Проблемна дъщеря тийнейджрка :(

Страхотен пост, Агент!

Здравейте, не съм майка, но припознавам себе си в описанието на дъщеря Ви. Подобен тийнейджър бях и аз преди 10 години.
Няколко неща:
Не търсете вината в себе си. Моите родители са прекрасни, образовани, интелигентни, ерудирани и винаги са били. Необузданите ми действия тогава не са били подтикнати нито от родители, нито от приятели. Просто хормоните бушуват и с всяко едно Ваше строго ограничение (за излизане, обличане, пушене, пиене ) подтиквате това, както беше и в моя случай. Компанията не е виновна и забрана за излизане с определен човек няма да промени държанието, а само ще увеличи злобата на дъщеря Ви.
След равносметка какъв беше успешният подход на родителите ми към мен: Нещо като "вдигане на ръце", но не съвсем. На пример, ако искам да спя в "приятелка" , трябваше да свърша първо следните неща: изчистване на къщата, готвене, решаване на 10 задачи по математика, които майка ми избираше, от сборник.   
На дискотека/парти/ можеше, стига следващия уийкенд да отида с тях на село да работя и т.н. и т.н.
Тоест, втълпявате на тийнейджъра, че е вече голям човек, равен с Вас и по този начин подсъзнателно той си мисли, че Ви е "надвил" и че вече сте се примирили с неговото порастване, а всъщност държите нещата в свои ръце.
За успеха в училище може да е по същия начин. Пак да се поставят ултиматуми и условия, че ако има 5 и 6 по еди кой си предмет, ще може да прави повече от нещата, които иска.
За сексуалното образование е деликатна тема, а особено в БГ е тема табу. В моя случай се е говорело свободно на тази тема и сексът без презерватив беше равно на убийство . С моите приятелки случаят не беше такъв и заради липса на сексуална култура доста проблеми си бяха навлекли, въпреки моите съвъети. На тази възраст секс се прави, колкото и да е тежко за един родител да го осъзнае, детето пораства. Но дълг на всеки родител е да говори открито по тази тема и да предаде знания за рисковете от това.

В крайна сметка всичко е просто фаза, която отминава за 1-2 години. Щом в началото е била добра ученичка, може да поговорите с нея за тези моменти. Какво я е мотивирало тогава, какво й пречи сега, как си представя бъдещето, какво иска да учи, ще може ли да кандидатства със сегашните си лоши оценки..

И на последно място: максимален игнор на изблиците на гняв и омраза. Отделянето на прекалено много внимание и изнервяне подклажда изблиците, защото тийнейджърът чувства, че държи контрол.

Здравейте.
Изчетох всички коментари. Благодаря много на всички за съветите, най - вече на djasra и Free Agent.
Относно съфорумката, която написа онзи "отвратителен" пост. Съгласна съм, че много от родителите, включително и аз, не сме наясно какви ги вършат децата ни, и че момичетата също не са китки за мирисане, даже напротив. Но не можете да отречете, че и някои момчета са такива, каквито аз съм ги определила в моя пост. Подчертавам някои, не слагам всички под общ знаменател. Какво искате да кажете, че моята дъщеря търси въпросното момче само заради секса ли? Ами по начинът, по който тя говори за него не личи да е така. И да, налагало ми се е да пътувам с градски транспорт. И съм била свидетел на точно такъв разговор, на какъвто и вие, само че между момчета. Коментараха сексуалния си живот. Едното момче каза, че скъсал с "неговата" , защото не била готова да правят секс. Ще ви спестя и думите, които използваха по време на разговора.
Никога не съм наричала приятелите на дъщеря ми боклуци, поне на глас, защото знам, че са нечии дъщери и синове. А пък може и техните родители да наричат моята дъщеря по този начин, знам ли. Да не се получи малко "присмял се хърбел на щърбел". Виждам глупостите, които дъщеря ми прави и осъзнавам, че не са по-различни от тези на приятелите й. Наясно съм и, че тя сама си е виновна, че е тръгнала по техните пътища. Но пък всяка майка тайничко смята детето си за най - хубавото, колкото и грешки да прави.
И не, темата не е "пързалка". Как по-точно трябва да реагираме като родители на 2 деца? Ако става въпрос за шамарите и заключването, вече не го правим. Още по-малко пък пред сестра й. Когато го правихме, знаехме, че това не е начина,  че е признак на безсилие и т.н., но сме стигнали до такива мерки само когато тя ни обиждаше и ни казваше, че ни мрази. Тогава как трябваше да реагираме? Да започнем да я обиждаме и ние ли? В такива моменти беше просто невъзможно да се проведе разговор с нея. Нямали сте си работа с нея когато е била ядосана. Бутам темата към съвети и споделяне, защото това беше причината да пиша тук. Близките ми не не разбират, казват ми едно и също - пубертет е, ще мине. Както беше казал някой тук това не е просто труден пубертет, а залитане в грешна посока.


