Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 902
 Много често се коментира нивото на образование- средно и висше, амбициите на родителите и усилията и средствата, инвестирани в подготовката и обучението на децата. От друга страна, през последните години все по- често се срещаме с хора, от които се очаква професионализъм на работното им място, но не получаваме адекватната услуга. Примерите са много- от майстора, извършил некачествен ремонт или оставил ремонтните дейности недовършени, през лаборантката, която не може да вземе кръв от вена, администраторката, която не знае какви документи са нужни и препраща от гише на гише, до лекарите, които се затрудняват при поставяне на диагноза и изписване на адекватно лечение, учителите, които пишат "ЕгипеД" и не правят разлика между акропол и некропол... Бизнесът отдавна алармира, че няма адекватно подготвени кадри от най- ниското стъпало до ключови позиции. Къде се прекъсва веригата? Защо, въпреки усилията ни, се стига до такова разминаване в очакванията ни и крайните резултати? Какво може да се направи?
Ако вече има такава тема или мястото ѝ не е в този раздел, модераторът ще прецени как да процедира.

# 1
  • Мнения: 17 933
Отговорът е, че НЕ се подготвят кадри за нуждите на пазара на труда.
Причините са комплексни – като се започне с неадекватните и остарели учебници, липсващата или остаряла база за обучение, липсата на достатъчно практика в реални условия, та се стигне до стажовете, заплащането и условията на труд, които се предлагат на начинаещите.

В производството често се шегуват, че до един новак трябва да прикрепят по двама стари работници, за да го пазят да не се убие.
От друга страна обаче, тези същите стари работници едва ли са склонни да го научат на нещо, защото първо, никой не им плаща за това, второ, обучавайки новака, това означава да обучат прекия си конкурент. Липсва сигурност в лоялността на работодателя, че утре няма да му скимне да изрита старото куче и да остави по-младия работник, за да спести някой лев от заплатата. Хората си пазят хляба. Доколко успешно - друг въпрос.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 2 700
1. На ниво обучение - силно разминаване между теоретичното обучение и реалната практика. Задълбава се в неща, които едва ли някога биха влезли в употреба, а се пропуска изграждането на ключови практически умения. Ако има практики - често се провеждат формално или на обучаващия се се възлагат задължения от типа "донеси ми кафе", "разпечатай един документ".
2. На ниво работа - липса на приемственост между по-опитните и новоназначените. "Гле'й го тоя пък к'ъв е, ще му гледам сеира вместо да го обучавам, сакън да не си наруша величието и незаменимостта".  Липса на ясно очертани отговорности - аз правя това и това, а Х - онова.

# 3
  • Мнения: 902
Слабото практическо обучение и липсата на приемственост са едни от факторите за недобрата подготовка на кадрите. Родителите влагат много постоянство, търпение, хъс, пари в различни форми на обучение. Учениците завършват престижни езикови гимназии, университети, които уж са във връзка с бизнеса, но често това не дава желания резултат. Каква трябва да е следващата стъпка, кой да я направи, как? Как е решен този проблем в другите страни?

# 4
  • Мнения: 3 300
Бизнесът отдавна алармира, че няма адекватно подготвени кадри от най- ниското стъпало до ключови позиции. Къде се прекъсва веригата? Защо, въпреки усилията ни, се стига до такова разминаване в очакванията ни и крайните резултати? Какво може да се направи?
Веригата се прекъсва между обществения начин на производство на кадри и частния начин на тяхната експлоатация. На прост език - бизнесът не заплаща пълната цена на възпроизводството на кадрите, а после се чуди, защо получава полуфабрикати.
Не разбирам за какви усилия става дума? А също и кой се очаква да направи нещо по въпроса и за кого?

Последна редакция: вт, 03 сеп 2019, 12:31 от Ezhko

# 5
  • Мнения: 902
Усилия се влагат от страна на родителите за учене, амбициране на децата, курсове, обучения в класна и извънкласна форма, които често са платени, изпити, професионална ориентация. Учениците влагат старание, борят се за влизане в престижни средни училища, университети, но често това се оказва недостатъчно. И след това срещат трудности при реализацията си.

