Thirteen весел празник 
- Публикувана: 26 септ. 2019, 17:29 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2019, 10:53 ч.
Пубертетът при момчетата - тема 6
Sad_woman, и при нас е нещо подобно. В училище има деца, които го провокират, а той лесно се "хваща". Говорим да ги игнорира, но не му се получава (или не може, или не иска). Няма да си признавам, как съм го хващала да псува като хамалин, но това се случва само в училище. Дори се замислях за смяна на училището, което все още е вариант, но пък не ми се иска, защото учителите са много добри... Така че, все още съм на приказки и много говорене как трябва да се научи да се справя с гнева си и провокациите.
пп- Не знам дали гледате "Игри на волята", но младежа им е фен голям, та използвам предаването (играчите), за да показвам и натъртвам, как подобно поведение се осъжда и е неприятно за останалите.
пп- Не знам дали гледате "Игри на волята", но младежа им е фен голям, та използвам предаването (играчите), за да показвам и натъртвам, как подобно поведение се осъжда и е неприятно за останалите.
molive, и моят много се поддава на провокации. Това, което с много, ама наистина много говорене успях да постигна, е да не се заяжда с единственото ромче в класа. Въпреки, че онова си проси боя на всяка стъпка, псува ги на майка и т.н. Обясних, че ако реагира, само ще си навлече неприятности и ще слезе на неговото ниво, а аз не съм го възпитавала така. Май имаме напредък в това отношение. И от учителите чувам, че е един от малкото, които не го закачат /в повечето случаи де, скоро се сбил с него, защото посегнал на негов приятел/. И също съм засичала негови чатове, в които псува яко. Но у дома все още е мир и любов, още не е почнал на нас да се прави на голям. Полагам всички усилия да разбере, че съм на негова страна за добро и за лошо, че мога да го накажа много неприятно, но не искам, защото той сам трябва да стигне до мисълта да се промени. Засега без особен ефект. Реших да натисна повече в посока да оправим оценките, че ще трябват. Утре вечер имаме родителска, само за нашия клас. Ще има да се червя пак......
abigeo, благодаря, значи мисля в правилна посока. Точно снощи след поредното обаждане да се оплакват от него за това говорихме. Да разбера кое го провокира. Не може все още да ми даде смислен отговор. А може и да не е наясно, знам ли...
abigeo, благодаря, значи мисля в правилна посока. Точно снощи след поредното обаждане да се оплакват от него за това говорихме. Да разбера кое го провокира. Не може все още да ми даде смислен отговор. А може и да не е наясно, знам ли...
Моят съвет може малко да разбуни духовете, но с пораснала тийнка вече и преминавйки сега и със сина през тази възраст, ще си го позволя.
Строгост, поставяне на ясни граници и очертания на поведение и правила. Разбира се, не винаги и на всяка цена, но с предварително очертани граници е по- лесно за всички. Всяка майка си познава дететето и усеща докъде може, кога може и как може да направи това.
Към моите и за двамата по един и същи начин прицедирах, нищо че са момиче и момче. Казах така- това, че сте в пубертет не ви дава право да се държите лошо с мен вкъщи и няма да позволя лошо отношение нито към мен, нито помежду ви, още по-малко в училище.
Друго, което мога да посъветвам е да не се вторачвате толкова в самия пубертет, като нещо кой знае какво. Защото го усещат, самозабравят и си позволяват. Ако подхождате нормално, все едно няма такъв период, не ги оправдавате постоянно с пубертета не само мислено, но и гласно, няма да го усещат като някакъв по- специален период, освен чисто физически, разбира се.
Като чета тук, как някои деца си позволяват да крещят вкъщи и да правят сцени.... ами никога не ми се е случвало с моите. Децата са различни, разбира се, не целя някаква критика, но ако ми се развикат така на мен, такъв шамар ще получат, че няма и да разберат откъде им е дошло...
Строгост, поставяне на ясни граници и очертания на поведение и правила. Разбира се, не винаги и на всяка цена, но с предварително очертани граници е по- лесно за всички. Всяка майка си познава дететето и усеща докъде може, кога може и как може да направи това.
