ОСМИ клас ще бъде песен - лесен, весел и успешен

По физическо щял да им пише една оценка - средноаритметична от всички нормативи. За сега има 4 на 30 м. и 5 на скока.
По английски все още няма нито една оценка.

Имам чувството, че Вики има до момента най-много оценки - 11 на брой

И аз го правя и много ми се сърди! Но го правя и когато има 6 и тогава ми се обижда, че омаловажавам труда й, ако има и доста други 6-ци. Затова понякога ми казва директно - само аз имам 6, или аз и еди кой си.. Успява да ме затапи и пита, сега защо не се интересувам другите колко имат.

aniK, успех!

мартеа, щом и ВИЕ! При същата СМЕ и имай предвид, че ми споделиха, че е възможно най-добрият вариант от всички!

Това със сравняването с другите и аз го правя - ако общото ниво е едно и също, по-поносимо е, но ако само той се е издънил... Пък ако всички са с шестици, ясна е работата - било е лесно Като има 5 и 1/2 или 6-, винаги питам защо е “минус” и той се сърди, че се хващам за пропуска. Ами да знаем кое не му е достигнало

При нас това с "другите" вече не върви, защото се усеща. Когато му кажа веднъж "Не ме интересуват другите как са се представили, искам ти да си по-добър" ..и в друга ситуация го попитам "А другите как са се представили?" ми отговаря - "Теб нали не те интересуваха другите, какво ме разпитаваш сега?"

Izida, вчера точно това ми каза, но понеже пиша от телефона и ми се видя дълго да допълня

Карам се за оценки, когато е получила по-малко, отколкото знам, че може да получи. Така мога да се скарам и за петица. Не се карам, когато знам, че не е могло да бъде повече. Тази година започна много силно по БЕЛ - нареди четири шестици, всички от писмени тестове и входно. Е, получи си похвалите. На входното по математика обаче се озъби с четворка, а може доста повече - още й дудна. На входното по ИТ (което се проведе в първия час от новата учебна година и съвсем изненадващо за децата) има тройка. Ми, как да й се карам, като знам, че цели две години в училище абсолютно нищо не правеха в тези часове. Дори и сега, вече втора седмица (след като си направи входното), учителката отсъства и карат ИТ със заместник, ама пак нищо не правят. Все се каня да взема учебника, че да видя какво имат по програма и да взема да преподам някой и друг урок. Ако мога, обаче, че не ми е силата
Като дете се бях заклела, че никога, ама никога няма да сравнявам децата си с другите деца. А познайте! Любими са ми: "Другите как успяха!?" (при неуспех) и "Мене другите не ме интересуват!" (при успех)

Izida, имам чувството, че в мозъка им е генетично внедрено това съобщение едно към едно и го възпроизвеждат всеки път при нужда.

 Къде ме върна...Припадала съм там,имам лош спомен от едно записване, само ще спомена, че тогава нямаше такси, а само записване, т.е. трябваше да е по- бързо,ама не. Преди много повече от посочените от теб години

За оценките- Жената написа, че и е конфузно, май няма нужда да наливаме масло в огъня, но е разбираемо да се сподели.

Аз не бих се карала за 5, дори и детето ми да беше пълен отличник/ а далече не е /.
Имам горчив спомен как майка и ме поглеждаше с цялата "мирова скръб" в очите, когато и казвах, че имам 5 по нещо, не дай Боже-4- случвало се е.

Сега, ако синът ми изкара 5 реакцията и е "Браво,баби,браво моето дете!" и то съвсем не защото синът ми е по-тъп, просто си е наложил свой стил на работа и не му влияят нашите / моите/напъни

Старая се да не сравнявам, защото мразех да ме сравняват. Тези сравнения ме човъркаха и на моменти пораждаха завист или злорадство,които усещах, че не са съвсем хубави чувства.
Гледам,че сега децата открито се поддават на такива чувства, злобее се срещу вкл"най-добри приятели", и това се насажда в не редки случаи от нас, майките.Още от втори клас си брояха шестиците в бележника и се присмиваха на тези с по-малко.

Професията ми е такава, че съм видяла не един и два съсипани живота от болни амбиции. И на мен ми е трудно на моменти да се въздържам, но гледам да се самовъзпитавам. Не са важни и фатални толкова моментните пропуски, ако детето като цяло е мотивирано, старателно. Важен е един по-общ поглед върху развитието му. Виждате- политиции други  влиятелни фигури как се провалят , а съдейки по професиите и образованието им,очевидно са били сред пълните отличници.

Банално е, но има значително по-стойностни ценности от оценките в училище.

Ако трябва да сме честни, има резон във възраженията им, т.е. прави са.

+100 ...както се казва.

Лелееее, къде съм попаднал? Форумът с майки на най-мързеливите деца.
Ако за всяко ползване на думичката мързел модераторите взимаха пари, Дидева можеше да ни финансира срещата на стадиона.

