Също и употребата на "мома" за семейна жена с две деца... Сигурно съм частен случай, ама се дразня. 
Още помня един, иначе много мил и учтив господин, който викаше на опашката в супермаркета "Девойката е бременна, пуснете я напред!" Девойката (аз), освен бременна, бях и на близо 30, та съвсем не знам откъде му дойде точно така да ме нарича, но ми стана хем мило, хем смешно, и до днес от нищото ми изскача в главата "девойката е бременна.."
Защото е-кането се възприемаше като градски, а я-кането като селски говор.
Точно обратни са моите спомени, но може би съм по-възрастна от теб. В детството и младежките ми години млеко, хлеб - това беше селски, шопски говор, в града не се говореше така, да не кажа, че се подигравахме (срам ме е да си кажа, но като млада много се подигравах/ме на "селски" диалекти, сега тъкмо обратното - обичам и слушам с интерес всички отклонения от нормата). В последните едно-две десетилетия в София нахлуха масово шопизмите (и сега минават за "софийски" говор), макар че млеко и хлеб до днес рядко ще чуеш.
интересно по какво сме учили. 
