Сама..

Не казвам,че нямаме пари..просто на него все му малеят..а и арендата не е малко всяка седмица по 250 на вятъра.. Майка ми работи по 24/7 с два дни почивка в месеца..рядко може да ми помогне с гледането на бебка, но иначе финансово много ни помага, макар и мм да се прави на оправен и да не иска. Ще поговоря с него, само да мине погачата в неделя, че и за това съм нервна и ще избухна от най- малкото нещо.. Дано нещата се оправят!

Не е лесно да се гледа бебе, всички( или повечето ) тук те разбираме. Но най- важното наистина е самото бебе. Домакинската работа може да почака. Поддържай просто санитарния минимум, че наистина да не развъдите хлебарки.
Моят мъж ми помагаше след раждането. После замина за чужбина за дъълъг период от време. Имала съм обаче друга здрава подкрепа и пак мога да кажа, че чувах бебешки ревове под душа. Без бебето да плаче... Имаше и у нас камари за гладене и пране, но се справихме. Колкото повече порастват бебоците, толкова повече се занимават.
Иначе за мъжа ти - щом толкова не иска спри чинията да си вдигне- отивай купувай еднократни чаши, чинии, вилици ... Като я остави, айде в коша. Или просто му кажи- Нямам време да се залепя за мивката, хвърли си чинията. Остави малко домакинска работа да се натрупа, че да му направи впечатление. Дори и да не си признае веднага ще види, че къщата е по- различна и може пък да се светне.
Като цяло по- напред са ти го казали- пази си нервите,защото с децата винаги ще има за какво да ги хабиш.
Да ви е живо и здраво бебчето, хубаво да си изкарате на погачата

Единственият проблем, който виждам аз, е че само и единствено ти си виновна за ситуацията в която се намираш.
Мъжа ти е бил същия и преди детето. Ако не можеш да понасяш са не си чисти масата, да не си му раждала дете или да си го превъзпитала преди детето.
Напуснала си работа преди да родиш, ми като си толкова ларж, сърбай си попарата, която сама си си надробила.
Имаш време да четеш форума, нямаш време да изчистиш една маса...хайде де... Голяма жертва си.

Да ти даде адрес да я пребиеш с камъни? Колко деца отгледа, информативно питам?
Иначе, да, той си е бил такъв и преди бебето, много жени го приемат за "нормално", и най-ироничното е, че пак жена (майка му) го е възпитала така.
И да, липсата на работа и съответно майчинство, не е най-мъдрия ход, но предполагам е млада, ще е тегаво година,две, после се стяга и почва да прави нещо смислено.

Масата я чистя, въпроса е защо аз трябва да го правя? А докато си държа бебето мога и да пиша, не съм чак толкова куца! А преди не ми е правело такова впечатление, защото съм имала повече свободно време! Относно работата - няма как да знаеш защо съм напуснала и дали е било по моя воля! А мъжа е трябвало майка му да го възпита , не аз! А съм му приятелка, а не майка!

Съншяйн, искаш да кажеш, че раждането и гледането на дете не е нещо смислено ли?

П.п. в момента отглеждаме 3 деца, мисля да стигна до 5...

Авторке...да си го беше оставила на майка му, като не си е свършила работата...

 Естествено, че детето е най-смисленото нещо, което може да се случи на човек. Ако не беше така, нямаше да я има тази неистова борба на някои двойки ( години процедури, инвитро) , да, има го инстинкта за разможаване, но все пак... И заради детето си , родителя може да надскочи себе си, понякога.
  Не искам, забележи, не искам да споря, не че не мога, но с цялото ми уважение ти нямаш три деца, биологични.
Не си жена, не си прекарал плътно 24 часа  с новородено, така че, няма как да я разбереш. Тя няма топки, не може да те разбере теб. И така.

