Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 авг. 2019, 21:59 ч.

Фентъзи и фантастика – тема 18

  • 4 716
  • 300
  •   1
Отговори

Анкета

коя книга избирате за фантастика 2018

Опции:

* Може да изберете максимум 5 опции.

# 270
  • Мнения: 53
"Skyward is a 2018 young adult science fiction novel written by American author Brandon Sanderson. It is the first of a to-be quartet."

Така че още 3 книги (Starsight е обявена за края на Ноември).
Аз културно си чакам последната от Алкатраз и Злите библиотекари (на теория трябва да е от гледната точка на Bastille), както и някой ден може би втората от Ритматистът.

# 271
  • Мнения: 7 588
За втората от Ритматистът ще почакаш - първо са на ред Летописите от Бурята, както и Последния Мъглороден и Елантрис 2, после идва всичко останало. хубавото е,  Сандърсън пише бързо - поне по книга на година.

# 272
  • България
  • Мнения: 3 500
Приключих с "Хрониките на Сиала".
Отдавна не се бях забавлявала така с фентъзи. Този Пехов се оказа много приятен за четене.

# 273
  • Бургас
  • Мнения: 9 963
МоарейнД,колко са книгите?Видях в Читанка три и някаква предистория ли има?

# 274
  • Мнения: 4 241
Прочетох книгата на Марта Уелс в Читанка е "Смъртта на некроманта", изданието на Бард е "Крадецът и магьосникът", не е нищо особенно книгата. С малко резерви започнах първата книга от "Сянката на умелите" на Ейдриън Чайковски. Малко ме притесняваха тези бръмбарородни, мухородни, паякородни, осородни и други родни, но човека определено може да пише. Поредицата, естественно не е довършена от Бард, но четох, че вървят по четири книги, така, че се надявам да има някакъв завършек историята.

# 275
  • България
  • Мнения: 3 500
Приключих с "Хрониките на Сиала".
Отдавна не се бях забавлявала така с фентъзи. Този Пехов се оказа много приятен за четене.
Да, три са и така ги дават в биографията на автора.
За мен са и с логичен финал, не че няма накъде да се продължат при добро желание.
Толкова ми харесаха, че може да потърся останалите му книги в рулит и да ги чета на руски.
Обичам да има хумор, така се чете много по-леко Simple Smile.

# 276
  • Мнения: 7 588
Аз много от дълго време не съм попадал на качествено ново фентъзи и от немай къде - вчера прочетох пак Хари Потър, по-точно книги 3, 4 и 5 . За пореден път се убедих колко емоционално незрял е главният герой, Х.П.
Скрит текст:
Възникне, не възникне проблем - търчи при Дъблъдор "Дъмбълдор, Драко ме ухапа" "Дъмбълодр, проф. Снейп ме наказа". Точно като в детската градина, където момченцето очаква добрия батко да га защити от лошите момчета. Същевременно позицията на Дъмълдор да фаворизира Хари яко ме дразни. Не мога да привидя Хари и като герой - постоянно  му помагат. То не му помагаше Крауч, то не бе Седрик, то не му подсказваха за яйцето, как да диша, Сфинска не му подсказваше, Дъмбълдор го закриля, обаче той - героя. Разбирам защо Снейп това го дразни. Винаги съм харесвал много повече Хърмаяни, която преуспява чрез интелект и амбиция.
Хари не е и интилигетен.  Постоянно преписва от Хърмаяни.  А освен това  супер емоционален. Яко се изкефих за пореден път, когато в частта с Инквизиторката, той отърча да се оплаква на Макгогънъл и тя го наказа с още десет точки, задето не си владее нервите и той зяпна. Да, не може да очакваш винаги подкрепа от учителите, колкото и да добри. Трябва да докажеш, че я заслужаваш. Хари живее с чувството че е закрилян от двама могъщи учители - Дъмбълдор и Сириус Блек - това му създава илюзорно чувство за сигурност и той търчи презглава през бедите, рискувайки живота на много хора. Блек умря заради него, той рискува живота на Хърмаяни когато ги нападна Змията. На няколко пъти се изпокара с Рон , заради голямото си его, веднъж - с Лупин. Хари вярваше, че има някакъв велик план, който Дъмбълдор му е оставил и увисна, когато разбрал че следва нещо съшито  с бели конци и че трябва да разчита на себе си, защото Дъмбълдор не го бе подготвил да разчита на себе си. Успехът му бе повече шанс и грешки на Мрачния Лорд. Хари не виждаше, че дори най-смелиет учители, не желаят да произнесат името на Волдемор и постоянно викаше "Да, ама Дъмбълдор го произняся, да ама дъмбълдор го произнася" и когато Дъмбълдор умря остана с пръст в устата.

