Много груби обобщения! Живият живот показва друго!
И какво показва твоят опит? Интересно ще ми бъде да чуя. Не го написа, затова питам
- Публикувана: 16 септ. 2019, 10:26 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2019, 19:21 ч.
Брак и деца с по-млад мъж
И какво показва твоят опит? Интересно ще ми бъде да чуя. Не го написа, затова питам
Ами то и последните 5 месеца са си били загуба на време - 5 срещи за 5 месеца.. За мен това е едно много безмислено взаимоотношение от което не виждам защо авторката се очаква да излезе нещо при това бързо. Ако искаш наистина дете, така ли точно се опознаваш с някого - с тези темпове - това за мен е взаимоотношение за разведени хора с деца, които нямат цел нови деца в живота, а целят някакво развлечение от ежедневието между другото. Което пък на мен ми говори, че авторката за никъде не бърза с имането на деца.
Авторката си се чувства млада (което е така), но не и за раждане на първо дете. Тук е позакъсняла вече.
5 срещи за 5 месеца са нищо повече от една свободна сексуална връзка, която не предрича предвид отношението им (много лежерно) да прерасне в нещо повече. Поне засега фактите са такива.
Моят съвет е да сложи картите на масата и да го попита - смята ли той, че двамата имат общо бъдеще, иска ли да пробват да живеят заедно? От там нататък сама за себе си да си прави сметката ще влага ли още време с него или да търси друг. Не казвам, че е нещо лесно, но е единственото адекватно решение за случая според мен.
Ако той е съгласен да заживеят и да градят общо бъдеще и всичко е наред здравословно, бебето може да се случи и след няколко месеца, дай Боже!
п.п. Във връзка със самопреценката за възрастта, както казва една приятелка - явно някои хора живеят по 250 години, не като нас.
5 срещи за 5 месеца са нищо повече от една свободна сексуална връзка, която не предрича предвид отношението им (много лежерно) да прерасне в нещо повече. Поне засега фактите са такива.
Моят съвет е да сложи картите на масата и да го попита - смята ли той, че двамата имат общо бъдеще, иска ли да пробват да живеят заедно? От там нататък сама за себе си да си прави сметката ще влага ли още време с него или да търси друг. Не казвам, че е нещо лесно, но е единственото адекватно решение за случая според мен.
Ако той е съгласен да заживеят и да градят общо бъдеще и всичко е наред здравословно, бебето може да се случи и след няколко месеца, дай Боже!
п.п. Във връзка със самопреценката за възрастта, както казва една приятелка - явно някои хора живеят по 250 години, не като нас.
Повечето жени, които са писали тук вече имат деца и разсъждават от позицията на хора, за които както и да се е развил животът им ( дали щастливо омъжени, дали щастливо разведени, дали в брак, дали на семейни начала), не могат да си го представят вече без децата си, които обичат най-силно от всичко. По по- различен начин стоят нещата с човек, който още не е имал щастието да има дете. Да, върти ти се като идея, даже може много да го искаш, става ти мечта, но детето още не присъства в живота ти и няма как да си дадеш сметка какво представлява това. Малко е трудно човек, който има едно, две или три деца, да внуши на някой, който още е на дневен ред - търсене на половинка, че като се случат брака и детето, по-важното при всички положения ще е детето. Просто защото за човек, който още няма дете, то още е малко в сферата на имагинерното.
Не знам, ако има тук дами, които съвсем целенасочено са избрали да родят без оглед на това има ли и ще има ли баща в картинката, нека да споделят опит.
Не знам, ако има тук дами, които съвсем целенасочено са избрали да родят без оглед на това има ли и ще има ли баща в картинката, нека да споделят опит.
Винаги ми е било интересно защо има толкова хора без самопреценка за възрастта си.
И какво значи живият живот, наистина?
И на мен ми се живее, но в права линия. Искам и правнуци да видя. Ама много искам. След като почина майка ми половин година след като родих и не можа да види внучка си как расте и колко голяма става с всеки изминал ден, така ме налегна това желание за живот, че ми се плаче. Ако и мойта убавица ми се затутка до 40 без дете, трябва да измислят някакво хапче за безсмъртие, щото иначе и до баба няма да го докарам.
