С какво ви дразнят свекървите? – 114

Колкото и да са свестни едни хора, този вид съжителство е напрягащ и не е същото като да имаш съседи на долния етаж. Съседите под нас са симпатична двойка на възраст около 40-45г., отглеждат сладурско кученце порода шпиц, жената шие невероятни гоблени. Това е ВСИЧКО, което знам за тях. Не ги чувам като се карат не, защото не ги чувам изобщо, а защото не ми дреме и ми минава покрай ушите. Не им чувам кученцето като лае по същата причина. Не ги мисля, не се сещам за тях, усмихвам им се в асансьора, галя кученцето пак там и разменяме по 1-2 реплики в стил "Навън днес е много горещо, дано тия дни завали" и това е.
С познати хора, камо ли роднини, е друго.
Не можеш да се разболееш като хората за 2-3 седмици и да кашляш като магаре или да пускаш водата в банята по 15 пъти на ден без някой да се притесни да види какво става и да ти досажда баш, когато искаш никой да не ти се мярва.
Не можеш да се скараш като бял човек и да метнеш 1-2 чинии (не мятам чинии, харесвам си ги, ама...) без свекърите долу да се напрегнат, че индиректно чуват скандали на сина си и жена му.
Не можеш да си поканиш гости без да бъдат огледани от всички. Ей на, аз имам най-добър приятел мъж и макар и веднъж на високосна идва на гости, подозирам физиономията на свекърите, ако по някаква причина в тоя момент МП го няма. Особено след развода на сестра му, благодарение на "приятелка".
Не можеш един свестен основен ремонт да си направиш без да съгласуваш със собствениците и я свека одобри, я не.
Не можеш да се прибереш на твоя етаж без да се заговориш с тия хора поне от вежливост, защото те не са "съседи" и "непознати", а рода... и тн, и тн.

Можеш, можеш, ако живееш другаде. Някои от изброените можеш и като живееш там, да не кажа всички, ако не ти пука. Ако мислиш повече за свека, отколкото за семейните си отношения, няма да можеш, да. Въпрос на приоритети.

Не, моята майка много ме дразни, свекърва ми е като пухкаво малко котенце покрай майка ми. Като чета тук и за "лошите" свекърви и чак ми става смешно, и те са безопасни игли в повечето случаи.

Въпрос на характер, някои хора просто не могат да се абстрахират от присъствието на близки наоколо.

Даже пример мога да дам. С бившата ми проекто свекърва се харесвахме доста - пиехме си кафето заедно, възприемах я за приятелка и тн. Правех й компания докато глади дрехи да си приказваме и се учех да готвя торти с нейна помощ. Не се месеше много, мислех, че съм ударила свеки-джакпота. Ама като му отказах да живеем в същата къща, а поисках да измислим вариант за отделяне, тя първа свъси вежди и започна да го навива как не го обичам достатъчно щом така съм искала, а тя навремето от Центъра на София се преместила по любов в къщата на свекърите си (същата). А беше (пък и сигурно си е де) свястна жена, образована, работеше. Ама... нали. Ти си чуждото дете вкъщи, а сина й си й е син. Винаги ще е на негова страна и на страната на сестрите/братята му, винаги ще е с идеята да й е пред очите и уж да му защитава интересите. А ти и твоите интереси... традиционно и естествено минават на заден план.

... не можеш да се скараш на детето си, без то да избяга на долния етаж и да се оплаче на баба

... пък понякога и да си ги поздравил от вежливост, те не дочуват и възмутено те обучават, че като срещнеш някого е възпитано да го поздравиш

... Ако керемидите са за смяна, защото ви тече в леглото, са против. Защото като са стрили къщата, тези керемиди са ги намерили с връзки и това ги прави безценни и несменяеми

Иначе съм съгласна с Гугъл. Аз от живот в един вход при напълно отделни апартаменти се махнах. И нашия огромен, 170 квадрата. Обаче се вижда кой идва у вас на гости. След събиране колко бутилки от алкохол изхвърляш. Чува се как си опердашил детето. И те така. На 60км ни е по-добре. У нас се идва с покана или поне запитване дали е удобно да минат.

