Снимки – спомени от близко и далечно минало

Аз бях дете, на което изобщо не му пречеше и не се страхуваше от зъболекаря. До днес съм така. Но май съм тотално изключение.

На сестра ми пък един некадърник беше решил да и вади млечен зъб, който явно още не е бил за вадене, та я беше повдигнал от стола, дърпайки с клещите.
Изобщо мисля, че ужасното отношение, което имаха много зъболекари към децата, допринесе за лошата зъбна хигиена на голяма част от населението.

Клео дьо Мерод (Клеопатра-Диан дьо Мерод) е била известна танацьорка по времето на Бел епок.
Родена като извънбрачно дете на виенска баронеса през 1875, тя е отгледана без баща и едва на 8 е пратена да учи танци. На 11 прави своя дебют на сцената.
Става толкова популярна в Европа и САЩ, че нейният образ краси картички, карти за игра, вдъхновява Александър Фалгюер да й направи скулптура, а Лотрек нейн портрет. Впечатлява дори Густав Климт. За нея пишат в книги и играят образа й във филми. Говорило се е че дори крал Леополд II от Белгия е бил влюбен в нея.

Почива на 91 годишна възраст и е погребана в Пер Лашез, Париж.

Това са ми най-кошмарните спомени,направо инквизиция си беше на стола

аз пък сама съм отишла на зъболекар още в детската градинка.
по онова време в училищата един път годишно идваше зъболекарски автобус. оборудван с 4 или 6 зъболекарски стола, всяко дете минава на преглед, които имат кариеси се лекуват, които са за вадене се вадят и после селският зъболекар само поддържа.
до следващата година.
чула съм, че обсъждат как брат ми (първокласник) да не избяга от задължителния преглед и явно толкова ми се е искало и аз да съм голяма, че на другия ден, когато ни извели на двора за игра съм се изнесла тайно от двора на градинката и право в училищния двор. разстоянието не е голямо, то на село никое разстояние не е.
а там - автобусЪТ. красота голяма, децата влизат, кой сам, кой насила, някои плачат, други стискат зъби...
мушнала съм се между децата и направо на първия свободен стол.
и стандартното "име", "клас"... на клас малко се запънах, но обясних, че още съм в детската градинка, но ме боли зъб и затова съм дошла на зъболекар.
извадиха зъба и ме изпратиха вкъщи. явно съм приела командатат буквално и право при баба.
а тя, милата, как не припаднала не знам.
за награда, че съм била смела ми направи баница. със сирене.
една малка само за мен, за другите - голяма и още няколко с ябълки и тиква, но аз не ги обичам.
вечерта нещата минаха по стандартния ред:
татко ме търси в градинката, а мен ме няма.
сутрешните "лелки" си отишли, следобедните изобщо не знаят, че съм била на градинка...
междувременно идва и майка...
а аз си играя при баба с пълен тумбак с баница.
докато ме намерят не им е било хич лесно.  
а след това пак стандартно - известно време трудно сядах...

а брат ми все пак беше успял да избяга от прегледа.

Кошмар ми беше, като отвореше вратата по време на час школската зъболекарка и почнеше да извиква по списък. Исках двойки да ми напишат, щях да ги поправя, но да не ходя с нея. И аз седях стиснала уста на стола, тя седеше насреща, казваше "Хайде, отвори устата", аз не, пак повтаря, аз пак като паметник, трети път и избухваше:"Отвори тая уста, че като ти шибна един шамар!". И шамар бях готова да изям, но уста не отварях. Накрая ме гонеше от кабинета, следваше оплакване на майка и татко, разправии вкъщи......години наред само дето не припадах на зъбарския стол, докато не попаднах на едно момче, което ми промени и психиката, и психологията. При него ходя вече без оня паниращ страх. Но и техниката им е друга вече, инструментите, на училищната зъболерка машинката така загряваше, като почне да работи, не ми се спомня. Но пък в днешно време училищен лекар, зъболекар си е направо лукс, а преди ги имахме и си беше нормално.

