С какво ви дразнят свекървите? – 115

Мъжете често не обръщат внимание на това как нещо се отразява на детето, в чисто емоционален план. Преценяват само самото действие и то от своя гледна точка, не от тази на детето. Това са особености в начина на мислене на пола, не, че го правят от инат или да се наложат. Но това, че не могат сами да го преценят, не значи, че не го разбират когато го обясниш. Поне нормално мислещите де. Обяснява се на мъжа какво пропуска, щом той не го вижда, а като той го разбере, проблема, че свекървата прави същото ще отпадне от самосебеси.
Ако нормален разговор не проработи, майката винаги може да насади чувство на вина, като каже "изобщо не си способен да прецениш как се чувства детето, дали е на възраст да ходи по гробища и как му се отразява" и плюс чувството на вина, засяга родителските му способности. Само абсолютен дебил, ако не е разбрал от разговор, няма да разбере това

Да, ама когато го прави той е нормално, а свекървата - ужас.

Какво лошо има едно дете да посети гробищата. Ако всичко е поднесено и обеснено, като на дете?

Тя каза, че и на мъжа си е забранила да води детето там, не само на свекървата, съответно не го намира за нормално. Ти къде го прочете?

Щом е забелязала, че детето не го разбира, значи нито баща му, нито свекървата си правят труда да преценят как и какво обясняват.

Лошото е,че го води свекървата!:expressionless:Усмивка!
Иначе и аз съм против да се водят малки деца по гробища.

Когато гробищата са единствената алтернатива на детската площадка... Ми не е много добре.

Не знам за колко голямо дете става на въпрос, но се замислете, да не го пазите прекалено много от лошите неща в живота. Смъртта е неизменна част от нас и колкото по-рано се запознае детето по нормален начин с нея, толкова по-лесно ще приема нещата.
Не помня на колко беше дъщерята, когато попита за другия си дядо къде е. Може би на 3. От тогава знае, ходи на гробищата, помага на баща си и баба си даже при почистването. При нея я няма болката от загубата, нищо, че вижда баба си да плаче. Тя не познава дядо си, няма емоция, просто знае къде е дядо й.

Чичо ми е загинал при катастрофа, когато съм била бебе. Аз и сестра ми бяхме оставени на отглеждане при баба ми. Тя нямаше на кой да ни остави, бяхме с нея навсякъде. Дядо ми също почина като бях доста малка, на 5, 6 години някъде. Приемах помените, задушниците за нещо нормално. Питки с кръст, жито, рохки яйца, и каквото там се носи, ми бяха много интересни. Мисля, че не ме е повредило.

Написала е, че детето е на 5. И, че изживява ходенето на гробища, а се чувства длъжно. Не смятам, че е нормално да вмениш такова задължение на 5 годишно.
Моя беше на около 4, когато бяхме на гости при леля ми и бяхме излезли на разходка около реката и стадиона на квартала. Гробищата са в съседство, баба ми смътно си я спомням, но дядо ми от тази страна почина преди 7-8 години, към момента преди около 2. Подметнах, че трябва да минем през гробищата, но като дойде мъжа ми или майка ми, че да оставим детето. Той виждаше гробищата през оградата и прояви интерес. Обясних предварително какво е това място и той вече беше задавал въпроси на тази тема, не беше първи разговор. Влязохме и въпреки, че той самия не познаваше нито един от двамата, много се натъжи, само за това, че са починали. Такъв си е.
Няма отговор правилно или грешно е, трябва да се съобразяват с детето родителите. Ако единия няма капацитет да го прецени, то другия може да използва всякакви методи за това, включително и забрани

Аз попринцип съм против ходенето на гробища редовно. Те са за живите, а не за умрелия. Не смятам, че ходенето да порева там показва по-големи чувства, нито смятам, че изливането на вино и оставянето на хляб, и жито помагат с нещо на починалия. Аз се сещам за тях в най-неочаквани моменти. Самото ходене по гробища е много потискащо и вкарва тежка атмосфера. Аз избягвам изобщо да стъпвам. Човек си има достатъчно гадни моменти, проблеми и провали в живота, които да го натъжават, че да обикаля и зорлем да се присеща колко му липсват близки хора.

