Търсене на съвет от отчаяние, мъжът ми ме обижда и ме мрази

Разбира се, съвсем си е в реда на нещата житието-битието ѝ, но и пакет съвети как да направи нещо си, за да се случи друго нещо, никога не са излишни. Особено за даващите.

Да даваш съвети е едно, а да я определяш като ненормална- друго.
Интересното е, че напоследък абсолютно безнаказано се правят квалификации на авторите на темите, но се санкционират тези, които си позволяват да ги защитят, само защото езика им бил по- остър спрямо хулещите.

Абсурт, тя конкретно има нужда реална психологическа помощ, не от съвети.
Едно си баба знае, едно си бае.

По-голяма си от мен, Авторке и не се наемам да ти давам акъл. Обаче много ме натъжи това, което си написала и искам да ти кажа, че не заслужаваш подобно отношение. Каквито и недостатъци да имаш, смотана и не знам си каква - ако човекът те обича наистина няма да ги изтъква като нещо лошо - напротив. Ще ги обръща в положителни. Ако беше човек, който те обичаше, за 4 години, щеше да те кара да се чувстваш добре със себе си и да се "излекуваш" от повечето ти комплекси, а не да те тика към депресията. Знам страха от самотата, но ако останеш с него ще те съсипе. Нямаш ли малко жал към себе си? Това е мазохизъм... Да беше мрънкане просто ей така - за политици, за не знам си какво, но теб да не те включва в него - да го изтърпиш. Но това не е просто мрънкане и негативна черта в характера, която може да се преглътне, защото всички имали недостатъци. Това е психически тормоз, който ще те разболее, ще те съсипе до краен предел, след години ще се обърнеш и няма да видиш нищо хубаво в живота си - една черна дупка... Защо го пропиляваш и не си даваш шанс да живееш нормално? Ще споделиш ли с предишните ти връзки как е било? Би ли казала, че връзките ти сякаш се повтарят - тормозили ли са те и преди, пак ли си стояла от страх от самота, били ли са и те мрънкала и недоволни от теб? Можеш ли да извадиш какво е общото между всички?

Каква девойка - тя е на 30 години. В най-хубавата възраст е.  Сега трябва да се радва на живота, да се забавлява, да обича и да е щастлива с човек, който истински я обича и се грижи за нея. Ако не се стресне и не се  осъзнае тоя ще си я гази цял живот.

Да бе, ама като живееш в изкривена среда, има нещо, дето се нарича "заучена безпомощност". Буквално трябва стъпка по стъпка да се научи как се действа свободно и лежерно, щото тоя лудия доста я е натегнал с изисквания. Дори роднини и приятели трудно могат да проследят дали прави стъпките или регресира към зомбирано поведение. Може психолог да започне процеса, ама тя трябва да си го отработи. Това не става за един ден.

Бих казала, че ако сега го напусне, след поне 3-4г. ще осъзнае наистина колко я е мачкал. Примерно ще си живее нормално един ден и ще осъзнае, че нито едно от нещата нямаше да са възможни, ако беше още със стария партньор.

Но първо трябва да го напусне, после да се де-програмира и чак тогава да се весели и живее. Щото ако се опита директно, той ще я придърпа пак, че даже ще й каже, че забавленията й са нещо грешно и си проваля живота. И че той е единствения й правилен път и избор. И ако не е отработила посланията, ще му повярва и ще се върне, гарантирано. Даже няма да й хареса животът на свобода в началото, той я е програмирал ако няма натягане, да не се чувства комфортно.

