Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 септ. 2019, 19:07 ч.

Случи ми се нещо странно XXI

  • 40 812
  • 621
  •   4
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 3 097
И мен доста ме заинтригува това. Да не би да си имала някакви връзки с тези хора в предишен живот? Аз по принцип не вярвам много в тези неща и винаги търся рационално обяснение в подобни ситуации. Но тук не намирам такова.

Не знам дали съм имала връзка, но съм минавала покрай гробовете им много пъти и преди не ми се е случвало такова нещо.
Друга подробност е, че по принцип се чувствам спокойно в гробищни паркове, но точно по време на описаната ситуация от онзи ден не ми беше никак комфортно. Чувствах се напрегната, изтощена, исках да се махна. След това  обичайните шумове около мен ми се струваха доста по-силни и дразнещи. И днес продължавам да се дразня от шумове, които до преди два дни приемах като фон - шума от улицата например. Един приятел се пошегува с мен, че ми се е отворила някаква чакра. Smiley На него обаче не му разказах това за гробищата, а само му се оплаках, че шумовете ме дразнят повече.
А може би просто имам нужда от почивка.

# 31
  • Мнения: 4 940
И аз си помислих, че се е задействал някакъв сензор и възприятието е станало възможно. Когато е станало така, го намирам за дар, има причина, не е случайно и е за добро. Насила да канализираш т. е. да усъвършенстваш това, мисля, че не води до успех. Времето ще покаже трябва или не и защо това се е случило. Споко, нищо не е случайно и след време разбираш кое, защо, как и трябва ли да продължи или е било инцидентно, за случая и във връзка с причината.

# 32
  • Мнения: 13
Ще споделя нещо откачено. Много се чудех да го напиша ли изобщо, защото част от мен се съмнява в това какво всъщност се случи. Търся рационално обяснение и единственото, за което се сещам е, че от слънцето съм изпаднала в нещо като полусън.
Вчера ходих до гробищата. За да стигна гроба на моите баба и дядо трябва да прекося голяма част от гробищния парк. Обикновено неосъзнато чета имената на надгробните плочи. Вчера  обаче забелязах, че когато погледна снимките на някои плочи сякаш пред очите ми за части от секундата преминават  моменти от живота на починалия човек. Виждах лицето на починалия, виждах лица на негови близки, усещах емоции, които те изпитват в ситуацията, която виждам. Първите 2 пъти си помислих, че си внушавам .После се случи  още веднъж и си казах, че може би от слънцето ми се замайва главата и се унасям като в сън. Стигнах гроба на баба и дядо, почистих го, постоях малко и си тръгнах. На връщане отново се случи веднъж. После умишлено направих опит да се загледам в някои снимки и да видя какво ще се случи. Отново се случваше, но някак по-трудно  и за по-кратко. Но независимо дали се заглеждам умишлено или се случва спонтанно, не се получаваше при всеки гроб. При повечето гробове нищо не ставаше. Направи ми впечатление също, че се получаваше предимно при гробове на деца или млади хора. Само при един гроб на възрастен човек ми се случи да видя такива "кадри" и тогава  усещането беше, че с починалия се е случил инцидент, т.е. не е починал от старост/болест, а при нелепи обстоятелства. Имах усещане за хора, които го чакат да се прибере, но той не идва и тревогата в тях нараства. 

Опитвам се да мисля рационално и затова смятам, че това наистина беше като замайване от слънцето. Но през цялото време усещането беше много странно. А след това бях като изцедена, сякаш цял ден съм вършила физически труд.

Много интересно! Видя ли някои конкретни случки от живота им?

# 33
  • Мнения: 905
Аз пък изпитвам някакво много странно чувство, когато се разхождам в старата част на София и по малките улички, особено през есента. Една такава приятна меланхолия. На моменти имам чувството, че се връщам в миналото за секунди. Не мога да го опиша точно, но ме обзема приятно усещане, сякаш се пренасям в друг свят.

# 34
  • Мнения: 559
Ще споделя нещо откачено. Много се чудех да го напиша ли изобщо, защото част от мен се съмнява в това какво всъщност се случи. Търся рационално обяснение и единственото, за което се сещам е, че от слънцето съм изпаднала в нещо като полусън.
Вчера ходих до гробищата. За да стигна гроба на моите баба и дядо трябва да прекося голяма част от гробищния парк. Обикновено неосъзнато чета имената на надгробните плочи. Вчера  обаче забелязах, че когато погледна снимките на някои плочи сякаш пред очите ми за части от секундата преминават  моменти от живота на починалия човек. Виждах лицето на починалия, виждах лица на негови близки, усещах емоции, които те изпитват в ситуацията, която виждам. Първите 2 пъти си помислих, че си внушавам .После се случи  още веднъж и си казах, че може би от слънцето ми се замайва главата и се унасям като в сън. Стигнах гроба на баба и дядо, почистих го, постоях малко и си тръгнах. На връщане отново се случи веднъж. После умишлено направих опит да се загледам в някои снимки и да видя какво ще се случи. Отново се случваше, но някак по-трудно  и за по-кратко. Но независимо дали се заглеждам умишлено или се случва спонтанно, не се получаваше при всеки гроб. При повечето гробове нищо не ставаше. Направи ми впечатление също, че се получаваше предимно при гробове на деца или млади хора. Само при един гроб на възрастен човек ми се случи да видя такива "кадри" и тогава  усещането беше, че с починалия се е случил инцидент, т.е. не е починал от старост/болест, а при нелепи обстоятелства. Имах усещане за хора, които го чакат да се прибере, но той не идва и тревогата в тях нараства. 

