Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Приятелство

  • 15 764
  • 255
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 724
аз също вярвам, че приятелство ( имам предвид чисто приятелство, не свалки, лицемерие с цел постигане на меркантилни цели, нагаждачество и угодничество и целия букет от фалшиви контакти) и може да се създава на  всяка възраст.
Дори и на преклонна възраст, човекът е социално същество, търси общуване, търси споделяне на общи интереси, хоби, цели и пр.

# 46
  • Мнения: 5 384
Едната ми каза навремето, че се чуствала засенчена в мое присъствие и в последствие прекрати контакти.
Аз имах приятелка на времето, която все целеше да засенчи приятелките си. Не можеше да повярва, че някой мъж не я е харесал. Твърдеше, че мъжете били се срамували от нея, зашото е невероятна и всеки, който ме заговаряше, всъщност ме използваше за контакт с нея да и вземе телефона... Кой би избрал мен пред нея.. Ей, такива си ги плещеше нон стоп JoyJoy

# 47
  • Мнения: 429
с годините останаха малко приятелства. Всички те обаче разчитат на мен като опора, слушател и човек готов да помогне. В редките случаи, когато съм имала нужда от подкрепа, съм чувала "о, колко жалко, ама ти ще се оправиш, ти си силен човек. Виж, аз не знам какво да правя....." "На мен ли го казваш? Ти знаеш ли на мен какво ми е? Аз....." "Знам, знам какво ти е. Аз....." "О, ама това твойто е бял кахър. Аз......" "Питаш ли мен? Аз......." "Много ми е хубаво с тебе. С нетърпение чакам да се видим да ти изприкажа проблемите си. Така ми олеква. Е, не остана време да те чуя ти как си, ама някой друг път." "Обаждай ми се. много ми е приятно да те чуя. Аз все не мога да са наканя. Ту това, ту онова, нали знаеш колко съм заета. Ама ти нали си ме знаеш каква съм."
Ами спрях да търся каквато и да е подкрепа, дори просто изслушване. Всеки е главен герой в собствения си свят и не желае дори да погледне към другия. Това приятелство ли е? Някои такива връзки просто прекратих. Спрях да се обаждам и никой не ми потърси обратно. Други прекатегоризирах в графа "познанство". И не споделям. Така си спестявам предателства и разочарования.

Знаеш ли, много е странно, но години наред бях в такъв режим и с приятели и с роднини. Всеки мe ползваше за кошче за душевни отпадъци, всеки разчиташе, че ако има проблем аз ще се втурна да помогна. Но в един момент животът ми се обърна по много гаден начин... И осъзнах, че тези хора не само не биха направили нищо за да ми помогнат, но дори когато се опитвах да поговоря с някой за ситуацията, чувах само "дай да не говорим за такива тажки теми", "нека не се натоварваме". Тогава си дадох сметка, че ще трябва да се издърпам от блатото сама. И просто спря да ми пука за останалите. И със същите тези хора, когато се опитваха да ме ползват за безплатен психотерапевт, директно го обръщах на майтап - "дали не драматизираме" или "хайде да си говорим за нещо по-забавно". Въпросните хора постепенно изчезнаха, но хубавото е, че започнах да привличам доста по-стойностни хора. И си мисля, че ние сме тези, които по някакъв начин караме хората да ни подценяват. Така че трябва много ясно да заявиш пре себе си - няма да позволявам да ме третират по този начин. И като си го обещаеш, да го спазваш.

Последна редакция: пн, 26 авг 2019, 00:59 от Viki8383

# 48
  • Мнения: 5 320
През годините отпаднаха много от приятелствата ми. До мен останаха само най-верните ми приятели. Истинските. Доказаните. С тях може да се видим веднъж в годината, дори по-рядко, но сме се доказали кат оприятели.

Е, какъв най-верен приятел може да ти бъде човек, с когото се виждаш веднъж в годината? Да, може да ви свързват неща, но редовният контакт не може да бъде заменен. Хора, които се виждат много рядко обикновено говорят за спомени и общи познати - не ги свързва друго.

И аз смятам, че човек може да създава приятелска през целия си живот. Причината повечето да не го правят и да си карат на приятелства от детството е, че в даден момент започват да се движат в ограничен кръг от хора и да прекарват времето си основно с тях.

# 49
  • Мнения: 452
Абсолютно се съгласявам с последния пост.

# 50
  • София
  • Мнения: 4 943
През годините отпаднаха много от приятелствата ми. До мен останаха само най-верните ми приятели. Истинските. Доказаните. С тях може да се видим веднъж в годината, дори по-рядко, но сме се доказали кат оприятели.

Е, какъв най-верен приятел може да ти бъде човек, с когото се виждаш веднъж в годината?