Жена ми има 3 деца, аз имам топки... Добре

Всеки има право на минута почивка, не мислиш ли? Ако ти беше на работа денонощно, защото тя реално е детегледачка без прекъсване, нямаше ли да се опиташ да спреш да го играеш слугиня на другите в дома ти, които ходят на работа, но и имат извънработно време?
Да, постъпила е глупаво като е забременяла след като е била без работа, но да не забравяме, че за тази работа трябват двама.
Хората правят грешки, което  не значи, че нямат право след това да търсят изход.

Adell, бебеносенето наистина много облекчава. Но! Недей да се възползваш от свободата на ръцете, за да се юрнеш да чистиш и готвиш. Направи си сандвич, салатка, фрешче, изпили онзи нокът, който те дразни от вчера, или иначе казано - облекчи си твоето ежедневие.

По въпроса за домакинската работа - и с двете деца съм била на принципа до късния следобяд всичко да е оправено (сготвено и подредено), за да имаме пълноценно време. А не тепърва някой да готви, друг да чисти, за да сме на равно. Това в добрите дни. В други даже не съм се замисляла дали е чисто или дали има вечеря.

Не мога да разбера как някой хора  коментират с  толкова агресивен  и нападателен тон  . Момичето просто споделя , има нужда са се оплаче , чувства се емоционално нестабилна ,а    веднага я нападат  за" кво ревяла".

 Реве , че се чувства сама , безпомощна , несигурна  ...И има нужда да чуе , че не само тя се чувства така . Че грешката не е само в нейните усещания ,а и други майки са се чувствали така . Стига сте се изкарвали всички перфектни  , как  ви  е изчистено , сготвено  и правите по сто нещаи сте перфектни майки .
В форума  е лесно да напишеш каквото й да е .  Перфектната майка гушка  бебето си и следва неговите нужди .
Често срещана е следродилната депресия , когато  майката  е  неуверена ,  бушуват хормони ,  умора от недоспиване , нов начин на  живот  , съобразен с бебето . И веднага нападки - ами  какво очакваш  , що пък ти е  трудно ?!  
За съжаление познавам много двойки ,  разделили са или настъпила сериозна криза в отношенията им   след раждането на детето , защото не са подготвени за реалността. Навсякъде се говори само за красивата страна , колко прекрасно е всичко . Ми не е  и  много хора не са готови  за това, което ги очаква .
Искам да кажа  , че всяко дете е различно и  има много неспокойни  ревливи деца , които не се успокояват лесно  , а пък приказките :"дай му биберона и да си стои само  или  ще  реве , реве и спре " са ми абсурдни . Има бебета , които кротко си спят , ядат и не реват . Но не всички са такива , казвам го от личен опит .

Къде била гледала като избирала мъж  ! Ма моля ви се, то според форума ,  на всяка мъжът е идеалният -чисти , мие , помага , а  само тези , които си позволят нещо да се оплачат  имат мухльовци .
Жената  си е избрала мъж , обичат  се , просто  в този период  е много трудно  свикването с  новия бит , а и парите   и недостига им изнервят . Мъжът като вижда  как хвърчът за мляко , памперси , козметика  , става притеснен . Лесно е да се каже да се хване и да изкарва повече , но в малкия град стандарта и възможностите са други ...



Adell 666 , първите месеци след раждането  за много майки са трудни . Описах по -горе причините . Напълно те разбирам какво ти е , защото съм  минала през същото  . Второто ми дете направо не спираше да плаче, аз нямах сили за нищо , плачех и аз  . Отминава . Детето пораства  .Битовизмите се нагаждат. Просто  бъди по-спокойна . Най - лесно е сега да се скарате  . Поговорете нормално , опитайте да си изясните новите  задължения и нужди .  . Усещам , че ти си много изнервена и  всичко те дразни и неща като чорапите или непочистената маса, които преди не са ти правели впечатление , сега те дразнят .

Излизай по- често навън на разходка  с количката,намери си компания от други майки  . Затворена у дома с бебето  в къщи , надявайки се да успееш нещо да свършиш е  по-изнервящо , отколкото да прекарваш време след природата .  Ако детето е спокойно и  спи , можеш в една от дрямките му да пооправиш набързо  . Готви неща , които изискват  малко врме или стват набързо или разни варива ,месца на фурна и салати  . В тази възраст детето  все още  само спи   .Носенето в слинг  успокоява . И аз съм за !!! В тези жеги за навън не става  , но  у дома може .Но НЕ кенгуро  от едно време - то не е ергономично и не е  ок за стойката на детето ,но това  едруга тема ...

