Винаги са намирала това ''изкуство'' с опаковането за абсурдно и грозно.Всички избягали по онова време са големи късметлии.кристо като не иска да говори български и за родината си,много важно.Това е негово право.На мен ми прилича на някакъв гигантски комплекс.Много хора са пострадали от комунистите,но не си го изкарват на следващите поколения.Иначе в момента в щатите е така.Бели хора коленичат и целуват крака на афроамеринци,чиито деди,евентуално са били роби.Цирк!Милчо Левиев казваше,че не може да прости на комунистите,че не са му разрешили да влезе в страната и да присъства на погрбението на майка си.Не е чупил стойки.Идваше си тук и беше много позитивен.Има много други българи като него,не таят злоба в сърцето и душата си.
- Публикувана: 26 авг. 2019, 00:51 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:50 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало
добре де, той дава интервю с жена си, която очевидно не е българка и не знае български, какво предлагате?
да говори само той?
или някой да превежда на нея, за да знае тя кога да се включи?
в България, в смесена компания и аз говоря само английски или руски, който от двата се разбира от всички, и много рядко пояснявам нещо на български на отделни членове на компанията. рядко и задължително с извинение към другите.
можете да го приемете или не - това е лично усещане, но за интервюто на чужд език не мога да го обвиня.
да говори само той?
или някой да превежда на нея, за да знае тя кога да се включи?
в България, в смесена компания и аз говоря само английски или руски, който от двата се разбира от всички, и много рядко пояснявам нещо на български на отделни членове на компанията. рядко и задължително с извинение към другите.
можете да го приемете или не - това е лично усещане, но за интервюто на чужд език не мога да го обвиня.
Статистки на снимките на най-скъпия филм, правен някога (към онова време) - "Клеопатра", 1963 г. Продукцията е струвала 260 милиона долара, които не са били възвърнати в приходи.
Можем само да гадаем защо Кристо не е рекламирал и не се е прехласвал по България, най-вероятно си има своите причини. Аз бих заложила на силното му желание за свобода и свободна изява, които най-вероятно са били доста ограничени, предвид периода, в който се е развивал като творец и е емигрирал.
Може би трябва да сме му благодарни, че не е разказвал истинските причини зад това решение, с които бихме лъснали с цялата си простотия и шуробаджанащина за пореден път.
Преди години имах чести срещи със семейството на единия му брат и знам, че си поддържаха връзка, както и че е поддържал връзка с приятели тук.
Който не се е опитвал да обясни на чужденец от уредена държава ситуацията тук, само той не е наясно, че при нас има нещо генерално сбъркано, което не е за хвалба.
Може би трябва да сме му благодарни, че не е разказвал истинските причини зад това решение, с които бихме лъснали с цялата си простотия и шуробаджанащина за пореден път.
Преди години имах чести срещи със семейството на единия му брат и знам, че си поддържаха връзка, както и че е поддържал връзка с приятели тук.
Който не се е опитвал да обясни на чужденец от уредена държава ситуацията тук, само той не е наясно, че при нас има нещо генерално сбъркано, което не е за хвалба.
И аз мисля че човека си е имал причини да не се асоциира публично с Бг. А иначе дълбоко в себе си е таил чувства. Другото което е в чужбина май е по-добре да не те знаят че си българин на днешно време. Поне мен винаги ме е било срам. Свързват ни само с крадци, мошеници, измами, цигани..Всичко добро излязло от нас бледнее. Дори скоро на моята работа някой прочел за някакъв сърбин бандит. И ме питат не бил ли българин. Така че всеки си знае. Третомартенския патриотизъм който ни обзема си е само за нас. На вън по-добре е да не ни знаят какви сме българи юнаци. Че и Кристо.
Никога не съм се срамувала да кажа, че съм българка. Нямам комплекси. Гордея се с това. Дори да е имало предубеждение у другите, много бързо са променяли отношението си, а ако някой продължава да се държи предубедено, просто го игнорирам. На това ниво не слизам. Няма да променя мнението за себе си и страната си заради човек, който е пленник на предразсъдъците си.
Обаче съм срещала неочаквано топло отношение, тъкмо защото съм от България. В Япония, в храма в Нара, си говорихме на български, когато две жени, по-възрастни от мен, внезапно са обърнаха и изненадано казаха "ама вие сте от България!" и извикаха на български към една група други хора на същата възраст "елате, елате. Тука има хора от България". Бързо бяхме заобиколени от 10-12 жени, които радостно ни поздравяваха, докосваха по дрехите и една през друга казваха, че те са от Израел, че били напуснали България като деца, но вкъщи винаги говорили на български. Почти никакъв акцент. Идвали всяка година в България и много им харесвало. Малко по-късно докато чаках пред тоалетната, един украинец също беше много дружелюбен, като разбра че сме от България. В същото време, видях един мъж на около 40 години с вързано с ръкавите яке на кръста. Ами да, типична българска мутра.
Храмът в Нара е много популярна туристическа дестинация. Всякакви хора има, но не искам и няма да се отрека от себе си и страната си.
