Снимки – спомени от близко и далечно минало

Еха, къде ме върнахте

Палачинки баба ми ме научи да правя на 4 год - покачена на столче до печката - на село такава на дърва, стандартна вкъщи. 40 години по-късно тези палачинки продължават да обират овации на няколко континента! Пазарувах всичко (кисело мляко по 23 ст и салам Камчия, който мирише на чесън по-силно от самия чесън) и взимах сестра си от детската градина от 6 годишна (тя беше на 4); в началното училище (моето беше с преподаване на руски т.е. всичко без БЕЛ и физическо беше на руски) вече колекционирах списание Паралели  и един руски дайджест - Спутник - супер интересен! Страхотна фотография имаше в него освен всичко друго! Първата си "пола-панталон" уших сама по кройка от Бурда в средата на 80-тте и интерeсът ми към шиенето увяхна пак някъде там, но не и интересът към "тоалетите". Elle, Vogue, Cosmopolitan, Marie Claire, SHAPE, Muscle & Fitness - почнах да колекционирам през ранни 90-тте и да троша всичките си джобни пари за тях. Тях ги купувах основно при букинистите на Графа и подлеза на моят(а) Алма Матер - Софийският Университет. Пoмня още първата си книга на английски, купена от тях - The Stewardesses by Penny Sutton - много пикантна, много секси "'All men are bastards,' says Kate. 'Come on. Let’s go inside and find another one.'"! Скоро след това, впечатлена от собственото си ниво на владеене на английски език платих равностойността на една заплата на майка ми (експерт в президиума на БАН) за опърпаничко копие на "Отнесени от вихъра" в оригинал (последва як скандал вкъщи, който ме стимулира да си купя и "Цар Плъх" в оригинал!) Имах колекция от речници, обичах речници всякакви - български, руски, английски, испански!

Изобщо като се замисля количеството пари, които съм дала за книги и списания е леко плашещо!

     

PS Помня също пердахa, който ядох, когато се тръшнах за един лак за нокти - била съм 6-7 клас (13-14 годишна!). Някъде там си поисках и много скъп сет от учебници. 2 лв за лак не ми дадоха, но 200+ за учебници - веднага!

Малеее, къде ме върнахте. Зъболекари....бррр ...още ме държи. В детската ни преглеждаха и който има за правене, го водеха в близката поликлиника. Преглеждаха и разделяха на групи. Изхитрих се тайно да минавам в групата на здравите зъби без преглед. После в училище ставахме по-ниски от тревата, като отвореше вратата зъболекарката.
Ако щете ми вярвайте, още си спомням миризмата в яслата. Няма да я сбъркам, ако я усетя. Помня и шкафчетата. Майка ме слагаше върху тях, за да ми обуе пантофите. Много странно чувство - хем мило, хем страшно (знам, че много ревях). В детската също не отивах с кеф, но редовно връщах дядо да дойде по-късно да ме вземе, защото не съм се наиграла. Помня и миризмата на лампите, които ни печаха. И гадния розов крем нишесте на буци... И другарката, облечена като Дядо Мраз или Баба Марта. Винаги ги излавяхме.

От няколко години отново има въшки по училищата и медицинската сестра ходи да проверява. Но ако някой има го казват вече дискретно.

То вече не е и срамно. Малката беше завъдила преди някоя и друга година. Голям зор беше, докато се изчисти. Че и с коса до д-то беше.

Аз със зъболекарите проблеми не съм имала, защото си имам такъв по рождение у дома. Училищната само казваше - а, да напълно санирана....
За първи път миналата година имах проблем, когато се наложи вадене на зъб.... Страдам аз на стола под упойка и в един момент се чува "хайде стига лигавщини, отваряй си устата, че детето иска пържени кюфтета за обяд, нямам време".
"Детето" е на 20+ и ми е син, ама кюфтетата на внучето са винаги по-важни.