Такъв, който е готов да ми помогне в случай на нужда, както и аз на него. Срещите не са всичко в едно приятелство. Въпрос на гледна точка и на взаимоотношения. Не всеки има време да излиза с приятели когато му се поиска. Simple Smile Хората, които визирам в поста си са ми приятели от години. Преди да създадем семейства и/или да имаме сегашната си професионална ангажираност се виждахме почти постоянно . С течение на времето се виждаме при всяка възможност, но работните ни графици се разминават или пък живеем в различни градове, така че няма как да се виждаме толкова често колкото ни се иска. Но пък често говорим по телефона, пишем си във вайбър или месинджър и винаги сме готови да си помогнем едни на други, ако се налага. Това за мен е много по-ценно приятелство от приятелство с хора, с които се вигждам всеки ден, но гледат само своя интерес и не биха помогнали на приятел в нужда. Защото познавам и такива хора, но не ги слагам в графата приятели. Живеят в моя квартал, ако реша мога поне веднъж седмично да отделя 30 минути да пием кафе, приятно ми е да си бъбря с тях, но не биха ми помогнали в случай на нужда и най-важното, няма го приятелството, което ме свързва от години именно с хората, за които писах по-горе.

# 51
  • Мнения: 100
Може, още как, не само веднъж годишно, но и доста по- рядко. Просто някои не живеем в Бг. Лично аз не създадох нови приятелства, не търся, нямам нужда. Но това което имам, съхранявам като част от себе си. Вероятно дотолкова е пълен светът ми, че няма място за нови.

# 52
  • Мнения: 452
Това не са ли по-скоро стари приятели, на които може да се разчита и да се има доверие. Blush Безспорно е хубаво човек да има такива и те са нещо прекрасно, но те не могат да заменят всекидневния/относително честия контакт.

# 53
  • Мнения: 100
Няма заменяне, както писах - от нови нямам потребност. Съпругът ми е от всекидневието😀 Колкото до всекидневния контакт - служебни отношения, зачитане на лично пространство и любезна усмивка.
Но аз съм на два полета от континента, така че имам възможност за чести срещи с нещо “старо”, мое си❤

Последна редакция: чт, 29 авг 2019, 19:27 от AlleGra:)

# 54
  • София
  • Мнения: 4 943
Това не са ли по-скоро стари приятели, на които може да се разчита и да се има доверие. Blush Безспорно е хубаво човек да има такива и те са нещо прекрасно, но те не могат да заменят всекидневния/относително честия контакт.

Зависи кой как разбира нещата. И колко време има за чести контакти. Аз вече съм написала, че мен не ме блазни мисълта за контакти с хора, които не се вписват в графата приятели. А приятели за мен са именно доказалите се като такива. На сегашния етап от живота си нямам време нито желание да търся нови приятелства.А и някак все попадам на не особено стойностни хора, които бързо ме разочароват.

# 55
  • Мнения: 31
Според мен човек може да има приятели само ако има правилна дефиниция за приятелството. Човек като цяло си е същество водено от интереса. Както казват турците интереса клати феса. Човек обикновено се сближава с разни хора през младите си години, но ако очаква, че няма да бъде предаван и нараняван това може да стане супер рядко. Хората, който реагират като ощипана мома на мизериите просто не познават човешката природа.
 
Ако се виждаме веднъж в годината мога да съм приятел с всеки ама ако се виждаме всеки ден става трудно. Колко от вас са супер добри приятели с мъжете си след като сексуалното привличане мине? (което става обикновено след няколко години съвместен живот)
"Хората са като таралежи в студена нощ, сами им е студено ако се гушнат се бодат" - Шопенхауер

# 56
  • София
  • Мнения: 29 027
Ами колко добра приятелка съм с мм?
Като му кажа - утрепах Х, той ще каже - на ти ключовете за колата, отивам да взема лопатата.
Днес мъжът от онази двойка "приятели" окончателно се наака във фейсбук. Просто завистта не прощава.

# 57
  • Мнения: 452
Интересна статия по темата

# 58
  • Мнения: X
Съвсем нормално е все пак отношенията между актрисите в сериала да не са толкова идеални, колкото между героините им.
Имаше сцени във някои от сериите, в които се усещаше някакво съперничество и завист между някои от тях, но ако сюжета се беше развил твърде много в тази посока и не преодоляваха тези чувства, просто нямаше да го има сериала.
И все пак, аз си мисля, че истинското приятелство не толкова до това никога да нямаш разногласия и раздалечаване с някого, колкото до това, че тези неща не биха ви попречили да продължите да се цените или да се търсите отново.

# 59
  • Мнения: 452
Вчера доста близка приятелката от миналото (не сме се виждали и чували от 5 години) ми предложи приятелство във фейсбук. Не сме се карали, но отношенията ни се развалиха когато спряхме да търсим контакт. Чудя се за какво се опитва да се свърже с мен, въпреки че не смятам да приемам поканата.

Общи условия

Активация на акаунт