Към моите и за двамата по един и същи начин прицедирах, нищо че са момиче и момче. Казах така- това, че сте в пубертет не ви дава право да се държите лошо с мен вкъщи и няма да позволя лошо отношение нито към мен, нито помежду ви, още по-малко в училище.
Друго, което мога да посъветвам е да не се вторачвате толкова в самия пубертет, като нещо кой знае какво. Защото го усещат, самозабравят и си позволяват. Ако подхождате нормално, все едно няма такъв период, не ги оправдавате постоянно с пубертета не само мислено, но и гласно, няма да го усещат като някакъв по- специален период, освен чисто физически, разбира се.
Като чета тук, как някои деца си позволяват да крещят вкъщи и да правят сцени.... ами никога не ми се е случвало с моите. Децата са различни, разбира се, не целя някаква критика, но ако ми се развикат така на мен, такъв шамар ще получат, че няма и да разберат откъде им е дошло...
Подкрепям напълно горното. Не мога да си представя как децата ми ще се заключват в стаята, ще стават от масата когато пожелаят, ще ядат цъкайки на телефон , ще хлопат врати , ще се нервят и ще ми крещят. Аз съм родителя, аз очертавам границите, не съм деспот но и криворазбрана демокрация няма да позволя. Всяка къща има правила и всички ги спазват - възрастни ,деца - без разлика. Аз не изкарвам на тях нервността от възрастни проблеми. Може да са тъжни или ядосани, могат да имат лично пространство , но всяко семейство има достатъчно допирни точки и всички трябва да се съобразяваме един с друг. Оправдавам настроенията им с пубертета, но той не е извинение за неприемливо поведение.
Имаме голяма дъщеря, отгледана по тези правила, която не се е отказала все още от нас чрез държавен вестник има ли нужда от съвет помощ търси първо нас. Което значи че сме постъпвали правилно , не сме я разочаровали като родители, нито отблъснали. Сега остава да затвърдим резултата с второто дете.
Според мен много родители понастоящем държат да са приятели с децата си което е невъзможно. Дава се прекалено много свобода която децата не знаят къде да дянат . Децата могат да имат много приятели, но имат само едни родители. Да си родител не е нарицателно.
Имаме голяма дъщеря, отгледана по тези правила, която не се е отказала все още от нас чрез държавен вестник
има ли нужда от съвет помощ търси първо нас. Което значи че сме постъпвали правилно , не сме я разочаровали като родители, нито отблъснали. Сега остава да затвърдим резултата с второто дете.Според мен много родители понастоящем държат да са приятели с децата си което е невъзможно. Дава се прекалено много свобода която децата не знаят къде да дянат . Децата могат да имат много приятели, но имат само едни родители. Да си родител не е нарицателно.
При нас се случват такива работи като тряскане на врата и повишаване на тон, но е в двете посоки. Аз съм такава - като яхна метлата и съм като тайфун, помитам всичко около мен и дори възрастните снишават тон 
Старая се да ми се случва рядко, но поне веднъж в месеца (покрай цикъл) ми се случва. Имам си прякор от филмите даже - оприличена съм на Буря от Х-мен 
Та мисълта ми е, че щом аз изтрещявам така не мога да очаквам от детето друго. В крайна сметка съм наясно, че копира моето поведение. Не го оставям безразборно да го прави и не се разминава с разговора по темата, но няма и как да се сърдя. Работим и двамата в посока на въздържание. Аз се опитвам да не му обръщам внимание на пубертетската нервност и да не го закачам повече от обикновено в тези моменти. Също така съм му обяснила да ме наблюдава и когато забележи, че набирам скорост, просто да се спре или да излезе за малко. Има ефект, но все пак се случват издънки.
Старая се да ми се случва рядко, но поне веднъж в месеца (покрай цикъл) ми се случва. Имам си прякор от филмите даже - оприличена съм на Буря от Х-мен Та мисълта ми е, че щом аз изтрещявам така не мога да очаквам от детето друго. В крайна сметка съм наясно, че копира моето поведение. Не го оставям безразборно да го прави и не се разминава с разговора по темата, но няма и как да се сърдя. Работим и двамата в посока на въздържание. Аз се опитвам да не му обръщам внимание на пубертетската нервност и да не го закачам повече от обикновено в тези моменти. Също така съм му обяснила да ме наблюдава и когато забележи, че набирам скорост, просто да се спре или да излезе за малко. Има ефект, но все пак се случват издънки. 
