Телеграми се получаваха обикновено по някакъв повод и мисля, че ги носеха вкъщи. Предполагам, че ако не намерят никой оставяха известие, за да си вземеш телеграмата от пощата. И аз помня нашият пощальон. Много висок, понякога се занасяше с чистачката на входа. Помня, че баба ми и дядо ми го канеха и го черпеха с ракийка. Поводът беше, че имахме роднини в Аржентина и той внимаваше да не се загубят писмата от тях.
- Публикувана: 26 авг. 2019, 00:51 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:50 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало
Пощальоните носеха и пенсиите на трудноподвижните старци.
Във всеки апартамент ги канеха, черпеха - кафе, сладки, нещо твърдо. Отделно старците им оставяха стотинките от пенсията - да се почерпят.
Помня и инкасаторите, които събираха сумите за ток, вода, парно по апартаментите. Не се е чуло да ги набият и ограбят. Имаше и пунктове за плащане на сметки, но май до определена дата. Та майка ми държеше да знам къде са парите в къщи за да платя, да не се разкарва. Помня като си взех първата кредитна карта и регистрирах ел. банкиране - как седеше на дивана до мене и се радваше, че ставало лесно вече.
Във всеки апартамент ги канеха, черпеха - кафе, сладки, нещо твърдо. Отделно старците им оставяха стотинките от пенсията - да се почерпят.
Помня и инкасаторите, които събираха сумите за ток, вода, парно по апартаментите. Не се е чуло да ги набият и ограбят. Имаше и пунктове за плащане на сметки, но май до определена дата. Та майка ми държеше да знам къде са парите в къщи за да платя, да не се разкарва. Помня като си взех първата кредитна карта и регистрирах ел. банкиране - как седеше на дивана до мене и се радваше, че ставало лесно вече.
Помня мартеничките и картичките за Нова година получени по пощата. Отварям и пликове, пликове - цялата рода пращала (живеехме в град далеч от роднини).
Помня пощальона и аз. Дядо редовно го канеше на кафе (или може би и ракийка, не помня) в деня на пенсията. Разговаряха се и в други дни. Да, носеха едни грамадни кожени дисаги. Напълно бях забравила.
Новогодишните картички! Бяха мое задължение, назначено от самата мен без никой да ме е молил. Години наред избирах и купувах картичките, надписвах и изпращах на всички роднини в града и на тези извън, чиито адреси имах. Даже се опитвах да не е клиширан текста с пожеланията и изпитвах творчески блок
Изпращаха ни, но не толкова колкото аз.
А пък как говорехме с приятелките по телефона.... Тогава имахме само един стационарен телефон у дома и аз го окупирах с часове. Понякога сме си чели цели откъси от книги по телефона. Мисля, че изкуството да се разговаря по телефон изчезва. Сега и моите връстници не обичат, а пък тийновете ми казаха направо, че било "неудобно" да се обадиш на някого по телефон. Текстват се един друг или са на voice chat на компютъра.
Новогодишните картички! Бяха мое задължение, назначено от самата мен без никой да ме е молил. Години наред избирах и купувах картичките, надписвах и изпращах на всички роднини в града и на тези извън, чиито адреси имах. Даже се опитвах да не е клиширан текста с пожеланията и изпитвах творчески блок
Изпращаха ни, но не толкова колкото аз.А пък как говорехме с приятелките по телефона.... Тогава имахме само един стационарен телефон у дома и аз го окупирах с часове. Понякога сме си чели цели откъси от книги по телефона. Мисля, че изкуството да се разговаря по телефон изчезва. Сега и моите връстници не обичат, а пък тийновете ми казаха направо, че било "неудобно" да се обадиш на някого по телефон. Текстват се един друг или са на voice chat на компютъра.