ОТделно че уж постоянно сочеше Д. за пример, а в в същото време не искаше да приеме, че професор Снейп върши важно работа за ОРдена на феникса. Дъблъдор сигурно десет пъти му обясни, че вярва на Снейп, каза му че не го интересува че Снейп е направил Нерушима клетва, каза му че знае за предателството на Снейп и пак му вярва, каза му че дотолкова му вярва, че иска Снейп да го учи на Преграждане и Хари въпреки всичко -  не, та не. Значи хем вярва безусловно на Дъмбълдор, хем  щом станене  дума за Снейп не му вярва. нищо чудно, че накрая Дъмбълдор се бе изнервил и Хари го почувства

Разбира се поредицата има много достойнства и основното е сетинга. Допадаше ми идеята за "шегаджийницата", за Тримагическия турнир, за куидича дори повечето от героите - напр. Хърмаяни и Рон, Снейп и т.н. са изградени интересно, да не говорим за Хагрид и неговите "гадинки". Като изключим главният герой повечето неща ми харесват, но точно той ми е супер плосък,  емоционално нестабилен и кух като лейка. Да не говорим, че е супер фаворизиран и е голям егоист.

Някои от любимите ми учители навремето бяха точно като Макгонъл - добронамерни, но взискателни. Никога не съм харесвал типа на Дъмбълдор - наглед добродушен, но фаворизиращ определени ученици.

Последна редакция: пн, 11 ное 2019, 11:03 от Лорд Сняг

# 277
  • Майничка
  • Мнения: 7 438
Джон, в най-класическият вариант на т.нар. западноевропейски "quest", героят добива зрялост, акъл и смирение, когато премине през изпитания, които поставят под въпрос знанията, амбициите и схващанията (предразсъдъците) му. Помисли си само за Пърсивал, Галахад, Гъливер, Робинзон, Том Джоунс, Билбо Бегинс, ако щеш. И Х.П. е такова серсем пиле.

Само Конан се е родил научен да върти меча. Laughing

# 278
  • Мнения: 7 588
Хепи, разбира се, че героят добива акъл, след като премине през изпитания- Никога не съм оспорвал това. Само че при Х.П. героят минава пред редица изпитания и така и не добива акъл до финала на  седма книга- Той се ръководи от три прости правила 1."Така каза Дъмбълдор",
                                                               2."Така ми се ще на мене, въпреки че всички ми забраниха" и
                                                               3. "Ако направя фал, Дъмбълдор ще оправи белята". Чувството за ненаказуемост може да работи само или при петгодишните, които вярват че Татко ще ги спаси от лошите, или при някакви супермени, като  Конан и Батман, които яко раздават шамари на вразите. При един седемнадесете годишен, които е минал през редица изпитания, очаквам нещо повече от супер-его и да не мисли, дали излага приятелите си на опасност, както и да се опитва да мисли какво причинява на тях. Това че неговите родители ги няма не е повод да очаква че другите хора, които имат родители и роднини ще рискуват колкото него, нали?
Хари се дразни, че бащата на Луна предпочита да сътрудничи на смъртожадните, защото живота на дъщеря му е по-ценен от този на Хари? Нима това го изненадва? Ами ако тя бе умряла, как щеше да го преглътне?
Лупин не иска да участва в последната битка а Хари го напъва - ако Лупин бе умрял, щеше ли да понесе отговрността Хари? Хари повежда Рони и Хърмаяни в атака без много-много да се замисля какво им причинява. Те бяха пленени от Нарциса, Хърмаяни бе измъчвана, а в случая с Змията която нападна него и Хърмаяни, за едната бройка да умре Хърмаяни, само защото Хари рискува живота й. Чудно ли е че се скара с Рон? И то -на няколко пъти.
Хари е гадно егоистче, щом има проблем тича при Д. да му бърше сополите. Ужасно съм се кефил на последните три книги, когато Д.отсъстваше осезаемо от училището. Очаквах, че това ще принуди Хари да порасне, но - уви.

