Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №7

Россс, ми то хора и хора  има навсякъде Клишета колко студени са немците, какви шовинисти са те или французите, какви коне с капаци са тези или онези, колко откачено е възпитанието на децата при скандинавците и т.н, докато на мястото Х всичко е на 6, са излишни. Има щастливи и нещастни хора от живота/ комуникацията с местни във всяко едно кътче на земята. Така че не би следвало да се идеализира и животът някъде. А и ние говорим  за студенти все пак, там следва паралелно да се преценяват  паралелно и образователният аспект, и битовият,  и финансовият, и този с шансовете за реализация след завършване, но не на последно място и  личната настройка на студента към страната и към местните, вероятността  да се адаптира.... И щом ти казваш сама, че е важно не само обучението ( с което съм напълно  съгласна), а в огромна степен и средата, в която ще живее човек през тези 3-4-5 студентски  години, как точно си представяш безобалачния живот в Хайфа за един  студент от БГ без еврейска жилка, знаещ само английски? Не е като да идеш в Германия, Австрия, Холандия или на Острова. Отиването там, дори и в несъмнено
 добър университеет като Технион, спряган за израелския МИТ, ще е според мен шок от всяка една гледна точка - финанси, необходимост от сериозна адаптация към бая по-различни нрави, спорна  на моменти сигурност предвид  арабско-израелския конфликт и т.н.. Дали високият стандарт на живот и доброто обучение са достатъчен повод да се пренебрегне останалото?Та пак стигаме до същината  - идеално място няма, ни за живеене, ни за учене. Има най-добро за конкретния човек.. Същото като с гимназиалното образование тук. АК, НЕГ, СМГ и т.н не са панацея. За едни са добро място, за други - не.

Русалке,
Най- добросърдечно предлагам да не задълбаваме, Моля!
Не е като да си само студент някъде, вероятността да си останеш там не е никак малка.

Е, тя и Русалка това казва. Но различните хора имат различно усещане за това, кое е идеалното за тях място. Аз например със сигурност не бих живяла в Холандия или Белгия. И в Германия не бих, което не означава, че за други хора това не е мястото, в което биха се чувствали най-добре.

Има ли тема, в която се обсъждат университетите? Че тук ми идва в повече.
Или поне да коментираме частните спрямо държавните. Ако е удобно
Рос, извинявай, дойде ми до гуша Нидерландия (ама че идиотско).

една добавка в заглавието на темата "чужбина vs чужбина" и работата заспива

Leika, да, има си тема за университетите в Холандия, друга за тези на Острова, трета за висшите учебни заведения във Франция, четвърта за унитата в Германия и Австрия и т.н. Принципно обаче не би следвало човек толкова да се дразни (според мен поне), че в темата се говори И за университети, стига да не се докарват нещата до ен на брой повторения на една и съща песен.. Темата все пак е говорилник, спамо-чат, а освен това  университетите (държавни или частни) са тема, която е на дневен ред за много ученици в 11 и 12 клас  от държавни и частни училища, както и за техните родители. Все пак ученици са всички от ПУК до 12 клас включително и този факт  може да изстреля  дискусията във всеки един момент в различни посоки, както всъщност е ставало нееднократно.

Антеа, пепел ти на клавиатурата Представяш ли си някой отявлен фен на ЧУ + непременно  чужд университет да  започне словесна битка с родител на дете от ДУ, избрало да остане тук? Ами тези по средата - с ЧУ и университет тук или обратното? На много фронтове ще е  борбата за надмощие.

Много детерминиран избор хах! Животът и ученето в чужбина въобще малко ми е ту мъч. Имам чувството, че няма избор отсам Виена И защо като имаш някой в 10-11 клас следва непременно 6 страници (или 56 стр) да четеш предимствата на Холандия, Германия, Цюрих и пр. До прималяване. И нито един пост, който да обясни с какво 10-20к евра годишно плащат предимството да страдаш или да се радваш в чужбина вместо тук съответно на избраната специалност. Абсолютно безполезно е да знам, че Пешо предпочита Цюрих пред Ротердам, без да знам защо. Абсолютна липса на здрав разум са последните страници, в които не се казва ЗАЩО да се учи тук и там - предимства на програми и пр.
Което впрочем всички изисквате за за ЧУ поне в начален етап.
Звучи нищо повече от хвалби - кой какво постигнал, къде пътувал, в кои топ файв бил избран. Но не казахте нищо какви поредици обстоятелства и усилия са довели до това. Темата е трибуна за хвалби на трима души.
Нищо лично, аз дори не ги познавам тези деца, та да им се зарадвам.
Направете я полезна.