Съгласна съм с очертаването на граници, но как ще се очертаят зависи много от характера и темперамента на детето. Казвам го, точно защото се опитвам да прилагам методите, които дават резултат при по-голямото дете и с малкото някак не се получва. Има деца, които са по-страхливи, но има яростни бунтари със силен характер, които като нищо са способни да се откажат от родителите си, само за да докажат, че те са по-силните.
При синът ми пубертетът все още не се е разбушувал с пълна сила, но вече ми се изяснява, че е ако му кажа, че в нашата къща определен тип поведение не се приема, е склонен да тресне вратата и да тръгне нанякъде, пък каквото ще да става. Случвало ми се е да му плесна задвартник, за прекалено нахално и неприемливо поведение. Погледна ме и изкрещя: "Само това можеш нали? Защото си по-силна от мен, но аз ще порасна, нали ти е ясно..." Много е темпераментен и не е склонен да мисли когато е ядосан. Но пък ако го манипулирам по подходящ начин и му вменя чувство за вина (знам че не е хубаво, но какво му остава на човек) е мек като пластелин. Затова се опитвам да не стигаме до крайности. Аз съм възрастният, по-далновидна съм и трябва да усетя, на къде духа вятъра. Много по-трудно е. Малко отпускане, малко разсейване от моя страна и сме попаднали в бурята.
При синът ми пубертетът все още не се е разбушувал с пълна сила, но вече ми се изяснява, че е ако му кажа, че в нашата къща определен тип поведение не се приема, е склонен да тресне вратата и да тръгне нанякъде, пък каквото ще да става. Случвало ми се е да му плесна задвартник, за прекалено нахално и неприемливо поведение. Погледна ме и изкрещя: "Само това можеш нали? Защото си по-силна от мен, но аз ще порасна, нали ти е ясно..." Много е темпераментен и не е склонен да мисли когато е ядосан. Но пък ако го манипулирам по подходящ начин и му вменя чувство за вина (знам че не е хубаво, но какво му остава на човек) е мек като пластелин. Затова се опитвам да не стигаме до крайности. Аз съм възрастният, по-далновидна съм и трябва да усетя, на къде духа вятъра. Много по-трудно е. Малко отпускане, малко разсейване от моя страна и сме попаднали в бурята.
Затова казах, че децата са различни и всяка майка си преценява как, колко, кога.
Аз също бях тийн- бунтар. Но никога не съм си позволила да обидя майка ми или да и крещя. Но пък за сметка на това си напълних торбето с пет парцала и на 17 години си тръгнах от нас. И защото знам аз как мога тихомълком да изтрещя, знам че и що децата да не могат. Не раздавам шамари на килограм, разбира се. Даже не помня кога за последно.И аз, както някой сподели по- напред, първо се опитвам да обърна нещата на шега. И на чувства го удрям. Всички методи са изпробвани и успешните прилагам. Но авторитета не си го давам. При най- малкото кривване в опит за подценяването на родителстването ми, на уважението , скърцам яко със зъби и те знаят, че са прекрачили границата. Рядко, но навреме. Това за мен е ключът.
Аз също бях тийн- бунтар. Но никога не съм си позволила да обидя майка ми или да и крещя. Но пък за сметка на това си напълних торбето с пет парцала и на 17 години си тръгнах от нас. И защото знам аз как мога тихомълком да изтрещя, знам че и що децата да не могат. Не раздавам шамари на килограм, разбира се. Даже не помня кога за последно.И аз, както някой сподели по- напред, първо се опитвам да обърна нещата на шега. И на чувства го удрям. Всички методи са изпробвани и успешните прилагам. Но авторитета не си го давам. При най- малкото кривване в опит за подценяването на родителстването ми, на уважението , скърцам яко със зъби и те знаят, че са прекрачили границата. Рядко, но навреме. Това за мен е ключът.
И аз никога не съм имала смелостта и доблестта да крещя,да блъскам и да отговарям било то на родителите ми или на някой друг.Обаче у дома пубертетчето го прави,въпреки,че се старая да не го допускам.И понеже е в начален етап на буреносните настроения,гледам да ги туширам,къде с наказание,къде с приказки,че дори му демонстрирах аналогично поведение.Доста се учуди,чак ме попита дали и той изглежда така от страни.За сега успявам да го туширам,надявам се и за в бъдеще да устискаме,поне до елементарното уважение.
