Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 септ. 2019, 14:12 ч.

Не мога да се успокоя

  • 2 728
  • 80
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Първо, искам да се извиня, ако има такава тема, но не намерих. Второ, моля тези, които не са минавали през следродилна депресия да не коментират как те не знаят какво значи това 😔.

Преди 3 месеца и половина ми се случи най прекрасното нещо на света - станах майка на малко, сладко момиченце. През първите 2 месеца обаче не бях сама. Свекърва ми, майка ми и изведнъж като останахме само с таткото се запознах със следродилната депресия.

Не знам това ли е, но наистина се чувствам под някаква паника, искам бебето постоянно да спи, искам да си правя моите си неща, но очевидно това е невъзможно. Не знам дали това ме подтиска, но вече минават 3 месеца и чувството не отминава.

Гледам другите майки и си мисля, че само аз съм така. Приятеля ми се радва толкова много на малката, няма търпение да се събуди, за да я вземе, а аз постоянно искам тя да спи. Мрънкам, че тя плаче, измислям си оправдания да не чистя или по скоро нямам желание за нищо.

Приемам всякакви съвети, дори ще се радвам да ми пишете, имам нужда да поговоря с някого. 🌸

# 1
  • Terra incognita
  • Мнения: 4 132
Не е следродилна депресия. Просто си се сблъскала с реалността. Хубаво ще е да се стегнеш и да приемеш майчинството с всичките му отговорности, защото ще става все по- трудно.

Последна редакция: вт, 03 сеп 2019, 14:35 от VickyTaylor

# 2
  • Мнения: 3 051
И аз съм на мнение ,че не е следродилна депресия. Опитай се да свикнеш с реалността и се радвай на бебето си.

# 3
  • Мнения: 2 532
Бебето ще спи все по-малко оттук нататък, приеми го. Тепърва ще трябва да  започнеш да се занимаваш с него. Не знам какво ще правиш като почнат да избиват зъбите.

# 4
  • Мнения: 246
И при мен беше същото. Не мога да кажа, че после е станало по-трудно, а напротив. Като порасне ще почне да се заиграва, ще можеш да я оставяш в кошарата, за да свършиш нещо, което искаш. А и като порасне още малко, ако можеш през уикенда го оставяй при бабите и отидете някъде на разходка с мъжът ти, дори и на кафе. На мен това ми помогна..
При нас зъбите избиваха без проблеми и си спеше добре. Дано и при вас е така. И не се плаши и това ще премине. Simple Smile

# 5
  • Макондо
  • Мнения: 12 822
И аз не мисля, че е следродилна депреси, просто не си била подготвена психически, какво те чака - имала си други очаквания. Колкото по-бързо се настроиш, че това е новия ти живот и че времето за теб вече е ограничено, толкова по-добре ще се чувстваш.

# 6
  • Мнения: 210
Мило момиче, не се притеснявай толкова. Аз също бях така, викнахме бабата да дойде на помощ, като на мен ми трябваше да има просто някой около мен, докато мъжа ми е на работа, за да не съм сама с това малко беззащитно човече. После идваше само от време на време, докато не видяхме, че вече се справям сама и съм спокойна. Тепърва бебчето ще се очовечи, ще започне да гука, да се заиграва и ще видиш че всичко ще си дойде на мястото. Тези емоции, които чувстваме са напълно нормални за жени с първо детенце. Все пак света ни се преобръща на 360 градуса и вече на първо място са тези малки душички. В момента любовта ми към моето детенце е толкова силна, че дори 1час без нея, вече ми липсва страшно много и само искам да си я нагушкам. Радвай се на малката принцеса, да си майка е най-прекрасното нещо, колкото и трудно да е.

# 7
  • София
  • Мнения: 14 938
И аз бях така. Ангажирай повече бащата да си гледа детето, а ти излизай без тях. При мен това помогна доста.