Да ви призная, до към 28-29 много ми се живееше. Минала бях по каналния ред-университет- 4 г.само забавления, кръчми, връзки. Винаги съм знаела, че ще имам дете, но някой ден. Мисълта да съм бездетна не е съществувала в моята глава. Все се мислех за много млада, все не ми се занимаваше да се "заробвам" с памперсите и кашите и да си стоя вкъщи, работеше ми се. Виках си, че имам време. С мъжът ми се събрах преди 4 г., както писах по-напред, по-млад е от мен със 6 г. Говорехме си за дете, на него му беше ясно, че съм по-голяма и без деца няма да стоя. Решихме да пробваме и то взе, че стана веднага. Моите притеснения бяха, че, ако имаме проблем със зачеването, да имаме няколко години да го оправим, преди аз да целуна 40-те години. Защо ви ги пиша тия неща, защото аз съм нагледен пример за човек, вечно чувстващ се на 20, вечно мислещ, че има време. Наясно съм, че не всеки има късмета да срещне подходящия човек на подходящата възраст. Но просто мисля, че много хора в днешно време го дават прекалено лежерно и спокойно, все едно имат цялото време на света, а не е така.
Много очаквания прехвърляш на другите. Те не живеят този живот заради теб и не са длъжни да се юркат заради твоите очаквания.
Алба роза е права. Дава се акъл от позицията на съвсем различни житейски случки. Все едно обяснявате на тийн колко е важно да внася за пенсия. Ма то това толкова не го засяга, че ако осъзнаете действително колко не го касае, ще ви се дореве.
Инак, не знам как може човек да не се чувства на годините си. Знам, че има такива хора, но ми е трудно да им видя изходната позиция. Аз вече се улавям как при едно елементарно купуване на дрехи или избор на прическа се прокрадва мисълта, че ще изглеждам по-младежки. Пък на 32 не е като да съм в бръчки и със старчески петна по лицето 😁
Алба роза е права. Дава се акъл от позицията на съвсем различни житейски случки. Все едно обяснявате на тийн колко е важно да внася за пенсия. Ма то това толкова не го засяга, че ако осъзнаете действително колко не го касае, ще ви се дореве.
Инак, не знам как може човек да не се чувства на годините си. Знам, че има такива хора, но ми е трудно да им видя изходната позиция. Аз вече се улавям как при едно елементарно купуване на дрехи или избор на прическа се прокрадва мисълта, че ще изглеждам по-младежки. Пък на 32 не е като да съм в бръчки и със старчески петна по лицето 😁
Имам позната.Имаше сериозна връзка и двамата по на около 40.Обаче ,частта с децата...изчакваше нещо момъка.Тя се осъзна и го резна ,след 3+ години и общи планове за с- во.И двамата успели,популярни.
За няма и половин година,той срещна по- млада,направи две бързи деца.А тя ,роди ( без връзка) сега,на 40+.Слава богу всичко е ок.Гледа си бебето с помощ от близки и е няй- щастливият човек.Чуди се какво е чакала..
Не винаги обаче се развиват благоприятно нещата за жените. 33 беше моята граница,40 за първо ми се струва много късно,освен ако няма обективни причини.
П.п.Наистина,за 5 месеца 10 пъти секс,хич сериозно не ми се вижда.Ние заживяхме заедно почти веднага.
Мм има син от 1 ви брак,но нямаше против да имаме дете,хем беше на 40+.И памперси се научи да сменя и всичко и беше щастлив! Правихме 1 година опити,та се бях притеснила.И аз мислех,че веднага ще стане
За няма и половин година,той срещна по- млада,направи две бързи деца.А тя ,роди ( без връзка) сега,на 40+.Слава богу всичко е ок.Гледа си бебето с помощ от близки и е няй- щастливият човек.Чуди се какво е чакала..
Не винаги обаче се развиват благоприятно нещата за жените. 33 беше моята граница,40 за първо ми се струва много късно,освен ако няма обективни причини.
П.п.Наистина,за 5 месеца 10 пъти секс,хич сериозно не ми се вижда.Ние заживяхме заедно почти веднага.
Мм има син от 1 ви брак,но нямаше против да имаме дете,хем беше на 40+.И памперси се научи да сменя и всичко и беше щастлив! Правихме 1 година опити,та се бях притеснила.И аз мислех,че веднага ще стане
Много очаквания прехвърляш на другите. Те не живеят този живот заради теб и не са длъжни да се юркат заради твоите очаквания.
