Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно - 8

Магазина е зареден основно с кроасани и сладки неща, има колбаси, кашкавал и сирене, но малко като бройки. Алкохол също предлагат. Има сериозна надценка, така че е най-добре да си носите, според мен.

Прикачвам няколко снимки от менюто в ресторанта на Малина, ние там хапвахме.

За час и половина се качихме на панорамната площадка. Аз бързах, но другите спираха за снимки, тъй че пак сме се моткали. Десетина минути горе, а надолу не повече от час. Разбира се, относително е.

Първата ни снимка е в 13 часа и то не е от мястото, където сме оставили колата, а когато е започнала приятната част. Последната е в 18 часа.  Съгласна съм с Panayotu. Ако човек иска да се наслади на природата, 5 часа си трябват.

Благодаря за отговорите. Днес ще пробваме каньона. Дано да не ни е тежък прехода, че вчера бяхме на вело разходка в планината и днес едвам ходим .

Сподели  по-късно за прехода , моля

Здравейте,
Благодаря на всички, пишещи в темата. Вашите постове ми помогнаха да организирам чудесна почивка в Западните Родопи и всички останахме доволни въпреки липсата на море😀
Ще разкажа за нашето пътешествие и дано и то е от полза на някога....
Първо отседнахме за няколко дни в Огняново и оттам си направихме първите дневни екскурзии. Посетихме Ковачевица и Лещен, двете селца са много уютни и те пренасят години назад. В Ковачевица хапнахме в една къща за гости, Пачакова къща, беше вкусни и приятно. За децата имаше дървена къщичка с пързалка, което ми помогна и дъщеря ми да е доволна. Собственика беше любезен и разговорлив. Тъй като бяхме за известно време единствените клиенти го поканихме на нашата маса и времето неусетно мина на сянка и приятен разговор.
Друга наша екскурзия беше до с. Долен. Много бях слушала и чела за него и очакванията ми бяха големи. Реално се озовах в призрачно село, повечето къщи обрасли в храсти и бурени, дори на апсидата на църквата беше израснал храст. Попитахме жената, която се грижи за нея, дали не са се опитвали да се справят с проблема, но отговорът беше, че трябват пари. Иначе свещичките вътре бяха само от по един лев. Тук-таме имаше поддържана къща. Цялостното ми впечатление беше огромна тъга и пълно осъзнаване, че това село в скоро време ще загине напълно.
След Огняново се преместихме в с. Ягодина. Настанихме се в хотел Мурсал над селото. От снимките в Интернет хотела ме зашемети с невероятните гледки. И наистина гледките са спиращи дъха, но от разходката ми в Родопите видях, че навсякъде е така. Първото ми впечатление беше, че се настаняваме в стар чифлик, който е преустроен в хотел. Според захабяване то на хотелската част изглеждаше наистина много стар. Оказа се, че е само на шест години, но поддръжката му е сведена до минимум. В нашата стая имаше счупена закачалка, в банята бяха изскубано държачите за чаша и сапунерка. Като цяло може и без тях, но прави неприятно впечатление. Уведомихме вероятно уоравителя, той се усмихна, кимна, че ще вземат мерки и това беше. Решихме да се освежим с по един таратор, но се оказа, че краставицата трябва да я търсиш с лупа, иначе киселото мляко беше разкошно. Попитахме дали вечер има отопление и ни казаха, че парното работи. Да, ама не. Нямаше парно, ако някой е по-зиморничав ще му трябва по-дебели дрехи. Като изключим таратора, храната беше вкусна. Опитахме типично родопски ястия пататник, млин и ни харесаха. Неприятно впечатление ни направи, че едната вечер се оказа, че са ни добавили в сметката сладко, което нито сме поръчвали, нито сме яли. Мъжът ми искаше да се разправя, но го спрях неси заслужава за едно сладко. Просто не дадохме бакшиш.сутрин нямаше топла вода, също много неприятно. Последното разочарование беше от сладката в хотела, купихме няколко вида и вече вкъщи се оказа, че реално сме си купили компот в малко бурканче. Всички тези неприятни детайли много дразнят и не бих препоръчала хотела. Забравих да кажа, че и пътят до него е черен, построен е с европейски средства, но те не са стигнали за път.
Иначе докато бяхме там, видяхме Триградското ждрело и Буйновското ждрело. По Буйновското ждрело се разходихме до самото с. Буйново, след серхиите около входа на Ягодинската пещера, ждрелото е много различно, караш сред гората и отвреме-навреме се редуват едни пасторални картини на ливади с много билки, през които спокойно тече реката. Тъй като съм бременна не посмях да вляза в пещера, но решихме да си направим една малка разходка. Упътиха ни по еко-пътеката Ягодина-Ягодинска пещера, според всички много лека. Наистина е така, много е приятна, прохладна, но две-трети от нея са спускане, т.е. на връщане изкачване. Оказа се, че за мен си беше тежко и се наложи мъжът ми да се върне сам до Ягодина и да дойде с колата да ни вземе. За мое съжаление дойдохме в едно кътче от рая, но не можах да му се насладя пълноценно. Така, че ще трябва да се идва отново😀. Около Ягодина навсякъде те спираха хора с джипове и използваха всичко възможно да те убедят да те закарат донякъде. Бяха доста агресивни и на мен ми беше неприятно. Определено смятам, че истинската наслада в планината е да се разходиш пеша.
От Ягодина се преместихме в Девин. Изборът ни беше хотел Крис, причината невероятната гледка. Единственото нещо, за което съжалявам е, че не изкарахме целия си престой в Родопите в този хотел. Спазват се всички епидемиологични мерки, дезинфектантите са навсякъде и във всеки един момент ако ти потрябват са ти под ръка. Персоналът много любезен, мениджерката Силвия е невероятно приятен човек и ако всички, работещи в туризма са Кото нея, България ще е туристически рай. Храната в ресторанта е много вкусна, на добри цени. Направиха ни невероятен жест и тъй като дъщеря ми е доста капризна за хранене и първата сутрин не одобри закуската, я попитаха какво обича и на следващата сутрин специално заради нея имаше баница. Естествено намазаха всички гости в хотела😀. Имахме и малко проблем с колата, от хотела веднага ни се притекоха на помощ. Към хотела има поляна с батут, хамак и други забавления за деца. Не можехме да приберем нашата госпожица до късно вечерта. Препоръчвам хотела с две ръка.
Оттук се разходихме до Широка лъка. Пътят е в ремонт и пътуването се удължава. Видяхме с. Беден, много приятно село, за гледките вече дори няма да споменавам колко са прекрасни. В селото има запазени стари къщи и стара джамия. Според местните тя е поне на девет-десет поколения... Хората в селото бяха много топли и с удоволствие се разговаряха с нас. Минахме и през с. Брезе, уж и там трябваше да има стари къщи, дори в нета пишеше, че е туристическо. Е, пътят се оказа доста разбит, уж старите къщи били по-нависоко, но се отказахме да ги търсим, все пак не искахме да разбием колата. Посетихме и Гела, поляните наистина са страхотни, но за наше съжаление ни заваля дъжд и не можехме да си направим пикник.
Единият от дните решихме да посветим на басейн, за да се порадва малката. Отидохме до Струилица цена за басейн, чадър и шезлонг 15 лв., дори за дете над шест години. Отказахме се и отидохме в Аква парка, цената е десет лева, доплащаш пет за шезлонг и се получава същото, но поне има и атракции. Деца под 140 см са за пет лева. В ресторанта е вкусно, а цените софийски.
На връщане от Девин минахме покрай яз. Доспат, Голям Беглик, Батак. Те бяха невероятен завършек на нашата почивка.
Ако някой го интересува нещо допълнително съм готова да отговоря.