Относно поведението й в момента - снощи се прибра рано - към 21:00. Може би, защото не сме и налагали вечерен час, обикновено когато й кажем "прибираш се точно в 9" се прибира към 3...прави ни напук заради натиска, който и оказваме. И това ми стана ясно след като прочетох поста на Free Agent благодаря ти!

Shy, постът ти не мисля, че отговаря на проблема на авторката. Най- добронамерено го казвам.
Хора, които са доста затънали, ще запалят сборника и ще отидат да се надрусат, няма да решават 10 задачки от него, за да отидат на парти и дискотека. Не видях нищо девиантно в твоето поведение, за да правиш аналогия

Ярко ми е останало в съзнанието, че когато майка ми ми казваше на изпращане на вратата "И да се прибираш рано!", чувствах някакъв невъобразим яд и никога не се прибирах рано. Всъщност, да, прибирах се рано, но сутринта. Страшно досадна фраза. За други неща, за които не ми се пилеше на главата, а ме оставяха аз да преценявам, винаги съвестта ми проговаряше и ако сгрешавах с нещо, после се чувствах гузно и започвах да пазя поведение... за известно време. Прекрачвала съм граници, но нищо непоправимо. Даже съм доволна, че съм преживяла някои неща, за да  съм наясно как да процедирам с дъщеря ми при нужда.

Говоренето, не е като правенето.
От 8г. съм почти нон-стоп между тийнове, и речник, и коментари са ми познати, обаче истината е, че повечето са още на етап балалайка със секса. Повечето момичета (изключая определена етническа група) около 16г. пробват за сефте, а момчетата - и по-късно. Иначе, ако ги слушаш, удрят в земята Ксавиера Холандер - сакън, да не минат за задръстени.

Виж, тревата и хапчетата наистина могат да станат проблем още в по-ранна възраст, независимо от семейството, училището, успеха и т.н.

Аз не съм описвала с подробности какво е било моето поведение. В случая съм намерила доста сходства, затова написах поста. Надявам се авторката да намери пътя към решението и да преодолее този период с дъщеря си, независимо дали съм била полезна, или не.

В момента съм на 40+години. По времето на моята младост не се говореше за пубертет, бяхме тихи и спокойни деца.
Но и аз имах изцепки, няколко месеца преди приемни изпити в университет се гаджосах с момче, по-голямо от мен с 4 г. Майка ми едва не полудя, реши че няма да чета и няма да ме приемат. Налагаше ограничения, които не спазвах. Интересуваше се какви са родителите на момчето и то дали учи нещо, в смисъл висше образование. Много ми беше чудно и я питах -  какво значение има дали е учил и какви са родителите му.
По-късно разбрах, че това е определящо и важно. Нищо не се получи с него и слава богу си завърших и сега се радвам на добре платена и престижна професия.