И в тази връзка да споделя мнението си. Категорично не приемам хипотезата за мързела. Замислете се какво обичат да правят вашите деца. Ако спортува, футбол примерно, дали не рита по няколко часа и след тренировка после на изкуственото до вас или пък в училищния отбор - дали го мързи? Или детето ходи на танци с удоволствие, мързи ли го да ходи на участия? Или пък нещо друго? Малкият е пътувал два часа до Дружба и обратно, за да си купи перхидрол от някакъв магазин и после да си направи някакви химични опити на двора, което общо му отне 4-5 часа, при положение, че като малък беше едва ли не диагностициран с хиперактивност и дефицит на вниманието. Ако трябва да решава задачи по математика, която ненавижда органически -  естествено ще го мързи и ще го прави с усилие.
Не са мързеливи. На децата още не са им доразвити мозъците и то точно в определен дял от мозъка, който отговаря за редица необходими в момента умения. Не е точно мързел.
Не са поспаливи. Спи им се по чисто химични причини от съдържанието на допамин, мелатонин  и кво беше още там в организма, които се променят в пубертета. Не че са мързеливи.
И не бих слагал подобни етикети заради една по-ниска оценка.
Съвременната концепция за образование и възпитание, взимам за пример северните държави, набляга на развитието на личните умения и силни страни на всяко едно дете и не ги конкурира в общи критерии на някаква матрица. Поради тази причина в тези държави няма оценки до гимназията, но има примерно оценка на емоционална зрялост, за да продължи детето в гимназията или да повтаря класа, което съвсем не е срамно и често срещано. И тези деца после показват най-добрите резултати в изследването на Pisa.

И най-важното. Там фокусът е върху щастието на детето. Да, не помните ли. Това са деца, трябва да са щастливи, а дали камарата шестици ги прави такива. Скоро четох изследване на Центъра по приобщаващо образование точно по тази тема, за щастието,  с оценка на материална база, реални оценки, но и усещане на децата за общност и чувството за благополучие. Ами нещастни са ни дечицата най-общо казано. И резултатите ни на Pisa са доста тъжни.
Холандските деца със сходно изследване се водят едни от най-щастливите, точно поради тези елементи на образователната им система, които споменах по-горе.

Отделно личен опит. Никога не съм натискал за оценки. Големият просто от въздуха си беше отличник, не съм го карал. В гимназията буквално не учеше и пак завърши с 5,80. Матурите му бяха без значение, но седна ей така за спорта да се подготви по БЕЛ точно за 5 дни, без да е учил през годините. Остана недоволен от 5,60.  Продължава в унито по същия начин. Работи, една трета от времето си е в БГ с приятели насам-натам и е в топ 3 на випуска. Такова си е детето.
Малкият имаше челен сблъсък с образователната система още от предучилищната. И оценките са ни били последна грижа. Движи по съвсем друга програма, други интереси, друго развитие, способности. Не може да учи, но има уникалната способност да си изгражда един вид networking. Често му е лепен етикетът, че е мързелив. И сега кански се мъчи да не се изложи в новото училище, за да не му лепят пак подобни етикети. Че е мързел. Ама не е, ...когато захапе нещо, което му е интересно. Такова си е детето.

Как да ги сравнявам в еднаква метрична система?
 
И тази истерия с наливането на знания, които после да се оценяват по норматив за бр. оценки, пък и по средно аритметично ли да бъде или не...просто е безкрайно остаряла, а в България и опорочена, и аз лично гледам да не осакатявам децата си с нея.

Така де, желая ви хубав слънчев и спокоен ден.

Светкавица, подкрепям всяка дума. Бележкарството е тенденция за поведение, която остава и на стари години, въплътена в раболепничене и прегазване на елементарни етични норми. Грозно е. Има една особена порода "отличнички", които аз поне надушвам от километри.
Като имат лоши оценки децата, не оставяме ситуацията без коментар, разговаряме какво се е объркало. Има толкова субективизъм в една добра или лоша оценка, че не си заслужава тя да е мярката за успех.

Сиси, леле, представяш ли си? Ами другите учителки да не подготвят директно за космическата програма на НАСА?



Na_Vesi_Pateto, много се радвам, че пишеш при нас, пак да кажа. Съгласна съм с думите ти.

Na_Vesi_Pateto, за повечето неща съм съгласна съм с теб, но само като прочета "фокус върху щастието на детето" и "за пример северните държави" и нещо ме втриса. Освен това съм предубедена и към резултатите от разни всевъзможни класации и изследвания, в които все излизаме по-несправящите се, по-неможещите. Сега и холандските деца били по-щастливи от нашите. Ами, честито на холандските деца.

Да не би и теб да те е страх от "норвежки" синдром. Стига.
Успехите на скандинавското и холандско образование ( с известни критики, разбира се) са  признати от експертите в цял свят.
Резултатите от Pisa също са световно признат инструмент за оценка на образователните системи и способностите на децата и то в сфери като т.нар. функционална грамотност/при нас неграмотност.
Измерването на щастието е на база научно обосновани методи и инструментариум, който е доста развит. Оценяват се всички аспекти от реалността плюс това, как изследваните я приемат. Служи за чудесен ориентир.
И всичко това се взима предвид при изграждане на образователни концепции в Европа и света, на много места трябва да се "събори" моделът на образованието от индустриалната революция от преди два века.

п.п. Мисля, че това изследване е много интересно и може да породи у нас някои въпроси...и отговори.
https://priobshti.se/article/izsledvaniya/blagopoluchieto-na-uch … i-klas-izsledvane

Колко само съм щастлива, че в ТУЕС са премахнали тези безумно безсмислени предмети и са ги заменили с предмети по специалността!
Браво на ТУЕС, че са успяли да преборят задръстената МОНска програма. Още веднъж се благодаря на шанса детето да е там!
И да добавя впечатления.
След Родителската среща разбрах защо за училището има толкова положителни отзиви.. Получих едно усещане за отборен дух, взаимопомощ, целенасочена промяна на цялата професионална подготовка и загриженост за нивото подготвените от тях кадри. Много се успокоих че момчето ми е в добри ръце.
Единственото което ме тревожи е статистиката, че около 70про от туесарите завършват успешно и придобиват професионална квалификация. Но се надявам моя да направи каквото е нужно и да се възползва на макс от опита на училището.