В последно време е по-скоро разсеян отколкото беснеещ.
В последно време е по-скоро разсеян отколкото беснеещ.
На 35/39 ми беше по- лесно да бъда на 13/17 😂 Когато трябваше бях лексикона, бях баскетболистката, бях кифлата, бях кошчето за душевни отпадъци след първа раздяла с пъравата любов-“ онзигаднярщевидитой”, бях опората за изпитите след седми клас, бях Рачков, Зуека и Бийбър.... 🤪
А сега на 43 питате ли ме със синковеца- футболист съм, рапър съм, Стоичков съм, оня левак Грозданов съм... Съм и изпращач, посрещач от безкрайните турнири, мачове, лагери.Най- върл фен на първия ред по стадионите- в дъжд, пек, мъгла.../ добре, че вече е по- голям, щото имах чувството, че ще си умра по тези стадиони/.
Винаги във връзка с тях и същевременно да си имат и пространството, тъй щото да не се чувстват притиснати, щото налЕ са много големи вече 🙄😂
А сега на 43 питате ли ме със синковеца- футболист съм, рапър съм, Стоичков съм, оня левак Грозданов съм... Съм и изпращач, посрещач от безкрайните турнири, мачове, лагери.Най- върл фен на първия ред по стадионите- в дъжд, пек, мъгла.../ добре, че вече е по- голям, щото имах чувството, че ще си умра по тези стадиони/.
Винаги във връзка с тях и същевременно да си имат и пространството, тъй щото да не се чувстват притиснати, щото налЕ са много големи вече 🙄😂
А с бебе по залите 
Да кърмя ли, да викам ли, а как да овикам съдията със спящо на ръце... Но бяха хубави години...
Забранила съм хормоналните прояви у нас! Всеки с такива се затваря в стаята си и си ги преживява сам. Да ми крещи на среща някой докато ми бошуват хормоните? Не! Направо стрелям
Да кърмя ли, да викам ли, а как да овикам съдията със спящо на ръце... Но бяха хубави години...Забранила съм хормоналните прояви у нас! Всеки с такива се затваря в стаята си и си ги преживява сам. Да ми крещи на среща някой докато ми бошуват хормоните? Не! Направо стрелям
Търттиийн разсмя ме. И аз така с първото дете се научих що е корейски танци ( в никой случай не е това което си мислите а 5-6 женоподобни момчета които мятат краЦи на сцената в стил 80-90 -те на миналия век ) , аниме култура, почнах да различавам всички онези с дръптаните очи ( за бога мамо това са корейци а не японци ), приех немския за възможност за реализация на детето ми ( за сведения половината от родата ми са герои от втората световна война и когато бяха живи баба ми и дядо ми с немци в един ресторант, автобус , хотел не можеше да се стои ) и подобни.
Сега , десетина години по-късно , съм пушка по Майнкрафт, разбирам що е сянка, полусянка убежна точка, поназнайвам за Том1 и Том2 ( барабани
) и приемам че е нормално момче на 12 да е с коса до кръста.
С две думи да си родител в никой случай не е лесно, но децата не те оставят и да скучаеш.
Сега , десетина години по-късно , съм пушка по Майнкрафт, разбирам що е сянка, полусянка убежна точка, поназнайвам за Том1 и Том2 ( барабани
) и приемам че е нормално момче на 12 да е с коса до кръста.С две думи да си родител в никой случай не е лесно, но децата не те оставят и да скучаеш.
Забранила съм хормоналните прояви у нас! Всеки с такива се затваря в стаята си и си ги преживява сам.
Обяснявам задачи, соча, а той подскача и реве "стресна меее, помислих, че ще ме набиеш". Ако съседите ни слушат ще решат, че това дете яде бой през 5мин. Казала съм ако има оплакване да се обърне към социалните.
И щерката преди беше така. Майка ми дълго време беше в чужбина и се прибра за малко. Първото което каза след прекараният ден с внучка си беше "ВИЕ ТОВА ДЕТЕ ЗАЩО ГО БИЕТЕ ПОСТОЯННО???"