Пубертетът при момчетата - тема 6

Aх, а аз помня всяка моя проява на насилие над него.., не знам колко го боли, но аз изстрадвам всичко по няколко пъти след това.
Последно беше в началото на учебната година, когато го хванах, че ме е излъгал за летните домашни, още не ги е свършил и изобщо няма намерение да го прави де .. Е свърши ги за 2 дни,  но кому беше нужно

Хаха..разсмяхте ме..
Аз пък съм спец по вилки, курбели, марки гуми, рамки...божеее, какво е финансовото изражение на всички тези железа ако знаете...А съм жена, която не знае що е винт и гайка 🤪...
M_I_A, припознаввам сина си в твоя...абсолютно същото е..темперамент, инат и непукист..и много оправен..със самочувствие..
Аз пък никакви пб не дъм създавала на родителите си - бях отличничка, кротка и винаги аз наказана заради по-малката ми сестра, която беше дяволчето вкъщи...

Най-любимо ми беше когато го попитам дали иска да отида да гледам/викам/подкрепям/помагам на някаква изява, как гордо ми заявява - НЕ, щото видиш ли е голям, а на сутринта преди тръгване да ми каже - ти нали ще дойдеш с мен И ей така се озовах на изпит по Таекуондо (тренирах и аз с децата по тази причина) и точно преди да дойде неговата група попита сабуним - нали и мама ще се явява с мен? Е, явих се, с 8 гуп съм (добре че си носих дрехите, по гащи нямаше да ме допуснат) Оттогава хич не питам - директно се приготвям и тръгвам, пък ако няма нужда от мен, пътя наобратно го знам!

Моят държи да сме с него за подкрепа Много рядко минавам през залата където тренира, но му е кеф да покаже какво може

beki8, и аз съм мислила да ходя с него на тренировки, ама все не се навивам
8 GUP беше жълт колан? Добре си

Жълт колан, да. Ама ходи, много е хубаво! Аз се отказах по здравословни причини

Ще оставя тренировките по такуон-до само за него. Все се майтапя с него, че ѝ без да тренирам мога да правя разни неща. Кой знае какво си мислят хората за нас като ни видят на улицата да вдигаме краци и да ритаме във въздуха. Еле па Я
Веднъж даже се надбягвахме в една от метростанциите в Младост и го надбягах, а той само каза "ама как така".
От другият месец тръгва на плуване. Там ще съм първа писта. Той вече си уплътни седмицата. Само трябва да видя дали в събота може да ходи на шах.

Към кой отбор сте?

Моя човек е с гипс от днес. Върна се от мач в Ст. Загора с надута китка. Снимка- изкривена кост. Лечение с избор- наместване на място без упойка, защото като нямало счупване, местна упойка не се слагало. Или оставане за една вечер в болницата, на сутринта с пълна упойка да наместят костта. И аз, естествено казвам оставаме. Как ще дам да го наместват така, само при мисълта че ще го боли и ми причерня... А нашия преди мен отговаря- аааа, в болницата не влизам. Докторе давай.... И аз🤭😱 Ок, младеж, лягай му рече докторчето, то и то младежин и аз направо изхвърчах от стаята🤭 И седя пред вратата, чувам само някакъв тропот и шум и как не припаднах не знам... 😂  Звук не издае този мой син, направо ме респектира...👌Прежълтяла почуквам по едно време, те вече го гипсират. За две години, втори път е с гипс. Но поне е лявата и утре на даскало.... И са му потънали гемиите в самосъжаление, че няма тренировки и ще изпусне мачовете до края  на сезона. 40 дена в гипс- твай...

Ооо, получил "подарък" за РД
Браво за смелостта и да се оправя бързо

13 , много съжалявам за травмата на младежа(още като те прочетох в другата тема и ми стана кофти)-важното е да са наместили добре и да се възстанови успешно!
Моят тийн се прибра днес от "зелено"-като никога е доволен , било" мн.яко този път", нали им е за последно в този клас и училище и са се забавлявали добре.

Ан Мари, бяхме в Мишън, но и двамата отдавна не сме. Аз се отказах, а той се преориентира към други спортове. В момента му остана само фитнеса, но иска да кара курсове за водолаз и ще трябва да ходи и на плуване (макар че има водолази, които не умеят да плуват).
13, бързо възстановяване! Момчето ти е взело правилното решение. Пред пълна упойка, избирам без никаква упойка... Страхлива съм относно децата си и за мен важи с пълна сила изразът: да не ти се случва това, дето си мисли майка ти когато не ѝ вдигаш телефона

Thirteen, бързо възстановяване на младежа.

beki8, моят е в Star Team.

От другият месец искал само на плуване да ходи и не искал на таекуон-до. Поне за футболът забрави.
До кога ще се лута така? И дали изобщо е някаква тийн неразбория? Тренира таекуон-до вече 5та година, ама му стигало.

