Не мога да го преодолея

Толкова вина има в постовете ти, такива внушения успешно ти е набил тоз човек. Ако не преработиш тази вина, ще те разяде и докара до депресия. Ти не скърбиш за бившия, скърбиш заради разбитите илюзии.  Плачиш от самосъжаление, обида, гняв...все неотработени емоции от развода, затова ти е толкова трудно. Поработи с психолог, имаш нужда.

Черна орхидея, детето ти един ден, във всички случаи ще те обвинява за какви ли не неща, за грешки, които си допуснала, за такива, които на него му се струва, че е имало, за неща, които си направила и за неща, които не си направила.
Един ден детето ти много възможно е да каже "Ти защо се разведе", както и ако не си го направила "Как можа да стоиш с този нещастник". Децата са такива, обвиняват, търсят причина за проблемите си в семейството, защото всички донякъде бягаме от това да разберем, че след определена възраст няма мама, няма татко-ние сме си такива, каквито сме и носим отговорност за собствените си решения.
А иначе ако бащата на детето ти не става за баща в аспект пример, отговорност, подражание и тн., не можеш да го направиш баща. Не можеш да буташ детето към някакви контакти с такъв човек-наистина ли искаш да създаваш някакви отношения между детето и бащата, за да има т.нар. "баща"? На какво ще го научи този баща? Жената трябва да спре да се опитва да огрява навсякъде, защото не всичко е твоя работа, има си баща, нека този баща положи усилия, инициира, участва пълноценно и т.н.Разводът няма зачение. Познавам прекрасни бащи, които са разведени, грижат се за децата си, грижат се за детето и на втората си жена, въобще конфигурации всякакви.
А ти си свободна, разведена и можеща да прави с живота си каквото си пожелае. Да не можеш толкова време да се отърсиш от развода и да очакваш нещо да се промени, за да се събереш с този мъж, означава, че не искаш да поемеш отговорност. Чустваш се комфортно в зоната си на дискомфорт, защото си я познаваш. Ми излез от нея, намери си нова среда, измисли си нови занимания, ако трябва смени работа-живей. Сложи си някакви крайни срокове за някакви неща- до 2 месеца да сваля 5 кг, да кача 5 кг (ако се налага), да се видя с 2 приятелки тази седмица, да си харесам непознат мъж днес, да отида на танци , да завед детето някъде....Малко насила звучи, но ако започнеш да следваш някакъв такъв "режим", лека-полека нещата стават и естествено.

И още нещо-децата обичат щастливи родители, в случая щастлива майка. Ако детето един ден те обвинява за нещо, защото виждам това твое притеснения навсякъде, то може да е, не защото не си стояла в този брак, а защото си плачела постоянно.

Имам позната в същата ситуацията като тебе ,авторке, дори детето е на същата възраст. Тя работи доста (има малък частен бизнес) и през другото време се грижи за дъщеричката си, почти няма време за себе си. Първо, че няма време да се грижи за себе си, за да е атрактивна, второ,  с този график тя няма къде да го срещне този следващия, който да избие бащата от ума й. Но поне не се оплаква така саможално, а работи здраво и не си губи времето и емоциите с бивши. Сигурен съм, че скоро ще срещне човека, както и ти, ако малко положиш усилия върху психиката и емоциите си.

Как върти бизнес, без да среща хора. Абе я остави авторката да се оплаче. Това е част от терапевтичния процес. Да изхвърли негативната емоция.

Повече би й помогнало да изхвърли негативните флуиди Да се поразходи, има страхотни свободни мъже по улиците като форумните лъвове тук
Иначе жената се занимава с дентални консумативи или нещо такова, но не знам дали е производство или търговия.

Авторката, много тъжно звучиш.
Родителите ти помагат, но явно не се справят с емоционалните ти дефицити.
Имаш нужда от помощ - психолог, свещеник или просто мъдър човек..
Или  да се махнеш от малкия град.

Свещеник? Но да, мъдър човек може да й помогне, стига да си го искат взаимно.

черна орхидея, доста ми е познато това, което пишеш... Разбити илюзии за щастливо семейство, самообвинения, гняв. Аз, за разлика от теб, имах желание да допусна нов човек в живота си, поне на теория, но все още не съм срещнала някой, който да ме приеме с "багажа" ми и да е нормален,  интелигентен, свестен човек. Но докато не се промирим с миналото, не си простим за допуснатите грешки и не ограничим контактите с бившите си до минимум, няма да се получи.

