Не знам какво да правя! Мъжът ми ме обижда, псува, унижава и .....

Както казах и по-рано, тръгваме си с детето!

Действай тогава. И не се връзвай на тъпите клишета, че къщата щяла да му стане гроб. Такива като тоя не мрат лесно.

Пиши после какво става. Приготви се за голямо мазнене и молби.

Вероятно като се изнесете ще ви търси. Може да ви търси за да си излее гнева, а може да ви търси за да се извинява и обещава, че всичко ще се оправи.
Ако наистина е осъден невинен може да е станал агресивен от гняв заради тази несправедливост, но пък вие с детето не сте виновни. Възможно е хапчетата за успокоение които са му давали в затвора да са го направи ли зависим и сега да страда от липсата им. Настоявайте да започне терапия при психолог, да отиде и на невролог. Така или иначе заради общото дете ще се наложи да се виждате, най-малкото в съда и за да можете да общувате що годе прилично трябва лекарите да тушират промените настъпили от престоя му в затвора. Това вече е друг човек, увреден от преживяното, който очевидно няма силата да го осъзнае и да се бори. Детето освен че е малко е и момиче. Изключително рисково би било според мен да му я давате в дните които съда присъжда. Затова още сега си потърсете добър адвокат, който да издейства като условие режим на свиждане да има след проведено лечение и терапия и задължително във ваше присъствие поне няколко години.
За съжаление живота на мъжа ви е тръгнал в друга посока и ще се наложи някак да обясните на детето по подходящ начин, че промяната е наложителна. Успех!

Аврорке, такива дето заплашват със самоубийство като не стане на тяхното обикновенно са гранични(bordеrline personality disorder). Бившият същото го правеше като реши, че може би ще го напусна, дори това да е само в неговата глава. И аз капацитета го търпях, понеже чичо му преди години се бил самоубил с хапчета и алкохол и не знаех какво да го правя, мъчих да го водя по лекари и психолози, но той предимно отказваше да ходи,понеже според него нищо му нямало. В последния такъв случай, в който беше решил, че аз смятам, че не е добър човек, извади пистолет уж да се самоубива пред детето. Е това вече преля чашата. Почна да ме заплашва и с убийство, естествено взех си детето и избягах. Това ти го казвам за да ти дам пример какво те чака. Имаче и той в началото беше уж много влюбен и по-нисък от тревата около три години. После постепенно почна със заплахите за самоубийстео, докато накрая не си пренасочи агресията към мен.Още нямам ограничителна заповед, той си идва да взима детето, крещи, хвърля предмети пред вкъщи, обижда всички, детето тормози като му говори простотии. Кара ме да съжалявам, че толкова време съм се опитвала да му спасявам живота. Но това, което ми прави впечатление е, че вече пети месец откакто го напуснах не е направил нито един опит за самоубийство. Напротив, живее си живота, друса си, излиза с приятели и в свободното си време ни тормози.

Имаш нужда да поговориш с психолог, за да ти обясни ситуацията. В интернет има доста материали от специалисти, но са на английски. Иначе твойто се нарича съзависимост, в повечето случаи е точно това, когато една жена търпи.

Не знам как да ти го кажа по друг начин, но просто се махни от там, докато е на работа. Не искаме да те гледаме в криминалната емисия.

Съжалявам, не вярвам, че си тръгваш. Нагледала съм се на теми като твоята, в които се търси оправдание, намира се порицание и изведнъж, хайде, проблемът е решен след 5 страници писане. Нито става така в реалния живот, нито ти точно си готова на тази стъпка!
Ако беше лесно за теб, досега да си го напуснала стотици пъти по стотици причини.
Дано оцелеете в този ад!

Заключвам темата по желание на автора.