За упойките...
Моят младеж има фимозен пръстен. Не му пречи за сега и все още не съм се "навила" за операция. Но трябва.
Ще се консултирам пак с д-р Бранков. Бяхме говорили с ММ и Алекс като чу "операция" и наду гайдата. Не трябва да отлагам. Операцията се прави с две упойки. Именно пълната упойка ме спираше до момента.

Да се запиша в темата, че да има къде да си излея временно нервите, и поне да срещна разбиране, защото имам чуството, че синът ми ще ме побърка всеки-един-момент! Грррррр.

Става на 10. Физическо развитие - на 12-13 г., ментално - на 7-8 г, все едно. Много е готин, помага в къщи, в училище е перфектен и популярен - пример за целия клас, постоянно получава награди, помага на съученици, има си “приятелка” (втората му е това, миналата година имаше друга 🙈), ходи на уроци по пеене и е в училишния хор и се занимава сериозно с футбол, тренира с отбор, обича да чете, да рисува и от време на време играе плейстейшън. Като цяло не прекалява с устройствата, защото има заето ежедневие и няма време. Обичан, обгрижван и щастлив е.
Но! Не слуша! Прави си каквото си иска и лъже (за тъпотии, обикновено). Това ме по-бър-ква. Обикновен пример от днес - десетки, стотици пъти съм му казвал да не ми маха зарядното от хола, държа винаги да е там, защото не ми се качва до втория етаж. Днес пак го взел и го е занесъл някъде. Защо го направи? Не знам. Ежедневно му се повтаря да не играе с топка в хола. Оня ден пак риташе една малка, та ритна и разкъса полилея. Казвам му да не ползва лакът за коса - няма нужда ежедневно да се пръска, тази вечер гледам праЗен флакона..

За счупено, разлято, надраскано, скъсано  изцапано и т.н, никога няма да се скарам, но за това, че е помолен да направи нещо конкретно и той да го прави - да.

Втори пример от днес - питам той ли ми е изпил колата (не му е позволено да пие газирано, без да пита, ок в къщи не купуваме обикновено кола, но нещо ми се беше припило и я бях прикрила в хладилника с едни зеленчуци, пък и трябва ли да му се обяснявам за действията си), отговор: не, не съм я изпил. Супер сериозно.

Бе, хвърлям боклука после и гледам в контейнера при пластмасите се мъдри празната бутилка кола. Пак го питам, вече ми се нерви: нъееее, не съм.
Естествено, появи се баба му и каза, че е той. Е, знам, че е той, То няма кой да е, не е ММ, не е две годишната му сестра, няма да излезе бутилката и сама да скочи в контейнера..
Призна си, призна си, но със супер наглото обяснение, че той си помислил, че става въпрос за кола в кенче, а не в бутилка?! И не, не лъжел. Аз не съм си била задала правилно въпроса...

Това е само блед пример, но ежедневен.

По принцип не разбирам, той няма акъл или ме прави мен на луда?

Почти всеки ден трябва да си викаме и повишаваме тон, и да го пращам в стаята му, защото е с нов номер.

Не слушането ме притенснява от гледна точка на неговата безопасност. Аз ще му кажа да пресича на зелено, но той ще реши да си знае неговото и ще мине на червено, да речем. Или ще му кажа да не тича за бус или в метрото, и той няма да го изпълни. Хипотетични ситуации са това, но ги мисля... Мрън.

След всички хубави неща, които изброи за детето, първо ми идеше да ти кажа, че това са бели кахъри. Но после се сетих как аз им повтарям на моите, че съм ги родила здрави, красиви и умни, а те зорлем се опитват да се направят грозни, да се поболеят и да затъпеят.
Понякога ми се струва, че хубавите неща които са постигнати до тук се дължат на нашето старание като родители, а сега те рушат всичко постигнато, с бързи темпове.

Thirteen, бързо да му минава!

~Миа~, спри да му казваш какво да не прави и ще го изненадаш. И аз съм се борила така, особено като реши, че му пречат очилата ми и ги премести някъде, а не преви сметка, че без тях не мога да ги намеря Ами купих си 3 чифта та да мога все един да измъкна от някъде и да намеря другите. Така бих направила със зарядните - на всеки етаж по едно и си спестявам нервите.
За лъжите - само пробват дали сме тъпи (те за такива ни и мислят на тази възраст). Измислят най-плоската лъжа и се очаква да е хванеш
За безалкохолното (понеже и аз не давам) - ама защо го скри? Аз го слагам на най-видно място и обявявам, че е мое. Правя се на ударена и питам така между другото дали някой иска - съответно никога не кава, че иска и така си стои отгоре, където се вижда ако е изпил и глътка. От такива изложени бутилки никога не си е позволил да пие.
Не бих го пращала в стаята му, бих отишла в своята стая да си почивам и няма да му разрешавам да идва при мен!