През подобно минах и аз. Мислиш си, че с добро можеш да го промениш. Ами не, не можеш! Само ти се качва още повече на главата. Режеш до кокъл и това е!
- Публикувана: 30 авг. 2019, 23:56 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2019, 13:27 ч.
Stonewalling
Да, нормално е да те дразни.
Ако е същата баба, за която си писала, че се грижиш главно ти, не й прави чест изобщо...
Ако е същата баба, за която си писала, че се грижиш главно ти, не й прави чест изобщо...
Най- добронамерено ти казвам, че не схващаш темата явно. Говорим за тенденциозно поведение, което индиректно мачка другия, не за избягване на конфликта. Щото в едно правене, че не познаваш човека, с когото живееш, има много повече драма, отколкото в един открит конфликт.
Женското начало беше за нежното ми изказване.
Женското начало беше за нежното ми изказване.
Женското начало беше за нежното ми изказване.
Добронамерено си признавам, че темата ми е безкрайно скучна и изнасям нежната си персона, прикриваща грубиянска същност, оттук.
Сърденето с мълчание доколкото разбрах е елемент на стоунолинг поведение - тоест наказвам те да си мислиш къде сбърка, превъзхождам те, като си промениш поведението както го искам, ще проговоря. Много е тежко за другата страна, особено ако е дете. Проблемът не се изговаря, а автоматично се решава по начина на мълчащия.
Вечно има коментари - надебеляла си, пак си се чоплила, защо се чешеш, защо мокриш сапуна в манерката, защо се къпеш толкова дълго, защо имаш толкова много козметика, защо ядеш това, защо ядеш така, защо се прибираш в толкова часът, защо излизаш толкова често с един кой си... безброй коментари, сякаш ме следи под лупа за абсолютно всичко и винаги следва лекция, която не е придружена с адекватни доводи. Сутрин още не съм си отворила очите и се почва. След работа още обувките не съм си събула и пак... все ми вика "Ти си лоша, само ми крещиш". Знам, че решението е да се изнеса, работя по въпроса и живот и здраве средата на следващата година би трябвало да съм успяла. Ама, дотогава не знам как ще издържа, все повече ме вбесява. Обичам я, но това абсолютно ме подлудява, не ми е спокойно, даже ако нямам с кого да изляза след работа стоя в офиса до 22ч. само и само да не съм вкъщи повече от необходимото. Някой път е по-спокойно и не е чак така, но тия неща са се натрупали с годините. Знам, че е вкъщи по цял ден и й е скучно, ама не искам да се вторачва така в мен. Излях си го...
Така са възрастните и родителите, Уейвче.
Затова, сама на квартира и срещи колкото да се видите, да помогнеш с нещо, ако има нужда и дотолкова. Младо със старо не може да меля. Другият вариант е, да си хванеш гадже
.
Така са възрастните и родителите, Уейвче.Затова, сама на квартира и срещи колкото да се видите, да помогнеш с нещо, ако има нужда и дотолкова. Младо със старо не може да меля. Другият вариант е, да си хванеш гадже
. 
През подобно минах и аз. Мислиш си, че с добро можеш да го промениш. Ами не, не можеш! Само ти се качва още повече на главата. Режеш до кокъл и това е!
Да, и аз това си мислех докато четях. В общи линии съветите на психолозите към потърпевшия са 2-3, единият от които е емпатия, другият дистанциране и деперсонализиране. Да, но според мен това са неща, които работят само временно и всъщност удължават агонията на "жертвата". Като казах жертва, на няколко места срещнах дискусия, която помества подобен тип поведение в графата емоционален тормоз. И като се замислиш, не е далече от истината. Проблемът на подобен тип поведение не е в мълчанието, което хората най-често си представят зад термина. Истината е, че той обхваща различни типове поведение, които са целенасочено злонамерени и умишлено целят да поставят потърпевшия в състояние на унижение, пълно объркване и под контрол, от което атакуващият изпитва задоволство.