Замира ли институцията брак?

Да, и ученето е вариант. Близо 3000 е еднократната помощ за майка-студентка, а ще има право и на разни стипендии плюс социалното майчинство. Но трябва да завърши средно образование първо. Малко трудно ми се струва за 3 месеца да завърши средно, щом сега е в шести месец,и да запише висше. Периодът не подходящ за прием на студенти. Кампаниите са лятото, мисля.

Иначе, щом е спрял секса и има промяна в поведението, има вероятност да се оглежда и за друга, нетолкова обременена жена. Не ми изглежда да вървят на добре нещата. След раждането проблемите даже се изострят, не се оправят. Да гледа тя да е добре, де, останалото не е толкова важно в момента. Някакви собствени доходи да има, че може и да не продължи дълго това с таткото.

за  майки-студентки има помощи и облекчения. да поразпита. А и таксите в държавните вузове не са високи. По-добре следване на добре подбрана специалност, от сватба, за която щели да събират пари.

Трябва да е студентка по време на раждането, за да получи еднократната от близо 3000 лв. При нея няма как да се получи.

В този случай е важно тя да завърши средно образование.
После евентуално може да завърши някакъв професионален курс-готвач,фризьор нещо такова....
Ще има някаква професия.
Не може всички да са висшисти в тази държава.Трябва някой да работи...

Аз съм жена на почти 33г с починалият ми съпруг съм откакто навърших 16г оженихме се след 10г съвместно съжителство а той почина 5г по късно.Имаме две деца и в нито един момент не сме мислили,че този развой на събитията е възможен.Както се досещате не съм учила той ме спираше казваше,че винаги ще е до мен,но не би...Много хора ме обвиниха,че 3 месеца след смърта му записах да уча не съм спирала да работя не съм с престижна професия-шивачка съм.Обаче аз харесвам работата си и смятам да се развивам в тази област.Времето ни учи на някои грешки а за други трябва да повториш да изпатиш,че да прогледнеш.Сега имам и бебе от човек който в началото бе принца от приказките докато не си показа истинското лице след като забременях.Аз осъзнавам грешките си първо и най важно не трябваше да забременявам толкова бързо и двата пъти още при съпругът ми с  малко инат трябваше да завърша а не да раждам бебе.Което пък сега е почти 16г госпожица която училището и е на първо място.Умна е и ученолюбива никога съм нямала проблем с нея в училище.Със смяната на местоживеенето ни и училището съответно тя откри какво точно я влече и какво иска да учи.Лятото работи плътно през ваканцията и това и хареса много едва ли ще пропусне следващата.Надявам се и се моля тя да не постъпи като мен и да си вземе поука от случилото се с нас защото нищо в живота не е сигурно.Сега съм в неизгодна позиция защото следва втората година от майчинството после бебка на ясла и честото боледуване.Обаче вярвам,че с 12 години трудов стаж все ще си намеря работа познавам висшистки работещи в тази сфера като шивачки аз по нищо не им отстъпвам.Искам а и ще е така да отгледам децата си възможно най много разчитайки на себе си.Двете големи нямат баща най малкото има засега не дава индикации за добър родител ще видим за напред.Според него 10 месечната ни дъщеря в момента няма разходи едни памперси на 2-3 месеца са абсолютно достатъчни да не забравя да вметна,че дрешки не съм закъсвала особенно поне за това се е погрижил доволно дори до към 2-3 г възраст.После щяли да дойдат разходите когато тръгне на училище...курсове и частни уроци да това е така а до тогава....С останалото в момента се справям почти сама като плащам наем,храна,памперси,пътни на каката и прочие нужни разходи на около 80% от мен.
Моят съпруг казваше "Който каквото си направи сам цяло село не може да му го направи!" Та и аз така....ще работя и ще уча на стари години като съм бляла когато е трябвало и съм повторила грешката си.

