Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 авг. 2019, 22:37 ч.

Загубих бебето си в 16 г.с.

  • 795
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Здравейте! Искам да споделя моят горчив опит за спонтанен аборт в 16 седмица след спукване на водите Преди това имах сериозен кръвоизлив, но док не ме остави в болница и не ми дадоха антибиотик. Появи се инфекция... и така и стана поне доктора при който направих аборта ми каза, че това е най-вероятната причина... Е някой на моето място какво знае... Въпроси много... Отговори... Почти никакви... И мразя да ми казват - бъди силна... Ти си силна жена... Имало защо да стане, бла бла... Е сега се опитвам да намеря себе си и да запълня празното място с нещо друго... Благодарна съм на мъжа ми, че е мен и бе до мен при самото раждане... Първо дете ни е.... Нз... За втори опит не искам да мисля как ще да е... Еми ако пак стане така... Пиша ви да споделя болката, защото хората, които са минали по този път знаят какво е, другите просто съчувстват... Пишете от опит и какво следва след аборта... Как се възстановихте и дали сте успели да имате деца...
Благодаря!

Zdr iskam da spodelia moiat gorchiv opit ot spotanen abort v 16 sedmitza sled spukvane na vodite.. Predi tova imah seriozen kravoizliv no doc ne me ostaviha v bolnitza I ne mi dadoha antibiotic za vazmojna poiava na infektzia... I taka i stana pone doktora pri koito napravih aborta mi kaza che tova e nai veroiatnata prechina... E niakoi na moeto miasto znae kakvo e... Vaprosi mnogo.. Otgovori... Pochti niakvi... I mrazia da mi kazvat badi silna... Ti si silna jena... Imalo zashto da stane bla bla... E sega se opitvam danameria sebesi I da zapalna prazno to miasto s neshto drugo.... Blagodaria sam na maja mi che e do men i be do men pri samoto rajdane... Parvo dete nie... Nz... Za vtori opit neiskam da mislia kak shte da e... Emi ako pak stane taka....  Pisha vi da spodelia bolkota zashto hora koito sa minali po tozi pat znaiat kakvo e drugite prosto sachustvat... Pishe te ot opit I kakvo sledva sled aborta... Kak se vaztanovihte I dali ste uspeli da imate detza... Blagodaria


Моля, пишете на кирилица!

Последна редакция: чт, 15 авг 2019, 22:57 от Не се сърди, човече

# 1
  • BG
  • Мнения: 1 473
Здравей, Катерина, с огромно съжаление и болка чета историята ти. Бъди сигурна, че не си сама, не сме малко тези, на които им се е наложило да минат през ужаса на загубата.
Ако думите на хората те обиждат, натъжават, ядосват - не се чувствай виновна. Това, което минава през главата и сърцето в момента е толкова шарено, толкова различно и никой не бива да те кара да се съмняваш в това дали постъпваш правилно или не - просто минаваш през нещо, което е невъзможно да се опише.
Аз мога да ти кажа, че времето лекува толкова много, просто му позволи да мине... И твърдо вярвай, че скоро ще имаш нов шанс за още едно детенце!
Аз загубих детенцето си преди 5 месеца, в 27 г.с. Болката е неописуема и никой не може да ме разбере. И постоянно ми казват неща, които би трябвало да ме успокоят, но в повечето случаи ме натъжат повече или ме ядосват, защото е лесно да кажеш на някой, че трябва да не го мисли, когато цялото му същество е съсредоточено в болката.
Но е факт, че това се случва нерядко и че въпреки огромната тежест върху сърцето, жените се сдобиват с още дечица. Не губи вяра, днес е такъв прекрасен празник! Моля се на Богородичка да ти помогне с болката, а след това и с това да имаш цялото щастие на света!

# 2
  • Мнения: 8
Ujas... Pri teb na takava bremenost I pak se sluchvat tia neshta... Kak pri teb kakvo ti kaza.?az nemoga da razbera tia do tori kato znaiat che ima tia vazmojnost ot bakteri zashto ne isledvat predvaritelno sichko... Na men mi zemaha krav shiakash sam donor I irina no za da mi zemat sekret nikoi... Tvoito ai e bilo iznos eno bebe... Zajaliam mila I za teb... Zagobata e naistina ugromna.... Silno se nadiavam I da go preodolesh barzo I da si napravi te drugo beb he xxx

# 3
  • BG
  • Мнения: 1 473
Моля те да пишеш на кирилица, защото повечето ти писания не успях да разбера.
Бъди много, много съсредоточена да свършиш това, което се изисква от теб и се пусни по течението. Малкото ти щастие ще дойде, когато най-малко очакваш, не се фиксирай. Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Аз го разбирам на 100%, но все пак знам, че е правилното. Simple Smile

# 4
  • Мнения: 40
Disappointed RelievedСъжалявам за това, което си преживяла Катерина. Има време за тъжене, това е естествен процес и показва че сме хора. Потъжи си колкото имаш нужда и после пак към другите емоции. Всички имаме много въпроси, които за съжаление в този живот ще си останат без отговори.

