Мъжът ми дава тайно пари на майка си

Аз съм получила много от родителите си, ама не бих казвала на другите хора, какво да дават на техните, защото не съм им в обувките.

Ако детето е много закъсало, родителят според мен не би приел пари... Даже да е затруднен.

Човек който е способен да обърне гръб на родителите си, може да се откаже  със същата лекота от всеки в живота си. Включително жена, мъж  и дете. Аз съм на мнение, че както се отнасяш с родителите си така ще се грижиш и за семейството си. Не общувам със свекърва си  от години, тя бълва отрова по мой адрес в промишлени количества- децата отказват от известно време и те да общуват с нея. Но и през ум не ми е минавало да ограничавам контактите им. Баща им ходи всяка седмица при нея , плаща  сметките и пазарува.Майка му е- не може сама. Нито физически , нито финансово. Зимата дотежава  и свиваме малко колана , но няма как.

Не разбирате ли, че каквото правят родителите за вас, го правят защото така го чувстват или искат. Едва ли са ти купили апартамент, защото ти си казала купете ми (не че няма и такива сличаи) На практика, ти може и да не искаш да ти купят, но те да го направят един ден, само за да кажат ето изучихме я, купихме и жилище и пак неблагодарна. Няма значение какво правят родителите. Те го правят защото това е тяхно задължение. Кои повече, кои по-малко, кои изобщо. Кой колкото може. Независимо какво са направили, това по никакъв начин не бива да задължава детето да дундурка някого цял живот. И да вметна, не говорим за хора, които наистина имат нужда, а говорим за случая на авторката.

Ами не, никой не ги е задължил да те правят, нито да те гледат.
Можело е да те оставят в някое сиропиталище барабар с циганчетата и да умреш от хероин на 15.
Има случаи, в които родителите злоупотребяват с благодарността на детето си, но това определено не ми звучи като един от тях.

Точно така. Ако ме прочетеш по-внимателно ще прочетеш и изречението, че някои изобщо. Когато създаваш деца, се предполага, че трябва да ги гледаш до 18. Ако ти се сравняваш с циганите, то аз не. Ако ти правиш деца и ги образоваш, за да могат един ден да те издържат, то аз не. За мен истинската искрената любов на един родител към детето му се изразява в това да даваш от себе си, без да искаш нещо в замяна. Иначе от майката на моят мъж съм го чувала това. Аз толкова безсънни нощи съм изживяла, той като бил бебе, а той сега гръб и бил обърнал представяш ли си. Че кой я е карал. Като не иска да има безънни нощи, да не е раждала или да го е оставила в някое сиропиталище нали така. Той не е виновен, че тя така някога е била решила, за да и е длъжен сега.
 И не всички деца оставени в сиропиталище свършват на хероин.

Какво ви става бе хора, човек помага на родителите си, защото ги обича, а не защото им е длъжен. Както и родителите гледат и помагат на децата си защото ги обичат. Нормалните хора в семейството се обичат и подкрепят взаимно не по задължение. И семейството е точно за това.
В случая на авторката, не я дразни това, че нейния крие от нея, а че дава пари на майка си. Виж, ако нейната майка имаше нужда от помощ, нямаше да е против.
А някой пък да обяснява, че в БГ може да се живее само с 220 лв, да се плащат сметки, храна, лекарства, че и да се пътува и това да носи неземно щастие, значи съвсем не е в час и плува в розово какао. Дано на никого да не се налага да живее така, да пази Бог.
Толкова злоба и егоизъм по повод отношения между родители и деца скоро не бях срещала.

Напротив, където майката на жена има нужда, се обяснява, че дори да е пенсионерка, трябва да се справи и капризничи (дала съм цитати), ама майките на момченца явно са специална порода, че и работещи трябва да ги дундуркаш. Явно някои хора са застинали в по- предния век.

Бъркаш тотално, но коя ксъм да те разубеждавам.Или  у нас сме обърнати обратно.Какво сте преживели да се роди такава злоба към свекърви, аз нямам и не съм милвана, и  не разбирам.

Нищо не бъркам, дала съм съпоставка между два идентични казуса и коренно различните мнения.
Злоба към родители нямам, казала съм напред в темата, че е нормално да помагаш, просто противоречията ми бодат очите.

