Авторке, нищо й няма на разликата. С моя мъж е точно такава, в моя полза, той стана баща на 25, планирано беше. Винаги е твърдял, че иска да е млад баща. Като ги гледам днешните мъже, как масово живеят с мама и тате на 35+ и лошо ми става. Все са млади, все им се живее, бягат от семейство и деца като дявол от тамян. Единствено проблем при теб, според мен, са различните градове. Кога ще имате време да се съберете, да поживеете заедно, че да разбереш дали сте един за друг, че да си направите и бебе. Разликата ви е най-малкия проблем.
- Публикувана: 16 септ. 2019, 10:26 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2019, 19:21 ч.
Брак и деца с по-млад мъж
И аз първоначално се бях отказала от идеята заради различните градове, но човека ми харесва все повече и започнах да обмислям възможности. Той живее с родители, работлив е, има идея да дойде в моя град и наистина звучи сериозен. Струва ми се обаче, че се съмнява в мен. Не се решавам на сериозен разговор, защото нямам решение на събирането ни как да стане и очаквам да видя действия от него. Вярвам, че е сериозен в намеренията си. Традиционалист ми изглежда и мисля, че и той се е поразбързал вече. Това, което не знам е от кога "търси".
Той има, чисто биологически, още 12 години да се чуди и да преценява. Ти имаш, в добрия случай, 2. И като изминат тези 2, ако още не си бременна, пиши го свирено - не с този, с който и да било (или изобщо без) мъж. Ако ти се струват що-годе читави гените му, питай го директно - ти дете от мен искаш ли, като ако не се получи, можеш да участваш или не, пускате си изследвания за обичайните болести и се захващате - предвид различните градове най-вероятно с инсеминация като начало. Щото то по вайбър, скайп и прочее бебета не се правят.
питай го директно - ти дете от мен искаш ли
питай го директно - ти дете от мен искаш ли
Евенце, тя няма време да губи в сладки авантюри.
Да, колеблива съм. Как да му покажа, че не съм? Искам да сме заедно, но и той не изглежда да има решение на случая. Виждали сме се 4-5 пъти, познаваме се и от толкова месеци. Как да дам срок и кога да водя сериозни разговори? Никога не съм имала връзка през градовете. А и бебе да се направи е най-сладката работа, особено пък сега в уау-фазата. Въпросът е после какво правим.
Ако се чуди за връзка... с евентуално последващо осиновяване... Заглавието е неправилно. Ако се чуди за брак и деца - за второто просто няма време за чудене и бавно обмисляне. Не го казвам, за да е злобно и грозно, а понеже е факт и понеже в момента все още има прекрасен шанс да си има детенце - пък дали избраника е годен за тати, може и в последствие да прецени - но в обичайния ред... при това при географската разлика... е малко вероятно да се случи, дори и при положителна оценка.
Звучиш ми като една моя приятелка, на 30 +, отчаяно искаща мъж и дете. Все се запознава с мъже от други градове, ама с никой нищо сериозно не става. И ѝ обяснявам, че трябва да търси някой от нашия град, тя ми казва, че тука нямало. Ами ходи гони Михаля. Дете не трябва да се ражда от някой, когото познаваш от 2 дена. Трябва си време за опознаване, напасване, да си видите кирливите ризи. Това от разстояние няма как да стане.
Да, колеблива съм. Как да му покажа, че не съм? Искам да сме заедно, но и той не изглежда да има решение на случая. Виждали сме се 4-5 пъти, познаваме се и от толкова месеци. Как да дам срок и кога да водя сериозни разговори? Никога не съм имала връзка през градовете. А и бебе да се направи е най-сладката работа, особено пък сега в уау-фазата. Въпросът е после какво правим.
Съвсем добронамерено ти го казвам, че ако той имаше някакви сериозни намерения към теб, досега да си е счупил краката от бързане. За тези 4-5 месеца, откакто се познавате, вече да живеете заедно. Освен, ако не е някой срамежлив задръстеняк. Не си мисли, че той не те чете като книга - какво искаш и за кога.