# 5
# 6
  • Мнения: 221
Преди около 4 години и аз изгубих своето бебе в 16 седмица. Оказа се че е било с много сериозен хромозомен дефек, несъвместим с живота. Лекаря следящ ме тогава не беше видял нищо и все ми повтаряше как всичко върви чудесно. На мен ми отне много време да се възстановя психически. Беше много дълго чакано бебе, станало спонтанно докато чакаме да ни излезе заповедта за инвитро процедура.
Съвета ми е да намериш това, което ти дава мир на душата. Времето не лекува, по-ското притъпява болката. Някак си други неща идват на дневен ред. Почини си. Ако не можеш сама да се справиш потърси помощ от психолог или психиатър. В това няма нищо срамно.
Не се страхувай да пробваш отново. Намери лекар, който се занимава с проблемни бременности и си направи консултация. И знай, че всяка бременност е различна и няма общо с предишната, освен ако нямаш някакъв здравословен проблем. Знай че в днешно време има решение за голяма част от причинителите на подобни неща. Кураж и успех!

# 7
  • Мнения: 8
Благодаря ти... Но страха че пак може да се повтори ме побарква... И това ми е парва бременност....според мен не бе проблемна а докторите не ми обарнаха достатъчно внимание... Това ме е яд наи много...

# 8
  • Мнения: 221
И при мен беше първа! Страха винаги ще го има. Подготви се. Трябва да намериш начин да се справиш. С времето нещата се се успокоят, ще улегнат. Ще намериш лекар на когото имаш доверие и заедно ще се справите. Трябва да свикнем да задаваме въпроси, да искаме на ни се обяснява всичко. Аз също се притеснявах да разпитам.
Всички усилия си струват и страха и тревогите!
Ако имаш нужда да поговориш с някого не се притеснявай да ми пишеш!

# 9
  • Мнения: 261
Аз родих първото си бебе в края на 34та г.с., на 30 април. Разбирам те какво преживяваш... Не се разстройвай от хорските думи, те само се опитват да те успокоят, иначе никой, който не го е изпитал, не знае на нас какво ни е.

Последна редакция: сб, 24 авг 2019, 18:57 от sweety2831

# 10
  • Мнения: 8

Аз родих първото си бебе в края на 34та г.с., на 30 април. Разбирам те какво преживяваш... Не се разстройвай от хорските думи, те само се опитват да те успокоят, иначе никой, който не го е изпитал, не знае на нас какво ни е.


Dobre de v 34 I nikoi nishto ne napravi?

# 11
  • Мнения: 261

Аз родих първото си бебе в края на 34та г.с., на 30 април. Разбирам те какво преживяваш... Не се разстройвай от хорските думи, те само се опитват да те успокоят, иначе никой, който не го е изпитал, не знае на нас какво ни е.


Dobre de v 34 I nikoi nishto ne napravi?

Когато спрях да усещам движенията му и отидох на преглед, за да видя какво става, в частната клиника, в която се следях, 40 минути не знаеха какво става и дали е жив или не. Накрая ме изпратиха в държавната болница, уж за "второ мнение" и когато отидох там беше вече късно. В последствие от аутопсията стана ясно, че този ужасен край на безпроблемната ми бременност се е дължи на "най-добрия" лекар в града ни... Много неща са могли да се направят, но е трябвало да е много преди 34тата г.с...

# 12
  • Мнения: 8
V smisal kakvo e moglo da stane... Na men dori ne mi kazaha che moga ili pone te da iziaviat jelanite da napravia otopsia na deto da znaem dali problema e v men ili v hormonite ili kakvoto i da e... Ako ne tie problem spodeli prejivianato taka shte imame poveche info za da obarna poveche vnimanie ako ima sledvasht pat.... Offf nz te si liagt I spiat spokoino kvo mu e zor na doktora nali toi a detza.... Biasna sam

Аз родих първото си бебе в края на 34та г.с., на 30 април. Разбирам те какво преживяваш... Не се разстройвай от хорските думи, те само се опитват да те успокоят, иначе никой, който не го е изпитал, не знае на нас какво ни е.


Dobre de v 34 I nikoi nishto ne napravi?
[/quote]

Когато спрях да усещам движенията му и отидох на преглед, за да видя какво става, в частната клиника, в която се следях, 40 минути не знаеха какво става и дали е жив или не. Накрая ме изпратиха в държавната болница, уж за "второ мнение" и когато отидох там беше вече късно. В последствие от аутопсията стана ясно, че този ужасен край на безпроблемната ми бременност се е дължи на "най-добрия" лекар в града ни... Много неща са могли да се направят, но е трябвало да е много преди 34тата г.с...
[/quote]

# 13
  • Мнения: 261
Единствения съвет, който мога да ти дам е да си направиш всички изследвания (микробиология, за полови предавани болести, за тромбофилия) всичко, което е възможно си го направи, за да изключиш всякакви бактерии и инфекции.

# 14
  • Мнения: 40
Аз не вярвам на аутопсиите, те са само копи и пейст на епикризата с тази разлика, че ми обезобразиха момичето Sad

Общи условия

Активация на акаунт