Разбира се, че всичко е заради парите и контрола над тях. Тук някои хора се самозаблуждават, че терзанията на авторката са заради нещо друго. 😁😁😁

В миналия казус , с момината майка, критиките се отправяха, че тя държеше сметка на приятеля си за какво си харчи заплатата, която беше много по-голяма от нейната. Нейната не и стигаше, но тя пращаше пари на майка си, която беше пенсионерка и работеше. Приятелят нямаше нищо против тя да дава пари, но пак беше недостатъчно.
И съм напълно съгласна с мнението, че човек , който обръща гръб на родителите си , ще обърне на всеки. Край мен в живота се изигра случая . Мъж, който рязко промени отношенията с рожденото си семейство след година полов живот. След години  се разведоха , той се ожени повторно и сега е пак изцяло отдаден на новата, доста по-млада жена и малко дете и тотално се е отчуждил от големите и  почти няма връзка с тях. По-скоро клинчи от връзка и отношение, както с родителите си някога.

И парите да са, пак да питам, ако мъжът ви даде н майка си, не че тя има спешна нужда, ами така, да има семки и бонбонки - и поради това се окаже, че нямате пари да си купите извънредно лекарства - това в коя графа попада? Синовна обич, синовен дълг или пренебрежение към вас?
Айде вас кучета ви яли, ами ако за детето ви потрябват тези лекарства? Нали говорим за беднотия и невъзможност, не всеки има заделени пари, много хора тичат по джетове, кеш кредити и прочее, за да закърпят извънредните разходи и се забатачват още повече финансово.

В повечето случаи от реалния живот възрастните нямат пари за лекарства. Имахме съседка , която не си купуваше редовно лекарствата за кръвно. През зимата караше без отопление , защото не можеше да си го позволи. Нямам представа как се е хранила. Е, втората зима не оцеля. Ако ще си даваме страшни случаи , мизерстващите старци са много повече. А младият и здрав човек  има по-добри възможност да си  намери по-добре платена работа. Ако ще бъдат нещата на ръба и няма да може да осигури лекарства за детето , по-добре да не се е женил. То и от такъв човек ,  съвсем изпаднал родител би взел. И колко може да му вземе - съдраните гащи, както казваше баба ми.
  Човек , докато е млад, е самонадеян и си мисли, че животът край него ще е все такъв , какъвто си го знае. Но ако се обърнете назад, ще видите как всяко поколение издухва супата в един момент .Действителността коренно се променя, нищо не остава, както го познава и както го е мислил - на дядовците са взели нивите и фабриките, че и апартаментите. На следващото поколение се наложи да преживее падането на комунизма, който уж щеше да е вечен. Спестяванията им се занулиха с инфлацията. Преди това , съвсем несигурност - губени войни и поколения. Ако  не са били семейните връзки , нямало да оцелеят толкова хора и колко деца е нямало да се родят - за добро или лошо. От темата разбирам , че е за лошо - понеже не са ги питали дали искат.

Като ще четем дословно авторката,нека тогава четем. Тук никой не говори за пари за лекарства и за болна жена. Говори се за жена, която работи. Ако беше болна на легло, може би авторката щеше да спомене. Наистина не разбирам, как така очаквате обичта на едно дете към родителя да се изразява в спонсорство и то защото в повечето случай не са си правили сметката, че ще дойде момент, в който ще живеят на 200лв пенсия и ще им трябват за лекарства. Ето ви мои други два случая,преди да ме анатемосате, че ще се обърна и срещу децата си така, защото съм се обърнала към родителите ни. Майката на съпругът ми работи добреплатена професия, ходи често по екскурзии плюс цоца по-малкият си син. Моят скъп татко пък го раздава бизнесмен и взима почти 5 цифрена сума от наеми в Бг. От както заминахме за чужбината нашите мили родители решиха, че берем тука парите по дърветата и че можем да ги спонсорираме. Дам дадохме тук там, за каквото се наложи. Съпият ми татко път ако не през две, то през три седмици е по екскурзии. Ем получи инфаркт и нямаше пари да си плати опреацията искаха нещо в порядъка на 200-300 лв, защото бил ги изхарчил на поредната екскурзия и се ошушкал. Дадохме разбира се.   После единият реши да иска за кола ама не можело секънд хенд нова трябвало да е, а пък другият реши, че всеки път като той реши да идва да вижда внуците си, то трябва ние да спонсорираме всичко това. В един момент казах край. Аз за екскурзианти пари нямам. И двамата си гледат кефа и не мислят точно за онзи момент, в който ще останат на 200лв заплата. Познайте дали не сме най-черните деца в момента с мъжът ми. Еле пък баща ми, който го играе вече н-та година страдалец, че инфаркт получил, а аз не го поглеждам. Няма как да си правите заключения, защото за абсолютно всяко семейство е индивидуално. И дори да си отгледан с много любов и обич, то живота понякога така се завърта, че точно тези хора които са те отгледали така, се обръщат срещу теб. Защото те обичта на децата към родителят я разбират само и единствено в даване на пари.