Между 12 000 и 60 000 – толкова е броят на мислите, които минават през ума на човек ежедневно. По-голямата част от тях са негативни, установили са учените.
Приблизително 45 000 от 60 000 ежедневни мисли са негативни. Представете си в каква отрицателна субективна матрица всеки от нас сам е заключил съзнанието си! А част от тези негативни мисли представляват така наречената токсична самокритика – онзи безмилостен, песимистичен и ограничаващ глас, с който по инерция се оставяме да говорим на себе си.
Да обичаш себе си – какво наистина стои зад думите?
Много от тези критични мисли са резултат от реални събития – само че с преувеличена отрицателна стойност.
Ако напълнеете с 4 килограма, вероятно няма да си помислите просто: "Качила съм 4 килограма".
Ще си помислите нещо от рода на: "На нищо не приличам!", "Огромна съм, не остана дреха, в която да се побера!"
Ако се забавите с някаква работна задача, сигурно ще си кажете: "Другата седмица ще е пълен ужас! Шефът ще ме направи на нищо, провалих се и този път!"
Повечето от тези мисли не са факти. Но подсъзнанието ни не прави разлика. За подсъзнанието реалността – това са мислите ни за реалността. И тук токсичната самокритика става особено опасна, защото, точно като в "Генезис", имплантирането в мозъка на поредица от идеи води до реални действия, които променят действителността. Доказано е, че твърде суровото, заклеймяващо отношение към себе си разрушава самочувствието ни, ограничава възможностите ни да се развиваме и носи повишен риск от тревожност и депресия.
Антидотът на токсичната самокритика не е крайният позитивизъм, а това да станем осъзнати.
Опитайте се за известно време, колкото може по-често всеки ден, да обръщате внимание на това как говорите сами със себе си. Прекалено изискващи ли сте? Съмнявате ли се в способностите си? Драматизирате ли всеки един малък провал? Внушавате ли си, че няма да се справите с това или онова?
Наблюдавайте тези мисли. Първата стъпка е да осъзнаете колко често всъщност "жилите" сами себе си с крайно отрицателни констатации.
Заменете критичния глас с неутрален. Върнете здравия разум в играта! Стремете се съзнателно да поддържате обективен вътрешен диалог. Идеята не е да хвалите себе си за щяло и нещяло и да хвърчите в облаците, а просто да не се смачквате с крайно черни мисли.
Говорете на себе си така, както говорите на приятел. Ако ваша близка е напълняла с 4 килограма, няма да ѝ кажете: "Ама ти на нищо не приличаш!", нали?
Споделете мислите си с приятели. Изкажете на глас това, което често ви измъчва като токсична самокритика. Не ставате за нищо, не знаете въобще как ви държат на работа? Глупава сте? Със сигурност почти никой не ви харесва? Не сте интересна с нищо? Приятелите ви вероятно ще се изсмеят от сърце. Това дава перспектива и може да лекува.
Заменете токсичната самокритика с нещо ново и различно. По-успешно ще изгоните част от негативните мисли, ако на тяхно място внесете нови. "Изглеждам достатъчно добре", "Полагам прилични грижи за себе си", "Не съм гений, но определено съм образована жена", "Умея да се шегувам с всичко и това привлича хората"... Всеки може да си състави свой списък. Повярвайте, че това как говорите сами на себе си чертае рамката на действителността, в която живеете!
За какво критикувате себе си най-често?
Опитвали ли сте се да прогоните тези негативни мисли и да сте по-справедливи към самите себе си?
Приблизително 45 000 от 60 000 ежедневни мисли са негативни. Представете си в каква отрицателна субективна матрица всеки от нас сам е заключил съзнанието си! А част от тези негативни мисли представляват така наречената токсична самокритика – онзи безмилостен, песимистичен и ограничаващ глас, с който по инерция се оставяме да говорим на себе си.
Да обичаш себе си – какво наистина стои зад думите?
Много от тези критични мисли са резултат от реални събития – само че с преувеличена отрицателна стойност.
Ако напълнеете с 4 килограма, вероятно няма да си помислите просто: "Качила съм 4 килограма".
Ще си помислите нещо от рода на: "На нищо не приличам!", "Огромна съм, не остана дреха, в която да се побера!"
Ако се забавите с някаква работна задача, сигурно ще си кажете: "Другата седмица ще е пълен ужас! Шефът ще ме направи на нищо, провалих се и този път!"
Повечето от тези мисли не са факти. Но подсъзнанието ни не прави разлика. За подсъзнанието реалността – това са мислите ни за реалността. И тук токсичната самокритика става особено опасна, защото, точно като в "Генезис", имплантирането в мозъка на поредица от идеи води до реални действия, които променят действителността. Доказано е, че твърде суровото, заклеймяващо отношение към себе си разрушава самочувствието ни, ограничава възможностите ни да се развиваме и носи повишен риск от тревожност и депресия.
Антидотът на токсичната самокритика не е крайният позитивизъм, а това да станем осъзнати.
Опитайте се за известно време, колкото може по-често всеки ден, да обръщате внимание на това как говорите сами със себе си. Прекалено изискващи ли сте? Съмнявате ли се в способностите си? Драматизирате ли всеки един малък провал? Внушавате ли си, че няма да се справите с това или онова?
Наблюдавайте тези мисли. Първата стъпка е да осъзнаете колко често всъщност "жилите" сами себе си с крайно отрицателни констатации.
Заменете критичния глас с неутрален. Върнете здравия разум в играта! Стремете се съзнателно да поддържате обективен вътрешен диалог. Идеята не е да хвалите себе си за щяло и нещяло и да хвърчите в облаците, а просто да не се смачквате с крайно черни мисли.
Говорете на себе си така, както говорите на приятел. Ако ваша близка е напълняла с 4 килограма, няма да ѝ кажете: "Ама ти на нищо не приличаш!", нали?
Споделете мислите си с приятели. Изкажете на глас това, което често ви измъчва като токсична самокритика. Не ставате за нищо, не знаете въобще как ви държат на работа? Глупава сте? Със сигурност почти никой не ви харесва? Не сте интересна с нищо? Приятелите ви вероятно ще се изсмеят от сърце. Това дава перспектива и може да лекува.
Заменете токсичната самокритика с нещо ново и различно. По-успешно ще изгоните част от негативните мисли, ако на тяхно място внесете нови. "Изглеждам достатъчно добре", "Полагам прилични грижи за себе си", "Не съм гений, но определено съм образована жена", "Умея да се шегувам с всичко и това привлича хората"... Всеки може да си състави свой списък. Повярвайте, че това как говорите сами на себе си чертае рамката на действителността, в която живеете!
За какво критикувате себе си най-често?
Опитвали ли сте се да прогоните тези негативни мисли и да сте по-справедливи към самите себе си?
