Приятелство

При мен се случи същото, не ми го каза, но ми го показа с действията си....щяла да излезе с двама приятели само ако мен не ме вземат! От тогава преди повече от 20 години на приятели и приятелки не вярвам! Имам познати безброй, но приятели, истински НЕ!

Наскоро много се разочаровах от една от най-добрите си приятелки. Имам две, да не мислите, че са 100... С годините се превърна в тотален егоист и постъпи много грозно и пренебрежително, доста си поплаках и много болно ми стана. Не ми се пишат подробности. Чудех се дали да поговорим с нея защо така постъпва, но си направих равносметка назад и осъзнах, че не го прави за първи път, просто беше доста явно сега. Не съм го очаквала от нея. Чувствам, че зейна голяма пропаст между нас...

Тази пропаст няма да се оправи, моята продължи да ме търси, да иска контакти с мен, но аз постепенно и бавно я отдалечих, човек, който веднъж така ме е предал ще го направи и пак! Режи и ихвърляй!

Аз подобно предателство преживях като доста млада, от най- добрата ми приятелка, с моята бяхме повече от сестри. Изградих си доживотен имунитет, не допускам толкова близо никого.

През седмица излизам по женски - шопинг, дискотека или просто на вечеря с компанията ми от приятелки - пет сме. Имам и още една компания, но не ми е приоритет, тъй като понякога усещам доза завист в тях, както и някакво желание да изпъкнат.

Иначе най-добра приятелка имам една - с нея и месеци да не се видим, всичко си остава същото помежду ни. Отделно имам още двама души - хора, с които се познаваме от деца, като семейство сме вече и някак не ги възприемам като приятели - връзката между нас така и не се скъса, въпреки че живеем в три различни държави.

Уважавам земните хора, тези, които са добронамерени към мен, и могат да ме научат на нещо стойностно. Затова и ценя именно тях и се старая да не губим контакт от чисто уважение не само към тях, но и към мен самата. Излизанки тип клю-клю с някакви случайни хора никога не са ми били по вкуса иначе познати за кафе - бол.

В момента съм необвързана, но с последния ми приятел предпочитахме да сме си само двамата. Излизанките с приятелски двойки са приятни, но си ги огранизирахме сравнително рядко, предполагам зачестяват след по-сериозно обвързване (брак, деца и т.н.)

Имам две приятелки на които мога да разчитам за всичко,въпрекиче се виждаме рядко и чувамв рядко,защото аз живея в чужбина.Но с времето сме си доказали,че можем да разчитаме едни на други.Разговорът започва оттам ,откъдето е завършил,въпреки,че не сме се чували със седмици.В България имаме три семейства на които можем да разчитаме и са ни истински приятели.В чужбина имаме две семейства с които сме преиятели и можем да разчитаме на тях.

Определено при нас не зачестиха излизанията семейно, а напротив. Като имаш насреща двама, а не един, претенциите стават двойни  - кое, как, къде... А и, който е във връзка като си има кой да му ходи по акъла, все по-често не е склонен да прави компромис и да „угоди ” на приятелите си. Лични наблюдения са това.

Elimelihubaveli абсолютно съм съгласна, при създаване на семейство то става най важно. Освен това имаш хиляди задачи и нямаш време за излизания и приятели. На мен това не ми липсва, винаги ми е било най приятно със семейството, то е и най важно за мен. Сега, когато детето ми е голямо по често се събирам с познати ей така за излизането...за развлечение

Прочетох темата и останах с впечатлението, че човек веднъж като се опари от някой приятел и повече не иска да допуска никого много близо до себе си.
Не ми харесва такава предпазливост, така може да се пропусне някой чудесен човек, който да покаже че има място за приятелство и в този свят. Отделно че и това всеки го разбира по своему. Но представете си след тежка раздяла с партньор повече да не допускате никого, просто опитваш отново и ако трябва отново..
Аз имам над 20 годишно приятелство, нямам още 30 и за мен това е повече от половината ми съзнателен живот. А сме се разочаровали взаимно не веднъж, но проверката на времето е показала че можем да разчитаме и да си вярваме. Също смятам, че важните хора в живота ни дават и една различна гледна точка, не само рамо за плачене или ухо за споделяне.
И да, вярвам че партньорът трябва да бъде и приятел. Ако срещна това ще се чувствам истински много богата.

