не сте се стегнали и организирали, си е време за въжето.

Авторке, много добре те разбирам, само че моят мъж гледа детето ни много. Ние сме само двамата, няма баби, лели, учинайки, така че, ако той не го гледа, съм жива-умряла. Синът ми сега е на 1.2г., но трябва да ти кажа, че първите 4 м.след раждането не ги помня. Честно ти казвам, не помня какво сме правили по цял ден, бяло петно ми е. Помня само накъсаното спане, той колики нямаше, но ядеше по 3 пъти на нощ, около мен беше пълно със шишета и дози АМ. Според мен най-трудни са първите 6 м., после малко се осеферваш, напасвате се с бебето, научила си се да го разбираш какво иска, защо реве и т.н. На мен сега с току що проходило ми е 100 пъти по-лесно, отколкото с новородено. Но моето е лесно за гледане. Другото-в първите месеца изобщо не съм готвила, чистех и перях и това беше. Бебето ми не спеше много през деня, посл на 3-4 м. вече не искаше количка, та започнах да го нося в раница.
Проблемът ти е с мъжа, бебето все ще го изгледаш-ревливо, неревливо, послушно или не толкова. Преди да се роди моето дете, бях разговаряла многократно с мъжа ми, че второ дете няма да гледам, че всичко, което правя аз, трябва да може  да го прави и той. Не му падат ръцете ако готви или чисти. Това бебе не е само твое, както и домакинството. Те мъжете все си мислят, че като си седиш вкъщи по майчинство и пей сърце-по цял ден кафенца и цигарки и лаф с другите майки. Аха аха. Говори с него, разпределете си дейностите у дома и с малката, отделяй време за себе си, като той я гледа, защото скоро ще изпушиш. Знам, че сега няма да ми повярваш, но като порасне малко малката, малко ще ти олекне.

Не се сърди, когато мъжът се включва (или ако имаш по-големи деца, които помагат, както беше моят случай с последното дете), е съвсем различно. В случая лошото е, че мъжът се изживява и той като дете, което трябва да бъде обгрижено.
Не винаги по-голямото ходи на градина.
Авторке, ако можете да си го позволите, нека мъжът ти се погрижи поне да имаш различни домакински улеснения и уреди, след като той не се включва в домакинството, а него се опитай да го включиш в грижите за бебето. Може да го е страх да гушка толкова малко бебе. Някои мъже се притесняват от това, особено ако детето е постоянно в ръцете на майката.

Към авторката

Съветът ми е да си разпределяш задачите така, че да правиш само 1 нещо на ден. Пример:
Понеделник - готвене
Вторник - пране
Сряда - готвене
Четвъртък - гладене
Петък - готвене
Събота - чистене
Неделя - почивка /яденето се поръчва или се прави нещо набързо на скарата/

Ето и примерен дневен график:
6.00 ч - хранене
След това пиеш кафе и изпращаш ТМ на работа.
9.00 ч - хранене
След това оправяш бебето и излизаш на разходка.
12.00 ч - хранене
След това правиш това, което ти е за деня /готвиш, переш, градиш и т.н./
15.00 ч - хранене
След това почивка - гушкате се с бебо, гледаш някой филм - каквото решиш
18.00 ч - хранене
След това пак разходка
20.00 ч - къпане
21.00 ч - хранене

Ясно е, че графиците ще се променят и ще трябва нагаждане, но така ще можеш да имаш и глътка въздух през деня. Вечер започни да подсещаш ТМ да си вдига чинията. Не е нужно да се тропа с крак и да се вдига скандал. Просто му казваш “Моля те, вдигни си масата!” При всички положения ще трябва време докато свикне, защото явно до сега ти си го правила. Вярвай ми, нещата могат да се променят постепенно с лекота, вместо да тръгваш напред с рогата тропайки с крак

Нямах възможност да изчета всички коментари, но погледнах някои.. Казвала съм безброй пъти на мм да си почисти масата..той отговаря, че не можел.. Пералнята е нова и не знае как се пуска ( то и аз пера на една програма ). Той работи предимно от 18ч. до към 5 сутринта.. Като през деня или спи или излиза да закара някой някъдее. В началото не беше такъв, помагаше ми, докато аз бях на работа той си беше вкъщи и миеше поне съдовете.. От както се изместихме у тях нещата се промениха коренно. А за бебка..взима я от креватчето когато се прибере от работа и я храни ако и е време..но след това заспива като пън и ме е страх да не я смачка, затова съм винаги полуспяща! И не съм от малък град, а от София!

Не знам какво значение има откъде си, но пишеш, че сутрин като се прибере, мъжът ти прави опит да ти помогне- да я нахрани. После заспива като пън.
Ами, не знам, какво точно трябва да направи?
Да не заспива, а да изчисти къщата и да сготви?
Преди работа пак кара хора насам-натам, сигурно не без пари, нали?
После отива 12 часа зад волана.

Купи един кош за дрехи и почни оттам- да се научи да се съблича в банята и там да ги слага.
Привечер, преди да тръгне на работа- сипи му да яде- нека не се чувства никой и навлек едва ли не.
Дебни като се нахрани и уж случайно си около мивката с детето- помоли да ти подаде чинията.....ей такива елементарни начини за привикване към нови за него дейности.

