Поговори с ТМ, нека се включва повече в домакинството и отглеждането на детето. И запомни, това не е помощ! Това е неговият дял от задълженията.
, но тези коментари ме караха да се чувствам тъжна, а де факто не променяха ситуацията. Тук вмъквам, че съпруга ми се включвяше активно в задълженията у дома. Аз обаче не смятам, че заради това аз съм длъжна да съм безупречна. Каквото можех и имах желание, това правих. Целта на живота ми е да съм щастлива аз ,децата ми и съпруга ми, а не да блести у дома и да мирише на стол, а аз да залитам по коридорите от безсилие. Е, който го може, браво, шапка свалям. Хубаво, ама съпруга ми не беше на това мнение. Той много искаше да си има чистачка, готвачка, гледачка и раждачка у дома, че и пари ако може да изкарва. Ами писна ми в един момент и казах, че ще тръгвам на работа, а той да си стои у дома с 7 месечното ни дете и по-големия му батко. Решихме го с мъжа ми, той се съгласи да остане да гледа децата. Беше ме страх в началото, ще се справя ли с работата, ще мога ли да се концентрирам или само ще си мисля за децата. Кърмех, това означаваше да се изцеждам на работа. Звучеше трудно. Ами, оцелях, а втория-трерия месец вече ходих с мерак. Сред възрастни хора съм, общувам, изказвам мнение, искат ми дори мнението, о, небеса!!! А останалото време прекарвам със семейството си. 

Препоръчани теми