Тромбофилия, ДВТ, проблеми с кръвотока, прееклампсия - тема 9

Следи си назначенията от лекаря.
Нещо ако те съмнява, търси второ мнение.
Проф. Паскалева?!

АП също не е безобиден

Моят син е получил мозъчен кръвоизлив вътреутробно. Аз имах намален кръвоток към средна мозъчна артерия на плода и заради това ми включиха от средата на бременността АП, Дузодрил и Флебодия. Понякога се чудя дали пък белята не е станала от антикоагуланта, ако е разредил твърде много кръвта, макар че кръвотокът така и не се повлия трайно. Тогава имах  правени генетични за тромбофилия, но бяха добри. Чак след раждането пуснах още и се оказах хетерозигот по TAFI. Това е високорискова мутация, независимо че имам един нормален алел в гена. Характеризира се с предразположеност към дълбоки венозни тромбози и спонтанни аборти. Според един лекар, с който се консултирах, и по симптомите, които му описах, че съм имала, аз съм вървяла към прееклампсия. Иначе досега не съм имала спонтанни аборти, поне не такива, за които знам, понеже, доколкото ми е известно,  е възможна загуба в много ранен период, преди жената да е разбрала, че е бременна. Аз забременях от първа инсеминация, което при нас все едно значеше от първия път, тъй като при мъжа ми имаше проблем и спонтанна бременност при нас беше доста трудно да се получи. Добре че не дочакаха до края, а извадиха сина ми навреме, та се е спасил от голяма беля, ако действително съм била на крачка от прееклампсията. Искам са посетя възможно най- добрите генетик и имунолог. Няма значение в кой град. Иначе ние сме от Пловдив. Към кои специалисти бихте ме насочили? Пак казвам, че градът няма значение.

Gerda, aз съм писала и по-назад в темата, че се следях на няколко места едновременно, Сигридов беше твърдо против да пия АП до края на бременността, за разлика от Илиев в Токуда, който смяташе че трябва до секциото едва ли не. Сигридов твърдеше, че АП след 20 и някоя седмица преминавал през плацентата, и тогава задължително трябвало чрез инжекции да се набавя антикоагуланта, тоест фракси или клексан. В моя случай имах мутация само PAI 4G/5G и по съвет на Сигридов пих само 4 седмици АП, през останалото време ходене на фитнес много тренировки и Омега 3. Има ли случаи, при които е ок да пиеш АП до 35 седмица ? От мутацията ли зависи ?

Аз пих АП от 30-31 до 36г.с.

Имаше ли проблем ?

Ако питаш дали е имало проблем от това, че съм го пила, не.
Аз отделно си бях на Клексан, но според кръвотока, прецениха, че трябва и АП да включим.
За мен аспирина е по-опасен в началните седмици.

Описание за мозъчния кръвоизлив при бебето има ли в епикризата?

Не, той се роди видимо добре, впоследствие стана ясно. Когато беше на 5 месеца, го заведох на трансфонтанелна ехография, понеже се усъмних, че нещо не е наред. Дясната му ръка беше спастична и избягваше да я ползва. Там видяха малка следа от съдов инцидент в лявото полукълбо. Направихме и ЯМР и се установи, че има и желязонаситен участък с давност до мястото на инцидента.
Впоследствие се оказа, че синът ми е с десностранна хемипареза, което означава ДЦП, но само отдясно. Кракът е много слабо засегнат. Ръката беше по - зле, но с много активна рехабилитация, нещата се оправят. Остава фината моторика, която все повече се подобрява. Реално човек не може да предположи, че нещо му има. Само проходи малко по- късно- на 1г. и 7м. От най- леките възможни случаи е, но и много се работи с него.
Лошото е, че отключи епилепсия на 1г. и 6м. Гърчовете му бяха без припадъци, но доста  дълги. В крайна сметка я овладяха с подходящия медикамент и вече всичко е наред. Епилепсията е заради съдовия инцидент, епилептоформената активност се отчиташе точно около мястото на инцидента.
Иначе умствено е добре, всичко друго е наред. Изживяхме обаче голям шок, понеже когато се установи проблемът, нямаше даже 6м. Сега е голям и вече са ясни нещата, но тогава не се знаеше в каква степен е увреждането. Казаха ни да го следим за гърчове. С мъжа ми се бяхме подлудили. Постоянно правехме клипове и ги показвахме на невролозите, понеже има толкова различни видове гърчове, че накрая мислихме, че всяко по- нетипично движение е гърч, а при бебетата човек лесно може да се заблуди.
Няма да описвам какво преживяхме при първия истински гърч.
Според невролозите случилото се е или заради някакъв прекаран вирус, докато съм била бременна, или заради лошо захранване към плода. Всъщност второто си беше установено, затова приехме, че то е било вероятната причина и си знам, че ще съм на терапия при втора бременност. Тези дни се замислих дали пък може да има връзка между антикоагулантите и мозъчния кръвоизлив. От друга страна невролозите и неврохирурзите, които разчитаха впоследствие резонанса смятат, че лявата половина на мозъка, изглежда  сякаш не се е захранвала така добре, както дясната, така че сигурно случилото се е заради тромбофилията. Аз накрая доста се подух и плацентата изведнъж презря, беше с множество калцификати.
Ние сме много благодарни, че се разминал леко. В началото ни се струваше страшно, но после видях какво наистина е можело да стане, а и той вече е добре.