Лейка, нещо си се пообъркала (също нищо лично). Трибуна за хвалби  на кои деца е станала темата? Моите , отговарям за себе си, в тази тема съм ги коментирала напоследък само по въпроса с четенето, при това далеч не в розов хвалебствен нюанс , особено що се отнася до едната - ектроверта, трупащ калории..Постове много е имало и тук, и в  другите теми, които обясняват причините за един или друг избор на университетеи по света. Те варират и не могат да бъдат с лекота обединени в един пост. Аз лично съм виждала/чувала примери за избор на чужбина заради нездравословни родителски амбиции  и нежелание да се "похаби" инвестицията до момента в ЧУ или пък курсове по език години наред със  следване после в БГ, заради престижността да се учи в университета Х и заарди потенциалните шансове за реализация, заради стаден принцип и сляпо залитане по определени тенденции, заради избор на по-рядка специалност, която не се предлага тук, заради натрупано недоволство от полученото в наше висше учебно заведение след семестър или два обучение,  заради наличие на добре устроен  брат/сестра/друг близък роднина в конкретна държава, заради, заради, заради..Колкото хора - толкова и причини, смислени или не толкова, като последното е пак въпрос на лична преценка.

Не съм се побъркала - тези общи примери, за които говориш не са в тази тема по мое мнение. Опитвам се да кажа, че освен надскачане, няма нищо полезно в последните спорове. Но щом носи удовлетворение, халал. “Също нищо лично”?  от моя страна е лично
Понеже професията ми ограничава погледа върху доста от света, кажете моля няколко специалности, които са изключително и невъзможно да бъдат придобити другаде освен в Холандия, Германия и Цюрих и обучението там е невъзможно да бъде постигнато другаде. Не се заяждам. Интересът ми е искрен, тъй като просто не разбирам предимството да учиш комуникации или бизнес в Холандия вместо тук или в Испания напр.
Уважавам желанието за емиграция, за пътувания, за по-добра заплата. Но явно не е това. Коментар както винаги ще е полезен

Пс. Извинявай, тел прави редакции поОбъркала. Прочетох те внимателно

Лейка, моля те, чети внимателно. Никъде не съм написала,че си се побъркала. От самото начало си пише пообъркала..Двете неща са мноооого различни. На мен ти си ми симпатична, но и да не беше, пак нямаше да ползвам такава квалификация.

“Моите” причини да се учи в чужбина са: да не се излагаме, да сме самостоятелни (не финансово засега), да си поживеем, да научим нещо повече, отколкото в НБУ.
В тази последователност. Без Холандия и Германия.

Интересен пост.

Много яки причини! Сигурна съм, че не "си" единственият с такива причини, а и съвсем не са най-лошите, които съм чувала.

Не съм и очаквал да са масовите причини. Но ги написах честно, аудиторията задължава. Да се излагаме означава цялата тайфа някъде си, ние тук. Е, няма как да стане😀
Как беше, благородството задължава. За последваща реализация не ми се мисли, специалността е бля, бля, а човекът какво ще може и ще прави един господ знае.
Момиче бе, там са си по-специални нещата. На татко принцесата😀

Нотарис, това е жив комплимент  за НБУ!
Въпросът с ученето след гимназия най вече зависи от децата и от парите. Първо един млад човек, (нищо, че за нас са си деца) трябва да иска да ходи в чужбине и после с какви мотиви. Има авантюристи, които още от преди гимназия си мечтаят да отидат в чужбина, а ученето там е само формалната причина (също като навремето ученето в София, Пловдив и т.н-). Има и младежи, които много добре знаят какво искат да учат, като нарисувано им е да се търсят възможности в чужбина, това са деца, които през цялото време са показвали качества и никой не се съмнява в наложителността, така да го наречем. Има и такива, които не са много сигурни дали им се ходи в чужбина или не са невероятно много мотивирани или знаещи, планирали как ще им се развият нещата. Често те имат период или дори отиват в чужбина да учат малко под влиянието на външни причини - така е прието в социалната среда, техни приятели отиват в чужбина и т.н. В тези случаи вече до голяма степен зависи и от родителите дали са готови да финансират едно това неустойчиво желание и мотивация. А има и младежи, които отиват по семейни причини - има семейни традиции, семейни професии, бизнес и т.н., с които човек иска или не иска да се бори.
Отделно стои въпросът с адаптацията - доколко психически са готови да понесат трудностите в чужбина - някои много лесно се адаптират, те са настроени точно авантюристично, но за други въпреки мотивацията е много трудно и то не толкова с академичната част, колкото с културните и битови фактори.
Затова не е просто така ученето в чужбина, това не е като да отидеш на почивка или за да държиш ниво със селфита и мама и татко да се радват и хвалят как детето учи в чужбина. Нали младежите ще трябва да са в чужбина, дали искат, дали е нужно, дали ще издържат, дали вложените усилия ще доведат то необходимия резултат?  Ние сме родители, все пак, трябва да вземаме предвид и тези неща, защото ние сме направили нашите избори като му е било времето, минали сме си пътя, децата ни вече не са само деца, те са пълнолетни хора, които вече имат свое виждане.

Лично за мен, ако един младеж не е много наясно дали има нещо, което на всяка цена иска да учи и си говори още от гимназията, не е много навит да си троши главата в чужбина, не е нужно да заминава на 18, защото е много вероятно след една година да бъде на друг акъл или трудно да се адаптира към живота в чужбина. Една бакалавърска струва много, дори когато семестриалните такси са ниски. Нека да запише тук каквото иска, да се възползва от програмите по обмен, да отида при приятели или съученици, които са в чужбините, да види, да чуе, пък ако в един момент реши, че иска да се мести там - ок. И тук има възможности, единствено от младежите зависи какво ще направят, стига да не ги мързи.