Снимки – спомени от близко и далечно минало

  • 773 327
  • 11 934
  •   1
Отговори
# 11 685
  • Точно където трябва
  • Мнения: 4 900
Ооо, аз съм виждала едни пликове, на които пише" Да се отвори когато стане чавдарче/ пионерче" Не знам за мен или за сестра ми е давано, от кой, какво е имало вътре ... Сигурно някакво пионерско поръчение Blush Тях помните ли ги?

# 11 686
  • Мнения: 10 610
Помня ги тези писма, защото няколко пъти участвах като пионерче на "Даване име на детето".
За да не си кръщават децата в църквите, се опитаха да наложат тази традиция в зала на
общината и нямам представа дали е имало ефект от това мероприятие. Като дойде демокрацията
започнаха едни луди кръщенета на малки и големи, на донаборници, на сгодени, за да сключат
църковен брак.

# 11 687
  • Мнения: 12 149
То и преди демокрацията си имаше кръщенета, макар че някой хора ги избягваха, за да не се набиват на очи на партийните другари. Също така и църквите работеха, богослужения се извършваха, изповеди.... макар ,че там е известно кой какво и на кого е изповядвал.
Такива пликове имаше някъде у дома, включително и металния медальон някъде се подвизава.
Едно обаче му харесвах на комунизма което сега липсва - имаше безплатни клубове по авиомоделизъм, ракети моделизъм, ветроходство, ориентиране, математика, физика, програмиране, спорт, радиоклуб и всичко това към пионерския дом или ОСО. Имаше кой да те научи и база. Сега .... както и да е...

# 11 688
  • Мнения: 35 790
То и сега има, ама не са безплатни.

# 11 689
  • Мнения: 10 610
Вероятно пак са си кръщавали децата в църква, но точно при нас ставаше малко по-скрито, т.е.
не се вдигаше много шум около събитието.

# 11 690
  • Мнения: 22 099
Да, мм е кръстен в църква като малък. Без празненство естествено.
Иначе аз съм била кръстница в общината на детето на кумците на родителите ми.

А в тези пликове общо взето пишеше - поздравления, мило дете, бъди добро, ученолюбиво и т.н.
Аз ги бях отворила още щом се научих да чета, къде ще чакам да им дойде времето след години.

# 11 691
  • Мнения: 12 312


Намерих ги преди малко

# 11 692
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 347
Тортата била измислена, не е по някаква оригинална рецепта. Тоест импровизация със замах.
Значи правите си шоколадов блат по ваш вкус - ние правихме един с масло. Разрязва се на две. Маже се с течен шоколад.
Между двата блата се слага дебел слой от следното :
50 грама грис се разбъркват в един литър врящо мляко със ванилова (или бърбън-ванилова) захар - 4 опаковки. Отделно се ей този пудинг както е по рецепта и се смесва с млякото с грис
Цялата смес се изсипва върху долния блат, намазан с нутела, а върху него се слага горният, намазан от долната страна. Отгоре използвахме същия тортен крем, декорира се по вкус - ние сложихме малини и боровинки с шоколадов чипс, може да се сложи Киндер Буено, шарени пръчици и тн. Непременно охлаждане няколко часа.

Да дадете отзив, ако пробвате. 🤞

# 11 693
  • Мнения: 9 123
Кръщенета, венчавки и опявания си имаше. Някои тайни, някои явни, на когото каквото му стискаше.

# 11 694
  • Мнения: 12 312
Аз съм кръстена в черква като бебе, в доста сложно време, дори кръстникът ми не е българин. Който е искал, го е правил.
А прабаба ми, която знам, че е попска внучка, почина на 97 години и беше предупредила, че не иска никакви попове и кръстове, когато умре. Погребахме я с пирамида и граждански ритуал.

# 11 695
  • Мнения: 10 610
Опявания в църква имаше, но на много възрастни починали. За тях не помня да е имало
забележки и забрани от страна на властите, но присъстваха едни специални хора, така отстрани.

# 11 696
  • Мнения: 29 527
Вероятно пак са си кръщавали децата в църква, но точно при нас ставаше малко по-скрито, т.е.
не се вдигаше много шум около събитието.
И нас са ни кръщавали в църква преди 1989г. Никакво празненство нямаше след това, обаче ни обясняваха и говориха какво , защо и как. Сега е мини сватба, но масово не знаят и не разбират какво правят

# 11 697
  • София
  • Мнения: 40 958
Аз имам само медальон с майка и бебе на него.
Писма получаваха баба ми и дядо ми за отличен успех на отрочето. На мен ми беше все едно, но дядо ми много им се радваше.
Съседката имаше близначки. Те имаха пликове с надпис "да се отвори на 16" (или нещо такова).

Аз съм кръстена от баба ми в Рилският манастир. Снимки нямам.
Брат ми беше кръстен като по-голям в селската църква. Смътни спомени имам.

# 11 698
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 347

Писма получаваха баба ми и дядо ми за отличен успех на отрочето. На мен ми беше все едно, но дядо ми много им се радваше.

Това е адски готино. Представям си каква гордост е било. Къде горе - долу се случва?

# 11 699
  • София
  • Мнения: 40 958

Писма получаваха баба ми и дядо ми за отличен успех на отрочето. На мен ми беше все едно, но дядо ми много им се радваше.

Това е адски готино. Представям си каква гордост е било. Къде горе - долу се случва?
На село. От средата на 1ви до средата на 4ти живях и учих в с. Костенец. Нямам спомен дали писмата са били от общината или от партията Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт