Не знам какво да правя! Мъжът ми ме обижда, псува, унижава и .....

Здравейте, имам нужда да споделя, подкрепа нямам от никой така или иначе. От 4-ри години живея с мъж и имаме 3 годишно дете. Животът ми е някакъв ад. Още когато бях бременна в 4-ти месец останах сама, сам сама в друга държава, защото мъжа ми беше задържан, осъден и излежа присъда от 3 години. Аз не го оставих, останах там като глас в пустиня, без семейство, без приятели, без познати, без регистрация, без лекари в първия момент. С помоща на българи които имаха Бг магазин, получих и регистрация, личен лекар, банкова сметка и всичко необходими. Всяка седмица ходих на свиждане по два пъти на 130 км. от града в който живеех. Родих преждевременно, може би от целия стрес, който преживях. Радост голям, страх голям как ще се справям сама с пеленаче. Бебето беше на 10 дни когато отиде на свиждане при баща си и така до навършване на 2 години. През цялото време се справях сама със всичко, не съм пропуснала нито едно свиждане. Семейството на мъжа нон стоп ме плюеха, мразеха, обижадаха и всичко каквото се сетите. Сега ще ме питате защо. Защото той има пари, и те искаха да се възползват, аз не позволих и всички накуп ме намразиха. Само майка му се държи добре с мен. Историята е много дълга ще съкратя малко. И така юли месеец миналата година той беше пуснат в отворен затвор и след още 5 месеца с гривна. Радост голяма, но това което се случи ме уби. Започна се напиваме всяка вечер, пушене на трева, игране на комар, скандали, панаир, купища обиди, едно малло дете го молеше с думите - Тате ела, а той казваше: тате играе отивай при мама. Хиляди молби, рязговори да спре е няма и няма. След около 6 месеца той отново беше задържан, като не желан в страната и за доизлежаване на пръсъдата и екстрадиция в Бг. Междувременно купихме къща в България. След задържането му аз и детето се прибрахме. Отново сама, ремонти, настаняване в новата къща, нов град, майка ми ме подкрепи този път и много ми помогна. Големи обещание по телефона че всичко ще е различно че повече няма да ме обижда и какво ли не. Това ми е втори брак, от първия имам дъщеря на 20 год вече. Има си приятел, запознаха се тук в града в който сега живеем, оставаха в нас на втория етаж в рамките на нормалното. Мъжа ми знаеше за това и нямаше нищо против. Дойде деня на неговото връщане, то маси, то приготовления, то камини горят, свещи, украси(в момента плача) та нали си идва, чаках три години, за миг не го оставих, не го предадох и се започна един огромен кошмар, пържа се в 10-те кръга на ада. Скандали, панаири, за дъщеря ми спяла с приятеля си в нас, нямали годеж! Аз бях като шокирана и много ясно защитох детето си, от там псуване, обиди мен, нея, майка, започна да ме гони беше пълна лудост. Не издържах и си тръгнах с детето, прибрах се в моя роден град. И то навръж рождения ден на детенцето. Още по голям ад настъпи смс - си с обиди, клетви и псуване. Детото много страдаше, искаше си стаята, градинката, тати и аз в името на нейното щастие се върнах. И адът продължава. Нон стоп пие, обвинения, че съм го оставила и пак сега казва:махай се, взимай детето махай се, не искам да те гледам, не те обичам, безброй обиди от най гадните, не съм на себе си като един ходещ труп. Иначе с детето е мил, играе си, когато не е пиян. Днес вече не издържах и му казах, че след тържеството ще си тръгнем, повече не мога. Не знам какво да правя не искам и тя да израстне само с мен, тук е нейният дом, има си прекрасна стая, ходи на градина, обаче не се получава. През ден едно и също се повтаря, аз само плача, не мога да спя, почти не ям, не приличам на себи си. Толкова много направих за този човек. Бог ми е свидетел през какво минах на майната си на хиляди км от Бг сама като куче за да не го оставя сам ,да е щастлив, да си види първата рожда, а какво получих! Кажете ми какво да правя, моля ви! И Ви благодаря!