Бях толкова депресирана...а той толкова мил толкова прекрасен....в него имаше всичко което съм искала.Разбран,усмихнат с общи интереси мил и любвеобилен а то маска....Тя падна и страшно заболя,но пък поне ми отвори очите,че не всичко което лети се яде.Трябваше да се затворя в себе си не трябваше да го допускам до себе си,но си мисля че и това нямаше да помогне и години да бяха минали аз пак щях да съм заблудена овца вярваща,че щом аз искам да съм с някой до края и той ще е така.Ако не беше този човек все още щях да вярвам,че заживееш ли с някой само смърта може да ви раздели.Сега вече съм с трезва глава и мисля,че ПОДПИСЪТ в днешно време нищо не значи.А само чисто човешките взаимоотношения и дали можеш да си сигурен в човека до себе си когато в труден момент имаш нужда от него той ще е до теб.Аз бях до съпругът си до последно бях му лоялна до последно....после....депресия....АД....и той.

На 32-33 изобщо не си стара за учене. Много има на тази възраст, които записват магистратура или нещо коренно различно от нулата, карат курсове и правят големи кариерни завои. А ти имаш и добър стаж, и едно почти изгледано дете вече. Има хора на 40 са с по няколко образования, без грам стаж и без деца, и няма кой да ги вземе насериозно с 15 години трошене на парите на родителите за студентстване.

Благодаря,най вече че обичам професията си и това е нещото което ме радва не искам ни най малко да си сменям попрището а само да надграждам. А спрямо ситуацията да съм и възможно най самостоятелна без да разчитам на някой най вече на мъж.Дано се справя с толкова дини под мишницата.😁

А защо момичето да не се опита да стане вишист, а непременно да е среднист? Не е нужно всички да са вишисти, но говорим за конкретно момиче.  Може пък тя да иска да следва. Защо да не се пробва, а да мизерства? Аз говоря за план максимум. И, да, между брак и правилно образование, което да ми дава достъп до добра професия с добри доходи, избирам образованието. Предпочитам да не съм прагматична в брака, да си се женя все пак по някаква любов и привличане, а да съм прагматична в следване и работа и моята професия да е доходна.

От тази гледна точка,  по темата: институцията брак замира донякъде, защото бракът за една жена в днешно време е един доста по-несигурен начин да си "подредиш" живота, отколкото образование и последвало професионално развитие.

Според мен, за човек с многогодишен трудов стаж в любима професия, надграждането е най-хубавата идея. При това, както каза кукумицинка, си си с отгледано дете.

Продължавам да съм смаяна,как в днешно време още има жени без капка здрав разум,които раждат деца,без да се замислят за бъдещето.

Аз пък съм смаяна как има толкова високомерни жени, които се чудят....вместо да благодарят на добрата си съдба.
И много моля не ми казвайте как сте супер-дупер умни, просто сте били от щастливите в този си живот.

Колко пък да е добра съдба да знаеш, че прекъсването на половия акт не предпазва от забременяване? Или да родиш две деца преди да завършиш средно и нямаш стотинка доход?

Човек никога не трябва да гледа отвисоко на такива ситуации. Това е живота, не всеки има еднакъв старт, после нещата пак са различни.

Не всеки има жизнен опит да прецени тези неща и пипе да ги осмисли, дори и да ги прочете или някой да му ги каже. Зависи и в какво семейство е роден и как е израсъл. Не знаем как са живяли родителите и и как са я отгледали ако изобщо.

Браво, че макар, че е родила много млада и е в трудно финансови положение си гледа детето и не го е изоставила.

Браво ли? На кое в цялата ситуация може да се каже браво?

На това, че е родила първото си дете на 16 г.?
На това, че е на 21 и още не е завършила средното си образование?
На това, че на 21 години ще е майка на две деца от двама различни мъже, без образование и без работа?

Всички знаем, че понякога не се получава, но да бързащ да нараждаш деца на двама мъже преди да си завършила гимназия е признак на простотия. Защото бременността не трае 3 дни, та да нямаш време да реагираш. А още по-голяма простотия е да нямаш възможност да гледаш деца, но да ги раждаш без да си постигнала поне най-елементарните неща в живота, като това да имаш средно образование. Това е примитивно и безотговорно отношение.

В цялата история не видях нищо, за което мога да кажа "браво".

А да риташ паднал е върхът.....на доброто.