Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 септ. 2019, 19:07 ч.

Случи ми се нещо странно XXI

  • 38 284
  • 587
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 718
Вчера приятелката ми разказа какво и се е случило в събота. Отишла с друга нейна приятелка в голям хипермаркет. Пазарували, напълнили донякъде количката и в суматохата изведнъж разбират, че докато са разглеждали поотделно, всяка е мислела, че другата бута количката. Приятелката и се ужасила, че в количката е дамската и чанта наред с покупките и тръгнали да  търсят последно, където е била оставена.
Приятелката ми казва- последно там, където оставих количката изобщо не я  намерихме.Обиколихме целия магазин и я намерихме оставена чак на другия му край до едно момиче, което правеше някакви промоции, но идея нямаше как се е озовала там. А посетителите са мислели вероятно, че тя я пази и всичко си е било вътре. Даже дамската чанта.
Приятелката ми бе толкова изумена, че нямаше никакво обяснение освен помощ свише. Защото кой би забелязал оставена на произвола количка /всеки за момент оставя/ и му хрумва да я добута наред със своята до другия край на огромен хипермаркет. И да я остави напълно анонимно.
Вчера цял ден се чудихме.

# 16
  • София
  • Мнения: 6 976
Дали пък вие не сте я зарязали там Thinking

# 17
  • Мнения: 80
Bunny,
Понякога проблемът е във фасунгата. Не правят добър контакт крушките. Провахте ли да смените фасунгата?
Не,но не съм се сещала за това.Благодаря Ви много Simple Smile явно от самото втълпяване съм сънувала такива кошмари..

# 18
  • Мнения: 2 486
Аз гласувам, че някой я е объркал със своята. Ако и те са били двама, трима на пазар. Изведнъж разбират, че са с друга количка, взимат си техните неща, и дотътрят количката на безопасно, според тях място. Идеята, че количката сама е допълзяла до крайната си точка, противоречи дори на метафизиката 😆
Моята приятелка разказва, че както си пазарувала, платила един килограм лук, без да знае как се е озовал там 😆 после се разбрало, че омесили покупките с едно друго семейство.
П.С. Докато бях в един хипермаркет със сестра ми и свекърва й, те, два или три пъти, си губеха количката. Търчала съм като цветарка след тях. Няма толкова разсеяни хора 😆

# 19
  • Мнения: 718
Дали пък вие не сте я зарязали там Thinking

Не, определено. И двете запомнили последното място - някъде около зърнените храни, а количката е била  откарана почти преди касите.                                                                                                                                                                     
Аз гласувам, че някой я е объркал със своята. Ако и те са били двама, трима на пазар. Изведнъж разбират, че са с друга количка, взимат си техните неща, и дотътрят количката на безопасно, според тях място. Идеята, че количката сама е допълзяла до крайната си точка, противоречи дори на метафизиката 😆
Моята приятелка разказва, че както си пазарувала, платила един килограм лук, без да знае как се е озовал там 😆 после се разбрало, че омесили покупките с едно друго семейство.
П.С. Докато бях в един хипермаркет със сестра ми и свекърва й, те, два или три пъти, си губеха количката. Търчала съм като цветарка след тях. Няма толкова разсеяни хора 😆

Тя не се вълнуваше толкова от самата количка, а от това, че някой добър дух я бе отнесъл на единственото безопасно място - до момичето с промоциите, което идея нямало кой я е добутал до там. И  е спасил дамска чанта пълна с документи и пари естествено. В съботен ден, в бъкащ от хора магазин, а някои специално и със злонамерена цел.

# 20
  • Мнения: 2 486
Дали пък вие не сте я зарязали там Thinking

Не, определено. И двете запомнили последното място - някъде около зърнените храни, а количката е била  откарана почти преди касите.                                                                                                                                                                     
Аз гласувам, че някой я е объркал със своята. Ако и те са били двама, трима на пазар. Изведнъж разбират, че са с друга количка, взимат си техните неща, и дотътрят количката на безопасно, според тях място. Идеята, че количката сама е допълзяла до крайната си точка, противоречи дори на метафизиката 😆
Моята приятелка разказва, че както си пазарувала, платила един килограм лук, без да знае как се е озовал там 😆 после се разбрало, че омесили покупките с едно друго семейство.
П.С. Докато бях в един хипермаркет със сестра ми и свекърва й, те, два или три пъти, си губеха количката. Търчала съм като цветарка след тях. Няма толкова разсеяни хора 😆

Тя не се вълнуваше толкова от самата количка, а от това, че някой добър дух я бе отнесъл на единственото безопасно място - до момичето с промоциите, което идея нямало кой я е добутал до там. И  е спасил дамска чанта пълна с документи и пари естествено. В съботен ден, в бъкащ от хора магазин, а някои специално и със злонамерена цел.
Чудото е в това, че са попаднали на добри хора, които не са се възползвали от чантата й. Още повече, там е пълно с камери, при една евентуална кражба лесно може да се проследи пътят на количката и да се разкрият евентуалните извършители.