П.С€ винаги съм  смятал, че Дъмбълдор не прави добро на Хари, като го фаворизира. Когато Хари видя смъртта на Д. изживя гаден шок, а когато се убеди, че той не му оставил някакъв таен план в къщата, където му се счупи пръчката - още повече, и рухна психически. Бих предпочел методите на Черната призма -  той "очука" сина си ама яката, за да го направи по-готов за живота.

Последна редакция: пн, 11 ное 2019, 17:09 от Лорд Сняг

# 279
  • Мнения: 15 524
И Рей от МВ се е родила научена - самото въплъщение на Силата Wink

Хари просто не е особено умен. Той е смел - това е основното му качество.

# 280
  • Мнения: 7 588
Никога не са ми допадали хора които са "просто смели". да, Конан е смел, но той може да си го позволи. Който не го харесва - реже му  го главата. И Батман може да си го позволи - не играеш по правилата на Батман? Айде шамарите! освен това е и умен, не е само смел!
Хари е "смел" на ниво, на което е просто глупав! - търчи насам-натам и ако другите не го защитават и не му помагат сто пъти да са го убили. Това - негова си работа, обаче ме дразни, че такъв човек е набеден за "герой." Героят  не е казано, че е грамаден войн, но не очаква на всяка крачка някой да му помага. Фродо изнесе повече от половината приключение сам-самичък,, само с помощта на Сам, а тука се препъват кой да помогне на "героя" Хари.

П.С. Повечето герои след два-три сблъсъка с реалност разбират докъде са им силите,  на кого могат да разчитат, колко могат  разчитат, кой не би ги последвал до края и т.н. Да не проумееш елементарни неща след над 15-20 сблъсъка с Мрачния лорд и приближените ме и да правиш демонстрации на учители - например да не наричаш Снейп професор, или да назоваваш Мрачния лорд по име след като няколко учители, вкл. Хагрид са те помолили да не го правиш - е мегаламония и идитоизъм.  Какъв човек си, на всяка втора реплика, когато получаваш добронамерен съвет да отвръщаш "Ама Дъмбълдор така прави" Ама Хари ти с Дъмбълдор ли ще се сравняваш?Joy

Последна редакция: пн, 11 ное 2019, 17:20 от Лорд Сняг

# 281
  • Мнения: 15 524
Книгите за Хари Потър са много интересни, но моралът на историята куца - Тери Пратчет е абсолютно прав за това Simple Smile

# 282
  • България
  • Мнения: 3 500
Не знам защо дълго отлагах четенето на Р.А.Салваторе.
Много добро начало с "Пробуждането на демона".
Така ги обичам, демони, елфи, хора, джуджета, гноми, гоблини, Доброто срещу Злото, няма внушения, пропаганди и т.н., а се набляга на най-важната битка във фентъзито за мен - Доброто срещу Злото.
И при Пехов беше така, там даже елфите бяха черни със сиви коси и глиги, но по никакъв начин не се подчертава какъв точно е цветът на кожата или пък на косата, или дължината на глигите Joy. Просто са описани, че тези са такива, онези са онакива и дотам.
При Салваторе елфите са такива, каквито си ги знаем най-често, но и в двата случая ги приемам, защото такова е решението на автора без да ни намеква за някакви други работи.

# 283
  • Мнения: 7 588
Салваторе има интересни истории, но като изчетеш 5-6-7 и започват да ти стават еднотипини. Доколкото знам писал е историите си по ролева игра или нещо от този род? Мисля че в
Д и Д дори го има мястото където живее Дризт. Май и компютърна игра има.

Петя, При Х.П. сетигна е просто невероятен, а и повечето герои много ми допадат. Бедата е, че не ми допада главния герой. Ако това бе да речем книга за Хърмаяни, Снейп,  Рон, Макгонъл или дори Дъмбълдор щяха да я чета с удоволствие - но уви тя е за Х.П..

# 284
  • България
  • Мнения: 3 500
Салваторе има интересни истории, но като изчетеш 5-6-7 и започват да ти стават еднотипини. Доколкото знам писал е историите си по ролева игра или нещо от този род? Мисля че в
Д и Д дори го има мястото където живее Дризт. Май и компютърна игра има.
Боже би точно това ме притеснява.
И Фийст много ми хареса, но в един момент имах чувството, че започна да се повтаря и пише, за да издаде нещо, от което да спечели, а не защото му идва отвътре.
Но пък съм си набелязала и тримата автори, които са писали за света на Warcraft. Нищо че не играя игри, даже и аз съм чувала за тази Grinning.

Общи условия

Активация на акаунт