?Въпроси всякакви за СО?2019

От мен да мине, и те. Но наистина, тестът дали мъжът приема жената насериозно, или реагира със студенина, е важен. Вторият вид реакция е неприятен до опасен.

"Аз съм много спокоен, но не бих толерирал игрички от т.нар. шит тестове или изфабрикувани скандалчета"

QED, значи не си спокоен, а нервна кучка. Номерът е да си спокоен в гадна ситуация, като всичко е равно - всеки може да е спокоен.

Сирената си поддържа тази теория и други такива интересни. Абе изобщо girl power отвсякъде.

Пак да си повторя дефиницията: за мен спокоен е тоя, който дори при стрес и скандал пак е такъв. Ако си покаже рогцата - значи ги има. Щото е абсурдно да изтрещиш и да се изнервиш, докато обясняваш колко си спокоен по принцип. Ми не, не си, нервак си:) и тестът работи перфектно.

Давам пример: пак мъж, дето ми говори за стойности, ценности, как бил спокоен...и правя му забележка в Скайп, че е написал неграмотно една дума. Не техническа грешка, а дълбоко неграмотно. Е като изригна...с три месиджа ме напсува и прокълна сама да си остана. Айде у лево!

Недей да търсиш проблем у себе си. Хора без проблеми няма и това не е личен провал, а опит. А дадени отношения е по-добре да преценяваш заслужава ли си изобщо да ги задържаш. Голяма грешка е да се запънеш да запазваш отношения, които не те устройват. По-добре изобщо да няма отношения, отколкото да съществуват с големи компромиси. Малките всеки ги прави когато види, че си заслужава.
Отиди си за празниците и се дръж така сякаш усещаш облекчение, а не провал. Така няма да ги провалиш на никого и най-вече на себе си. Поговори с някого, но насаме

Сирен, щом си била права, не виждам защо да е шит тест.
За мен ще е обидно нарочно да направят нещо, само и само да ми гледат сеира. Ами ако точно това е нещото, което ме влудява, едно-едниствено, но го има?
Аз се сещам как съм избухвала, когато ме нарекоха "меркантилна". В писмена форма, в някаква чат-програма...

Тайричке, споко, това мисля, че всеки го чувства и си го мисли като се провали някоя връзка. Ще мине, за добро е. Няма лошо и в оставането сама за малко, дори е полезно. Гуш.

О, Тайра!
Той какво обяснение ти даде? Защо се разделихте? Няма ли как да се махне, поне да не го гледаш наоколо?

Той заминава. Не е българин.
Какво обяснение... То последния месец е някакъв кошмар. Само скандали. Разказвам хронологично последните събития, възможно най-обективно, защото, както вече съм признавала, аз също нямам много спокоен нрав...

1. В началото на месеца имах рожден ден, той ми прави изненада. Много беше развълнуван, все едно ще ми прави предложение. Всичко беше чудесно просто.

2. Няколко дена по-късно идва баща му на гости. Аз го посрещам дружелюбно, правя жестове, макар и малки, като например шампанско и бонбони в стаята. Прекарваме цялото време заедно и в последствие заминава, след 3 дни. През цялото време моят приятел е любящ, нормален човек.

3. Съобщава ми, че ще заминава много по-рано от това, което сме обсъдили, за много по-дълго време. А именно за рождения му ден, че ще е там.