Обиколили сте страхотни местенца, но такива недоразумения често вгорчават почивката. Благодаря за споделеното за х-л Мурсал -   определено няма да отсядаме там.

Ние утре заминаваме за вили Малина. Малко се чудя какво че правим 4 дни, защото сме обиколили целия район. Май само в Гела не сме ходили.

Здравейте,
Да препоръчате природни забележителности и възможности за разходки (с деца) в района на Златоград?
Предварително благодаря!

Здравейте, не е много близо, на 52 км е, но ви препоръчвам Дяволския мост до Ардино. На нас много ни хареса.

gigi-gagi, другият път не пропускайте Струилица. Водата е прекрасна.

Честно казано се подразних на цената😀
Говорихме си и с местните и те казаха, че не могат да си позволят тези цени.  В интерес на истината басейна беше празен. Може би трябва по адекватна ценова политика. Тъй като идвахме от Огняново и там положението беше различно, три лева за външни лица.

Другата седмица ще ходим до Пловдив и после мислим да отидем до Кърджали, защото преди няколко години, при посещението ни на Моняк, не успяхме да отидем до моста и до с. Лисиците. Какво ще ни препоръчате да видим около Кърджали, без Перперикон, Каменни гъби, Каменна сватба, Татул, меандрите, Моняк, с. Лисиците, Чит кая, пещера Утробата, Дяволски мост (част от изброените сме посетили, друга част ги имам запланувани)? В този район ще сме за около два дена и половина. Може да отделим един ден за Моняк, Лисиците и евентуално Чит кая (което, доколкото чета, е неоткриваемо), макар че май няма да ни отнеме цял ден.

Привет! Благодаря много, ходили сме там.
Нещо друго в региона, аз виждам Момчиловата крепост и крепост Устрина, като второто по-скоро смятам да не го причинявам на децата си
Обаче, бедничко ми се струва и откъм екопътеки.
Струва ли с, според вас, разходка от Златоград до Мадан или Рудозем, говоря за самите градове вътре или не? Джебел?

Не. Разгледай тук - https://mob.pochivka.bg/zlatograd-zabelezhitelnosti-g222

На нас ни отне три часа отиване и връщане с кратки паузи. Не е тежък прехода, а ние изобщо не сме планинари. В една къщичка събират по два лева Такса на човек, а на няколко места видяхме боклуци от пикници.