Здравейте аз все още не съм майка предстои ми след няколко месеца, но не отдавна бях на годините на дъщеря ви и съм била във всякакви компании виждала съм всякакви хора. Не искам да ви плаша излишно, но обикновено децата които се държат по този агресивен начин е напълно възможно да приемат наркотични вещества било то марихуана или твърди наркотици, не е задължително да се тъпче със сладко, ако пуши постоянно организмът й свиква и не се нуждае от толкова храна както в началото например, а за твърдите наркотици е възможно дори да не погледне храна. Такива "проблемни тинейджъри" обикновено имат някаква вътрешна борба със себе си и се чувстват неразбрани от околните, компанията също играе голяма роля. Но с наказания заключвания в стаята й и тем подобни нищо няма да постигнете напротив по-лошо става, тя по този начин продължава да се чувства неразбрана и ще се бунтува. Според мен Опитайте се да й покажете че й имате доверие разговаряйте като приятелки чуйте и нейната гледна точка, но в никакъв случай забрани и да я заключвате все пак не е на 3. Извинете й се че сте се държали така обяснете й че просто се притеснявате за нея и всичко е било защото ви е страх да не се случи нещо с нея и за това искате да знаете къде е и какво прави с кого е. Все пак и на мен когато майка ми е забранявала разни неща и аз съм я лъгала. На тези години вече се мислят за големи и силни и искат да грабят от живота с пълни шепи. Надявам се да съм ви помогнала и ако решите да опитате да има полза. 🤗

Здравейте, аз бях меко казано луд тийн преди 5 години, нямам дете, но изключително много ме влудяваше майка ми - искаше да знае всичко. Само дебнеше да си оставя телефона отключен или компютъра и започваше едно лудо ровене в чатове, снимки и всичко, от което може да разбере нещо. С една дума полудявах. Баща ми беше доста толерантен човек - никога не ми е повишавал тон (едно уточнение и двамата никога не са ми посягали и те помежду си не знам дали някога са имали проблеми, но не са си викали - всичко се решаваше и коментираше в приятна обстановка) и за всичко си говореше съвсем нормално - когато напрвех глупост сме говорили и ми е обяснявал защо не е правилно според него или защо не трябва да прая Х нещо, след което аз говорех и стигахме до нещо, което и на двамата да ни е добре. Майка ми в същото време полудяваше още повече, защото тя е доста властен човек и вечно ме питаше защо не споделям така с нея (пример: тате искам да отида на рожден ден и да остана до 12 (бях в 10клас) и той ми казва не съм съгласен защото и си изброява причините, на въпросния рожден ден стигнахме до уговорката в 10:45 да съм вкъщи) а мама започваше директно да крещи и забранява някакви неща... та моят съвет като труден тийн (най-лошото при мен също бяха приятелите, никога не съм пробвала все още не съм наркотици, но алкохол, цигари, гадже и бягане от училище беше редовно) не смених училището просто много разговори с баща ми - той беше по-спокоен от двамата. В 11 клас си оправих отношенията с майка ми като исках нещо първо аз говорех и тогава я оставях тя като я вадех от зоната й на комфорт, за да не вика и й се налагаше да говори нормално. Наскоро пак имахме период с много викове от нейна страна, но вече нещата са различни. Просто намерете подход към нея - нещо, което й харесва и може да го прави с единия от родителите - този, който каквото й да чуе няма да покаже никакви нерви,яд и всякакво напрежение. Положението не е критично, да не е правилно, но може да се овладее. Покажете й, че и имате доверие и когато направи нещо правилно покажете, че се радвате/горди или каквато е емоцията.
Относно коментарите на някои потребители - всеки си мисли, че неговото е най-хубаво (съвсем нормална човешка черта), никой родител не желае да си представи, че детето му не е това, което е вкъщи, всяко кривнало дете ако родителите не го оставят на произвола на съдбата влиза в правия път (нямам за пример само себе си ).