Хубаво беше, сега уж по лесно е общуването но отчуждаването е по голямо. Сетих се как с моята приятелка която живееше на същия етаж във входа си пишехме всеки ден бележки които си слагаме под изтривалката на вратата. Пишехме си, защото бяхме в различни смени на училище и през деня не се засичахме. А какво сме си писали ли, ами за момчета, "Днес видях Н., той ми докосна ръката и ми се усмихна...,". Имаше вълнение, очакване, трепет... Шести клас да е било. А бележки и на масата в кухнята имаше от мама. Има таратор и кюфтета в хладилника...
Телеграми и радиограми сме получавали у дома в плик в пощенската кутия. Пощальона винаги беше с голяма кожена чанта като носеше пенсиите на бабите и дядовците. За вестници бях абониран - млад конструктор и някой руски. Голям кеф беше да се прибираш и да си вземеш вестника от кутията. Сега с интернет вестниците западат а и на никой не му се чете, уви. Като гледам и колко книги се изхвърлят до контейнерите и в тях ..... Като малък дебнехме в книжарницата кога ще има нови книги.
То в момента да се общува на улицата или с непознати е трудно на децата, за какво иде реч пък по телефона ! Гледам снощи хлапетата, деднали на стълбите, всеки си забил носа в телефона и от време на време някой нещо смутолевя и така ... Тъжно ....
То в момента да се общува на улицата или с непознати е трудно на децата, за какво иде реч пък по телефона ! Гледам снощи хлапетата, деднали на стълбите, всеки си забил носа в телефона и от време на време някой нещо смутолевя и така ... Тъжно ....
Цитат
А бележки и на масата в кухнята имаше от мама. Има таратор и кюфтета в хладилника...
А за мен най-ужасните спомени от летата беше печенето на чушки/пиперки . Всички деца долу пред блока, аз пека на тъпия чушкопек чушки. Обожавам ги, мога да ги ям по три пъти на ден, но това са ми най-гадните спомени 
От тогава не искам да видя чушкопек, който иска да си пече. Казах на майка ми, че ми е травма от детството
. Всички деца долу пред блока, аз пека на тъпия чушкопек чушки. Обожавам ги, мога да ги ям по три пъти на ден, но това са ми най-гадните спомени От тогава не искам да видя чушкопек, който иска да си пече. Казах на майка ми, че ми е травма от детството 
Много мил спомен ми е писането на бележки.
Нас не ни караха да печем чушки, но помагахме при беленето. Обаче после каква лютеница ставаше..... Всички деца строени и мажат филии
И родителите, и децата бяхме много по- задружни. Ех, детство
Нас не ни караха да печем чушки, но помагахме при беленето. Обаче после каква лютеница ставаше..... Всички деца строени и мажат филии
И родителите, и децата бяхме много по- задружни. Ех, детство
За бележките - ние в първи клас имахме даже едни учители - любовници, които си пишеха бележки по време на часовете и пращаха една съученичка да им ги носи! И двамата женени. Учителят - млад и готин, учителката - десетина години по-възрастна от него, но кокетна и засукана мадама. Като се разчу за тази работа (за връзката де, не за бележките) и накараха учителката да напусне. Учителят остана в училището дълги години и след това пак имаше известна на всички връзка с друга учителка, но времената вече бяха либерални и никого не уволняваха.
Аз пък съм се редила на опашка за телефон да се обадя на нашите да ми изпратят допълнително пари като отидох за първи път на море сама Бяха едни телефонни будки в пощата..
Телеграма не съм виждала, но сега си гледах съобщенията които разменяме по телефон. Виждам непълни изречения, изпуснати "малки" думи--като текстове в телеграма са понякога. А пък на тийнейджърите дори не разбирам многобройните съкращения и трябва да питам какво имат предвид.
Бяха едни телефонни будки в пощата.. Телеграма не съм виждала, но сега си гледах съобщенията които разменяме по телефон. Виждам непълни изречения, изпуснати "малки" думи--като текстове в телеграма са понякога. А пък на тийнейджърите дори не разбирам многобройните съкращения и трябва да питам какво имат предвид.