Да ви покажа и една хубавица, тайна, и станала явна, любов на Елвис, според  Джо Еспозито, един от членовете на „мемфиската мафия“ и сред най-близките приятели на Елвис, с когото се запознават в казармата и са заедно до смъртта на Краля, той и днес ще ви каже, че в сърцето на този мъж винаги е била само Ан Маргрет. Тя и никоя друга. Той къса с нея, но преди всеки неин концерт Елвис й изпращал огромен букет с форма на китара. Не й изпратил такъв само веднъж и тя разбрала, че се е случило нещо ужасно. Същия ден той бил починал. Връзката им е била по времето, когато официално е с Присила. Останал с Присила, защото е имал връзка с нея, когато е била още на 14 години и, ако я напуснел, нейното семейство щяло да съсипе кариерата му.  Това е една от версиите, друга гласи, че би останал с Ан, ако се съгласяла да е като Присила - да слезе от сцената и да няма никакви амбиции. Предположения, няма как да се узнае истината.

Изключително красиви жени е имало това поколение. Уникални.

Да! И не само жени! И каква естествена красота и сексапил струи от тях! А не като сега не могат да се познаят в огледалото от пластики, филъри и к'вото там си правят....

Училищен зъболекар не помня, но помня че ме водиха веднъж да ми вадят млечен зъб и беше неприятно. После носих известно време скоби и това ми е досега с тях. А пломби от соц.зъболекари слава богу нямам.

Училищни зъболекари имаше в много училища, в гимназията със сигурност имахме. Аз от дете бях пациент, имах два криви горни зъба и се налагаше да нося скоби, които мразех. На майка ми зъбите са същите и след като два–три пъти получи отговора "Ами то е по наследство", се наложи да ме води баща ми. Две години носех скоби, мразех ги, не исках да ги нося на училище, зъбите ми не се прибраха кай знае колко, в крайна сметка нашите решиха, че в това ми е чара и "който я хареса, и с криви зъби ще я вземе", според баба ми. Най–омразно ми беше като ми взимаха проба за апаратчето, с една гадна каша, от която ми се повръщаше. До преди няколко години все още ме беше страх от заболекари, докато не си открих сегашната зъболекарка, при нея ходя с кеф и без страх.

Най ме беше страх, ама наистина, от тези дето проверяват за въшки. Не от оценки и изпитване
Не знам защо
Даже нямам спомен да са ми намирали въшки
Но някак , ако намерят на някое дете, публично пред класа го извеждаха навън, и... абе беше много унизително цялото нещо...грубо ни ровеха главите... някак
Детски ми акъл, така явно го усещах

О, да, проверките за въшки... И също за чисти нокти и за носна кърпичка.

+1 -Все едно аз съм го писала!
И мен ме беше страх вного от зъболекаря, че и беше страшен - намръщен, строг, и се казваше Неприемков
Но като ми оправи зъбите в 4-ти клас, сега 37-38 години по-късно смених последната амалгама /миниатюрна/ не защото беше развил кариес, а за да не е амалгама!

Първи учебен ден в първи клас, аз нагласена с две светлорозови кордели, седнали сме за първи път на чиновете, другарката нещо възторжено ни приветства и хоп нахълтват някакви. Проверка за въшки. Да ама моята коса вързана и едната оправна мома започва да дърпа да ме развързва, при което скъсва едната кордела, следва рев и едни грозни чорлави снимки с първото букварче. Как пък не са можели да изчакат да мине поне тържествената част. Още пазя корделата, така както е скъсана.
На магазина са ме пращали на 7г и ако помните имаше едни високи касови апарати. касиерката казва на жената след мен да минава, мен даже не ме вижда зад касата.
Майка има имен ден на Иванов ден, аз съм във втори клас ваканция, баба и е подготвила сладки, пита, а аз с автобуса ги нося до другият край на града до работата и. Облечена съм с бялата ученическа риза, пуловерче без ръкави и тънко палто. Температурата навън е минус 20, типична русенска зима. Много исках да остана на почерпката, ама ми взеха донесеното и ме пропъдиха да си ходя.
Сега малката щерката, която завърши 2 клас не съм и давала и бонбон да си купи сама. Камо ли да ходи някъде сама с автобус.

Не се научих как да слагам тук видео, та дано стане по този начин.

Сладки спомени, връщате ме в едни безгрижни времена.

Отивах сама до детската градина на 4-5 години, но май на връщане винаги ме взимаха. Бяхме сами с брат ми вкъщи. Сутрин рано татко зареждаше печката с дърва и или я запалваше, ако сме след обяд или я оставяше, като се върнем от училище ние да я запалим.
Била съм в 6-7 клас, когато ходехме сами с приятели на Витоша да берем гъби. Зимно време се спускахме с саморъчно изработени шейни (кормилачки) или просто с найлони. От 5 клас ходех на уроци в едно читалище на 15 мин. с трамвай.
Сега, вземам внучката си от училище срещу подпис (дата и час).