Аз съм майка, но все още на малка дъщеря на 2 годинки, затова мога да говоря само от моя опит като тийнейджърка. Аз не бих казала, че съм била труден тийн, единствените проблеми, които може би са имали майка ми и баща ми с мен са били с момчетата. Имах връзки, които те не одобряваха.
Като чета от коментарите Ви, ми прави впечатление, че все пак дъщеря Ви се отпуска да споделя пред Вас и макар да не си признава е загрижена как се чувствате Вие като майка. Това, което според мен най-много действа на тийн психиката е да започнете да споделяте с нея лични Ваши истории като майка или от Вашите тийн години. Може и да са измислени историите, но идеята ми е да и разкажете история, която доста се доближава до нейната или много на брой близки до отделни аспекти на проблема и да и разкажете това от гледна точка на някоя друга майка. Например: Знаеш ли имам еди коя си приятелка, и дъщеря и направила еди какво си. Тя как се почувствала (Вашата приятелка) от това. Примерно изпитала срам, или умряла от страх, че дъщеря и ще се разболее от някоя полово предавана болест, или примрено че после няма да може да влезе в университет и какви ще са последствията за дъщеря и. Също така може да задълбаете и още повече, какъв ще бъде живота на това момиче когато е над 18. Да разкажете тежка история за някой без образование и професионални умения.
Не знам дали това ще подейства при Вашата дъщеря, но майка ми е педагог и е използвала доста подобни методи и сега от погледа на времето виждам, че са подействали. Макар, че пък в даден момент когато пораснах съм се дразнила от тези "манипулативни" методи. Въпроса е, че после съм осъзнала и че го е правила за мое добро.
Идеята ми е, да и дадете Вашата гледна точка и под формата на емпатия/съчувствие от нейна страна, тя да се постави на Ваше място и преди да направи нещо подобно да се замисли как ли би се почувствала майка ми или баща ми, ако аз направя еди какво си.
Пробвайте и този подход, ако решите.

Личните истории са лични - т.е. които са се случили с мен.
Ако започна на моята да й разказвам за дъщеря на приятелка, веднага ще ме отсвири.

Може би при някои няма да подейства. Обаче си мисля, че ако от ранна детска възраст започнеш да създаваш емпатия у детето или ако вече си го направил, може това да подейства.

Аз много се смях с една позната, разказваше ми за преживелиците около бала на щерка си. Та, прибира се девойката по някое време пияна, заляна и неадекватна. Докарали я съучениците, и то преди 12 ч. толкова зле била. По принцип никога не са я виждали вкъщи в такъв вид и е било меко казано шокиращо. Съблякла я майка й, сложила я да спи, онова - пълен гипс. Дошла й идея на майката, въпреки шока - скрила й всички дрехи, оставила я само по бельо да спи. Дрехите, обувките - всичко скрила вдън земя. Събужда се детето сутринта, пита къде са й дрехите. Майка й - ааааа, не знам, нямам никаква идея, ето в този вид те докараха снощи . Така се шашнала милата, че направо онемяла от ужас. Почнала да плаче и да се проклина. Аз я питах - добре, де, тя така или иначе ще разбере, че не е вярно. А майка й  каза - нищо, стига първоначалния шок и ужас, който прочетох в очите й.

О, тийновете непрекъснато въртят помежду си едни такива, уж приятелски истории. Емпатията върви с клюката и то за някого, когото познават или ги интересува, примерно за  лупуса на С.Гомес или за махмурлука на отличничката от съседната паралелка. Разни хипотетични щерки на приятелки...

Към авторката - обикновено към края на 10 клас се кротват и почват да си гонят целите, но засега вие с баща й си пазете нервите и си избирайте битките. Не е лошо сега, преди началото на учебната година, в която й предстои НВО (не че ги бърка толкова, но терминът атавистично ги шашка още), да  седнете тримата и да обсъдите максимално спокойно визията на всеки за следващите 3години - цели, планове, прогнози, бюджети. И не от ваша позиция "Ти само се учи, другото остави на нас", напротив, а " След като искаш повече самостоятелност, дай да обсъдим как би могло да се случи.". На 16г. теоретично има право да работи, обсъдете евентуални курсове, които да й осигурят предимство и контакти - грим, маникюр, барист или нещо друго, което би й подхождало. Може да не стигне дотам, но ще й погалите егото и ще сближите позиции. Обяснете, че притеснението за нея няма как да подтиснете, затова държите да знаете къде е и кога ще се прибере, както и че ще бъде изпратена от приятеля й.
Не е лошо да маркирате леки примамки по трасето, при възможност - кратки семейни екскурзии в чужбина през някоя ваканция, концерт в по-голям град, изобщо, средства да възстановите близостта си чрез споделена емоция (шопингът допълва, не замества и то само на ново място).