# 21
  • Там където
  • Мнения: 120
Simple Smile Това със зарязаната дамска чанта в количка за пазар е моя запазена марка Simple Smile По-големият ужас беше когато си зарязах служебния лаптоп на едно кафе на Руски паметник... Отидох в офиса и осъзнах, че не нося нищо и нямам лаптоп. Взех разстоянието от офиса до Руски паметник (около 400-500м) за норматив на бегом(и Ивет Лалова не е бягала така) и какво да видя- седи си ми чантата с лаптопа непокътната, навън на един стол в едно кафене, а до нея седят и си говорят двама костюмирани господа Simple Smile Може би хората са мислели, че този лаптоп е на един от тях. Но както съм казвала и тук - мен нещо ме пази (или може би много, на щат са назначени Wink ) и трябва да им пиша препоръка още приживе на тези същества. Поне 5 степени трябва да ги "повишат" заради мен

# 22
  • Мнения: 903
Някой по-горе спомена за камерите в магазините - те са само да плашат гаргите и ако някой е решил да открадне чантата, камерите нямаше да му попречат. Късмет му казвам на това.
На мен често ми се случва да зарязвам дистанционното на телевизора където сваря и после да го търся. Оставяла съм го във фризера дори, без да помня как се е озовало там. Има моменти, в които човек прави нещо механично, докато си мисли за друго и въобще не отразява какво се случва около него. Случвало ми се е и да подминавам хора на улицита и буквално да гледам "през тях" и да не ги виждам. Нищо от това не е странно, просто като се отнесеш в мисли и/или в някаква дейност, да не отразяваш нищо, което се случва отстрани.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 068
Ще споделя нещо откачено. Много се чудех да го напиша ли изобщо, защото част от мен се съмнява в това какво всъщност се случи. Търся рационално обяснение и единственото, за което се сещам е, че от слънцето съм изпаднала в нещо като полусън.
Вчера ходих до гробищата. За да стигна гроба на моите баба и дядо трябва да прекося голяма част от гробищния парк. Обикновено неосъзнато чета имената на надгробните плочи. Вчера  обаче забелязах, че когато погледна снимките на някои плочи сякаш пред очите ми за части от секундата преминават  моменти от живота на починалия човек. Виждах лицето на починалия, виждах лица на негови близки, усещах емоции, които те изпитват в ситуацията, която виждам. Първите 2 пъти си помислих, че си внушавам .После се случи  още веднъж и си казах, че може би от слънцето ми се замайва главата и се унасям като в сън. Стигнах гроба на баба и дядо, почистих го, постоях малко и си тръгнах. На връщане отново се случи веднъж. После умишлено направих опит да се загледам в някои снимки и да видя какво ще се случи. Отново се случваше, но някак по-трудно  и за по-кратко. Но независимо дали се заглеждам умишлено или се случва спонтанно, не се получаваше при всеки гроб. При повечето гробове нищо не ставаше. Направи ми впечатление също, че се получаваше предимно при гробове на деца или млади хора. Само при един гроб на възрастен човек ми се случи да видя такива "кадри" и тогава  усещането беше, че с починалия се е случил инцидент, т.е. не е починал от старост/болест, а при нелепи обстоятелства. Имах усещане за хора, които го чакат да се прибере, но той не идва и тревогата в тях нараства. 

Опитвам се да мисля рационално и затова смятам, че това наистина беше като замайване от слънцето. Но през цялото време усещането беше много странно. А след това бях като изцедена, сякаш цял ден съм вършила физически труд.

# 24
  • Мнения: 1 119
Тръпки ме побиха. Любопитно ми е дали пак ще случи, ако отидеш отново.

# 25
  • Мнения: 139
И мен доста ме заинтригува това. Да не би да си имала някакви връзки с тези хора в предишен живот? Аз по принцип не вярвам много в тези неща и винаги търся рационално обяснение в подобни ситуации. Но тук не намирам такова.

# 26
  • Мнения: 418
Това с гробовете не ми се е случвало, но доста пъти особенно като по малка всякаш 'виждах' през очите на някой друг. Споделяйки с майка ми и баба ми ('болни' християнки) първо ми казваха че имам голямо въображение, после докато ми дойде акъла да спра да споделям и на доктор ме води защото мислеше че имам проблеми и по църкви да ми четът молитви... Примерно седя в училище, междучасие, правя нещо и изведнъж ми се привижда как една съученичка падна в коридора, ама го виждам ясно за някакви секунди. Излезнах отвън, наистина била се хлъзнала. Бяха обаче много и не съм сигурна през чии очи 'гледах' мярнах само един бял ръкав, а там бяха поне 10 с такава дреха. Също и ходя по улицата и се раминавам с човек и виждам зад себе си явно през него. Не мога да го опиша звучи откачено дори когато го чета, но не мога да го обясня по добре (п.с. според докторите нямам проблеми с главата 😉 )

# 27
  • Карлово
  • Мнения: 2 836
На мене ми се е случвало предаване на информация чрез поглед при необичайни ситуации, но инфо от погледа на друг... сигурно може, но още не съм на това ниво.

# 28
  • Мнения: 418
Ами аз не мога да го опиша какво е, не се случва постоянно и продължава не повече от 1-2 сек....

# 29
  • Мнения: 2 486
Нарича се прекогнитивно виждане. По време на Студената война САЩ и Съветския съюз бяха насъбрали всичките си медиуми, за да се опитат да проникнат чрез свръхестествените си способности във вражеските бази. Провалът и от двете страни беше повече от грандиозен. 😁
За мен съществуват хора с тези способности, но те не са много. Кая ти може би си една от тях. Можеш да се опиташ да го овладееш и да започнеш да го контролираш. Защото, нали знаеш, Силата не е нищо без контрол 😁

Общи условия

Активация на акаунт