4. Кара се с шефа си и подчинените си. Аз бях излязла при един познат да пием чаша вино след работа, който е ГЕЙ от най-очевидните. Започва да ми звъни на пожар, в рамките на 10 минути около 5 пъти да се прибирам. През това време нашият е вече прилично пиян и започва още от асансьора със сцени на ревност.  Продължава с абсолютно разрушително поведение, тип “нямам какво да губя”: Не ме пуска да изляза от стаята, разваля ми елхата, чупи чаша, която ми е подарък от колега за рождения ми ден и на моята реакция - плач,  се отговаря: “Имаш достатъчно подаръци от мен. Ще ползваш тях.” (Да поясня: Ние работим в туризма и живеем в хотел. За да има смисъл разказа.) Успявам да изляза от стаята, отивам в апартамента на моя колежка и той звъни да се прибирам. След като заспива, влизам в стаята. Събужда се и започва да се извинява, да ме милва по косата, да обяснявя, че не иска друга жена и да търси близост с мен. На сутринта ми се МОЛИ за прошка, обещава, че повече никога няма да пие и заявява, че всичко ще се промени.
Аз от своя страна, осъзнавам, че също понякога правя сцени, пия алкохол и че от пиян човек обяснения за действия не мога да търся. Той възстановява счупените неща.
В същото време аз дълбоко в себе си не прощавам. И вечерта инициирам АЗ скандал, тъй като нервите ми не издържат. Казва ми да спра да говоря, аз не спирам. Нещата ескалират. На другия ден му казвам, че не искам да се събираме, не искам да продължаваме заедно, искам единствено да се извиня за нещата, за които не съм била права и съм казала на емоция. От съвест. Че не го мразя и че искам приятелски отношения, до колкото е възможно. Че ще работя над своето поведение индивидуално, дали чрез психолог или някакво хоби. И това го правя за себе си.
Той ми отговаря:
- “Ти се държа ужасно за жена. В момента изпитвам ненавист и дискомфорт да стоя в едно помещение с теб.” Което аз не мога да приема. Макар и казано на емоция.

Това идва от човек направил всички тези простотии, молил за прошка два дни по-рано и човек, който уж ме обича.

Съжалявам за подробностите. Но искам да напиша истината.

След няколко скандала, желаеш да сте приятели? От какъв етнос е бившия ?

Аз просто съм такъв човек. Наистина знам, че не е редно да прощавам толкова, но не мога да се озлобя истински към човек.
По народност е украинец, по гражданство руснак, по религия православен Християнин.

Бащата не те е харесал. Държал се е любезно, но не те е харесал.
С чуждия етнос, особено с тези на изток от нас,  не се напиваш и нашенски
скандали не правиш, това и сама отдавна би трябвало да си го разбрала.
На колко години сте? "Аз му казах", "той ми каза"...

ПП. Не било на изток, но пак не е много добре. Пиенето им в повече на тези!

Такова люшкане между крайностите не е добре и алкохолът не извинява всичко. Сякаш мъжете може да се държат всякак, но за жена има лимити.
Каква причина даде за заминаването си по-скоро от предвиденото? Не че вече има голямо значение, де.

Не трябваше да предизвикваш и ти скандал, казваш му спокойно, че се разделяте и толкова. Подозирам, че когато и двамата сте пили, стават чуднички скандали, така няма да се получи. А изобщо не съм трезвеничка, ама хич.

За баща му не съм съгласна. Не ни е първата среща, аз съм гостувала в домът му и дори искрено плака, като заминавах. За него аз съм красива, умна, моята салата е най-вкусна и моят вкус за музика е най-добър. Това е със сигурност. Той просто е много добър и чувствителен човек. Не се е метнал моя на баща си.

Иначе, може би несходство в характерите, да. За себе си, не бих казала, че алкохола ми влияе. Нямала съм никога в живота си моменти на тотално замъгление от алкохол или липса на спомени. Това е ефект при него. При мен проблемът е емоцията - с и без алкохол. Въпреки това, не руша, не чупя и не посягам на другия човек отсреща. Не обиждам. Повишавала съм тон, просто. Най голямата обида към него за цялото време отношения е било “сука”, което си е направо литературно за тях.

Аз съм била винаги с по-зрели мъже от мен. И до такива неща не се е стигало. Може би, просто и младостта влияе... и разликата в манталитета.

Изключително просташко поведение от страна на мъжа. Надявам се , не търсите нещо такова, като визирате, че искате мъжкари, доминантни алфи и тн.  Гадна история, но за такъв човек не се заслужава да се тъжи. На първо място за мен винаги е уважението на партньора, възпитано и спокойно поведение.  Пиянството пък си е направо недопустимо, дори да е единственият минус.

Славянска му работа...още са си диви племена.