Никога не съм била предавана от приятел. Само от хора, които са се пишели за мои приятели, но аз не съм се заблуждавала относно тях. Имам две приятелки и един приятел от училище. За тях си залагам главата, че няма да ме наранят. Да ме критикуват, да изразят несъгласие - да, правят го и им благодаря за това. Те са моята опора и моят коректив.
Имаме и по-широк кръг от хора за събирания, както и хора, с които взаимно си вършим услуги.
Но най-близките ми приятели са двама - мъжът ми и майка ми.

Родителите и любимият човек са друга категория или поне би трябвало

На младини и аз делях хората на роднини и приятели. Но сега с одъртяването, с неизбежните житейски кризи вече изобщо не ги разграничавам по този признак. Съвсем наскоро загубих роднина - жив си е човекът, но за мен повече не съществува, отписах го от вътрешния си кръг.
И се замислих - колко хора живеят с партньорите си, без да се понасят, или не се чуват с години с родители, братя и сестри заради натрупани нерешени проблеми.
За мой късмет моите най-близки роднини са и моите най-близки приятели. Затова ги слагам в категорията, която ми е по-важна - тази на приятелството.

Случвало се е да ме предаде най-добрият ми приятел, с когото се познаваме още от първокласници и сме живеели в един блок през половината си живот. Прекарвали сме ежедневието си през всичките си детско-юношески години заедно, буквално като братя. След няколко години му простих, защото и двамата съжалявахме за нарушените си взаимноотношения и защото видях, че наистина много се срамува от постъпката си. Това беше преди около 15 години. Оттогава отново сме близки и си имаме пълно доверие, макар да не съм забравил и миналото. Тогава предпочетох да му дам възможност, защото съм на мнение, че някои хора може да се подведат, да направят погрешна преценка, заради която да не успеят да оценят това, което вече имат. Важното е после сами да видят грешката, която са допуснали. Като малки, поради обичайните момчешки глупости, дори сме се били на няколко пъти, но бързо след това сме се сдобрявали и отново сме били неразделни като братя. Когато сме ходели по пицарии, кина и т.н., никога не сме цепели стотинката на две и сме се черпели взаимно, без да смятаме кой е похарчил повече досега.

 А друг някогашен приятел, с когото винаги сме се разбирали и също беше част от тайфата ни, преди 15-години спрях да го допускам в обкръжението си, защото се отнасяше неуважително към приятелката си и гасеше фасовете в китката ѝ, за да се изфука пред останалите момчета колко силно тя го обича и как би търпяла всичко, за да е с него...

 Двата горни примера показват, че понякога не е задължително лично да си изпатиш от някого, за да не го желаеш повече в близост до себе си. И обратното - може с някого да преминете през различни перипетии и неразбирателства по различни теми и поводи, но въпреки това, в края на краищата да съумеете да съхраните най-важното помежду си - доверието!

 Приятелствата ми с жени винаги са били идеално гладки, защото от ничия страна не е имало гонене на личен интерес. Неведнъж жени са ми казвали, че е им е много по-лесно да са откровени с мъж, отколкото с друга жена.

 Иначе съм виждал множество провалени приятелства между жени, където нещата са сякаш малко по-различни, отколкото е при мъжкото приятелство, тъй като винаги се е касаело за някаква скрита или открита надпревара коя да бъде по-харесвана от другите (особено от мъжете), коя да не се мине за нещо, коя да наложи мнението си над другата и т.н.. Имало е и случаи да не искат да излизат заедно по срещи с мъже, защото едната е по-хубава и/или слаба и другата се е опасявала, че няма да успее да привлече вниманието на мъжете към себе си. Ако пък едната се хване с мъж, другата моментално е оставала в забвение и се е опитвала да разруши любовта им, за да привлече отново приятелката си към себе си.

Ето това е интересно. Не знам дали има друга тема за приятелство между мъж и жена, но аз не вярвам в него. Или вярвам, че е възможно , ако и двамата не са обвързани. И че винаги се случва така едниният да прояви интерес към другият...
Просто аз не бих искала моят мъж да има приятелки жени, освен ако не са и мои приятелки и в обща компания

Не виждам разлика в приятелството между мъж и жена, ако: и двамата обвързани, и двамата необвързани, единият е необвързан. Нормалните хора умеят да правят разлика между приятелство и страст и поставят ясна граница между двата вида отношения и начина, по който да гледат на човека отсреща.
 Ако някой обвързан ще реши да кръшка с приятел(ка), значи изневярата поначало си е в нейната/неговата природа.