# 8
  • Мнения: 8
Благодаря на всички за отговорите. Прави сте да, вече се сблъсках с реалноста и ми е малко по-трудно да го приема, но няма как. Не ме разбирайте погрешно, обичкам си детенцето и си я гледкам, но просто се ошашавих заради времето, което е изминало, а аз още съм в процес на свикване. Да, вече гука, смее се, общо взето всеки ден сме с различен номер.

Таткото също много ми помага, но проблемът е, че издебвам всяка удобна възможност да остана сама. Когато има някой близък (от семейството, не приятел) и веднага я оставям на него (но ние си живеем двамата в чужбина) и си правя разни нещица.

# 9
  • Макондо
  • Мнения: 12 822
Всичко това, което описваш е нормално, просто спри да си въобразяваш, че ти има нещо и си дай време да посвикнеш (3 месеца са нищо) и да си пренаредиш главата и нагласата.

# 10
  • Мнения: 22 663
Всичко това, което описваш е нормално, просто спри да си въобразяваш, че ти има нещо и си дай време да посвикнеш (3 месеца са нищо) и да си пренаредиш главата и нагласата.
Точно така. Хванала те е паниката. Случва се. Ще мине. Ако трябва, поговори и с психолог, да ти помогне да подредиш нещата в главата си. Постепенно ще се наместят нещата, само открий корена на проблема, това което всъщност те плаши.

# 11
  • WonderLand
  • Мнения: 2 262
И аз се чувствах така по едно време в началото и един ден просто седнах сама и се запитах какво толкова ако детето не спи. Ами нищо, докато е будно ще се занимавам с него, ще гукаме, ще четем книжки, ще се гушкаме, ще играем, той ще ми се смее, аз ще му се смея. Ако имам нужда да свърша нещо ще го взема със себе си и ще му говоря, ще му разказвам какво правя, защо го правя. Докато си взема сутрешната дрямка ще чистя, а през следобедната ще си почивам, ако има време и ще сготвя. И така малко по малко свикнах, влязохме в рутина и се чувствам прекрасно.

# 12
  • Мнения: 210
Между другото, когато трябваше да сготвя или нещо подобно, а малката не искаше да кротува, я слагах в ергономичната раница и почвах да си действам.Даже повечето случаи заспиваше

# 13
  • Мнения: 16
Бих те посъветвала да говориш по-често с таткото за това, как се чувстваш, защото той е човекът, който прекарва най-много време с теб и би следвало взаимно да сте си опора в този момент на свикване с новото положение.  А защо да не коментираш и с майка си или свекърва си, ако сте в близки отношения.
Аз също съм майка от скоро - бебчето ни е много желано и обичано, но се сблъсках с реалността и страха от неизвестното още в деня на изписването от болницата.
Въпреки че в момента майка ми е с нас, за да помогне за по-лесното преминаване през етапа на нагаждане спрямо детето - да разбираме с таткото кога, какво ни „казва" мъникът, за да реагираме адекватно, ме обзе паника. Паника, свързана не с това, че няма да имам време за себе си, за таткото или да излизам с приятелки (смятам, че тези неща са по-скоро въпрос на времева организация, особено ако таткото помага и може да върши всичко, което и ти), а с това, че в ръцете си имам мъничко човече, което е беззащитно и всичко му зависи от мен - ще се справя ли; добре ли го държа, докато го повдигам и поставям в креватчето; правилно ли придържам главичката и гръбчето му, докато го храня... всякакви такива.
За щастие, съпругът ми и майка ми са здравомислещи хора, с които мога да разговарям за нещата, които ме притесняват, а споделянето ми помага с всеки изминал ден да се чувствам все по-уверена в ежедневните дейности и постепенно да включвам стандартните задължения в „графика", за да мога да съм подготвена, когато вкъщи останем само тримата.

# 14
  • WonderLand
  • Мнения: 2 262
Готвене и чистене с бебето в раница/кенгуро или слинг е опасно.

Общи условия

Активация на акаунт