# 6
  • Мнения: 3 300
Усилия се влагат от страна на родителите за учене, амбициране на децата, курсове, обучения в класна и извънкласна форма, които често са платени, изпити, професионална ориентация. Учениците влагат старание, борят се за влизане в престижни средни училища, университети, но често това се оказва недостатъчно. И след това срещат трудности при реализацията си.
Сиреч, ако фирмите искат да имат кадри, следва да плащат за създаването на такива. И тъй като не знаят какви ще им трябват след 20-тина години, следва да плащат и отгоре за създаването на адаптивни и многофункционални такива. И понеже всяко производство дава брак - следва да плащат и за повече бройки от тези, които ще използват+за резерви. И следва да плащат или на родителите, или на държавата за целта. Т.е. или достойни заплати, или реални данъци. А освен това да подпомагат и контролират процеса.
Вместо това, се бяга от данъци и отговорност и се експлоатират създадените от други кадри, до тяхното изчерпване. Резултата е очакван и видим. Интелектуални пустини и мечти за роботизация на умствения труд.

# 7
  • Мнения: 1 649
Проблемът за мен, идва от това, че всеки родител иска детето му да учи нещо по-добро, завършват се гимназии и университети, но никой не инвестира в занаятчийските професии.
Ще имаме, след години, всякакви кандидати, завършили бизнес, ИТ, администрация и право, но няма да има хладилни техници, заварчици и т.н.
Те, и училищата, които ги обучаваха, затвориха тези специалности и ги замениха с модерно звучащи такива, та в бъдеще, ще се търсят под дърво и камък оператори и занаятчии.

# 8
  • Мнения: 3 300
никой не инвестира в занаятчийските професии.
Кой и защо трябва да инвестира в тях? Със сигурност не и родителите при сегашните условия.

# 9
  • Мнения: 549
Също съм на мнение, че липсата на практическо обучение е голям проблем. Реално се учи теория, която обаче не е ясно как адекватно да се прилага на практика.
Била съм ученик/ студент на преподаватели, които застават пред аудитория или класна стая, само и единствено с идеята да си изпеят урока и да си тръгнат. При желание на студент да зададе въпрос относно материала се отговаря "няма време, свърши лекцията", "няма да повтарям по 2 пъти" и най- култовото- "има го в интернет".
Другото което виждам в обкръжението си е, че на част от младите хора не им се учи и работи. Други пък се хвърлят с хъс да намерят работа, но биват порязани още на първи въпрос по време на интервю понеже нямат опит по специалността на 22-23 години. На мен ми се случи дори на интервю за стажантска програма, което от своя страна действа доста демотивиращо, едва ли не "гледай, и на стаж не искат да ме вземат". За друг стаж чух следната реплика "стаж е ама няма да ви седим зад гърба за да ви обучаваме".
Според мен проблема идва от два фактора- липса на адекватно обучение за нуждите на работодателите + нереално високи очаквания относно подготовката и опита на току що излезлите от университет кадри.

# 10
  • SE
  • Мнения: 8 872
Слабото практическо обучение и липсата на приемственост са едни от факторите за недобрата подготовка на кадрите. Родителите влагат много постоянство, търпение, хъс, пари в различни форми на обучение. Учениците завършват престижни езикови гимназии, университети, които уж са във връзка с бизнеса, но често това не дава желания резултат. Каква трябва да е следващата стъпка, кой да я направи, как? Как е решен този проблем в другите страни?

Копирам си един пост от една друга тема, който дава отговор на въпроса ти:

В Швеция основното образование, което е задължително, е до 9 Клас. В девети клас се държат най-важните национални изпити по трите предмета (математика, шведски, английски), защото участват в сформирането на бала за кандидатстване в гимназия. В линка долу може да се види с какъв бал са влезнали кандидат гимназистите предходните години.