Вие на каква точно терапия бяхте през тази бременност?

Ох,миличка, Форест!!!
Много прегръдки на теб, борбено момиче и за малкия герой.
Аз четох много и по отношение на мозъчните инсулти по време на бременност и то задълбочени медицински статии, за да се ориентирам малко.
 По мое мнение ти си била И с повишен риск от прееклампсия.
Последиците при плода са били от ненавременно лечение.
Който фетален е правил морфологията е можел да отчете кръвотока в мозъка на плода, при мен го следяха до последно и да вземе адекватни мерки.
 За твоя случай моето мнение е - не добре проследена бременност и некадърен фетален специалист.

Мерси, Герда. Мен ме следяха двама лекари, а за кръвотока се бях консултирала с още трима. Всички кръвотоци, включително и този към средна мозъчна артерия бяха в норма до 20- та седмица на бременността. Аз ходех на много чести прегледи и всеки път ги следяхме. Моята бременност беше след инсеминация и обикновено трудно постигнатите бременности се следят изкъсо.  Само кръвотокът към средна мозъчна артерия рязко падна, но не беше много под норма (стоеше или на долната граница, или леко под нея), останалите бяха добре. Вкараха ми терапия с АП,  Дузодрил и Флебодия, но не се промениха особено нещата. Понякога влизаше в норма кръвотокът, но в общия случай беше под граница.
Следенето беше стриктно- ходила съм понякога 2 пъти или 3 пъти седмично. После на тонове ходех почти всеки ден. При мен рязко се влошиха нещата след 34- та г.с. Поне аз така го усетих. Плацентата започна да презрява изведнъж, а аз се подух. Нямах белтък в урината. През цялото време синът ми растеше и останалите кръвотоци бяха в норма. Както се изказа една позната, може да е станала белята и в деня,преди да го извадят.  Лекарят, който ме следеше, ме беше предупредил, че няма да е в страната за раждането, беше описал подробно нещата, за да ги има предвид този, който ще ме поеме в края на бременността. Влязох в 37- ма седмица и плануваха секциото няколко дни по- късно, за да предотвратят вътреутробно страдание. Не знам кога е станало това. До последно не се виждаше да има нещо в мозъка, но не знам дали може са се види такъв малък кръвоизлив през корема. Детето ми изглеждаше в перфектно състояние, беше с хубави килограми, силен. Въобще не приличаше на страдало бебе. Пълна мистерия какво и кога е станало. Не обвинявам лекаря за следенето, понеже беше наистина стриктно.
Заради станалото ще започнем с Фракси от началото, ако забременея, но лекарката ми каза, че ще трябва да внимаваме да не прекалим с дозата.
Бях разговаряла с една лекарка, която не е АГ, но е имала загуба в късна бременност заради тромбофилия. С терапия е успяла да износи второто си детенце и тя ми каза, че от нейния опит, в случаи като моя, е важна терапията от самото начало. Да, но моето начало беше добро. Имах хубав БХС в 13-та г.с. Плацентарният протеин беше в норма. Кръвтоцоците бяха проследявани, не бях имала предишни бременности и аборти. Никой не е предполагал, че така ще се усложнят нещата.
mileneira, заради контракции бях на Дуфастон и Утрогестан, като ми ги спряха към третия месец, но после се наложи да върнем Утрогестан вагинално. Бях и на Неофолик мета, втамини за бременни, АП, Дузодрил и Флебодия. Нямам спомен да е имало нещо друго. Когато ме приеха в болница, ден преди раждането, започнаха да ми бият Клексан, вероятно заради предстоящото секцио.

Форестче, защо се е стигнало до загуба на белтък?
Стигне ли се до там, компенсирането е много трудно.
Аз бях така, но не допуснахме критични нива.
Взеха ме в болница, когато въпреки всичко белтъка падна рязко за пет дни.
Накрая бях в голяма параноя - всяка седмица кръвни изследвания с белтък, и тест ленти за урината.
И винаги когато наближи раждането трябва да имаш две болници зад гърба си за всеки случай за раждането.
Много лекари пренебрегват началната протеинурия и после се вайкат, като отиде коня в реката.
Но те толкова с имогат повечето.
феталния ми каза, че тръгне ли да пада белтъка, от един момент нататък нищо не може да се направи, той е лавинообразен процес, при който първо е белтъка,  после са бъбреците, кръвоносните съдове и т.н.
За това аз правих превенция още от 24 г.с. Агресивна.
Ако искаш спомени лекарите си, форестче.
Нека се знаят имената, да е полезно за мамите.

Герда, нямах загуба на белтък. Ако така съм написала, съм се объркала. Нямаше загуба на белтък.

Щом има оттоци белтъкът в кръвта !е започнал да се губи.