Не знам какво да правя! Мъжът ми ме обижда, псува, унижава и .....

ако не си тръгнеш до 10 години и детето ще те третира по същия начин ,по който и съпругът ти. искаш ли детето то са порасне копие на баща си ?
Предвид това през какво си минала ,можеш да се справиш сама ,та стягай се и действай. Пари се изкарват , здраве и бъдеще не се купува с тях обаче.

Явно ти харесва. Хората не правят неща, които не харесват, просто спират да ги правят или бягат.

Каузата е обречена, не бих се хабила да давам съвети. Язък за детето!

Wers, много ти съчувствам, но:
1. Децата са много адаптивни. Сега то е на 3, малко е, няма да има спомени как си му сменила детската градина. Ти имаш ли спомени на 3? Обаче, ако останеш с мъжа си, лошите спомени на детето ще се формират завинаги.
2. Мъжът ти е психично болен. Човекът има диагноза. Някоя нощ ще превърти и ще те убие. И ще те гледаме по новините. Нали не искаш това? Тази злоба към теб ще нараства с всеки изминал ден, докато не избие нанякъде. Ти си майка и добър човек, не боксова круша!
Бягай! Не си твърде стара, за рестарт!

Вярно е жалко за детето. Не е случило на родители.

Добре де, не сте роми, но:
1. мъчно ти е за палата
2. второто ти дете може спокойно да е дете на първото
3. мъжът ти е бил  затвора - "невинен"
4. не сте правили "годеж" на дъщерята и сте го разсърдили
5. мъжът ти се напива
Това твоето си е баш "хубава работа, ама циганска". И като не сте роми, осъзнаваш ли колко си затънала?

Не губи време, не отлагай! След месеци, година ще си много по-добре и ще се радваш, че си продължила живота си, защото това не е живот.  А имаш и дете, то не може да вземе решение кое е за негово добро и кое не. Нормално е да иска баща си и най-лошия да е, баща му е. Ти си длъжна да се вземеш в ръце и да продължиш напред!

Тоя се дрогира с нещо по сериозно от трева.

И въобще, най добре се спасявай, докато не те е повлякъл и тебе с нещо незаконно или с надрусаните си простотии.

Купили сте къща - на кого е? Ти участие в собствеността имаш ли?  И да е само негова до пълнолетие на детето съдът може да реши да останете там. Според мен подаваш сигнал за домашно насилие и сменяш ключа. При всяко доближаване до вас викаш полиция.  Този човек не може да живее нормален живот, махай го от дома си.

Детето е само на три години. Несериозно е да твърдиш, че търпиш всичката лудост, агресия и диващина, защото детето си искало стаята. На толкова малко дете въобще не му правят впечатление някакви четири стени, пък камо ли да се тръшка и реве денонощно за тях.
Виж, за теб вече съм сигурна, че правиш разлика между къща с огромни стаи и апартаментчето на вашите например, където ще се свирате с детето в една стая.

Ти не търсиш съвет, ами си търсиш оправдания да останеш. Искаш ние тук просто да ти валидираме самоубийственото решение. Аз поне не мога. Никога не бих допуснала или търпяла подобно нещо. Но аз имам избор. Имам образование, работа, жилище, пари, и тъй като всичко сама съм си изработила и постигнала, имам вяра в себе си.

При теб как е?

Благодаря на всички! Категорично и окончателно си тръгваме. В крайна сметка имам всичко необходимо! Мой дом, работа ще си намеря много бързо, от голям град съм. Ще бъдем спокойни, щастливи, ние не губим нищо!

Мечтая си за времето, в което повечето жени ще пишат "напуснах го, защото ме обижда, псува, унижава и прочие", вместо "той ме псува, бие и унижава, какво да правя и как да остана при него".
Ценете себе си, здравето си и децата си. Това, което виждате и усещате, е точно това, което виждате и усещате и няма да се промени.

Да, в името на детето го търпи. Сигурна съм, че на детето му е много хубаво да живее в скандали и тормоз. Макар че е по-вероятно е, вече да си мечтае да се разведете. Страх те е да си сама и се оправдаваш с детето, вместо да поемеш отговорност и да му осигуриш нормална среда. По този начин ставаш съучастник в тормоза над това дете. Това ли искаш или предпочиташ да си отговорна майка? Съседите на такива "семейства" много обичат да пускат сигнали. И да ти кажа, в тоя случай ще са прави. Помисли си дали искаш да рискуваш да ти вземат детето, заради тоя неудачник и дали няма да го намразиш после?!

Че има такива случаи има и то не един. Това не означава, че на този работата му е чиста,особено като се им предвид поведението му.

Има няколко варианта за такова поведение:

1. Друса нещо тежко, тая уж трева дето я пуши не се знае колко е чиста, вътре може и хероин да има. А може и да няма, а той да взима други вещества допълнително. В затвора повечето друсат. Изкарай му разпечатка на телефона и виж с кой говори по два-три пъти на ден за кратко. Това е дилъра. Но ти може и вече да го познаваш.
2. Личнсотно разстройство, примерно на нарцисистите им доставя удоволоствие да тормозят близките си, но това не започва веднага, а след като мине време, година-две най-често.
3. От толкова друсане може и мания да има вече.

Но по-важното е, какво значение има? Само до толкова, до колкото евентуално да прецениш бъдещите му действия. Има ли тормоз, трябва да го зарежеш. Когато подавах жалба в полицията срещу един такъв ми казаха да не го допускам вече, защото "и да не е болен такива хора не се променят". Предполагам, че имат голям опит и са виждали много такива. Ти на какво се надяваш?

Не се заблуждавай, че тормоза е само върху теб. Достатъчно е, че детото живее в такава напрегната среда и гледа майка си смачкана. А защо всъщност мислиш, че не ви чува през нощта?

Съвсем нормално е детето да обича баща си, то е още малко и не осъзнава, че поведението му е изродско. Но като порастне ще те намрази, че си търпяла, може да си сигурна. Много скоро тормоза ще започне да се случва и пред детето, а след това на детето. Такива нямат морални граници и не се спират пред нищо. От какво уверение имаш нужда, че да го напуснеш? Той не те обича и вероятно никога и не те е обичал. Не му позволявай да те мачка, кой е той?