Приятели, много съм възмутен!
Снощи ми се случи нещо ужасно!
Сядам в един много приятен фюжън-ресторант в Попинци. При шеф Кабасулиев. Той е специализирал при Джейми Оливър и Джейми Оливър му казал: нема на кво да те науча, бате. Ти си по-голем от мен.
И шеф Кабасулиев се връща в България и отваря елитен гурме-ресторант в Попинци с три звезди "Мишлен". Масите се резервират три месеца по-рано, но аз, когато и да отида, ме настанява, щото навремето уредих една негова братовчедка да я приемат задочно "Приложна астрология" в УНСС.
Както и да е, не се хваля, но сме доста близки. Досега не съм имал оплаквания от храната.
Но тоя път беше истинска катастрофа. Да речеш, че съм си поръчал нещо кой знае колко специално - не съм. Взех си, каквото винаги - салата от бейби змиорки, мариновани в китова мас и гватемалско балсамико. Още тогава усетих, че нещо не е наред. Абе, жилави едни такива, сякаш са замразявани.
Не казах нищо и минах на предястието - джолан от лемури с кедрови ядки и сос от флорентински тиквички. Безвкусно едно такова, сякаш ям престаряла бурата.
Пак не казах нищо и минах на основното - японско кобе, уел дан, с кокосов чипс и чилийско авокадо. Е тоя път вече побеснях! Кобето ме лъхна на провансалски гъши дроб, моля ти се!
Извиках шеф Кабасулиев и му викам: ти подиграваш ли ми се бе, дришльо? Искаш ли сега това да ти го изсипя в гърба? А той примигва като мадагаскарска невестулка и ми вика: недей така, бате Иво, ще ти сервирам друго.
Ма аз бях толко побеснял, че му викам: нищо не искам. Станах и си тръгнах гладен. Принуден бях да отида да вечерям в гурмето на разклона за Харманли, хем там вече ми е писнало от техните австралийски биволски стекове с италиански хрян.
Така че много внимавайте къде вечеряте!
🤣🤣🤣
Приятели, у майкини съм и слагаме зелето.
Майкини винаги го правят по традиционна българска рецепта, която се предава от поколение на поколение вече над 200 години.
Ето и рецептата:
Вземат се зелки, големи колкото глава на третокласник, и се ритат, докато омекнат. После се натъркват със син камък и се слагат в бидона. Заливат се с нафта и се добавя едно кило речна сол. Речната сол е много по-полезна от морската! После се слагат два аспирина, четири бусколизина, седем ретизита, единайсет нурофена и един калъп домашен сапун.
След това почваш да претакаш два пъти дневно, а при пълнолуние – четири пъти. Много важно е температурата в помещението, където е зелето, да не пада под минус 45 градуса.
Свако каза, че това за претакането не било правилно, но вече беше много пиян и не можа да обясни как е правилно. Сложихме го да спи под ягодите.
Снощи ми се случи нещо ужасно!
Сядам в един много приятен фюжън-ресторант в Попинци. При шеф Кабасулиев. Той е специализирал при Джейми Оливър и Джейми Оливър му казал: нема на кво да те науча, бате. Ти си по-голем от мен.
И шеф Кабасулиев се връща в България и отваря елитен гурме-ресторант в Попинци с три звезди "Мишлен". Масите се резервират три месеца по-рано, но аз, когато и да отида, ме настанява, щото навремето уредих една негова братовчедка да я приемат задочно "Приложна астрология" в УНСС.
Както и да е, не се хваля, но сме доста близки. Досега не съм имал оплаквания от храната.
Но тоя път беше истинска катастрофа. Да речеш, че съм си поръчал нещо кой знае колко специално - не съм. Взех си, каквото винаги - салата от бейби змиорки, мариновани в китова мас и гватемалско балсамико. Още тогава усетих, че нещо не е наред. Абе, жилави едни такива, сякаш са замразявани.
Не казах нищо и минах на предястието - джолан от лемури с кедрови ядки и сос от флорентински тиквички. Безвкусно едно такова, сякаш ям престаряла бурата.
Пак не казах нищо и минах на основното - японско кобе, уел дан, с кокосов чипс и чилийско авокадо. Е тоя път вече побеснях! Кобето ме лъхна на провансалски гъши дроб, моля ти се!
Извиках шеф Кабасулиев и му викам: ти подиграваш ли ми се бе, дришльо? Искаш ли сега това да ти го изсипя в гърба? А той примигва като мадагаскарска невестулка и ми вика: недей така, бате Иво, ще ти сервирам друго.
Ма аз бях толко побеснял, че му викам: нищо не искам. Станах и си тръгнах гладен. Принуден бях да отида да вечерям в гурмето на разклона за Харманли, хем там вече ми е писнало от техните австралийски биволски стекове с италиански хрян.
Така че много внимавайте къде вечеряте!
🤣🤣🤣
Приятели, у майкини съм и слагаме зелето.
Майкини винаги го правят по традиционна българска рецепта, която се предава от поколение на поколение вече над 200 години.
Ето и рецептата:
Вземат се зелки, големи колкото глава на третокласник, и се ритат, докато омекнат. После се натъркват със син камък и се слагат в бидона. Заливат се с нафта и се добавя едно кило речна сол. Речната сол е много по-полезна от морската! После се слагат два аспирина, четири бусколизина, седем ретизита, единайсет нурофена и един калъп домашен сапун.
След това почваш да претакаш два пъти дневно, а при пълнолуние – четири пъти. Много важно е температурата в помещението, където е зелето, да не пада под минус 45 градуса.
Свако каза, че това за претакането не било правилно, но вече беше много пиян и не можа да обясни как е правилно. Сложихме го да спи под ягодите.
Добре е да цитирате автора:
Иво Сиромахов
Младоженка излязла от банята, увита в халат.. Младоженецът се усмихнал,