Опитвам се да мисля рационално и затова смятам, че това наистина беше като замайване от слънцето. Но през цялото време усещането беше много странно. А след това бях като изцедена, сякаш цял ден съм вършила физически труд.
Наистина много интересно и интригуващо най вече усещането за смърта на дядото.Както си се познавам ако на мен ми се случеше щях да хукна да издиря роднини на дядото и да разбера как е починал.

Моят мъж като почина нещо ме загложди да разбера от какво е починал чичо му на 40 годишна възраст.ММ ми е казвал,че бил настинал лекарства пиел обаче решил да обърне и една бира и му станало лошо докато дойде линейка починал.Нормална версия за пред едно 10г дете това се случва 1985 г,обаче мен нещо тази версия след смърта на ММ ми се стори много плоска.Сякаш знаех всъщност от какво е починал чичото и ето истинската версия:Той по принцип си е пиел повечко което няма връзка,но да го уточним все пак.Бил на работа и минал през кръчмата да пие бира станало ми лошо искали да викат линейка той отказал и се прибрал.Малко след това вече му станало много зле ако съдя по ММ може и да е изпаднал в бесъзнание.Викнали са линейка,но късно кръвоизлива в мозъка е довел до смърта му свекър ми каза-почина от удар обаче за часове а не така като Г... 2 седмици да лежи в болница(спукана аневризма).ММ почина от същото на 42г при което лекарят водил операцията ми каза,че става въпрос за наслесдствено предразположение към аневризма и,че децата ми навървайки 18г трябва да минават през 5 г на ЯМР за контрол и съответни мерки ако изкочи такава гад.А по назад в рода няма как да знам какво и що е им е.За моите знам,че съм любопитна и разпитвам ама за тях незнам,но и това ми е достатъчно за да не ми е спокойно и да треперя за децата си.

# 35
  • Мнения: 141
Днес е Петък 13-ти и във великотърновска област са се случили 4 катастрофи за около 4 часа. 

# 36
  • Мнения: 421
Великотърновската област е толкова голяма, че няма значение коя дата е. Е... друго би било да кажеш 'на улица ... за 4часа са станали 4катастрофи' Сутринта само за 10мин в колата чух сигурно за 5 катастрофи в района... Ама това не е само днес, така е почти всеки ден. А през отпуските е 5 пъти повече...
 Не вярвам, че Петък 13 носи нещастие и лош късмет. Суеверна съм ама чак пък толкова не. За някой даже е щастлива дата, сестра ми е родена на 13 в Петък.

# 37
  • Мнения: 2 532
Е и в мен докато карам днес на косъм (буквално) щеше да се забие моторист минаващ на червено, но не го отдавам на петъка, а на това , че по улиците е пълно с идиоти .

# 38
  • София
  • Мнения: 3 097
Скрит текст:
Ще споделя нещо откачено. Много се чудех да го напиша ли изобщо, защото част от мен се съмнява в това какво всъщност се случи. Търся рационално обяснение и единственото, за което се сещам е, че от слънцето съм изпаднала в нещо като полусън.
Вчера ходих до гробищата. За да стигна гроба на моите баба и дядо трябва да прекося голяма част от гробищния парк. Обикновено неосъзнато чета имената на надгробните плочи. Вчера  обаче забелязах, че когато погледна снимките на някои плочи сякаш пред очите ми за части от секундата преминават  моменти от живота на починалия човек. Виждах лицето на починалия, виждах лица на негови близки, усещах емоции, които те изпитват в ситуацията, която виждам. Първите 2 пъти си помислих, че си внушавам .После се случи  още веднъж и си казах, че може би от слънцето ми се замайва главата и се унасям като в сън. Стигнах гроба на баба и дядо, почистих го, постоях малко и си тръгнах. На връщане отново се случи веднъж. После умишлено направих опит да се загледам в някои снимки и да видя какво ще се случи. Отново се случваше, но някак по-трудно  и за по-кратко. Но независимо дали се заглеждам умишлено или се случва спонтанно, не се получаваше при всеки гроб. При повечето гробове нищо не ставаше. Направи ми впечатление също, че се получаваше предимно при гробове на деца или млади хора. Само при един гроб на възрастен човек ми се случи да видя такива "кадри" и тогава  усещането беше, че с починалия се е случил инцидент, т.е. не е починал от старост/болест, а при нелепи обстоятелства. Имах усещане за хора, които го чакат да се прибере, но той не идва и тревогата в тях нараства.  

Опитвам се да мисля рационално и затова смятам, че това наистина беше като замайване от слънцето. Но през цялото време усещането беше много странно. А след това бях като изцедена, сякаш цял ден съм вършила физически труд.