Първо са Yrkesförberedande program. Това са програмите за продавачи, ел-техници, сервитьори, възпитатели в детски градини, лични асистенти, хотелиерство и туризъм, строители, градинари, шофьори, водопроводчици, заварчици и т.н. Вижда се с какъв бал са влезнали гимназистите през учебните години 15/16 и 16/17. В тези програми винаги имаш 200 точки за свободно избираеми дисциплини и можеш да учиш всички нива на английски, шведски, английски, биология и т.н., които не са задължителни за твоята специалност, но никой не те ограничава да не ги учиш. Можеш да ги избереш и учиш, съответно си запазваш шансовете за университет, въпреки че си в такава програма. От тези занаятчийски програми излизаш директно на пазара на труда, например като заварчик със съответна тапия и практика. 1/3 от обучението в тези програми е практика.

След това в таблицата виждаме Högskoleförberedande program, в превод на български - подготвителна програма за висше образование. Тук балът както се вижда е доста по-висок за влизане след 9 клас от занаятчийските програми в Yrkesförberedande program. Тук дисциплините  както се вижда са икономически, технически, хуманитарни и т.н. Искаш да учиш за лекар, кандидатстваш за гимназиална програма с хуманитарен профил, която програма те подготвя за кандидатстване във висше медицинско учебно заведение.

https://www.gymnasium.se/nyheter/inspiration/snittbetyg-gymnasiet-2017-12455



И да допълня - тук децата не ходят на частни уроци от първи клас, каквато практика има в България. Всичко, което научват, го научават в училище.

Последна редакция: вт, 03 сеп 2019, 12:21 от PURE

# 11
  • Мнения: 6 475
Тези занаятчийски програми в Швеция са хубаво нещо,но тук няма да се харесат.
Не съм чула някой родител да иска детето му да стане шофьор,строител или готвач.

Колко студенти завършват всяка година специалност  мениджмънт ....И после няма работа.
Защото  мениджъри хотелите например си имат.
Търсят готвачи,камериерки,сервитьори...
Ама няма.

# 12
  • Мнения: 1 588
Хубава тема, благодаря!

Някога, България даваше перфектно подготвени кадри във всички области, които успешно конкурираха западните на техния пазар на труда. И явно това е било твърде неудобно за някои среди. Образованието и подготовката ни бяха сринати съзнателно.  Най-важната част от обучението в училище - да се научиш да мислиш, тотално изчезна.
В съвременния свят важи максимата:
Прост народ лесно се управлява!
 А работната ръка е на принципа - За грош петел, за грош пее!
И там някъде балансът се загуби...

Поради бързото технологично развитие, огромни маси население станаха излишни на пазара на труда. Те легнаха на ръцете на държавите да се грижат за тях под формата на социални помощи. Средствата за тяхната издръжка отново трябва да даде този същия бизнес, за който са станали излишни. Под формата на данъци. Появиха се геноцидни политики  под различни форми, вкл. и в здравеопазването, чиято цел е намаляване на броя на населението, ограничаване на раждаемостта.
Тези политики доведоха до сериозно застаряване на населението ( и умиране, вкл. и в млада възраст), намаляване на добре обучените кадри, невъзможност на младото население в работоспособна възраст да изхранва старото, над 64 год. в неработоспособна възраст, в световен мащаб. Това доведе до големи миграции на на работна ръка. Добрите специалисти се насочват към държави с по-висок стандарт и изпразване на по-бедните държави, като България, от такива специалисти.
Освен това доведе и до увеличаване на възрастта за пенсиониране, а както добре знаем, умореният, стар и болен човек, работи по-некачествено. Но все пак е предпочитан поради опита, който е натрупал, пред неподготвения младеж, за когото е трудно да се каже, че е специалист.