Agent Provocateur, не си сама и аз купувах като невиждала списания и книги, майка ме питаше: “на кило ли ги продават?” 😁. Паралели ми беше много, много любимо.
Като бях тийн имаше едно списание Хай клуб и на последните страници публикуваха еротичен разказ, явно много съм се впечатлила и  реших, че и аз мога да се изявя в този жанр. Седнах да пиша разказ.... обаче музата не ме споходи и за да не се излагам пред себе си, събрах няколко списания и оттук-оттам, с преписване го сглобих. Реших, че ще скрия този литературен шедьовър под дюшека на леглото и естествено го забравих... докато не го намери баба- най-голямата радетелка за висок морал и непорочност, която познавам. Леле, този разговор няма да го забравя. Като се изправи тая ми ти жена пред мен, с разказа в ръка, с един свиреп поглед и с въпроса: “ти такива работи ли правиш?!” - ходи и обяснявай, че нямаш сестра беше положението 😁😁😁

Миризмата в детската градина.. колко хубави спомени ми върнахте. Задушна воня на белина и липов чай, но пък носеща едно такова хубаво усещане, че големи игри предстоят.
Никога няма да забравя мириса на таблетка (нещо против радиацията) пусната в топла супа. От тогава мразя супите. Също ни събличаха голи до кръста и облъчваха с едни лампи. Голям срам, в детската градина не деляха по пол.

Изживях го на собствен гръб това с избягало дете от ДГ, преди има-няма две години. Имам чувството, че тогава ми побеля изведнъж косата. В този един час, в който обикаляхме с ММ из улиците да си издирваме детето, за да го намеря накрая ревящо, на изтривалката пред вратата на апартамента.

Да бе лампите....Имаше много специфична миризма от тия лампи. Слагахме очилца и по гащички по еди си колко деца влизахме.

Миризмата е на озон.

флуор за здрави зъби са слагали, но таблетки за радиация....

А с тия лампи за какво ни облъчваха? Никога не съм се замисляла и не съм търсила инфо.

Таблетки с флуор в чая за зъбите. Много вкусни бяха, ама само по една.

бактерицидни се водеха май.
като започнат сезоните на грипа и болестите и започваха облъчването. но не сме боледували толкова.

Ще оспамя и аз темата щото споменахте бягства и бой.
Аз не съм бягала ама веднъж ядох бой.
Първи клас, радост, гордост, няма такова усещане.
Още първите дни получихме поръчения, някакви количества шипки и хартия трябваше да бъдат предадени на вторични суровини и бележките в училище.
Бащата на приятелката ми работеше нещо в горското и тя в час по въпроса за шипките. Каза, че в село едикое си имало много. Решено на момента, ние сме изпълнителни деца, ще ходим да берем шипки.
Тя живееше на първия етаж, след училище мятаме чантите през /на терасата им и тръгваме. Селото е съвсем близо, качваме се на автобуса и слизаме там на мегдана. Поогледахме го, шипки не видяхме никакви и решихме, че е по-добре да се върнем. Това отне 10тина минути, колкото шофьора дето ни беше докарал да пуши една цигара и се прибрахме със същия рейс.
От автогарата ... къде, къде, в двора на детската градина до нас да си играем. Колко време сме играли, не се знае. Но. През това време нашите и техните се прибират от работа. От нас ни следа, няма чанти/те са на терасата/ няма нищо. Почват да ни търсят, звънят на съученици и една ни предава, чула ни плановете. Вдигат се татко и майка с колата и в селото. А то с язовир. Питат, разпитват, обикалят по разни овчари и т.н. , няма ни.
Прибират се в града. Вече се свечерява, септември
В този момент ние двете, наиграли се, хванати за ръка, подскачащи и хилещи се се появяваме по алеята.
Пред очите ми са. Майката на приятелката ми държеше една точилка.
Аз се опитах да не приближавам татко обаче той каза само ела, ела и ме вкара с един шамар в колата. После майка ме качи на един стол да и е удобно и ме би по задника. Реве и бие.
До последно ми се напомняше този случай когато решах да се оплача за нещо от моите деца ... .

Естествено имаме много истории ... със същата приятелка палихме печка с бензин. Луда работа, луда. Господ ли ни пази не знам.

аз затова рядко се оплаквам от децата.
и трите заедно не могат да ме стигнат.