Редактирам за да кажа, че като млада и глупава и аз съм мислела, че мога да живея до свекърите.

Това вече е прекалено. Аз живях 7 г. в апартамент, даден ни от свекърите. Все още багажът ни е там и като се приберем в България си живеем там. Всякакви ремонти сме правили, мебели сме сменяли и т.н. Е, никой не е дошъл да ни направлява. Единствено сме ги питали, дали си искат старите мебели или да ги изхвърляме. Никой не идва без покана, въпреки че имат ключ, не ми е подреждал и т.н. Така че може и без раздори.

Викам аз че скоро не се е писало по темата да я побутна малко.... пък то 2 теми сте изписали Защо не получавам известия за темата не ми е ясно... преди това 3 теми изпуснах... Ама много се смях с Популе, бях я забравила

Влизам само да се оплача. Някои от вас знаят, че съм в обтегнати отношения с майката на мм , и реално не си говорим и виждаме  от години.
Всяка среща с нея е равна на война , но днес отново влязохме в “битка” по повод детето ми . Дълга е историята , но след този случай аз като че ли се почувствах длъжна да обясня на детето ми на 7 години , колко луда е всъщност “баба му” (силно казано баба)
Сега , не си позволявам да обиждам роднини на мъжът ми пред детето , но днес просто чашата преля.
Колко от вас обясняват на децата си , защо по-точно не понасят лудите си свекърви ?
И да си кажа , не почувствах грам вина че обясних на детето (разбира се с подбрани за него думи) защо с  тази жена не се понасям .

Не зная дали свекърва ти е луда и дали имаш основания да не я понасяш. Приемам, че е така и ти имаш пълното право да не я понасяш и да не контактуваш с нея. Но не успявам да разбера логиката и мотивацията на обременяването на едно 7-годишно дете с конфликтите между възрастните. На твое място, не бих замесвала детето. Особено толкова малко дете. Само товариш психиката му, а шансът то да разбере и оснисли нещата е нищожен.

Уинд, при мен е подобна ситуацията. Преди време, покрай някакво събиране, мъжът ми беше казал на малкия, че с дядо му не си говорим, детето попита защо,  обясних му, че дядо му е искал да живеем при него, а аз не съм се съгласила. Прие обяснението, драми и повече въпроси не е имало.

Уинд, колкото и да искаме не може вечно да предпазваме децата от конфликтното им обкръжение. Особено когато има такова негативно влияние, като в твоя случай. Както когато срещнем пиян на улицата и обесняваме защо сменяме тротоара. Важното е да се намерят точните думи.
ПС. Радвам се да те видя.

Не знам, аз не съм съгласна. Аз ако се карам с някого няма да  отида при децата и да им кажа че с някой е имало проблем. Предполагам си била афектирана... Майка ми много мразеше свекърва си. Не ни даваше да и викаме баба Х... ами баба Вещица. Не даваше да и ходим на гости и т.н. Това е изключително натоварващо за едно дете, а ние се разбирахме добре с баба си. На нас ни беше гадно от тази забрана... Така че ако свекърва ти е приятна за детето и то я обича по добре не му споделяй такива неща и ги остави да контактуват

Натоварващо е ако го товариш с емоциите си като описаното от теб. Ако обясниш с думи прости и без излишни емоции, повтаряне и изисквания детето да се включи в отбор срещу бабата, е друго нещо.
Така или иначе децата разбират за отношенията. Ако пък имат и въпроси, смятам,че трябва да им се дава отговор съобразно възрастта им.

Уинд каза, че си е подбрала думите. А и детето не е толкова малко. Въпрос на време е било то самото да попита.