Абе не знам какво се е ослушвал този момък, но сега се замислих - цифром и словом с трима души съм била и сме можели да имаме дете и те не са поискали.
Няма да забравя първия, как му подхвърлих без никаква умисъл, че много харесвам името и бих си кръстила дъщерята Вихра и ще звучи добре с фамилия Василева (неговата). Реакцията му беше с висок и раздразнен тон да изнесе лекция какви са тези глупости. 10 години по-голям от мен беше.
Лошото е, че докато се накумиш и изгониш от живота си няколко такива, дето сте 'развивали връзка' по година-две - и вече си над 30.
Ама те не раждат, за да имаш ти внуци. Раждат, за да отгледат те деца. Има разлика. Ако моите родители тръгнат постфактум да ми обясняват как ей колко било лесно и къде съм бляла - няма да им хареса какво ще чуят.
Няма да забравя първия, как му подхвърлих без никаква умисъл, че много харесвам името и бих си кръстила дъщерята Вихра и ще звучи добре с фамилия Василева (неговата). Реакцията му беше с висок и раздразнен тон да изнесе лекция какви са тези глупости. 10 години по-голям от мен беше.
Лошото е, че докато се накумиш и изгониш от живота си няколко такива, дето сте 'развивали връзка' по година-две - и вече си над 30.
Така е. Само че, тези моткащите се винаги после осъзнават, че са закъснели. Едва ли някой родител не желае това, което и аз.
Може би наистина трябва да се тестват точно по този начин след определена възраст мъжете. Подхвърляш няколко замечтани реплики за деца и ако не избягат ужасени от мисълта, значи "продължаваме напред" 
Или направо блъфираш, че нещо ти закъснява с два-три месеца. Ако е твоят човек, ще се обади пак.
Или направо блъфираш, че нещо ти закъснява с два-три месеца. Ако е твоят човек, ще се обади пак.
Скрит текст:
Повечето жени, които са писали тук вече имат деца и разсъждават от позицията на хора, за които както и да се е развил животът им ( дали щастливо омъжени, дали щастливо разведени, дали в брак, дали на семейни начала), не могат да си го представят вече без децата си, които обичат най-силно от всичко. По по- различен начин стоят нещата с човек, който още не е имал щастието да има дете. Да, върти ти се като идея, даже може много да го искаш, става ти мечта, но детето още не присъства в живота ти и няма как да си дадеш сметка какво представлява това. Малко е трудно човек, който има едно, две или три деца, да внуши на някой, който още е на дневен ред - търсене на половинка, че като се случат брака и детето, по-важното при всички положения ще е детето. Просто защото за човек, който още няма дете, то още е малко в сферата на имагинерното.
Не знам, ако има тук дами, които съвсем целенасочено са избрали да родят без оглед на това има ли и ще има ли баща в картинката, нека да споделят опит.
Не знам, ако има тук дами, които съвсем целенасочено са избрали да родят без оглед на това има ли и ще има ли баща в картинката, нека да споделят опит.
Аз не съм от тези, които са избрали да родят без да има баща в картинката, но безумно много исках да имам дете. Ще споделя своя опит.Толкова много исках дете, че в един момент желанието ми да имам дете може би замъгли представите и възприятията ми. Влюбих се до полуда в първия свободен мъж, който прояви интерес към мен. Родих му дете и адът се отвори. Той се промени в момента, в който забременях. Започна психически тормоз. Веднъж и физически. Крещеше на новороденото ни бебе. Взех решение да го напусна. От днешната ми гледна точка се чувствам по-добре без мъж до себе си, защото опитът ми с мъжете като цяло не е щастлив. Вярно, че е трудно финансово, но пък БНД е такъв прахосник, че с него сигурно щеше да ми е още по-трудно. Имам прекрасно дете, което е смисъл на всяко мое действие.
Ако трябваше сега да избирам, щях да подбирам мъжа до себе си по-внимателно. Тогава наивно вярвах в любовта между двама души. Вече вярвам само в любовта към детето. Ако трябва сега да избирам мъж, може би няма да държа толкова много да го обичам безумно. По-важни за мен в момента са взаимното уважение и качествата, които притежават двамата души в една семейна двойка.