Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 авг. 2019, 15:42 ч.

Приятелство

  • 7 851
  • 126
  •   1
Отговори
  • Мнения: 125
Здравейте,

Колко често се виждате с приятели лични или семейни/двойки и имате ли такива изобщо. Имате ли най-добър приятел, компания и или приятелски групи като в Секса и града или това е по-скоро утопия.

Темата ми е провокирана от разговор с колежки повечето смятат, че не общуват достатъчно с приятели, други пък твърдят, че изобщо нямат такива. Thinking

# 1
  • Мнения: 6 258
Истинското приятелство е рядък дар и не всички го намират през живота..
Иначе,познатите за прекарване на времето са друга бира
Моите приятели се броят на пръстите на едната ми ръка и макар да се виждаме на високосна година по един път,знаем,че при нужда винаги сме един до друг.
Инак,познати за лафче с лопати да ги ринеш..

Последна редакция: пн, 19 авг 2019, 15:57 от Какво?

# 2
  • На върха на вълната
  • Мнения: 196
Моите приятелки винаги са били завистливи и не съм намирала подкрепа у тях. Все още излизаме, не толкова често, но избягвам да им споделям неща за личния ми живот. Приятелят ми е едновременно мой партньор и най-добър приятел, така че с него си споделям винаги. През всичките годиини съм срещала много лицемери, на които съм вярвала, затова вече не се сприятелявам кой знае колко сериозно.

# 3
  • Мнения: 78
С моите приятелки се намерихме покрай децата. После започнахме да се събираме заради нас самите. Излизаме постоянно, събираме се постоянно с мъжете, без тях и т.н. Помагаме си кой с каквото може, когато може. Задължително поне веднъж седмично сме всички заедно с мъже и деца, в някоя къща 😀 (12 възрастни с 8 деца), голям панаир 😀

# 4
  • София
  • Мнения: 16 157
Истинското приятелство е рядък дар и не всички го намират през живота..
Иначе,познатите за прекарване на времето са друга бира
Моите приятели се броят на пръстите на едната ми ръка и макар да се виждаме на високосна година по един път,знаем,че при нужда винаги сме един до друг.
Инак,познати за лафче с лопати да ги ринеш..
Абсолютно съм съгласна с всичко написано, но най-вече с маркираното.

Имам двама приятели, с които се познавам откакто се помня – жена и мъж. Снощи се видях с мъжа, отдавна не се бяхме виждали. За съжаление не се виждаме много често.

# 5
  • Мнения: 6 258
"Friend in need is a friend indeed" или по нашему "Приятел в нужда се познава"

За съжаление,повечето са хората които са "приятели" на маса,но при нужда,никакви ги няма.
Та на това уча и сина ми.Приятел да нарича само тоя,дето е изял една торба сол с него.До проверката на времето,да възприема всички като "добри познати",но думата "приятел" го уча да цени като най-висша титла и много да внимава кому я дава.

# 6
  • Мнения: 1 548
Аз си имам "хора за кафе", такива са за мен, не са приятели. Виждаме се 2- 3 пъти месечно, говорим си общи неща, никакви ангажименти. Тук, където живея, нямам приятели. Това е положението. С приятелките ми, много малко на брой, се чуваме и се виждаме сравнително рядко.

# 7
  • Мнения: 681
Имах 3 приятелки, вече е 1. С 2 от тях не поддържам никаква връзка, по стечение на обстоятелствата завистта надделя в отношенията ни с едната (то пък и да се чудиш за какво завижда), другата реши че ще ме търси само когато има полза или иска нещо. Третата си остава истинска приятелка, хем ми е кръстница хем сме с 2 години разлика и сме на един акъл, много добре се разбираме.
Двечките, с които избягвам да общувам веднага щом разбраха, че ще правим сватба догодина се активизираха сериозно. То не беше подмазване, разпитване кога и къде, "ох ама колко обичам да ходя на сватба"... Такива хора не ми трябват в живота.