Авторке, дано наистина четеш  постовете на всички, а не само да  влизаш да се оплакваш.
Съчувствам ти, както и много други тук. Но и ми се иска да ти врътна един такъв хубав виртуален шамар, че да те върна в първи клас.
Истината са ти я казали много преди мен - той не те обича. Не обича и себе си , вероятно.
И понеже ти даваш примери от своята връзка, аз ще дам от моя предишна - изводите си ги направи сама.
9 годишна връзка, започнала в тинейджърските ми години. Отначало много готин и т.н. Всички знаете как е в началото - пеперуди и рози.
Да ама той взе да си помрънква. Първо за приятелките ми. После за държанието ми. После за родителите ми ( голяма грешка негова). Аз малка и наивна си мислех, че ако не го дразня и му угаждам на тъпия акъл скандали няма да има. Е, познай. Накрая проблемът бях аз. Ти си тъпа. Завърши безперспективно образование. Работата ти е нископлатена. Колата ти е стара. Приятели нямаш ( много от тях ги отблъснах аз заради него). Родителите ти са от село. Виж каква си свиня ( наистина мноого напълнях и имах паник атаки в един период от време). Теб никой няма да те търпи, гаден характер си. Скучна си ...
Да изброявам още? Не си мълчах докато ми говори така, удрял ме е , за което. Но и дълго не си и тръгвах.
Един ден след 9 години ( между другото 1-2 пъти като теб си тръгвах и се връщах) просто знаех, че той не е вкъщи и без да му казвам отидох и си събрах всичко до последния чорап.
Най- доброто решение и най- голямото облекчение. Иначе и ние" дом градяхме". Мебели, глупости. Абе да си живее с дивана и печката , скапаняка със скапаняк.
Ядосах се. Него съм го преживяла преди 4 години. За теб ми е кофти. Избий си от глават всички щуротии, че може сама да останеш, че в теб е грешката за каквото и да било... Просто си ДАЙ ШАНС ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВА!
Аз съм. Животът ми не е перфектен, но на никого не е. Имам съпруг, който ме уважава и обича. Имаме детенце- смисъл на дните ни. Имам спокойствието да бъда себе си без да треперя, че ще ме критикуват. Безценно
Желая ти, авторке, да се събудиш от този дълъг сън и да продължиш САМА напред към по- добро!

Аз лично съвет не мога да дам. Както написах, живяла съм с такъв баща, в резултат на което няма и теория подобен мъж да припари до мен, добър ден няма да му кажа. Явно ги надушвам, съвсем друг тип проблеми съм имала с гаджета и мъже през живота си.
Това във връзка с това, че съвет - нямам. Аз лично с баща си говоря веднъж в годината, я има - я няма, не е възможно просто. Други обаче го търпят. Правят се, че не виждат проблем, не знам и не ме интересува. Тактики да се справиш не знам, освен една - беж краченца, да бягаме.

Който е преминал и се е откъснал от такъв партньор, да пише как.

Мога да кажа само, че ако решиш да си с него и да му раждаш деца - ще бъде такъв баща, какъвто и партньор - а именно - скапан. Както се отнася с теб, така ще се отнася и с децата ти, а може и по-зле. Бяха ти писали за алкохол - възможно е и това да дойде като самолечение за налудностите. Изобщо чака те нерадостно бъдеще. Какво са 4 години пред цял нещастен живот напред - аз не знам, ти си прецени.

Да, бе, да лежи по диванчетата няколко години, докато ѝ разнищят детството до първия памперс?
За мен, това което се пише тук е напълно достатъчно, за да се осъзнае, стига да го чете и препрочита, и сравнява с ада, в който се намира.

Главното, което трябва да схване, е че това, което ѝ причинява юнакът, е негово отклонение, на което тя не може да повлияе. Но, може да го лиши от радостта да я ползва за боксова круша- както са направили приятелите му, които са се отдръпнали от него.

Много хубав пост!
Събираме с друг човек, за да ни е добре заедно, да ни е по-лесно, по-хубаво, по-щастливо, по-спокойно, по-перспективно....Да ни е зле, можем и сами!

Ето, тя си мисли, че има оправия. Два реда по-нагоре /не публикувах/ е написала, че иска да промени обидите.

Ми- няма да можеш!

Спряла е да чете вчера на обяд, явно сте прекалили. Аз лично се развълнувах от тази история, защото подобно съм живяла, не като партньор. Но може и да сте прави и да е неспасяемо, четох й постовете - иска да го промени. Жалко.

Няма да разбере - тя ясно е написала - всеки има недостатъци, мрънкането мога да го приема, само искам да променя обидите. Ама то двете неща вървят ръка за ръка, вечното недоволство от живота и избиването на комплексите върху околните.

Имала е дълги връзки, тоест - някакъв опит натрупан. При все това, е зациклила на ниво - не мога, няма как, къде да търся сега друг/и,  и той ме мрази.
С приказки от сорта на напусни го и не му раждай, стигаме пак до горното.
Такъв човек, ако сам не потърси решение, то го застига - в случая той да я изрита, поради крайна непоносимост.

Това ще бъде чудесно решение за нея.

Да, и това виждам като единствено. От сценария до момента.

Ей, доживях да изчета тема, в която да съм съгласна на 100% със всяко мнение на АбсурТ. Авторката да вземе да си ги отдели и да си ги чете всеки ден по 5 пъти, белким ѝ пробият до съзнанието и да доведат до реални действия.