Добре, Адел, а когато обсъждате спокойно как се чувстваш и когато молиш за помощ, той какво казва?
Защо му се налага да "кара хора", когато не е на работа? Какви са тия хора? Клиенти ли? Ако е така, то значи пак работи и работата му е сигурно повече от 12 часа.
Нямаш ли някоя близка, която да те отмени поне по 3-4 часа да се понаспиш без прекъсване? Че така изморен, човек не може да мисли и да действа адекватно.
Може ли да смени работата си с такава, която ще му отнема по-малко време? Не вярвам да няма възможност за това.
...
Въведете след спокойно обсъждане, без обиди, повишаване на тон, подмятания и сърдене, ред в къщата. Обсъдете кои домакински задължения той може да поеме. Къщата няма какво да се чисти постоянно. Няма кой да цапа и разхвърля из нея. Готвенето е наистина по веднъж на ден и може да отнеме при добра организация до половин час. Същото е и с миенето на съдове, ако нямате съдомиялна. Прането иска точно 10 минути - да се сортира и пусне пералнята, след това - да се простре или да се вземат и подредят сухите дрехи.
...
За бебето вече са ти писали - приучавай го към повече самостоятелност постепенно. Носи го в кенгуру, не на ръце. Поставяй го в люлеещ се шезлонг вкъщи, пускай му нещо със звук и менящи се картинки и/или светлинки. Не е нормално и няма смисъл да е постоянно в ръцете ти, когато не спи. За никого не е добре да се учи така. А коликите до 2-3 месеца минават и в най-тежките случаи.
...
В момента си много изморена, което е в реда на нещата. Ако можеш, най-добре е да намериш помощ и да се наспиваш. Това е най-важното, не хигиената и манджата. Това си организирай при първа възможност.

Коша за прането е пред банята, но дрехите са до него, а чорапите в стаята.. Днес след като се наяде,масата беше същата.. Казах му като на шега, че не искам да гледам две деца и може поне да завие хляба, защото и това не прави и изсъхва..забравил бил.. А дори и да му кажа да ми помогне с чистенето или със съдовете отговора е че и без това нищо не правя и не съм се преуморила.. Не знам защо някои мъже си мислят, че да си жена грижеща се за къща и дете е лесно! И не, не прави опит да ми помогне, а казва че детето му действа успокояващо!

Тук вече бих вдигнала скандал.

А ти защо се чувстваш длъжна да му вдигаш чиниите и чорапите? Ми като хапне следващия път сух хляб, седне на затрупана маса и му свършат чорапите, ще се сети как стават тия трудни работи.

Ами, почни от тук!
Връчваш му го да се успокояват, пък може и леко да го подиграеш, че мъж- скала не може един памперс да смени, ами се оправдава че не било мъжка работа....
Ти си го познаваш най- добре и можеш най- качествено да го изработиш и да си постигнеш каквото искаш.
Само малко търпение и здрав разум ти трябва, за да не тръгнеш по просташката пътека на "алоуу, кой си ти, бе!?"

Ако каже: „Много съм уморен...”, ще разбера. Ама: „Абе ти и без това нищо не правиш по цял ден, що аз да вдигам масата...” ?!

Доколкото си спомням, на жената акъл и заучени фрази не й трябват. Факт е, че мъж й няма да я пожали, ако компромисите от нейна страна продължат. Да, млада е и точно сега й е времето да разбере, че с мислене на стратегии за приобщаване само ще изгуби ценно време. В къщи е, не работи, пък и мрънка е изключително удобна позиция. Аз бях от оправните, перях на ръка, памперсите бяха лукс, винаги къщата ми е била по конец, имаше сготвено и го чаках със салатата. Идилия. Докато един ден не промрънках, че ме боли кръст, сядам и да нареди масата вместо мен. Нареди я и ме попита от какво толкова се уморявам, като съм си по цял ден вкъщи. Дотам беше царството.

Разкажи докрая, де.
Какво направи ти и как се промениха нещата?

Те гледат да си почиват . Майчинството било почивка . Оставяй му го винаги когато можеш .
Аз сега родих второто , почти на 4 месеца е . Научила съм я да я занимавам когато е гладна или има нещо друго , през другото време съм в другата стая и гледам другото дете , малкото си мълчи или спи . Не ги държа много заедно , понеже голямото все се лепи до малкото .
Може да го слагаш на електрическа люлка .
Сега с второто ми е по- лесно . При първото постоянно бях в стаята , люлеене и такива неща .
Сега като е бебе е лесно , а мъжа да си вдига чинийте , че и ти да не вземеш да оставяш свойте .

Да ти отговаря, че не може да си измие чинията и да се прави, че не може да уцели коша за пране е неуважение и нахалство, недостойно за възрастен човек и партньор. То не е свързано с това дали си уплътняваш времето през деня и дали гледаш бебе, и нищо да не правиш, ти не си лична камериерка и обслужващ персонал на господина и те съветвам да не позволяваш такова отношение.
Спокойно и твърдо, без разправии.
 

Именно.