# 8
  • Мнения: 809
Имам познати за маса, празници, дори почивки понякога. На някои от тях мога да разчитам за сравнително дребни неща, както и те на мен. Не бих ги нарекла приятели обаче.
Приятели имах до преди няколко години, но живота ги пръсна насам-натам и постепенно изгубихме връзка, без да сме се карали. С 2-ма все още се чуваме от дъжд на вятър, основно да си честитим някой празник, но са в чужбина и не сме се виждали от години. Отношенията не са вече същите. С другите не съм комуникирала отдавна.
Иначе познатите, с които излизаме са както семейни и илизаме по двойки така и такива, с които се виждам сама. Колко често - зависи от ангажиментите - 2 - 3 пъти месечно да кажем. Празнуваме заедно рожденни дни и други поводи, с едните сме ходили на почивка няколко пъти, но вече избягваме, че трудно се получава организацията. Липсва ми това, че нямам истински приятели, нооо това е положението.

# 9
  • BG
  • Мнения: 2 478
Моите приятелки винаги са били завистливи и не съм намирала подкрепа у тях. Все още излизаме, не толкова често, но избягвам да им споделям неща за личния ми живот. Приятелят ми е едновременно мой партньор и най-добър приятел, така че с него си споделям винаги. През всичките годиини съм срещала много лицемери, на които съм вярвала, затова вече не се сприятелявам кой знае колко сериозно.

Ей така като се случи е най-хубаво. Партньорите трябва да са приятели и то най-добри.
На мен ММ също ми е най-близкият човек, редом с майка ми. Споделям абсолютно всичко, нямам притеснения.
От приятелки съм се отказала - познати за кафе, ресторант - да. Но за споделяне не разчитам вече на никой.

# 10
  • На върха на вълната
  • Мнения: 196
Аз още като го видях и разговарях с него, разбрах че ако не създадем връзка, то поне приятелство ще успеем. И така се стекоха нещата, че създадохме и двете. Досега не съм имала подобна връзка - толкова истинска и спокойна.

# 11
  • Мнения: 39
Имам, дар голям. Едната ми е по наследство😀, второ поколение дружба. Другите две покрай децата. Пета година живея в чужбина. Въпреки че има бг общо ост, приятели нямам. Не търся, нямам необходимост. Дистанцирана съм от всеки, от всичко. Лично пространство браня, като лъв. Кафе, питие... дотам. Съпругът ми е приятел. Мисля, че приятелство се гради до определена възраст. Оттам нататък всичко е заблуда.

# 12
  • Мнения: 4 280
Имам приятели от всеки етап от живота си - едни се появяват, други отпадат и освобождават място. Лично аз не натовавам този тип отношения с някакви големи очаквания или някакво велико споделяне на тайни и лични преживявания - нямам нужда от такива отношения. С приятелите обичам да ми е приятно, а не да си режем вените и да ставаме кръвни братя и сестри на лунна светлина и запалени свещи, ако ме разбирате.

# 13
  • Мнения: 7 139
Цитат
компания и или приятелски групи като в Секса и града или това е по-скоро утопия.
Не е утопия,среща се.Не си спомням в кое тв предаване една жена представи десетте си най-добри приятелки.Водещата се учуди,но жената потвърди,че е така.Всяка седмица се събирали.Отделно при спешен случай с някоя,веднага се отзовавали.Благородно им завиждам.Аз нямам такава група.Имам 2-3 много близки,но не се събираме заедно.Други,с които не споделям лични неща,но сме в много добри отношения имам много.

# 14
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 849

Колко често се виждате с приятели лични или семейни/двойки и имате ли такива изобщо. -Всяка седмица ( с много редки изключения) се виждам с най-добрата си приятелка от детинство. Другите две, за съжаление са в чужбина и се виждаме веднъж годишно с тях, но това не ми пречи да ги чувствам много близки. Със семейни приятели и двойки, също се виждаме при всяка възможност. Или ги каним на гости, или те нас,  или излизаме на някое заведение.

 Имате ли най-добър приятел, компания и или приятелски групи като в Секса и града или това е по-скоро утопия. - Да, имам най-добра приятелка, както и смесена компания мъже и жени, с които ни е много приятно да се събираме с ММ. Като в Секса и Града бяхме с най-добрите ми приятелки от деството, но вече малко се разпиляхме по света, та най-често излизам с тази, за която писах по-горе.

Като цяло времето и ситуациите отсяват трайните приятелства от преходните.
Където съм усещала завист, нездрави отношения или просто незаинтересованост, съм се опитвала да огранича, да не кажа изкореня контактите си с въпросните хора. Имах едно "отровно" приятелство преди години, което прекъснах без обяснения, за да не станат нещата още по-абсурдни. Не знам дали въпросната персона е разбрала какво ме е подтикнало, но реших,  че така ще е най-добре и за двете ни.

Общи условия

Активация на акаунт