Да бе перфектни били.
Първият месец не знаех къде се намирам. Дните ми се сливаха...кърмене, оригване и пак отначало.
Готвене и чистене ми бяха последни в списъка. ММ помагаше много....и след месеци нещата се намесиха.

Сега съм като фурия , всичко правя и комбинирам....ама си трябва  опит и време.

Много точно !!!


Има мъже , които помагат , има  които не- считат че домакинската работа не е тяхна и ако преди това не са помагали , няма как от само себе си от раз изведнъж да започнат  . НО има един важен момент - те не знаят какво  трябва да направят   .Ние сме по  цял ден с бебето и не знаят какво и кога да помогнат , не се сещат сами и на някои мъже трябва директно в прав текст да им се казва  точно и ясно  какво да свършат , за да помогнат .

Мисля, че те бият хормоните след раждането и затова си вкарваш някакви несъществуващи проблеми в главата

1. Детето ти е на 1 м. Значи нито цапа, нито разхвърля. Чистене 1 - 2 пъти седмично е напълно достатъчно
2. Готвене - цялата процедуря по приготвянето на храната отнема 20 минути макс. През другото време яденето се пече във фурната или се вари на котлона и му трябва едно наглеждане, или разбъркване, което отнема 20 секунди
3. Какво значи да гледа детето - та това дете е съвсем малко. Достатъчно е да го сложиш на шезлонга и да го пуснеш да му пее, а през това време да правиш, каквото имаш да правиш.

Като цяло, при добре направена организация ще имаш време за всичко. И да - мъжа ти работи, за да изкарва пари, които после да се харчат за семейството ви. Нормално е да е изморен. Като не си вдигне масата след хранене може да го подсетиш или просто да преместиш 1 бр. чиния от масата в мивката - няма нищо да ти стане. Търсиш си някаква драма, която я няма, обаче сама ще си навредиш по този начин. Сега времето е хубаво - излизай на разходки в парка, обикаляй и се наслаждавай на малкото си бебе, че после, като проходи става по-трудно. Е тогава вече няма да можеш и зъбите да си измиеш без някой да го наглежда, защото ще пипа и ще рови навсякъде. Да не говорим, че къщата тогава ще е обсипана с играчки и всякакви джунджории на бебето. Ти се оплакваш от гледането на 1 бр. дете на 1 месец. Я ги питай майките на близнаци на възраст 2 години или тези с по 3 деца. Стегни се и си направи правилна организация за деня. Разбирам, че детето ти има колики в момента, но чак пък постоянно да го държиш на ръце.... Сама си правиш лоша услуга, защото в един момент коликите ще спрат, но детето пак ще плаче, че иска на ръце. А, като почнат зъбите и реването по цяла нощ с месеци? Тогава съвсем ще откачиш. Давай го малко по-спокойно - всичко, което описваш се случва на всяка една майка с малко бебе

Наистина не разбирам какъв е страха от това, да си носиш и гушкаш бебето. Моето до третия месец често ми беше на рамото и поспиваше, оставях го и в креватчето, но не съм го пипала само за хранене и смяна на памперс, а през останалото време да си лежи там.
Като стана по-голямо изобщо не е било проблем да си играе в гимнастиката за няколко минути, стои си в количката без да плаче, е после проходи, и не искаше да влезе в нея, но това е друга тема.
 А вече на пет, бяга, не дава да го гушкам и целувам вече, само като се удари, ставам "лековита".
 Значи от една страна, има родители, които не са съгласни да си гушкат и носят бебетата, не го правят, и не са го правили, а от друга страна, точно те дават съвето това да не се прави. Откъде знаят, че бебето ще "свикне" на ръце, като не са го носили? Имам предвид  бебе между 0 и 4,5 месеца.