Аз съм против гробищата изобщо. Кремацията е чудесен вариант. Може да си прибереш урната вкъщи и да си припомняш този, който вече го няма, без да ходиш да робуваш на гробно място, да плащаш грешни пари на държавата и в крайна сметка да се заемат места, които чудесно могат да бъдат употребени по друг начин, а не за гробищни паркове. Държанието на повечето, които ходят там, ми е леко лицемерно. А детето си изобщо не бих водила. Ние сме говорили за смъртта и съм й обяснила нещата по подходящ начин. Тук обаче бабата явно не приема отрицателен отговор, което ми е малко крайно.

Синът ми е на 5. Приемах това, че мъжът ми го води на гробищата понякога и дори аз съм ходила с тях. Слагат там цветенца, преливат вода и тръгваме. Но детето рядко посещава баба си и е искало на площадката да играе. А тя го е лишила от това и го е замъкнала на гробищата. Стояли там, говорели на дядо му. Той точно това посещение го изживя, защото го възприема като "длъжен си да отидеш при дядо ти на гробищата и няма да играеш". Зловещо и гадно е. Имаше толкова много въпроси след това посещение и два дни (а може би и днес - не знам, на градина е) мисли за това и току ме пита по нещо. Защо дядо не може да говори, как умират хората, какво правят под земята, под земята няма ли буболечки дето го хапят, ние ще умрем ли, а като умрем при него ли ще отидем, пак под земята ли. Кошмар! Какво му е говорила тая жена, не знам. Мъжът ми като го е водил е нямало такива въпоси. Слага цветенца, полива водичка и тръгват, и не пита, не изживява.
Както и да е, мъжът ми е съгласен с мен и е говорил със свекърва ми. Казал и́, че малкият е уплашен от последното ходене "при дядо му" и сме решили да не ходи там повече. Той пак ще иде, но ще е по-нататък във времето и то само с мъжа ми.

HighSpeed, мисля, че в България не се позволява урните да се носят в къщи.
Аз също имам починали близки, но не посещавам гробовете им. Просто не вярвам, че те са там. Има тела погребани, това е. Душите, ако ги има след смъртта, едва ли седят там по гробовете и чакат някой да иде. Но мъжът ми ходи на гроба на татко си, че и на гроба на моя татко. Не мога да забраня да води сина ни, но мога да огранича ходенето на детето докато е малко. А със свекървата в никакъв случай! Наговорила му е някакви работи, карала го е да говори! на дядо си и той е меко казано уплашен.
Благодаря, че ме изчетохте и обсъдихме заедно!

Gregoria, прочетох какво си писала. Съгласна съм с теб, че явно бабата го е стресирала. Не го пускайте при нея и й забранете да го води на гробищата. Кой знае с какво му е напълнила главата.

Няма проблем урна да бъде съхранявана у дома, това нормативно. Друг въпрос е дали всекидневното й присъствие в един момент няма да доведе до някаква потиснатост, както съм чувала от познат психиатър.

Не  е виновен гробищния парк, щом пита и за червеи и  буболечки  доста са "разговаряли".Ние още не сме казвали на нашите че са имали друг дядо тук. На 4 са , ще разберат мисля, но аз спрях да ходя, до време  ми бе  нуждата да търча нататък.Спрях на задушници,  задушавам се  , но едно време моите чакаха баба си да се върне   да им даде подавките.
Чудно като ходи рядко детето как  е намерила време и почувствала нужда точно тогава да ходи на гробища.Принципът за там е, че не се ходи  като има бременна ,бебе до година в семейството.Тоест не е насърчително действие.
И при такъв случай се казва, че е звездичка и ни гледа и помага от небето.Никакви буболечки няма в обяснението.