Аз не виждам смисъл да се обвиняваме за грешни избори. Минало е, не може да се върне. Трябвало е да го изживеем, да научим уроците си и да продължим напред.
На раздялата, аз лично  гледам като на вадене на болен зъб- трябва да се избавиш от болката. Даже не съм сигурна, че още обичаш човека, обичаш спомена за него и това, което сте били. Но хората се променяме, и дори и да се съберете да речем, нищо никога няма да е същото.
Детето не е проблем за нова любов, има читави мъже, за които децата са щастие, а не " багаж", но авторката гледа назад. Докато не извадиш този изгнил зъб, все ще те боли, човърка, ще тъпчеш на едно място. Минало е доста време, погледни напред и ще видиш, че винаги има ново начало. Знам, че ти е трудно, но само ти можеш да си помогнеш. Свещеници и психолози не ти трябват, ти се  издърпай сама, за да си добре. Заради детето го направи, ако не заради себе си. Живей, един ден ще се смееш над всичко отминало, и сама няма да се познаеш.

Мога да ти препоръчам надеждна психоложка, която мога да питам, дали би правила нет-сесии с теб, ако не си в София. Мацката е изпитана. Ако се интересуваш, пиши ми, Мерси

Обикновено, преживяването на загуба трае две години. При теб се е проточило, тоест има неща извън загубата (независимо илюзии, желния, любов и т.н.) Аз също мисля, че няма да се справиш сама, щом досега не си.

Втори шанс винаги има, да не кажа, че вторият партньор след раздяла почти винаги е по- добър, защото и двамата сме изпатили, взели сме си поуки и не допускаме стари грешки. Нови възможности и нова любов ще има и за Орхидея, в момента, в който пусне бившия.

Той ме провокира, а аз не искам да се доказвам на никой. Не искам да хващам някой просто да докажа или за реваншизъм. В следващия момент си мисля, вече минаха 3 години, а аз не мога да преодолея раздялата, все е в главата ми. Не не го искам обратно, не го искам да ми е мъж. А защо не съм имала връзка, страх ме, не се е и появил някой, който да е сериозен.
Ами ако наистина искат само секс ? Ако трябва пак да страдам ?
А картинката се върти, отново и отново и мисля, че ако се оттърся ще ми тръгне всичко нагоре. А не става, пробвах медитации, разходки, излизания. Нищо, нищо не помага....

Орхидея ,като не става с медитации,книги и разходки ,пробваш с нещо друго,докато стане . И аз дълго мислех че от всичко което правя няма никаква полза,но такава се появи ,отне ми към 2 години постоянство с медитации, физическа активност и книги. Не се отчайвай мила и това ще мине . Ако не можеш да се измъкнеш от това състояние сама потърси помощ .
А тези дето се обясняват как мъжете не искали жена с деца ,ги подминавай . Има всякакви хора . Относно излизанията с друг мъж и аз не излизам ,защото не се чувствам готова за това ,но не е края на света ,живея си добре с децата и без мъж ,засега .

По темата на орхидея искам да кажа, че всички си зависи от вътрешната нагласа наистина. Аз имах огромно желание да продължа да живея добре и наистина мислех за това и действах в тази насока. Никога не съм си представяла толкова бързо да се омъжа втори път - това ми е изненада голяма - но и никога не съм си помисляла да стоя сама вечно. Не е задължително да имаш нов мъж, за да си ОК, но е много важно да спреш да се кахъриш за стария. Та той затова е бивш - да не се занимаваш повече с него, нали?

Аз след раздялата с бившия и преди да се запозная с мъжа ми излизах отвреме навреме на кафе с един младеж да се поразсейвам.  Нямах към него тръпка. Но по-добре, отколкото да мисля за бившия и за разни глупости.

На Орхидеята други са и бръмбарите в главата.
Тя е далеч от срещи с други. Тя иска веднагически който срещне да е сериозен. Едновременно с това не излиза с никой, просто защото в главата и е бившия.
Абе работата е за специалист.
Иначе няма да и се отрази зле да походи и с други, да се поразсее. Току виж излязло нещо. Ама не, тя си седи и си хленчи за бившия.