Много е разкъсана връзката обучение, пазар. В цивилизованите страни, бизнесът си издирва добрите кадри още във ВУЗ, дава им стипендии, обгрижва ги, отглежда си ги. У нас не му се плаща за такива цели, искат ги научени и практически обучени, ако може за малко пари. Вече се усеща недостига на такива кадри, в следствие на години калпава политика в сферата. Защото научените и обучените заминават навън за по-големи заплати. Независимо дали са вишисти или други специалисти. Това важи дори и за заварчиците, строителите и т.н. Добър ли си в професията, търсиш по-добра реализация. А нашего брата - бизнесмен, разчита да си внася специалисти от по-бедни страни - Украйна, Молдова и т.н. , а като секне и този пазар, тогава ще го мисли.
 Някога хората са чиракували дълги години, за да станат майстори. Но това е забравено, особено от бизнеса. На него му трябват майстори, ако може без да влага нищо в създаването им.
Сблъскваме се и с неадекватни изисквания за различни професии. Няма да забравя обява за работа, преди няколко години, за тракторист - изискваше се владеене на английски и втори чужд език! Joy
Сблъскваме се и с неадекватно заплащане на различните професии - ако прегледаме обявите за работа, ще забележим, че заплащането за юристи, психолози, счетоводители, млади лекари и т.н. професии, е в пъти по-ниско от заплащането за шофьори, фризьори, бармани, сервитьори и т.н. А това води до факта, че младежите формално изкарват дипломи от ВЪЗ, колкото да кажат, че са вишисти и отиват да работят като продавачи, сервитьори и т.н. Младите загубиха всякакъв интерес и мотивация да учат и да стават добри специалисти. Разкъса се приемствеността на поколенията.
Създадоха се бързо губещи интерес поколения, за които всичко трябва да бъде само и единствено забавно, вкл. и работата, ученето. Те бързо губят търпения, а всяка дейност, изискваща упорит труд и самоусъвършенстване, е нежелана.
 А както добре знаем, занаят се краде, не се учи.И в крайна сметка никой няма полза от това явление - нито държавата, нито бизнеса,нито самия човек.

У нас липсва дългосрочна стратегия за създаване и задържане на качествените кадри.

Педагогическите кадри във ВУЗ влизат с най-нисък бал. Спомням си преди няколко години бях гледала бала на ВТУ - един от основните вузове. В педагогическите специалности балът беше 12! Това ще рече откровени твърди тройки по всичко - изпити, матури и т.н. Как да очакваме, че такива бъдещи учители, ще подготвят добри ученици?!

Бройките във ВУЗ по специалности не отразяват необходимостта от специалисти, а се формират единствено с цел оцеляване на ВУЗ,  според това, дали специалностите са модерни, т.е. търсени от студентите. Адаптивността, дългосрочните стратегии и създаването на нови, необходими специалности, са изоставени. Новите дисциплини се създават заради нуждата на дадени преподаватели от хорариум и нямат нищо общо с действителността.
Във ВУЗ няма академичност на  средата. Студентите са на ниво детска градина. Забележете, че голяма част от тях дори казват "госпожата", "господинът", вместо професор, доцент и т.н. Съпругата на мой близък, професор по математика, се смееше, че той започва обучението с таблицата за умножение! Joy Какво да очакваме от такива кадри! Да наваксат изгубените години в училище и да научат нужното за висше образование за 4-5 години?!
Както беше споменато, липсва стимул у преподавателите. На всички нива. Като се започне от детската градина, през училището, та чак до ВУЗ.

Само помислете колко хора ще имат търпението да прочетат този дълъг, незабавен, малко незавършен пост. Sad

Последна редакция: вт, 03 сеп 2019, 13:44 от Diorela

# 13
  • Мнения: 193
На прост език - бизнесът не заплаща пълната цена на възпроизводството на кадрите, а после се чуди, защо получава полуфабрикати.
бизнесът винаги е съгласен само и единствено на Ламборджини, но е склонен да плати само и единствено цената на Жигула. и тъпотията му лъсва най-вече, когато е УЧУДЕН защо аджеба тая Жигула не вдига 300 мамицата й.

# 14
  • SE
  • Мнения: 8 872
Тези занаятчийски програми в Швеция са хубаво нещо,но тук няма да се харесат.
Не съм чула някой родител да иска детето му да стане шофьор,строител или готвач.

Да де, но в Швеция като не ти стига балът за гимназиалните програми за подготовка за висше образование, кандидатстваш за занаятчийските програми, защото нямаш друг избор.

А и в Швеция не всеки е с висше образование, защото дипломите от вузовете не се раздават на кило. То и затова стигаме до парадокса в България продавачи и сервитьори да са с висше, например икономическо образование и масово да не работиш по специалността си.

Общи условия

Активация на акаунт