Цитат
Кулинарни списания, останали от бабата на баща ми. От 1932 г.
- Публикувана: 26 авг. 2019, 00:51 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:50 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало
Имаше и други, но не съм ги открила. Майка ми ги пазеше, трябва да видя в нейният шкаф, който не съм разглеждала подробно след смъртта й. Помня, че имаше такова списание с любимите рецепти на киноартистки (от нямото кино). От него майка ми правеше нещо подобно на течен шоколад в моето детство, когато и помен нямаше от такива луксове.
А и аз обикновено запазвам интересни стари неща. Сега живея в жилището на родителите ми, но не съм стигнала да разровя и изхвърля основно, действам поетапно. Та скоро разчиствах чекмедже с лекарства, намерих рецепта от 1962 г. за сироп за кашлица за баща ми.
А и аз обикновено запазвам интересни стари неща. Сега живея в жилището на родителите ми, но не съм стигнала да разровя и изхвърля основно, действам поетапно. Та скоро разчиствах чекмедже с лекарства, намерих рецепта от 1962 г. за сироп за кашлица за баща ми.
Пони, малко нахално от моя страна, но ...
Може ли да снимаш две - три рецепти от списанието с яйцата? Интересно ми е дали може да се приготвят в наши дни ...
За бирата - 25 кила ечемик няма от къде да взема, нито да извърша целия процес в апартамент.
Моля те, снимай по страница за да се четат ясно буквите.
И рецептата за сиропа ще е интересна ако я качиш. Каква е била дозата, какво е активното вещество? От аптека ли е бил или се прави вкъщи?
Може ли да снимаш две - три рецепти от списанието с яйцата? Интересно ми е дали може да се приготвят в наши дни ...
За бирата - 25 кила ечемик няма от къде да взема, нито да извърша целия процес в апартамент.
Моля те, снимай по страница за да се четат ясно буквите.
И рецептата за сиропа ще е интересна ако я качиш. Каква е била дозата, какво е активното вещество? От аптека ли е бил или се прави вкъщи?
Като стана дума за рецепти, скоро намерих моята най- стара такава, от март 1979 г.
Не знам как съм ги пила тези капсули, като съм била бебе само на 9-10 месеца.
На всички в края на 70-те и началото на 80-те отзад има такъв печат, някъде даже и по два
До 1994 г. на рецептите ми отгоре пише Министерство на народното здраве, от 1994 г. е Министерство на народното здраве и социалните грижи и някъде след 1995 г. е Министерство на здравеопазването.
Не знам как съм ги пила тези капсули, като съм била бебе само на 9-10 месеца.
На всички в края на 70-те и началото на 80-те отзад има такъв печат, някъде даже и по два
До 1994 г. на рецептите ми отгоре пише Министерство на народното здраве, от 1994 г. е Министерство на народното здраве и социалните грижи и някъде след 1995 г. е Министерство на здравеопазването.
И рецептата за сиропа ще е интересна ако я качиш. Каква е била дозата, какво е активното вещество? От аптека ли е бил или се прави вкъщи?
Повечето аптеки по това време приготвяха лекарства по лекарски рецепти. Предаваш рецептата и след няколко часа си получаваш шишето сироп, капки за нос, прахчета на дози. В София имаше няколко аптеки, работещи в неделя. На входа на неработещите се слагаше бележка с адреса им. Имаше и една денонощна в центъра.
Няма как човека да си го забърква в къщи.
Бланките бяха почти еднакви. Имах цели кочани с рецепти, правех си пищови за у-ще на тях.
Taзи година изпълнявах рецепта за баща ми - ами те изглеждат още по същия начин!
А ако видиш елекронните,които са в сила от 01.07.21г.ще паднеш.Отиваш на крак при ЛЛ,той пише,после ти дава листче с имената на пациента и дълъг номер.С това листче отиваш на крак в аптеката и го даваш там.После ти дават лекарството.Номера,който е на листчето всъщност е електронната рецепта.
Ако не се лъжа по соц.време денонощната аптека беше на бул.Стамболийски,където сега е ''райфайзенбанк''.Не съм 100% сигурна,защото тогава не съм купувала сама в аптеките,а тази заради,която се ходехме в аптеката.Знам,че там правеха лекарства и мазила по рецепта.През 92-93г.все още изпълняваха такива рецепти.
Зъболекарски стол от 30-те години.
Малка част от колекцията ми носни кърпички от 70-80те. За съжаление с най-хубавите, чисто копринени, са се обслужили зад гърба ми.
Каре, шито от майка ми през 70-те
Част от продукцията на покойната ми баба, на една кука. Заринати бяхме, сега са ми носталгични.
Каре, шито от майка ми през 70-те
Част от продукцията на покойната ми баба, на една кука. Заринати бяхме, сега са ми носталгични.
Не знам защо баба ми и сестрите й казваха на бродирани те карета мильо. И аз имам куп такива, даже скоро си купих много красиви малки покривчици от един магазин за втора ръка. Струваха по стотинки, плетени от немските баби. Ако някога ми остане време и желание, бих ги вложила в някои дрехи.