)) Сега ми е смешно, но тогава се пуках по шевовете. То времето си показа, че не сме един за друг. И наистина, вместо да се стигне до някакъв градивен спор, дебат, та дори и до скандал, човекът просто се озлоби към мен и накрая се чудех откъде ми е дошло. Не знам, сигурно съм била много досадна в опитите си да си изяснявам някои положения. Отчитам като своя грешка, че като виждах, че "разговорът" се превръща в монолог, продължавах да го водя сама и сама да се оплитам в обяснения, вместо да очаквам такива от отсрещната страна. Съответно накрая ми се подхвърляше - "ти не умееш да се изразяваш ясно, точно и лаконично и не става ясно какво искаш". Та, не знам дали stonewalling е по-характерно за мъжете, но определено го свързвам с хора, които не обичат да се конфронтират или най-малкото предпочитат да им се говори в прав текст. А аз предпочитам, по-скоро ако трябва люто да се скарам с някого, но поне да има някакво включване по темата, отколкото да ми дава заета линия. Защото второто вече ми бие на пълно безразличие и нее@ателност, дори и да не е точно така. 
Препоръчани теми