Обаче съм срещала неочаквано топло отношение, тъкмо защото съм от България. В Япония, в храма в Нара, си говорихме на български, когато две жени, по-възрастни от мен, внезапно са обърнаха и изненадано казаха "ама вие сте от България!" и извикаха на български към една група други хора на същата възраст "елате, елате. Тука има хора от България". Бързо бяхме заобиколени от 10-12 жени, които радостно ни поздравяваха, докосваха по дрехите и една през друга казваха, че те са от Израел, че били напуснали България като деца, но вкъщи винаги говорили на български. Почти никакъв акцент. Идвали всяка година в България и много им харесвало. Малко по-късно докато чаках пред тоалетната, един украинец също беше много дружелюбен, като разбра че сме от България. В същото време, видях един мъж на около 40 години с вързано с ръкавите яке на кръста. Ами да, типична българска мутра.
Храмът в Нара е много популярна туристическа дестинация. Всякакви хора има, но не искам и няма да се отрека от себе си и страната си.
Безразличен ми е Кристо и като творец и като личност. Нито изкуството му ме докосва по някакъв начин, нито живота му ми е интересен.
За 8 години в чужбина, нито веднъж не съм скрила откъде съм. Напротив, опитвала съм се да запозная хората с хубавите неща от нашата култура, без да натрапвам чувство за величие или каквото и да било. Намерих много добри хора и те винаги са ме гледали с приятелски очи. Имало е разбира се и ужасни хора и такива които сляпо вярват на техните си медии. Там където съм могла, съм направила добро впечатление. Да, имало е доста кофти моменти и са ме гледали като най-мръсната циганка на света, само защото съм от Бг, но това са били и доста неуки и ограничени хора. Това не ме е спирало, защото знам че тези хора няма откъде да знаят какви сме, ако сами не им покажем.
........опитвала съм се да запозная хората с хубавите неща от нашата култура, без да натрапвам чувство за величие или каквото и да било. Намерих много добри хора и те винаги са ме гледали с приятелски очи. Имало е разбира се и ужасни хора и такива които сляпо вярват на техните си медии. Там където съм могла, съм направила добро впечатление. Да, имало е доста кофти моменти и са ме гледали като най-мръсната циганка на света, само защото съм от Бг, но това са били и доста неуки и ограничени хора. Това не ме е спирало, защото знам че тези хора няма откъде да знаят какви сме, ако сами не им покажем.
Така е. И аз за 20 това се мъча да правя. Намерила съм си средата, хората, обкръжението. На работа съм се доказала многократно. Веднъж , че работя мъжка професия, втори път като жена на това поприще и още веднъж че съм от Бг. Вече не ме притеснява нищо. Но при нови срещи и запознанства имам едно наум. Не знам кой какво и къде ще да е прочел и дали няма да ме изненада.
[
Така е. И аз за 20 това се мъча да правя. Намерила съм си средата, хората, обкръжението. На работа съм се доказала многократно. Веднъж , че работя мъжка професия, втори път като жена на това поприще и още веднъж че съм от Бг. Вече не ме притеснява нищо. Но при нови срещи и запознанства имам едно наум. Не знам кой какво и къде ще да е прочел и дали няма да ме изненада.
Така е. И аз за 20 това се мъча да правя. Намерила съм си средата, хората, обкръжението. На работа съм се доказала многократно. Веднъж , че работя мъжка професия, втори път като жена на това поприще и още веднъж че съм от Бг. Вече не ме притеснява нищо. Но при нови срещи и запознанства имам едно наум. Не знам кой какво и къде ще да е прочел и дали няма да ме изненада.
Сложно е да си българин в Европа. Да се наложиш като професионалист, като човек и при това усилието да реабилитираш един лош създаден имидж за родината ни. В Германия по телевизиите има лайф полицейски предавания, които показват част от работата на улицата. Да го хване човек срам колко често в обектива попадат българи/ не точно с български имена, но с български паспорти/...Това е ежедневно.
Аз съм в Щатите. Там много не ни знаят, но ако се знае нещо е все от рода - българи крали с кредит карти, крали от магазини, и подобни. Че на един и гарант бях. Доктор. Крал от летището от куфарите на хората. Абе въобще не искам и да ме знае никой. Ако да тропаме хора пред бг консулството по празниците. Мерси.
Камъка си тежи на мястото. Аз няма да забравя дъщеря ми беше малка и отидохме в парка, бях и купила балон. Приближи се малко момче и искаше да и вземе балона. Аз просто се усмихвах, деца. Дотърча баба му и каза "внучето ми има пълното право да вземе балона, защото сме в Испания и Испания е за испанците". Онемях.
Да не оспамваме хубавата тема, но се замислих какви са причините да съм горда, че съм българка и освен природата ни, фолклорът, някои близки роднини и приятели и няколко публични личности, не се сещам, съжалявам. Ако съм се изградила като човек и професионалист е въпреки българската действителност, а не заради нея. И след 20 години трудов стаж тук, въобще не съм сигурна, че качествата, които съм развила да работя и оцелявам в държава без правила биха ме представили в добра светлина някъде, където ги има и се спазват.