Много интересно! Видя ли някои конкретни случки от живота им?

Нищо конкретно. Както съм написала, това, което виждах беше за части от секундата. Например за едно дете видях как стои на стол пред една къща, има цветя в градината, слънчев ден, роднини около него му се радват. Само толкова. Някакви подобни бяха и откъсите, които виждах за други починали. Нещо съвсем откъслечно, което в някои случаи беше неприятно изживяване. Един млад мъж го видях как върви в мрачен ден по тъмни улици и се чувства тъжен, но не знам повода, нито други подробности. Усещах емоцията на хората в моментите, които виждам. Усещането за тази емоция сякаш беше по-силно отколкото самия образ. В някои случаи усещах щастие, в други - страдание.
Но пак казвам, че все търся някакво логично обяснение. Може би от жегата ми стана нещо. Не знам.

Днес е Петък 13-ти и във великотърновска област са се случили 4 катастрофи за около 4 часа.  

Аз не вярвам във фаталността на петък 13ти. Ден като ден. Дата като дата. Все ми се струва, че ако наистина имаше нещо толкова фатално, то досега трябваше на всеки петък 13ти в световен мащаб да са се случили толкова големи беди, че света да е признал официално фаталността на датата или дори вече да няма живи хора на земята.

Аз пък изпитвам някакво много странно чувство, когато се разхождам в старата част на София и по малките улички, особено през есента. Една такава приятна меланхолия. На моменти имам чувството, че се връщам в миналото за секунди. Не мога да го опиша точно, но ме обзема приятно усещане, сякаш се пренасям в друг свят.

Аз също имам подобно усещане и те разбирам много добре. Всъщност винаги съм имала носталгия към времето преди раждането ми. Обичам стари български филми. Може пък да сме имали минали животи тогава и затова сега да ни влече.

# 39
  • Мнения: 47
През годините са се случвали много необясними неща, които вече съм приела нормално, защото не ме плашат.
По принцип.
Преди няколко седмици, обаче, подскочих и чак изкрещях.Animal See No Evil

В 3 и нещо през нощта, изведнъж се будя и отварям очи, поглеждам към секцията и за част от секундата ми се стори, че видях нещо като сиво-черен пушек. Премигнах и отново видях как се разсейва във въздуха и тъкмо отново затварям очи - изведнъж БРЪМММММ - вибрация, ама силна, все едно някой е включил ел. резачка.
Е тогава изпищях, сърцето ми отиде в гърлото и хукнах да светвам лампата. Dizzy Face

Като се огледах, установих, че шумът идва от едно чекмедже. Отварям го и....какво да видя - един стар масажор включен на силна вибрация и резонира в дървеното чекмедже. Хващам го и той спира - затварям чекмеждето, но се сещам да извадя батериите все пак, за да не вземе пак да се раздрънчи.
Отварям капачето и...какво да видя? Няма батерии. Няма.Flushed
На всичкото отгоре той е от този тип масажори - които трябва да натиснеш върху повърхността, за да започне да бръмчи, а чекмеджето беше празно, няма какво да го е докоснало даже.

Е тогава съвсем се опулих, спах на светната лампа.ScreamFearful

Друг подобен случай беше преди години, 2013 някъде, точно около Коледа.
Баба ми беше починала на 24.12.1998.
Една нощ се будя и виждам, че нещо премигва, оказа се едно ангелче декоративна фигурка, която седи на шкафа за украса. То е прозрачно, а когато се включи започва да свети с различни светлинки - червено, бяло и т.н.
Само дето отново никой не го беше пипал, не беше включено, а батериите бяха толкова стари, че като ги пробвах после в дистанционното - изобщо не работеха.
Тогава го приех като знак от баба, че е около нас. Innocent

# 40
  • Мнения: 1 900
Оооо,това с масажора е наистина много странно!

# 41
  • Мнения: X
На мига се отказах да си купувам масажор.

# 42
  • Разград
  • Мнения: 694
Не е странно, но показва защо обичам датата 13, особено петък.
На 03.09. ми се повреди електронната книга, не работеха нито копчета, нито тъч скрийн, само бял екран. Прибрах я, като я отварях чат-пат да я видя дали не е проработила. На 12.09. се разбрах да я нося в един сервиз и на 13-ти сиутринта я включих да се зарреди, защото като блокира не можах дори да я изключа и батерията и падна. След като се зареди, тръгна, все едно нищо и нямаше. А през миналите дни я мъчих как ли не, включително - зарерждах я. Родена съм на 13ти и това ми е любимото число, а в петък 13ти не за първи път ми се случват хубави неща Simple Smile

# 43
  • Мнения: 1 281
И на мен петък 13 ми е много хубав ден всеки път. Малко се дразня, когато някой започне да опява, че било петък 13, че трябвало много да се внимава бла бла. Сякаш в събота 14 не миже да ти се случи някоя гадост Grinning

# 44
  • Мнения: 1 245
Петък 13 до момента винаги ми е бил щастлив ден и винаги на този ден са ми се случвали късметлийски неща. Въпрос на нагласа, според мен Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт